№ 23456
гр. София, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110144076 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД
срещу ЗАД „ДАЛЛЛ БОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с която е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7
790,21 лв., представляваща непогасено регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско +“ за вреди настъпили от пътнотранспортно
произшествие на 12.08.2024 г., около 13:10 часа, в гр. Варна, на ул. „Ал. Дякович“ № 45, при
излизане от платното без предимство – на път с предимство, причинени виновно и
противоправно от водача на лек автомобил „Нисан“, с рег. № В 9403 ТН, чиято „Гражданска
отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ответника.
Ищецът твърди, че на 12.08.2024 г., около 13:10 часа, в гр. Варна, на ул. „Ал.
Дякович“ № 45 е настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил „Нисан“, с рег. № В
9403 ТН – Н. Т., която при излизане от платното без предимство на път с предимство засища
и удря движещия се по него увреден л.а. „Пежо 208” с рег. № В 8566 ТК, собственост на
„Модул“ ЕООД. В резултат на сблъсъка на л.а. „Пежо 208” с рег. № В 8566 ТК са причинени
щети, а именно: предна броня и преден капак, преден ляв и десен калник, веда преден десен
калник, десен фар, дневна дясна светлина, джанта лята предна лява, джанта лята дясна
предна, панти преден капак лява и дясна, резервоарче стъклоумивател, конзола преден
калник десен, водач предна броня дясна, основа преден калник десен, модул дневна светлина
и др.Твърди, че към датата на ПТП лек автомобил „Пежо 208” с рег. № В 8566 ТК, е имал
сключена имуществена застраховка „Каско +“, обективирана в застрахователна полица №
440224031003057/25.03.2024 г., валидна към датата на застрахователното събитие. Сочи, че в
причинна връзка с това ПТП са нанесени вреди на застрахования при него автомобил.
Твърди, че за отстраняване на щетите застрахователят е платил с преводно нареждане от
14.10.2024 г. на автосервиз „Оникс Ауто Груп“ ООД, извършил ремонта на увредения
автомобил сумата от общо 7 775,21 лв. Предявил с нарочно писмо своята претенция, с
доказателства за настъпилото ПТП и размера на причинените вреди, като с писмо от
1
21.01.2025 г. ответникът отказал плащане, поради което сочи, че в негова полза е възникнало
регресно вземане за платеното обезщетение в размер на исковата сума спрямо ответника
като застраховател на гражданската отговорност на делинквента, ведно с 15 лева
ликвидационни разноски. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗАД
„ДАЛЛЛ БОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с който оспорва иска по основание и размер. На
първо място се твърди, че ищецът не е описал подробно механизма на ПТП, както и
екзактното място на съприкосновение между двата автомобила. Оспорва механизма на
настъпване на процесното ПТП, наличието на причинно – следствена връзка между
процесното ПТП и твърдяните вреди, както и наличието на виновно и противоправно
поведение от страна на водача на увреждащия автомобил. Релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат по чл. 51 от ЗЗД, твърдейки, че водачът на
увредения лек автомобил е нарушил нормата на чл. 25 от ЗЗД – водачът се е движил с
несъобразена с пътните условия превишена скорост и поради това е настъпил удара между
двата автомобила. Оспорва представения към исковата молба протокол за ПТП, както и
представеното заявление за изплащане на обезщетение по щета по застраховка „Каско“, като
поддържа, че този документ не отразява действителни факти. Оспорва и размера на вредите,
като счита същият за прекомерно завишен. Моли съда да отвхръли иска. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи, че в негова
доказателствена тежест е да докаже пълно и главно, че е сключен договор за имуществено
застраховане между него и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято застраховка гражданска отговорност е сключена при ответника, е настъпило събитие,
за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди
и е направил съответните ликвидационни разноски, както и че е поканил ответника да
заплати изплатеното застрахователно обезщетение.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане, за което не сочи доказателства.
В тежест на ответната страна е да докаже възраженията си, в това число надлежно
инвокираното възражение за съпричиняване по чл. 51 ЗЗД, т.е. да докаже, че вина за
процесното ПТП носи и водача на л.а. „Пежо 208” с рег. № В 8566 ТК поради нарушение на
сочените норми от ЗДвП
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства:
наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско +“
между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил - „Пежо 208” с рег. № В
8566 ТК към момента на реализиране на риска; наличието на валидно правоотношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика
на товарен автомобил „Нисан“, с рег. № В 9403 ТН.
От приетия като писмено доказателство по делото двустранен констативен протокол
за ПТП от 12.08.2024 г., около 13:10 часа, се установява, че на посочената дата и час, в град
Варна, на улица „Александър Дякович“ № 45, е настъпило ПТП с участието на л.а. „Пежо
208” с рег. № В 8566 ТК, управляван от Леонид Елчанович и л.а. „Нисан“, с рег. № В 9403
2
ТН с водач Н. Т.. Отразена е схема на произшествието, с което е обозначена зоната на удара,
както и видимите щети по автомобилите, за л.а. „Пежо 208” с рег. № В 8566 ТК – десен фар,
броня, преден капак, преден десен калник, докато за л.а. „Нисан“, с рег. № В 9403 ТН са
описани: лява половина и 2 врати, задна вежда. Протоколът е подписан от двамата водачи,
като водачът Н. Т. е посочил в частта „забележка“, че вината за настъпването на ПТП е
нейна.
Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ,
съставен от лица, трети на процеса. Освен формална доказателствена сила, която в случая не
е опровергана, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т.
е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти.
Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно
убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на
документа и др. В случая, двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „б“ ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между
участниците няма спор по тях. Процесният протокол е подписан от участниците, без
възражения, като съдържа и изрично признание на водача на л.а. „Пежо 208” с рег. № В 8566
ТК относно неговата вина за настъпване на процесното произшествие и механизма според
отразената схема. В случая се касае за извънсъдебно признание на неизгоден факт, което
следва да бъде преценявано от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.За
установяване механизма на процесното ПТП, по делото са събрани и устни доказателства
чрез разпит на свидетели.
Механизмът на процесното ПТП, описан в протокола кореспондира с показанията на
разпитания свидетел и участник в процесното ПТП – Н. Димчева Т.. В свободен разказ пред
съда същта разказва в общи линии сюжет, идентичен на описания в съставения протокол за
ПТП, с фини отлики, които са напълно допустими с оглед начина на различно възприемане
на обективната действителност, заобикаляща свидетеля към изследвания момент, обусловен
от човешкото сетивно възприятие и отражението на нещата в съзнанието чрез сетивните
органи. От устните доказателства на свидетеля Т. става ясно, че се е движила по път, на
който е имало указваща табела „Пропусни автомобилите по пътя с предимство“, сиреч, че
пътят, по който тя се е движила е бил такъв без предимство. В този смисъл, разяснява, че тя
е следвало да даде предН. и възможност за свободно преминаване на автомобилите,
движещи се в лявата (спрямо нея) лента – „трябваше да пропусна колите от лява лента“. На
следващо място, свидетелят недвусмислено признава, че другият водач, с когото по-късно
реализирали ПТП, идвал именно от тази лява лента – „господинът дойде от лявата лента“.
Свидетеля Т. прави признание и относно друг факт, а именно, че същата не е възприела
своевременно другия водач, движещ се по пътя с предимство – „не видях другия участник..“
Сочи се още, че е подписан двустранен констативен протокол за ПТП, като на самото
местопроизшествие дошли служители на МВР, двамата водачи нямало спор относно вината.
При предявяване на така съставения протокол за ПТП в хода на разпита на свидетеля,
същата убедено завява, че е писала и се е подписала по отношение на превозно средство
буква „А“ в този документ. Наистина, свидетелят твърди, че не тя е съставила схемата, но
подобно обстоятелство по никакъв начин не компрометира нито валидността на подписания
между участниците двустранен протокол, нито пък дискредитира устните доказателства,
изнесени от нея в хода на съдебното заседание от 15.12.2025 г.
Тук следва да се констатира, че в известни елементи изнесената фактология от
свидетеля се разминава от описаната в протокола и от констатациите на вещото лице –
например относно екзактното място на съприкосновение между двете превозни средства.
Съдът счита, че тези и други несъществени различия в интересуващите предмета на делото
факти и обстоятелства около случилото се на 12.08.2024 г. ПТП не влияят в негативен
аспект върху достоверността на свидетелските показания.
3
Освен това, наличието на разминаване в някой детайли между показанията на
свидетеля и целокупния доказателствен материал е житейски оправдано. Това не може да
доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на свидетелските
показания. Нещо повече, логично е с оглед момента на събитието свидетелите да си спомнят
случая по-общо, допускайки неточности в някои детайли, които избледняват, поради
особеностите на човешката памет. Същественото е, че техните субективни възприятия по
отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимно
опровергаващи се. Необходимо е да се изясни още, че с оглед непосредственото формиране
на субективните възприятия е нормално свидетелите да описват някои детайли, според
собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия
и контрасугестия, които са обусловени от обективни, но и от субективни фактори, поради
което само наличието на представянето на детайлите от субективна гледна точка е и
неизбежно и не е възможно да се направи извод за взаимоизключващи се показания.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Т., с изключение на някои
несъществени детайли, както се коментира по-горе, тъй като същите са основани на преки и
непосредствени впечатления, те са и ясни, последователни, логични, кореспондират с
останалия събран по делото доказателствен материал, а наред с това следва да се отбележи,
че свидетелят очевидно има общ много точен спомен за пътния инцидент, като още в
началото на своето изложение, отбелязва датата, на която той се е случил – 12.08.2024
година.
По делото е изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.
От него се установява, че на 12.08.2024 г., около 13:10 часа, л.а. „Нисан“, с рег. № В 9403 ТН
се движи в локалното платно на ул. „Ал. Дякович“ в посока към ул. „Райко Жинзифов“ и
срещу № 45 при наличие на пътен знак Б-1 („Пропусни движещите се по пътя с
предимство“), водачът не пропуска и реализира ПТП с попътно движещия се по ул. „Ал.
Дякович“ срещу пътен знак „Б-3“ („Път с предимство"), л.а. „Пежо 208” с рег. № В 8566 ТК.
Експертът е представил сателитни изображения от мястото на процесното ПТП,
допълнителни обяснявайки следното. Локалното платно за движение на ул. „Ал. Дякович“,
където се е движил л.а. „Нисан“, с рег. № В 9403 ТН е съставено от една лента, като в десния
край са обособени места за паркиране. В левия си край локалното платно е отделено от ул.
„Ал. Дякович“ посредством ограничителни колчета и хоризонтална маркировка – коси
линии. Вертикалната маркировка в района на процесното ПТП на локалното платно за
движение на ул. „Ал. Дякович“ е съставена от пътен знак „Б-1“ („Пропусни движещите се по
пътя с предимство!“) отдясно на пътното платно, преди кръстовището с ул. „Райко
Жинзифов“. Хоризонталната пътна маркировка е съставена от пътен знак „Б-1“ – (Пропусни
движещите се по пътя с предимство!“) на пътното платно, преди кръстовището с ул. „Райко
Жинзифов“. Пътното платно на ул. „Александър Дякович“, където се е движил л.а. „Пежо
208” с рег. № В 8566 ТК е съставено от две ленти, разделени с единична непрекъсната линия.
Вертикалната маркировка на ул. „Ал. Дякович“, преди района на процесното ПТП, преди
включването на локалното платно за движение на ул. „Ал. Дякович“ е съставена от пътен
знак Б-3 („Път с предимство!“) отдясно на пътното платно. От така представения механизъм
на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП
видими увреждания, се налага извод, че щетите по л.а. „Пежо 208” с рег. № В 8566 ТК се
намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 12.08.2024 г. ПТП в град
Варна. Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Пежо 208” с рег. № В
8566 ТК, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е в размер на 8 389,57
лева. Обичайните ликвидационни разноски (т.нар. „разноски за ликвидиране на щета“) по
риск „Каско“ при ПТП са в границите между 15 – 25 лева. Вещото лице утвърждава, че по
делото липсват данни за препятствия, ограничаващи видимостта - след обособената тревна
площ, разделяща ул. „Ал. Дякович“ от локалното платно, двамата водачи са имали пряка
4
видимост един към друг. На следващо място, вещото лице изяснява, че предотвратимостта
на произшествието се намира в пряка и функционална зависимост от скоростта на движение
на двамата участници, в момента на удара и от разстоянието между превозните средства в
момента на възникване на опасността. Поради тази причина не е възможно да се определи
дали водачът на л.а. „Пежо 208” с рег. № В 8566 ТК е имал възможност да предотврати
удара, чрез аварийно задействане на спирачната уредба. Водачът на другото МПС - , л.а.
„Нисан“, с рег. № В 9403 ТН е имал възможност да предотврати произшествието, ако при
наличието на пътен знак „Б-1“ („Пропусни движещите се по пътя с предимство“) е
пропуснал движещия се отляво надясно спрямо ориентацията му л.а. „Пежо 208” с рег. № В
8566 ТК, след което безпрепятствено продължи движението си.
От представените по делото писмени доказателства – опис заключение по щета №
44010312405549 и документи по претенция, след извършен оглед и оценка на щетите по
застрахования автомобил, се установява, че ищецът е определил застрахователно
обезщетение в размер на 7 775,21 лв., която сума е заплатена с платежно нареждане на
сервиза, който е извършил ремонта на процесния увреден автомобил.
В подкрепа на този извод е и изслушаното по делото заключение по ССчЕ, вещото
лице по която сочи, че на 11.10.2024 г. „Оникс Ауто Груп“ ООД е получило плащане в
размер на 7 775,21 лева с наредител „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, отнасящо се за
щета № 44010312405549, заведена при ищеца.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало регресно
вземане за платеното застрахователно обезщетение.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411
КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като то не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично включва
в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски, направени за
определяне на заплатеното обезщетение. Според споделяната от настоящия състав
константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на
ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др./ при съдебно предявена претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователно
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да е обвързан от минималните размери по методиката към
Наредба № 24/2006 г. на КФН.
Според настоящия съдебен състав, изчислената стойност по средни пазарни цени (в
случая тя е изчислена на 8 389,57 лева) е обективен критерий за действително причинените
вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на пазара на съответните части,
боя, материали и труд, на които оперират официален сервиз за съответната марка лек
автомобил и алтернативни доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени
предполага съобразяване на цените на двата вида икономически субекти.
Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ застрахователят по задължителна
5
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или
използването на МПС, в т. ч. и вредите, причинени на чуждо имущество. При предявена по
съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност", съдът следва да определи последното с оглед
размера на действителната стойност на вредата към момента на настъпване на събитието
/средната пазарна цена на нови части, материали и труд, необходими за възстановяването на
щетите без да се прилага коефициент на овехтяване/, като ползва заключение на вещо лице,
без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните
размери по методиката към Наредба № 24 от 08.06.2006 г. на КФН, в който смисъл е и
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, в границите на застрахователната сума, определена в
договора за застраховка "Гражданска отговорност /решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д.
№ 1821/2020 г., ІІ ТО на ВКС; решение № 141 от 08.10.2015 г. по т. д. № 2140/2014 г., І Т О
на ВКС; определение № 4208/25.09.2024 г., гр. д. № 3540/23 г., IV ГО и др. /. Обезщетението
не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество - чл. 400,
ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качеството, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КТ и съответно е лимитирано от
застрахователната сума по договора - чл. 386, ал. 1 КЗ.
Доколкото съдът счита, че ищецът изцяло – както по основание, така и по размер, е
доказал заведената от него искова претенция, следва да бъде разгледано правонамаляващото
възражение на ответника за съпричиняване по чл. 51 ЗЗД, оправдано с допуснати нарушения
на правилата за движение от страна на водача на увредения л.а. „Нисан“, с рег. № В 9403 ТН
– нарушение на нормата на чл. 25 ЗДвП – движение с несъобразена с пътните условия
скорост, допринесла за настъпването на уврежданията.
Деликтната отговорност, съгл. чл. 51, ал. 1 ЗЗД, обхваща всички вреди- имуществени
и неимуществени, които са настъпили в правната сфера на увреденото лице като пряка и
непосредствена последица от виновното и противоправно поведение на делинквента. Когато
вредите се намират в причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден,
законът - чл. 51, ал. 2 ЗЗД, предвижда възможност за намаляване на дължимото обезщетение,
съразмерно на действията и бездействията, с които пострадалият е допринесъл за
увреждането. Причинно- следствената връзка е обективен факт, поради което приложението
на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е обусловено от субективното отношение на пострадалия
към настъпването на деликта и произлезлите от него неблагоприятни последици. Вината на
пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и с оглед на това
способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни
последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на
съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди. Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от
Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. - т. 7. С цитираното постановление Пленумът на
Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила, че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна
връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Съобразно конкретните
обстоятелства разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД се прилага и в случаите, при които
малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата, независимо от
неспособността на тези субекти да действат разумно.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
6
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат. В
конкретния случай се установява, че водачът на водача на л.а. „Нисан“, с рег. № В 9403 ТН
не се е съобразил с наличието на пътен знак „Б-1“ – „Пропусни движещите се по пътя с
предимство!“, като такъв знак е имало както на вертикалната маркировка, така и на
хоризонталната маркировка в района на процесното ПТП, поради което съдът намира, че
само неговото поведение на пътя е довело до настъпване на инцидента, а поведението на
другия водач е безвиновно.
Съгласно чл. 47 ЗДвП, водач на пътно превозно средство, приближаващо се към
кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да
пропусне участниците в движението, които имат предимство. Редът за преминаване на
пътните превозни средства през кръстовища се определя от пътните знаци относно
предимството – чл. 45, ал. 1 ППЗДвП. На кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите
пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство – чл. 50, ал. 1 ЗДвП. В конкретния случай, установява се по делото, че
процесното ПТП е настъпило непосредствено преди кръстовището между ул. „Ал. Дякович“
и „Райко Жинзифов“, като в локалното платно на улица „Ал. Дякович“, по която се е движел
л.а. „Нисан“, с рег. № В 9403 ТН е имало поставен пътен знак „Б3“ – „Пропусни движещите
се по пътя с предимство!“, докато на пътното платно на ул. „Ал. Дякович“, където се е
движел л.а. „Пежо 208” с рег. № В 8566 ТК е имало пътен знак „Б-3“ – „Път с предимство!“.
Като е допуснал нарушение на тези правила за движение, водачът на лекия автомобил
„Нисан“, с рег. № В 9403 ТН е станал причина за пътнотранспортното произшествие.
Ето защо, съдът намира за недоказано и направеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Принос по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки
за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията
или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/. Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2
ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и
поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или
възможност за настъпване на увреждането. Застъпеното становище в трайната практика на
ВКС /решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. по описа на II т. о.; решение №
58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. по описа на II т. о. и др. /, че приносът трябва да е
конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива
от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем,
сочи, че обстоятелствата, които навежда страната и на които основава възражението си по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни.
В случая по делото не са събрани никакви доказателства, от които да се установява,
че поведението на водача на л. а. „Пежо 208” с рег. № В 8566 ТК, обективно е способствало
за вредоносния резултат, като е създало условия или е улеснил неговото настъпване. Тъкмо
обратното, видно от показанията на разпитания свидетел Н. Димчева Т. и от заключението
на съдебно-автотехническата експертиза, водачът на лек автомобил „Пежо 208” с рег. № В
8566 ТК се е движил по път с предимство и същият е следвало да бъде пропуснат от водача
на другия лек автомобил, управляван от свидетеля Т., и точно тъй като тя не е спазила това
свое задължение по смисъла на ЗДвП е настъпило и процесното ПТП.
Вкратце, доколкото съдът преценява за относима изчислената от вещото лице средна
пазарна стойност и предвид че същата е по-висока от претендираната от ищеца сума в
размер на 7 790,21 лева, то спазвайки изискването на чл. 6, ал. 2 ГПК, искът по чл. 411 КЗ
следва да бъде изцяло уважен.
7
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има само ищцовата страна по арг. от чл.
78, ал. 1 ГПК.
Ищецът претендира разноски в следния порядък: 311,60 лева – държавна такса, 300
лева – депозит САТЕ, 350 лева – ССчЕ, 70 лева- депозит свидетел и адвокатски хонорар в
размер на 1080 лв. доказателства за което са приложени по делото, в изпълнение на
изискването по т. 1 ТР 6/06.11.2013 г. ВКС.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се признаят разноски
съобразно уважената част от иск в общ размер на 2 041,60 лева. Последната не включва
платеният от ищеца депозит за разпит на свидетел в размер на 70 лева, който според
настоящия съдебен състав следва да бъде възстановен директно на страната, на основание
чл. 4б от ЗДТ, тъй като разпит по делото не е направен, респ. този разход представлява
недължима такса, а молба за възстановяването й представлява претенцията за присъждане на
разноски, включващи същата.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, да заплати
на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ
сумата от 7 790,21 лв., представляваща непогасено регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +“ за вреди настъпили от
пътнотранспортно произшествие на 12.08.2024 г., около 13:10 часа, в гр. Варна, на ул. „Ал.
Дякович“ № 45, при излизане от платното без предимство – на път с предимство, причинени
виновно и противоправно от водача на лек автомобил „Нисан“, с рег. № В 9403 ТН, чиято
„Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ответника,
ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба в съда – 20.08.2025 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, да заплати
на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от общо 2 041,60 лева, представляваща сторени разноски в първоинстанционното
производство, с оглед уважената част от иска.
ДА БЪДЕ ВЪЗСТАНОВЕНА в полза на ищеца „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД,
ЕИК *********, сумата в размер на 70 лева – на основание чл. 4б от ЗДТ, по сметката,
посочена от него в исковата молба.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8