Присъда по дело №2179/2024 на Софийски районен съд

Мотиви по НОХД № 2179/ 2024г. по описа на СРС, НО, 93-ти с - в за 2022 г.
Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинение против БОРИСЛАВ ДАНАИЛОВ
ГЕОРГИЕВ, за това, че: На 18.08.2023 г., около 22:00 часа, в гр. София, кв. „Орландовци“,
ул. „Иван Попов“ № 15 се заканил с убийство на Светлин Еманоилов Иванов, като му
клазал, „Чакам само майка ми да умре и ще те убия! Ще те застрелям право в десетката! Ще
те направя на кайма и ще те изям!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх
за осъществяването му, като деянието е извършено в условията на домашно насилие –
престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3, вр. ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на СРП-прокурор Трифонова, поддържа
обвинението спрямо подсъдимия за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, т.1, вр. ал. 1
от НК като осъществено от обективна и субективна страна. Позовава се на показанията на
свидетелите Светлин Иванов, Антоанета Георгиева, Адриан Николов и Тодор Тодоров, в т.ч
и приобщените чрез прочитане на основание чл. 281, ал.1 от НПК показания на св. А.
Георгиева. Относно дадените от подсъдимия обяснения предлага да не бъдат кредитирани,
тъй като са средства за защита. При анализ на свидетелските показания прави извод, че нито
пострадалият С. Иванов, нито св. А. Георгиева отричат отправянето на закани от страна на
подсъдимия. Счита, че не следва да се взима предвид заключението на СПЕ на св. С.
Иванов, тъй като същото дава заключение, пострадалият не е изпитал страх, което
противоречи на доказателствата, че той реално се е изплашил за живота и здравето си.
Излага довод, че деянието е извършено в условията на домашно насилие, тъй като
подсъдимият и пострадалият живеят в едно домакинство. Пледира подс. Борислав Георгиев
да бъде признат за виновен. При индивидулизиране на наказанието излага като смекчаващо
наказателната отговорност обсктятелства чистото съдебно минало и представените за него
характеристични данни. Извежда съждение за висока степен на обществена опасност на
подсъдимия поради данните за употреба наркотични вещества. Предлага на подсъдимия да
бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, чието изръпяване бъде отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК.
Подсъдимият БОРИСЛАВ ДАНАИЛОВ ГЕОРГИЕВ- участва в съдебното производство
лично и с процесуален представител. Възползва се от правото си и дава обяснения по
повдигнатото му обвинение. Не се признава за виновен. Поддържа пледоярията на
защитника си. На дадената му последна дума моли да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия - адв. Грошлева от САК, пледира за постановяване на
оправдателен съдебен акт по повдигнатото обвинение. Изразява становище, че обвинвението
се основава на предположение, тъй като липсват безспорни доказателства за реализирането
тна състава на чл.144,ал.3, т.3 , вр.ал.1 от НК. Позовава се на изготвените СППЕ и даденото
заключение, че изречените от подс. Борислав Георгиев закани не са възбудили страх у св.
С.Иванов от тяхното осъществяване, а възприетото е оформило в съзнанието му негативна
емоционална реакция без да са налице данни за преживяване на застрашеност. Счита, че
показанията на св. С. Иванов са несъмнени относно начина, по който е възприел
отправените заплахи, и че не е възприел същите като заплаха, а ги е отдал на пиянско и
хулиганско поведение у подсъдимия. Аргументира подаването на сигнал от страна на
пострадалия на спешен телефон с необходимостта да възпре подс. Георгиев и да го накара да
преосмисли поведението си. Прави извод, че от естеството, съдържанието, начинът,
състоянието на подсъдимия в момента на отправяне на заплахитге, а именно под
въздействието на алкохол, са възбудили единствено негативна реакция от страна на св.
Светлин Иванов. В същата насока приема, че са и показанията на св.А. Георгиева, както и
показанията на разпитаните полицейски служители. С довод, че за осъществяване на
престъплението по повдигнатото обвинение от обективна страна се изисква обективиране
чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета
от него, която да е могла да възбуди основателен страх за осъществяването и от
1

субективна страна, намира, че деянието не покрива признаците на престъплението.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна: Подсъдимият БОРИСЛАВ
ДАНАИЛОВ ГЕОРГИЕВ е роден на 13.09.1989г. в гр. София, българин, с българско
гражданство, със средно образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********, живущ в гр.
София, кв. „Орландовци“, ул. „Иван Попов“ № 15.
Към инкриминираната дата 18.08.2023г. подсъдимият Борислав Данаилов Георгиев живеел
заедно с майка си св. Антоанета Борисова Георгиева и нейния приятел-св. Светлин
Еманоилов Иванов, в къща, находяща се в гр. София, кв. „Орландовци“ на ул. „Иван Попов“
№ 15. Подс. Борислав Георгиев имал лични проблеми и започнал да употребява алкохол и
наркотични вещества, което се отразило на отношенията в дома им, тъй като променил
поведението си, започнал да буйства и вика без видима причина. Към този период и
неговата майка А.Георгиева била диагностицирана с онкологично заболяване. На дата
13.08.2023 г. , когато подс. Борислав Георгиев се прибрал в къщата, в която били майка му и
св. Светлин Иванов, бил употребил алкохол, започнал да ги обижда, след което блъскал
вратата на стаята, в която се намирали и я изкъртил. Поради това му конфликтно поведение
се наложило да сигнализират на спешен тел.112 и да потърсят съдействие от органите на
полицията. След този случай подсъдимият продължил да има конфликти със св. Иванов и
майка си, но те се надявали, че ще промени поведението си. На 18.08.2023г. към 20.00часа
св. Антоанета Георгиева и св. Светлин Иванов се намирали в къщата си, а подсъдимият
излязъл като не им казал нищо. Малко след това към 20,30ч. те чули шум от ритане на кофи
от улицата и от викове от него. Подсъдимият се прибрал и започнал да удря от външната
страна прозореца на стаята, в която те се намирали и скъсал мрежата му. Св. Иванов
забелязал, че е употребил алкохол и го помолил да ги остави. Подс. Борислав Георгиев ги
обвинил, че са спукали гумата на колелото му, след което отново излязъл. Около 22.00часа
той се прибрал в къщата като отново започнал да блъска по прозореца на стаята им и да
вика. Св. Иванов забелязал, че е много пиян и залита, а кагота започнал да отправя обиди
към него, се опитал да го успокои. Подсъдимият продължил да вика и казал: “Мишка, излез
навън, ела да видим кой е по-голям мъж“. Казал също: „Ако нещо стане с майка ми, ще те
убия! Ще те застрелям!“. Всичко това се случило в присъствието на майката на подс.
Георгиев. Св. Иванов възприел, че състоянието на подсъдимия е неадекватно и не би могъл
да се справи, поради което потърсил помощ от полицията като подал сигнал на спешен тел.
112. На място пристигнали полицейските служители на 02 РУ – СДВР -св. Мариян Николов
и Тодор Тодоров, пред които св. Иванов и св. Георгиева разказали за случилото се.
Подсъдимият се намирал в стаята си в къщата като се бил заключил и не пожелал
първоначално да отвори. След като го убедили да излезе и видял св. Светлин Иванов пред
майка си и полицейските служители подновил агресивното си поведение и започнал отново
да отправя заплахи към него като казал:“Ей този ще го убия!“. В стаята на подсъдимия св.
Николов и св. Тодоров забелязали угарка от саморъчно свита цигара, за която той им заявил,
че е марихуана за лична употреба и с протокол за доброволно предаване я предал. След това
подсъдимият бил задържан и отведен във 02 РУ-СДВР. На 18.08.2023г. било образувано ДП
№ 1517/2023г. по описа на 02 РУ-СДВР.
От назначената по ДП комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на
подс.Борислав Георгиев се установява, че към инкриминираната дата е психично здрав, не е
формиран у него синдром на зависимост към алкохол и наркотични вещества. Към
процесната дата се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване и е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
От назначена КСППЕ на пострадалия Светлин Иванов се установява, че е налице психична
годност за даване на свидетелски показания, както и че възприетата н инкриминираната дата
закана не е възбудила преживяване на реален страх от изпълнение на закана с убийство.
2

От назначената в хода на съдебното следствие КСППЕ на пострадалия Светлин Иванов се
установява, че преживяната физиологична и емоционална реакция не е възбудила
преживяване на непосредствена и реална витална застрашеност, рлесп. Реален страх за
осъществяването .
От заключението на изготвената експертна справка № 2393-Х/2023 г. на ОЕКД – СДВР е
видно, че представената за изследване един брой угарка от саморъчно сгъната цигара,
съдържаща растителна маса съдържа канабиноиди и представлява коноп с нетно тегло 0, 14
грама.(обектът в полиетиленов плик и транспортна опаковка, запечатани с печат върху
етикет серия А № 0541556).
От заключението на изготвената СТЕ се установява съдържанието на проведения разговор
от страна на св.Иванов и оператора на процесната дата 18.08.23г.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Фактическа обстановка се подкрепя изцяло от доказателствата по делото –обясненията на
подс. Борислав Данаилов Георгиев, свидетелските показания на св. Светлин Еманоилов
Иванов, дадени в хода на съдебното следствие и тези от ДП, частично прочетени по реда на
чл. 281, ал. 5, вр. ал.1, т. 1 на ал.4, вр. ал. 1 и т. 2 от НПК; на св. Антоанета Борисова
Георгиева, дадени в хода на съдебното следствие и тези от ДП, прочетени по реда на чл.
281, ал. 5, вр. ал.1, т. 1 на ал.4, вр. ал. 1 и т. 2 от НПК; на св. Мариян Сашов Николов, дадени
по воденото ДП и прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал.1, т. 2 от НПК и показанията на
св. Тодор Стефанов Тодоров, дадени по ДП и прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал.1, т.
2 от НПК; Протокол за доброволно предаване от 28.08.2023 г.; Експертна справка № 2393-
Х/2023 г. на ОЕКД – СДВР; КСППЕ на подс. Борислав Данаилов Георгиев; КСППЕ н св.
Светлин Иванов; Протокол № 348/2023 г. в едно със заключение на техническа експертиза,
съдържаща фонетична информация от аудиофайлове от Дирекция „национална система 112“;
Характеристики на подсъдимия; Трудов договор; Справка за съдимост и др.
При анализ на обясненията на подсъдимия и отчитане, че същите могат да са
доказателствено средство и средство за защита, съдът следва да ги кредитира само, ако
звучат житейски правдиво и не се оборват от останалия събран по делото доказателствен
материал. Съдът кредитира изведеното в хронологията на събитията и обяснението на подс.
Б.Георгиев. Изложеното от него е конкретно и описателно очертаващо като съдържа
сведения за случилото се и по аналогичен начин с разказаното от св. Светлин Иванов и
Антоанета Георгиева. Подсъдимият ясно сочи, че е възникнал конфликт, предизвикан от
него самия, поради спуканата гума на колелото му, че е викал през прозореца на къщата и е
бил разгневен, че е употребил алкохол и е отправил инкриминираните изрази -ако нещо
стане с майка ми, ще те убия“, „ще те направя на кайма и ще те изям….“ спрямо св. Иванов,
както и че се е почувствал виновен, като е видял майка си, и е излязъл след това на улицата,
а после се е прибрал в стаята си. Тази конструкция на разказаното намира своето
потвърждение в изложеното от свидетелите Иванов и Георгиева. Същевременно от
описаното от подсъдимия, потвърдено и от св. Иванов се установява, че не е имало поредица
от действия, от които да е изводимо, че към отправянето на изразите той е вложил
същинския смисъл, като използавните реплики са били формални, без да имат същностен
характер. Обясненията на подсъдимия в тази насока напълно се потвърждават и от св.
Иванов, спрямо когото са насочени,а именно, че не ги е възприел като същинска закана за
убийство, и нито към изричането им, нито след това, е изпитал реална заплаха за живота си.
Косвено потвърждение представлява и обстоятелството, че след инцидента подс. Георгиев
продължава да живее с майка и св. Иванов и поддържат нормални семейни отношения.
Съдът кредитира показанията на пострадалия Светлин Еманоилов Иванов, дадени по
воденото ДП/приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, дадени на
19.08.23г. и тези от ДП, дадени на 28.09.23г. и приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1
от НК, показанията, дадени в хода на съдебното следствие, касаещи датата и мястото,
3

отношенията в семейството, състоянието на подс. Георгиев на инкриминираната дата,
собственото му поведение и ескалиралото напрежение, наложило подаването на сигнал на
спешен телефон 112. По воденото ДП в разпит следващ инкриминираната дата св. Иванов е
завил, че използваните на инкриминираната дата думи от подс. Георгиев са: „Чакам само
майка ми да умре и ще те убия! Ще те застрелям право в десетката! Ще те направя на кайма
и ще те изям!“, като е направил и твърдение за изпитан страх- „след снощи се страхувам не
само за собствения си живот, а и за живота на Антоанета“. В последващ разпит по ДП(л. 55)
той е заявил, че отправеното от страна на Борислав Георгиев е, че ще го застреля, ако нещо
стане с Антоанета“. В хода на съд.следствие той отрече да са отправени думите: „Ще те
направя на кайма и ще те изям!“, както и направи твърдението, че отправените изрази са:
“Майка ми като умре, ще те убия, ще те застрелям право в десятката“, а също и че не е
изпитал страх за живота си, а е подал сигнала, за да „се стресне“. Съдът като обсъди
показанията на пострадалия Светлин Иванов, дадени в хода на съдебното следствие, както и
тези, дадени по досъдебното производство, /приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 , вр. ал. 1, т.
1 и 2 от НПК и на чл.281,ал.5,вр.ал.1, т. 1 от НПК/, констатира съществено противоречие
относно отправените на инкриминираната дата от подсъдимия изрази, както и относно това
дали е изпитал страх за живота си. Първоначалните твърдения на пострадалия в насока на
използваните и инкриминирани в ОА изрази, противоречат на показанията от последващия
разпит в ДП, както и на изложеното пред съдебния състав. Наред с това пред полицейските
служители Мариян Николов и Тодор Тодоров, посетели адреса на инкриминираната дата,
няма данни св. Иванов да е споделял, нито и св. Георгиева да са се оплаквали в този момент,
че са били заплашени ( по-рано) от подсъдимия Б.Георгиев със закана за убийство, като
никой от свидетелите не дава информация за използване на думата убийство кам момента на
инцидента. В хода на съдебното следствие св. Светлин Иванов заяви, че не е изпитал страх и
е подал сигнал в полицията, „за да нямаме физически конфликт и да го успокоят“, както и
„за да се стресне“. Съдът прие за правдиво твърдението, че поради състоянието, в което е
възприел, че се намира Борислав Георгиев, е потърсил съдействие от полицията като е искал
да въдействат на подс.Георгиев и това е било и желанието на св. Георгиева. Съдът се
ангажира с този извод и при прочита на СТЕ, в която е възпроизведен разговорът от
подадения сигнал. Първоначалната реакция на пострадалия с неподправената информация за
случилото се на процесната дата се намира тъкмо в подаденото съобщение на 18.08.23г. до
оператора на тел. 112. При внимателен прочит на съобщеното от св. С.Иванов на оператора
на спешен тел. 112, се установява, че той заявява следните обстоятелства: „Искам тука на
кв.“Орландовци“; На въпроса:“Какво се случва“ той е заявил:“Ами тука се напи… и иска да
ни бие с майка му“. Свидетелят не е съобщил на оператора, че той и св. Антоанета
Георгиева са били заплашени със закани за убийство, а само, че иска да ги бие. В заявеното
от него при подаване на сигнала не се съдържат никакви данни за отправени заплахи за
убийство, нито че е застрашен живота му. Нещо повече, той дава информация за предходен
случай и отправено полицейско предупреждение на подс. Георгиев като на казаното от
оператора-“Не сте предприели в съд такива действия?“, той казва: “Знам,искам“, „Само една
патрулка“. Прочитът на заявеното от пострадалия по никакъв начин не сочи твърдените в
последствие пред полицейски орган по ДП като отправени заплахи да ги е възприел като
същински ида е била обективирана закана за убийство от подс. Борислав Георгиев, нито от
съдържанието на проведения разговор с оператора е изводимо, че е възприел такава и е
застрашен животът му.
Показанията на св. Светлин Иванов като цяло се подкрепят от показанията на св. Антоанета
Георгиева, като несъответствие има относно част от използваните изрази-“Ако нещо стане с
майка ми, ще те убия“ и „ще те застрелям право в, десятката“. Съдът намери, че
достоверността на показанията му не е разколебана от показанията на св. Георгиева. Същата
е майка на подсъдимия, но съдът не констатира тенденциозност в свидетелстването . Тя
дава данни за отношенията в дома, в който живеят със св. Иванов и подс. Георгиев,
4

причината за възникналата разпра и причината за заявените като употребени от подсъдимия
изрази спрямо пострадалия. Поради липса на спомен у свидетелката относно други
използвани от подсъдимия изрази на инкриминираната дата и поради противоречие между
заявеното пред съда и пред разследващите по ДП относно изпитания страх и използваните
думи от подсъдимия, съдът прочете показанията от ДП, дадени след датата на инцидента-на
осн.чл.281, ал. 4, вр. ал. 1 и т.2 от НПК, и по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т. 2 от НПК
относно споделеното от св. Светлин Иванов във връзка с преживяното. След прочитане на
показанията св. Георгиева потвърди, че използваните изрази са инкриминираните в
обвинителния акт, но твърди, че не са приели сериозно и като заплаха. Нейните показания
потвърждават, че словесната активност от страна на подсъдимия, не е възприетата и от св.
Иванов като същинска, а като формално употребени изрази, а първоначалните твърдения по
воденото разследване са дадени целево за възпиране на подсъдимото лице от подобни
прояви.
Съдът кредитира с доверие показанията на св. Мариян Николов и св. Тодор Тодоров,
депозирани в хода на ДП и приобщени ч/з прочитането им по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал. 1,
т. 2 от НПК, доколкото същите допринасят за изясняване на извършената проверка на
адреса, установените лица, състоянието на подсъдимия и отправянето на ругатни от страна
на последния спрямо пострадалия. Действително в съдебно заседание при разпита си
свидетелите нямаха конкретен спомен за случая, но това е разбираемо с оглед изминалия
период от време и множеството сходни случаи в тяхното ежедневие.
Всичко това мотивира съдът да приеме като достоверни и да кредитира обясненията на
подс.Георгиев и показанията на свидетелите С.Иванов и А.Георгиева, дадени в хода на
съдебното следствие, и да ги съобрази при формиране на вътрешното си убеждение, тъй
като те са подкрепени и кореспондиращи с цялата доказателствена маса, събрана по делото.
Следва да се отбележи, че единственият доказателствен източник, в който се съдържат
данни за закана за убийство и създаден страх за осъществяване, са показанията на
посочените свидетели, приобщени в тази им част в хипотезата на чл. 281, ал.4 от НПК, за
които е приложима и забраната на чл. 281, ал. 8 от НПК – присъдата да се основава само на
този доказателствен източник.
В допълнение показанията на С.Иванов, свързани с изживяното и липсата на изпитан страх,
намират опора в заключението на приобщената по делото и изготвена по ДП комплексна
СППЕ. С оглед дадените в хода на съдебното следствие показания от св. Светлин Иванов и
констатираните противоречия,съдът назначи КСППЕ, която не даде отговор на въпроса дали
е изпитал реален страх от осъществяване на заплахите, което наложи назначаване на
повторна такава. Съдът кредитира заключението на КСППЕ, съгласно която изследваното
лице Светлин Иванов е психично здрав и е в състояние правилно да възпхриема и
възпроизвежда факти от действителността. Според вещите лица психиотър Л. Арсова и
психолога Н. Иванова създадената конфликтна ситуация по същността си има
характеристика на битов конфликт, породен от злоупотреба с алкохол от подсъдимия и
безповодна словесна агресия от разстояние, както и че св. Иванов в нито един момент не е
изпитал страхови изживявания от възникналия конфликт. В заключение те дават становище,
че преживяната физиологична и емоционална реакция на раздразнение и гняв е адекватна по
своята същност и размах на битов конфликт, и не изпълва критериите на остра реакция на
стрес като не е възбудила реален страх за живота му.
Заключението на изготвената СТЕ се характеризира като обективно, непредубедено и
поччива на специалните знания на вещото лице. Експертизата възпроизвежда в пълнота
проведения разговор на инкриминираната дата, записан на приложения по делото диск,
поради което съдебният състав се довери изцяло на изнесеното съдържание на разговора с
оператора на тел.112.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
5

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прие, че подс. Борислав Данаилов
Георгиев не е осъществил както от обективна, така и от субективна страна престъпление по
чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3, вр. ал. 1 от НК.
Престъплението по чл.144, ал.3, т. 1 и т. 3, вр. ал. 1 от НК от обективна страна предполага
такова активно поведение на дееца, от което несъмнено да следва, че той намерение да
отнеме живота на другиго. Нужно е и това поведение да е такова, че да може реално да
възбуди основателен страх у другото лице, т. е. да е отправено по начин, който да създава
впечатление за сериозност на намерението и да е обективно възможно осъществяване на
заканата. Съгласно установената съдебна практика, а и с оглед съдържанието на правната
норма, не е необходимо тези заплахи да са възбудили такъв страх у лицето, срещу което са
отправени, а само да са били в състояние да възбудят основателен страх, че заканата може да
бъде осъществена. Престъплението е налице тогава, когато заканата е направена по такъв
начин, че съобразно обстановката би могла да възбуди основателен страх у адресата, че
престъплението ще бъде осъществено
В конкретния случай съдът приема, че с категоричност се установи, че на процесната дата
подсъдимият Борислав Георгиев в състояние на обикновено алкохолно опиване, при битов
конфликт в семейството е проявил словесна агресия спрямо св. Светлин Иванов. Несъмнено
заплаха по смисъла на правната норма на чл. 144, ал.3 от НК има не само когато
заканването представлява израз на оформено решение на лицето да извърши определено
престъпление, но и когато неговото психическо състояние прави вероятно бързо пораждане
на такова решение и действие за осъществяването му. От доказателствата по делото се
установи, че от обективна страна отправената от страна на подсъдимия Б.Георгиев закана е
направена по такъв начин, че и от обстановката, в която се е развила, не е била годна да
възбуди основателен страх у адресата, че престъплението ще бъде осъществено. От
доказателствата не бе установено, че св. Иванов я е възприел като действителна и е от
естество да е възбудила реален страх у него за осъществяването й. В случая от
доказателствата по делото-от свидетелските показания на св. Иванов и св. Атанасова, и
частично от анализ на записа на подадения сигнал на спешен телефон, се установи, че св.
Иванов е имал за цел с подаването на сигнала да възпре подсъдимия и да предотврати
подобни прояви на вербална агресия. Поведението на подсъдимия -използването на обидни
думи, блъскането по прозореца, а също и обосновката „ако нещо стане с майка ми, ще те
убия….“ , не сочи на действителна заплаха. Установено бе от обективна страна, че заканата
на подсъдимия против личността на св. Иванов не е могла да предизвика и не е
предизвикала в същия реален страх за осъществяването й, поради което не е налице и този
признак от състава и не е налице съставомерно деяние.
Изводимо е, че към инкриминираната дата отношенията между подс. Георгиев и св. Иванов
не са се базирали на рационална основа и трудно може да бъде направен извод, че на
практика подсъдимият е можел реално да извърши някакви противоправни действия.
Изводът е, че инцидентът между него и св. Иванов, с когото живеят в общ дом и
продължават и след това е във връзка с безспорно променено поведение на подс. Георгиев в
резултат на вредна употреба на алкохол и наркотични вещества, довело до влошените
взаимоотношенията в семейството им и последващите действия от страна на пострадалия са
мотивирани от желание да му бъде въздействано, за да преустанови подобни прояви.
В конкретно разглеждания случай не бе доказана и субективната страна на деянието-деецът
следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от адресата като
действителна заплаха (Тълкувателно решение № 53/18.09.1989 г. по нак. дело № 47/1989 г. на
ОСНК на ВС; Решение № 37/31.01.1991 г. по нак. дело № 876/1990 г., I Н. О. на ВС). С оглед
честите конфликти и влошените отношения между подсъдимия, майка му и св. Иванов,
както и поради това, че и друг път подсъдимият е имал конфликтно поведение, предвид
обстановката, в която се е развила ситуацията, отношенията в семейството, обстоятелството,
6

че след като е бил приканен от св. Иванов да „престане“, е излязъл на улицата, а след това се
е прибрал в стаята си, съдът прие, че е доказана субективната страна. Всичко това сочи, че
употребените думи са били формални и обективно не са насочени да възбудят същински
страх от осъществяването, поради което и съдът приема, че подсъдимият не е целял
настъпването на престъпните последици.
По тези съображения съдът прие за недоказано по несъмнен и категоричен начин
извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3, вр. ал. 1 от НК от подс. Борислав
Георгиев.
С присъдата съдът постанови веществено доказателство веществено доказателство– един
брой оптичен носител на информация – компакт – диск CD- R, запечатан с полиетиленов
плик с картон серия А, № 0543448, находящ се на л. 111 от ДП, да остане към материалите
по делото в срока на неговото съхранение. Относно веществено доказателство-остатък от
коноп с нетно тегло 0,14грама, запечатана с полиетиленов плик с картон серия А, №054155,
и веществено доказателство- остатък от угарка, запечатана с полиетиленов плик с картон
серия А, № 0545236, находящ се на л. 52 от ДП, съдът постанови да бъде отнето в полза на
държавата.
С оглед изхода на делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК съдът постанови сторените по
делото разноски да останат за сметка на Държавата. По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	33
Дата:	28 януари 2025 г. (в сила от 28 януари 2025 г.)
Съдия:	Петя Данаилова Петкова

Дело:	20241110202179
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 февруари 2024 г.

Присъда по дело №2179/2024 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите