РЕШЕНИЕ
№…
гр. Варна, 24.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито публично
заседание на пети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14021 описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявени от „Е. П." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** ******, представлявано от П.С.,
Г.К. и Я.Д.против А. Х.
К., ЕГН **********, адрес: ***, искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от
3 202.96лв. (три хиляди двеста и два лева и деветдесет и шест стотинки)
представляваща неплатена цена за консумирана електрическа енергия и такса възстановяване
на електрозахранването, по фактури издадени за периода от 13.06.2017г. до
13.06.2019г., за обект на потребление, заведен с аб.№*******, находящ се на
адрес: гр. *******, и сумата от 327.79лв. (триста двадесет и седем лева
и седемдесет и девет стотинки), представляваща сбора от мораторните лихви върху
главницата по всяка една от фактурите, считано от падежа на съответната фактура
до 25.07.2019г. включително, както и законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на
задължението.
Претендират се и разноски.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
В исковата молбата ищецът твърди,
че А.Х.К., ЕГН **********, адрес: *** е наследник на титуляра на партидата Й.А.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, и с клиентски номер кл.№******. Същият се явява и
собственик на обект с аб.№*******,
находящ се на адрес: гр. *******, доколкото
от справка в информационната
система на Служба по вписванията - Варна, към Агенция по вписванията, по
партидата на лицето А.Х.К., ЕГН **********, е видно, че с вписване от дата
26.04.2017г. по силата на Договор за дарение на недвижим имот, същият е
придобил собствеността върху недвижим имот с идентификатор № ******,
представляващ самостоятелен обект в сграда, находящ се на адрес: гр.*******,
който административен адрес съответства на адреса на процесния обект на
потребление с аб.№*******.
Предвид изложеното през процесния
период процесният обект на потребление е бил собственост само на А.Х.К., ЕГН **********.
Именно поради тази причина настоящата искова претенция е насочена към А.Х.К.,
ЕГН **********, адрес: *** в качеството му на собственик и ползвател на обект с
аб.№*******, находящ се на адрес: гр. *******, и снабдяван с електрическа
енергия от „Е.П." АД.
Сочи, че към момента на подаване
на настоящата искова молба за обект на потребление, заведен с аб.№*******,
находящ се на адрес: гр. *******, има начислени вземания в размер на 3
202.96лв. (три хиляди двеста и два лева и деветдесет и шест стотинки) по
неплатени фактури за консумирана електрическа енергия и такса възстановяване на
електрозахранването, издадени за периода от 13.06.2017г. до 13.06.2019г., както
и мораторна лихва върху главницата в размер на 327.79лв. (триста двадесет и
седем лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща сбора от
мораторните лихви върху главницата по всяка една от фактурите, считано от
падежа на съответната фактура до 25.07.2019г. включително.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от особения
представител на ответната страна.
В отговора се оспорват исковете.
Оспорва се, че между "Е.П."
АД и ответника А.Х.К. е налице валидно облигационно отношение за доставка на
ел. енергия, както и обстоятелството, че последният е бил фактически ползвател
на обекта на потребление, за който са издадени процесиите фактури.
Оспорват се всички представени с
исковата молба едностранно изготвени от ищеца частни документи, сочещи изгодни
за него факти, които не носят подписа на ответника, и като такива не притежават
обвързваща материална доказателствена сила спрямо А.Х.К..
Ищецът основава исковата си
претенция срещу ответника в качеството му на наследник на Й.А.К.. Видно от
приложеното с исковата молба Удостоверение за наследници изх. № 21730/14.01.2019
година на Община Варна, Й.А.К. е починала на 07.05.2013 година. Процесиите
фактури са за период от 13.06.2017 година до 13.06.2019 година. Т.е. процесното
количество ел. енергия не е потребено от наследодателя на ответника А.К., за да
бъде претендирано от него в качеството му на наследник на починалата Й.А.К.. С
оглед горното, претенцията на ищеца срещу ответника А.К., в качеството му на
наследник на Й.А.К. е неоснователна.
На следващо място оспорва, че
средството за търговско измерване (СТИ), с което е измерена твърдяната да е
доставена и потребена ел. енергия за процесния период от 21.04.2017 година до
20.05.2019 година е било в техническа изправност, както и че същото е било в
метрологична годност, както и че отчетената ел. енергия е реално предоставена и
потребена от ответника.
Оспорва и дължимостта на
претендираните от ищеца суми в общ размер на 95 лева представляващи такси за
възстановяване на ел. енергия, дължими по фактури от дати 12.12.2017 година,
14.05.2018 година, 13.08.2018 година, 19.11.2018 година, 12.02.2019 година и
13.05.2019 година, като аргументите затова са следните:
Счита, че клаузата на чл.21,
ал.1, изр.2 от ОУДПЕЕ на „Е.П.П."АД противоречи на чл.122-чл.124 от Закона
за енергетиката, които не предвиждат заплащането на такса от потребителя, като
условие за възстановяване на захранването. В този смисъл е и Решение № 125 от
07.08.2015 г., по т.д. №990/2015г. на ВКС, 1 ТО, с което е прогласена
неравноправността, респективно нищожността на клауза от ОУ. с която потребителя
се задължава да заплати изначално определена сума за възстановяване на
захранването му, след отпадане на основанията за прекъсване на
електроподаването.
Считат, че ответното дружество
или негови служители не са извършвали разходи във връзка с прекъсване и
възобновяване на захранването.
В съдебно заседание от 05.03.2021г.
ищецът прави признание на факта на плащане на всички задължения, които са обект
на исковата претенция, в хода на процеса. Предвид изложеното моли само за присъждане
на сторените по делото разноски. Ответната страна чрез особения си
представител, моли за отхвърляне на иска и прави възражение за прекомерност на
претендираното юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно
и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предвид извършеното в хода на процеса плащане на всички задължения, за
които е образувано настоящото производство, съдът намира, че исковете следва да
бъдат отхвърлени. Плащането в хода на процеса е факт, който следва да бъде
съобразен по реда на чл. 235 ал. 3 от ГПК. Доколкото към момента на даване ход
на делото по същество не са налице ликвидни и изискуеми задължения на ответника
към ищеца, то исковете за осъждането му да заплати претендираните суми се
явяват неоснователни.
По въпроса за разноските:
Разноските в гражданския процес се разпределят съгласно изхода на делото по
реда на чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК /според уважаването или отхвърлянето на
исковете/, освен в случаите на чл. 78 ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78 ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод
за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл. 78 ал.
2 от ГПК /по агр. от противното на същия член/. Плащането в хода на процеса се
тълкува по правило като признание на дълга. Но ответникът с поведението си Е
дал повод за завеждане на делото, доколкото не е заплатил в срок свои изискуеми
и ликвидни задължения преди завеждане на исковата молба в съда. Поради това
въпреки отхвърлянето на исковата претенция /само и единствено поради плащането
в хода на процеса/, именно ответникът следва да понесе отговорността за
разноските, тъй като се явява виновната за сторването им страна. Ето защо
следва да се присъдят разноските в полза на ищеца /в същия смисъл определение №
200/20.05.2016 г., по ч. гр. д. № 1960/2016 г.на III г. о. на ВКС, определение
№ 688 от 02.10.2014 г. по ч. т. д. № 2337/2014 г. на I т. о. на ВКС,
определение № 674/23.11.2011 г., ч. гр. д. № 597/2011 г. на IV г. о. на ВКС/.
Съдът намира, че с полза на ищеца се дължат разноски в размер на 805.27лв.,
представляващи заплатени по делото д.т. /178.12лв./, депозит за особен
представител /477.15лв./ и определено от съда по реда на чл. 25 ал. 1 от НАРЕДБА
ЗА ЗАПЛАЩАНЕТО НА ПРАВНАТА ПОМОЩ юрисконсултско възнаграждение /150лв./
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Е.П." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** ******, представлявано от П.С., Г.К. и Я.Д.против А. Х. К., ЕГН **********, адрес: ***, искове с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 3 202.96лв.
(три хиляди двеста и два лева и деветдесет и шест стотинки) представляваща
неплатена цена за консумирана електрическа енергия и такса възстановяване на
електрозахранването, по фактури издадени за периода от 13.06.2017г. до
13.06.2019г., за обект на потребление, заведен с аб.№*******, находящ се на
адрес: гр. *******, и сумата от 327.79лв. (триста двадесет и седем лева
и седемдесет и девет стотинки), представляваща сбора от мораторните лихви върху
главницата по всяка една от фактурите, считано от падежа на съответната фактура
до 25.07.2019г. включително, както и законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА А. Х. К., ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Е.П." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** ******, представлявано от П.С., Г.К. и Я.Д., сумата от 805.27лв. /осемстотин и пет лева и 27 ст./, представляваща
разноски в настоящото производство, по
агр. от противното на чл.78, ал.2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да
се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК. На страните
да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: