РЕШЕНИЕ
№ 1422
гр. Варна, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20243110104746 по описа за 2024 година
Ищцовото дружество „ТИМ л.-1“ ЕООД сочи, че на 07.06.2023г. между
него, в качеството му на работодател, от една страна и ответника К. Б. А., в
качеството й на работник, от друга страна е сключен трудов договор
№135/07.06.2023г. По силата на т.10 от този договор срокът на предизвестието
за прекратяване на договора е 3(три) месеца. Със Заповед №119/14.08.2023г.
на управителя на ищеца е прекратено трудовото правоотношение с
ответницата, на основание подадено от нея на 13.08.2023г. заявление за
напускане по чл.326, ал.1 от Кодекса на труда - с отправено писмено
предизвестие до работодателя. На основание т.10 от сключения между
страните трудов договор №135/07.06.2023г., срокът на предизвестието е 3
(три) месеца. На 13.08.2023г. А. е подала до управителя на ищеца, заявление за
напускане. В същото, тя заявява, че не желае да отработи предизвестието си.
Ето защо и на основание чл.220, ал.1 от КТ, счита че ответницата дължи
заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие именно в размер на 3
месечни брутни трудови възнаграждения. Брутното трудово възнаграждение
на Кр.А. за последния месец преди прекратяване на трудовото
правоотношение, е в размер на 780лв. Счита, че разглеждан като съвкупност
от писмени доказателства, горепосочения трудов договор, заявление за
прекратяване на трудов договор, заповед за прекратяване на трудов договор,
доказват факта, че между „ТИМ л. - 1" ЕООД и ответницата е възникнало
трудово правоотношение, основано на процесния трудов договор
№135/07.06.2023г., съгласно т.10 (на който договор) срокът на предизвестието
за прекратяването на същия е 3 месеца. Въпреки установените клаузи между
страни, както и въпреки изрично заявеното от ответницата желание да не
спази даденото от нея предизвестие, същата не е изпълнила своето
задължение да заплати обезщетение на работодателя за неспазеното
1
тримесечно предизвестие.
За събиране на посочената сума ищцовото дружество е инициирало
заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК, като заявлението му е била
уважено, но ответницата е подала възражение.
Моли се съда, да постанови решение, с което да установи със сила на
присъдено нещо, че по отношение на ищеца, ответницата дължи сумите от 2
340лв. - главница, представляваща обезщетение за неспазено тримесечно
предизвестие ведно със сумата от 77,60лв. - мораторна лихва от 15.08.2023г.
до 13.11.2023г. и законната лихва считано от 18.04.2024г. до окончателното
изплащане на сумата, както и да се осъди тя да заплати на „ТИМ л. - 1" ЕООД
направените в настоящия исков процес разноски и деловодни разноски, от
които 48,35лв. за внесена държавна такса и 550лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, както и сторените разноски в заповедното производство по
ч.гр.д.№20233110114763/2023г. по описа на РС - Варна, от които 48,35лв.
заплатена държавна такса и 400лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответницата в срока по чл.131 от ГПК е подала само насрещен иск, но
не и възражение. Ответницата с насрещната си искова молба сочи, че по
силата на трудов договор №135/07.06.2023г., считано от 08.06.2023г. е
работила при ответника на длъжност „Продавач - консултант", при пълно
работно време с 8-часов работен ден, уговорено основно трудово
възнаграждение в размер на 780лв. и допълнително възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит 0,6% за всяка година трудов стаж на същата или
сходна позиция, платими еднократно до 30-то число на месеца, за предходния.
Според уговореното в сключения трудов договор имала право на 20 дни
платен годишен отпуск. Със Заповед №119/14.08.2023г. е прекратено
трудовото и правоотношение, на основание чл.326, ал.1 от КТ, с писмено
предизвестие от служителя. Твърди, че до настоящия момент ответникът не и
е заплатил трудово възнаграждение за отработените месеци:
за м.юни 2023г. в размер на 514.47лв.,
за м.юли 2023г. в размер на 605.27лв.,
за м.август 2023г. в размер на 302.63лв.,
както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск 3 работни
дни за 2023г. в размер на 117лв.
Сочи, че дължимите суми са в нетен размер и не са и изплатени.
Моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да и
заплати: 1 422.37лв. на осн. чл.128, т.2 от КТ, представляваща неизплатена
част от нетно трудово възнаграждение от 514.47лв. за м.06.2023г., 605.27лв. за
м.07.2023г. и 302.63лв. за м.08.2023г., ведно със законната лихва считано от
датата на депозиране на насрещната исковата молба в съда - 24.09.2024г. до
окончателното изплащане; 117лв. с правно основание чл.224, ал.1 от КТ
обезщетение за неползван платен годишен отпуск 3 работни дни за 2023г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба - 24.09.2024г. до окончателното изплащане на задължението и да се
осъди ответника да и заплати направените по делото съдебно-деловодни
разноски и адвокатски хонорар.
Първоначалният ищец в качеството си на ответник по насрещните
2
искове изразява становище, че оспорва исковата молба като неоснователна. На
ищцата по насрещната искова молба са изплатени изцяло всички трудови
възнаграждения, а платеният годишен отпуск е ползван, поради което при
прекратяването на трудовото правоотношение не е била налице хипотеза на
изплащане на възнаграждение или обезщетение.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в
чл.422 от ГПК, чл.128, т.2 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ.
Страните не спорят относно това, че ответницата е била служител на
ищеца, като това се доказва и от представения и неоспорен трудов договор
№135/07.06.2023г., съгласно който тя е назначена при ищеца от 8.06.2023г. на
длъжност продавач-консултант с изпитателен срок от шест месеца и месечно
трудово възнаграждение в размер на 780лв. и 20 работни дни платен годишен
отпуск. Представено е и копие от заявление за напускане от 14.08.2023г.
подадено на 13.08.2023г. на осн. чл.325, ал.1 от КТ, като в същото изрично е
записано от ответницата, че не желае да „изработи предизвестието си“.
Ищцовото дружество е представило заповед №119/14.08.2023г. с която на осн.
чл.326, ал.1 от КТ прекратява трудовото правоотношение с А..
По предявените от ищцовото дружество искове съдът приема следното:
Ответницата в качеството си на работник на ищеца е направила
едностранно волеизявление за прекратяване на трудовото и правоотношение с
него, като е посочила, че то е по реда на чл.325, ал.1 от КТ, но ако не бъде
прието от работодателя ищец, то моли да се счита за такова по реда на чл.326,
ал.1 от КТ, като не желае да отработи тримесечното предизвестие. Трудовото
правоотношение е прекратено с цитираната вече заповед на ищеца, като
изрично е посочено, че това става по реда на чл.326, ал.1 от КТ, т.е. при
предизвестие от три месеца. При липсата на спор съдът приема, че
ответницата не е отработила предизвестието си и с този факт за нея е
възникнало задължение за заплащане на обезщетение по реда на чл.220, ал.1
от КТ, което съгласно заключението на в.л. по приетата ССчЕ възлиза на
2 340лв. и отговаря на размера на претенцията на ищеца.
Що се отнася до акцесорния иск за заплащане на сумата от 77.60лв.
лихва за времето от 15.08.2023г. до 13.11.2023г. съставът намира, че с
приемане на становището за дължимост на главницата от 2 340лв. се стига до
доказаност на изпадането в забава на ответницата, като началната датата
следва да се разглежда датата на прекратяване на трудовото правоотношение
без отработване на предизвестието което е 15.08.2023г. Размерът на самото
задължение изчислен служебно от съда се установява в рамките на 77.60лв. и
по този начин съвпада напълно с претенцията.
По насрещните искове предявени от ответницата за заплащане от ищеца
на сумите от общо 1 422.37лв. на осн. чл.128, т.2 от КТ, представляваща
неизплатена част от нетно трудово възнаграждение от 514.47лв. за м.06.2023г.,
605.27лв. за м.07.2023г. и 302.63лв. за м.08.2023г., ведно със законната лихва
считано от датата на депозиране на насрещната исковата молба в съда -
24.09.2024г. до окончателното изплащане; 117лв. с правно основание чл.224,
ал.1 от КТ обезщетение за неползван платен годишен отпуск 3 работни дни за
2023г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
исковата молба - 24.09.2024г. до окончателното изплащане на задължението,
3
съдът приема следното:
Вещото лице е посочило, че след запознаване със счетоводните книжа
на работодателя се е установило, че при него е отразено, че работничката е
ползвала през м.юли 2023г. пет работни дни платен годишен отпуск при
полагаеми и се три дни. Съставът намира, че иска за заплащане на
обезщетение за неползвани три работни дни платен годишен отпуск се явява
основателен, тъй като работодателят не е представил изходящ от работника
документ съдържащ искане за ползване на какъвто и да било отпуск за 2023г.
Що се отнася до размера на дължимото се обезщетение за посочените три дни
съдът приема, че то е в размер на 91.16лв. по аргумент от посочените от в.л.
151.94лв., отразени при ТД, като се отхвърли за разликата до търсените 117лв.,
като недоказан по размер.
По отношение на претенциите за останали незаплатени трудови
възнаграждения за м.юни, юли и август 2023г. вещото лице е посочило, че не е
в състояние да даде заключение за това какви суми е останало да се дължат от
работодателя. При това положение съставът намира, че следва да се вземат
предвид констатираните от вещото лице записвания за положените дни труд
при работодателя, тъй като те са записвания в негова реда и съгласно същите
А. е работила 17 дни през м.юни 2023г., 5 дни през м.юли 2023г. и не е
работила през м.август 2023г., като дължимите и се за тези дни
възнаграждения са съответно 493.13лв. за м.юни, 151.94лв. за м.юли, а за
м.август възнаграждение не се дължи поради липсата на доказано полагане на
труд.
Воден от горните съображения съдът намира, че ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от 348.35лв. сторени
по исковото дело разноски и 48.35лв. по заповедното производство.
Ищцовото дружество по уважената част от насрещните искове следва да
бъде осъдено да заплати в полза на ответницата 217.11лв. разноски по
уважената част от исковете.
Дружеството ищец следва да бъде осъдено да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна сумата от 150лв.
държавни такси по уважените претенции.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „ТИМ л.-1“
ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.Бургас, *** и
ответника К. Б. А. ЕГН********** от гр.Варна, ***, че последната дължи на
ищцовото дружество сумата от 2 340лв. представляваща обезщетение за
неспазено тримесечно предизвестие на осн. чл.220, ал.1 от КТ заедно със
законната лихва от датата на сезиране на съда -14.11.2023г. до окончателното
изплащане на сумата и 77.60лв. лихва върху тази сума за времето от
15.08.2023г. до 13.11.2023г., на осн. чл.422 от ГПК, които суми са присъдени
по заповедното гр.д.№14763/2023г. на ВРС.
ОСЪЖДА „ТИМ л.-1“ ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на
4
управление гр.Бургас, *** да заплати на К. Б. А. ЕГН********** от гр.Варна,
*** сумите от
91.16лв. обезщетение за неползвани 3 дни платен годишен отпуск за
2023г., като отхвърля тази претенция за разликата до търсените 117лв. на осн.
чл.224, ал.1 от КТ
493.13лв. за положени 17 дни труд през м.юни 2023г., като отхвърля тази
претенция за разликата до търсените 514.47лв.
151.94лв. за положени 5 дни труд през м.юли 2023г., като отхвърля тази
претенция за разликата до търсените 605.27лв.,
заедно със законната лихва върху тези суми от датата на сезиране на
съда – 24.09.2024г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля и
претенцията за заплащане на 302.63лв. трудово възнаграждение за м.август
2023г., на осн. чл.128 от КТ.
ОСЪЖДА „ТИМ л.-1“ ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, *** да заплати на К. Б. А. ЕГН********** от гр.Варна,
*** сумата от 217.11лв. сторени по делото разноски, на осн. чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА К. Б. А. ЕГН********** от гр.Варна, *** да заплати на „ТИМ
л.-1“ ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.Бургас, *** да
заплати на сумата от 348.35лв. сторени по исковото дело разноски и 48.35лв.
разноски по заповедното производство, на осн. чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА „ТИМ л.-1“ ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на РС Варна сумата от 150лв. държавни такси.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5