Решение по КНАХД №371/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. С. П. от с. Дерманци, обл. Ловеч, чрез пълномощника адв. Р. М. от АК гр. Ловеч, против Решение № 41/01.07.2025г., постановено по АНД № 185/2022г. по описа на Районен съд гр. Луковит. По изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт се иска отмяната му, както и отмяна на Наказателно постановление № 018/05.05.2022г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ гр. Плевен. Претендира се и присъждане на разноски по делото съгласно приложен договор за правна защита и съдействие.

В съдебно заседание касационният жалбоподател В. С. П., редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощеният от него процесуален представител – адв. Р. М..

Ответникът по делото Директор на РИОСВ гр. Плевен, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Окръжна прокуратура гр. Ловеч – не изпраща представител.

Административен съд гр. Ловеч, касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Производството пред Районен съд гр. Луковит е образувано по жалба на В. С. П., чрез адв. Р. М., против Наказателно постановление № 018/05.05.2022г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ гр. Плевен, с което на П. на основание чл. 133, ал. 3, т. 3 във вр. чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ е наложено административно наказание глоба в размер на 1400.00 лева за извършено от него нарушение по чл. 133, ал. 3, т. 3 във вр. чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО.

Административнонаказателната отговорност на касатора в настоящото производство В. С. П. е била ангажирана за това, че при извършена проверка на 15.11.2021г. в частен имот с площ от около 600 кв.м., находящ се на адрес: с. Дерманци, [улица], използван от П., са били установени разпръснати из цялото дворно място налични излезли от употреба моторни превозни средства /ИУМПС/ - 6 на брой, без регистрационни номера, в различна степен на разкомплектоване, както и части и компоненти от ИУМПС – мост, гуми, брони, седалки и други, без издаден документ по чл. 67 от ЗУО във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО – Разрешение за дейности с отпадъци /събиране и разкомплектоване на ИУМПС/ от РИОСВ гр. Плевен.

Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал по предвидения в НПК процесуален ред относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка, доказваща безспорно административното нарушение по ЗУО. При тези доказателства, за да потвърди обжалваното наказателно постановление е приел, че АУАН е съставен, а Наказателното постановление е издадено при спазване формалните изисквания за реквизити на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, от компетентни органи, като при ангажиране на административно наказателната отговорност не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на атакуваното наказателно постановление. Първоинстанционният съд е приел също, че наказващият орган е посочил точната правна квалификация и е наложил в рамките на предвиденото по вид и размер наказание за констатираното нарушение към минимума, с оглед данните, че извършеното нарушение е за първи път.

Настоящият касационен състав счита, че така постановеното решение е правилно. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав.

При извършената проверка от касационната инстанция не се установиха нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП от категорията на съществените, които да доведат до отмяната му. Както правилно е приел решаващият съд АУАН е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление съдържат задължителните реквизити, съответно по чл. 42, ал. 1 и чл. 57 ал. 1 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП, са посочени времето и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които то е било извършено, същото е описано, като са посочени и и законовите разпоредби, които са били нарушени. Описаното в акта и наказателното постановление деяние представлява административно нарушение, което е установено от конкретно овластено длъжностно лице, а наказателното постановление е издадено от упълномощено лице, според приложената по делото заповед на Министъра на околната среда и водите, с които са делегиране права на Директорите на Регионалните инспекции по околната среда и водите да издават наказателни постановления по съставени актове по Закона за управление на отпадъците. Предвид това съдът приема, че административното наказание е наложено от надлежно оправомощено лице по чл. 47, ал. 1, б. „б” от ЗАНН.

Правилно решаващият съд е приел, че не е допуснато съществено процесуално нарушение в хода на развилото се административнонаказателно производство, което да е ограничило или нарушило по какъвто и да било начин правото на защита на нарушителя, което да доведе до отмяна на наказателното постановление.

Правната квалификация е правилно определена в съответствие с текстовото описание на административното нарушение, което е доказано по несъмнен начин в развилото се административно и съдебно производство.

С чл. 35, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ е въведено изискване за извършване на дейностите по третиране на отпадъци да има издадено разрешение по реда на глава пета, раздел I от ЗУО. Според легалната дефиниция на §1, т. 17 от ДР на ЗУО „отпадък” е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи или е длъжен да се освободи. По смисъла на §1, т. 44 от ДР на ЗУО „третиране на отпадъците” са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане. Анализа на правните норми налага извода, че установеното съхранение на излезли от употреба МПС и компоненти от такива, представлява дейност по третиране на отпадъци.

Същественото в случая е, че чрез даденото описание в наказателното постановление, безспорно се установява извършване на дейностите по „съхранение”, т.е. дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране, за срок, не по-дълъг от: а) три години - при последващо предаване за оползотворяване; б) една година - при последващо предаване за обезвреждане /§1 т. 42 от ДР на ЗУО/. Извършването на вменената дейност по съхраняване като дейност по третиране на отпадъка е доказано с показанията на свидетелите, извършили на място фактическата проверка и добили непосредствени впечатления относно релевантните факти. Тези свидетели са били разпитани пред първоинстанционният съд и техните показания са кредитирани с доверие като кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства. Безспорно е било установено, че в пределите на имота, в който е извършена проверката на 15.11.2021г. от служителите на РИОСВ гр. Плевен, касаторът В. С. П. е съхранявал посочените в оспореното НП – шест броя излезли от употреба МПС без регистрационни номера, както и части и компоненти от МПС.

Правилен е извода на първоинстанционният съд, че по делото не са представени доказателства, от които да се приеме, че такава степен на разкомплектоване е била наложителна поради ремонт на МПС или по друга причина, изключваща понятието „третиране на отпадъци”.

Предвид така събраните по делото писмени и гласни доказателства, правилно въззивният съд е приел, че извършеното от В. С. П. нарушение е съставомерно и осъществява фактическият състав на посочената в наказателното постановление законова норма. Извършеното деяние съдържа признаците на административно нарушение по чл. 133, ал. 3, т. 3 във вр. чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО и е основание за реализирането на административнонаказателна отговорност, при безспорно установеното авторство на административнонаказателно отговорното лице.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, че АНО е следвал текстово да отбележи в НП обстоятелството, че съхранението е част от оползотворяването на отпадъците и е следвало да конкретизира разпоредбата на §1, т. 44 от ДР на ЗУО, а не да използва термина „съхранение“. По смисъла на §1, т. 44 от ДР на ЗУО „третиране на отпадъците” са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане. Анализът на правните норми налага извода, че установеното съхранение на излезли от употреба МПС-та, както и на части и компоненти от такива, представлява дейност по третиране на отпадъци.

Правилно първоинстанционният съд е приел за доказано осъществяването на изпълнителното деяние от В. С. П. и обосновано е потвърдил обжалваното НП. Наказанието е правилно индивидуализирано и не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Правилно е определен размера на наложеното административно наказание глоба в размер на 1400.00 лева, който размер е минималният, предвиден в разпоредбата на на чл. 133, ал. 3, т. 3 от ЗУО. Това наказание би изпълнило и целите на наказанието, предвидени в чл. 12 от ЗАНН.

От касационния състав не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд, а позоваването на такива в касационната жалба е неоснователно. Изводите на решаващия съд са формирани при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. С оглед на изложените съображения, съдът счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на Районен съд гр. Луковит е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно.

Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.

С оглед изхода на делото неоснователно се явява искането на касатора за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

От ответника не е направено искане за присъждане на разноски в настоящото производство, поради което касационната инстанция не следва да се произнася по въпроса за разноските.

Предвид изложеното и и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Административен съд гр. Ловеч, касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 41/01.07.2025г., постановено по АНД № 185/2022г. по описа на Районен съд гр. Луковит.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искането с касационната жалба за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.