Р Е
Ш Е Н
И Е №23
гр.Шумен,1.ІІ.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд,в открито съдебно заседание
на тридесет и първи януари 2019г.,в
състав:
Председател:Лидия Томова
Членове:1.Свилен Станчев
2.Теодора Димитрова
при секретар: Силвия Методиева,
като разгледа в.гр.д.481/2018г. на Шуменския окръжен съд,докладвано
от председателя,за да се произнесе,взе
предвид :
Производството по настоящото дело е образувано по въззивна жалба на А.Р.Х.,ЕГН
**********,п.адрес:с*** , наст.адрес:с.Б.,община П.,обл.Т.,ул.”” №*,с особен процесуален представител-адв.К.Б.,ШАК,сл.адрес
***,пл.”,
против Решение № 345 от 16.ХІ.2018г. по гр.д. №
567/2018г. на ВПРС,с което е изменен
размерът на издръжката,присъдена с решение по гр.дело № 725/2017г. по описа на
ВПРС,която жалбоподателката и ответница в първоинстанционното производство А.Р.Х., с назначен особен
представител по чл.47ал.6 от ГПК адв.К.Б.,ШАК, следва
да заплаща в полза на всяко от своите малолетни деца Е.Ш.Р.,роден на 22.ХІ.2006г.,с
ЕГН ********** и Е.Ш.Р.,роден на 6.ХІІ.2011г.,с ЕГН*********,чрез техния баща и
законен представител Ш.Р.Х.,ЕГН **********,с пост.адрес:с***,която е УВЕЛИЧЕНА от по 100 лева на по 200/двеста/
лева за всяко от децата,считано от датата на предявяване на исковата
молба-4.VІІ.2018г., с падеж 10-то число на месеца,за който се дължи,ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законово основание
за нейното изменяване или прекратяване, и с което решение същата ответница е
осъдена да заплати на Ш.Р.Х.,с горните данни,400 лева деловодни разноски ,а на
държавата да заплати по сметка на ВПРС държавна такса в размер на 288 лв върху присъденото увеличение на издръжките,300 лева-за предварително
заплатено от ищеца възнаграждение за особен представител на ответницата ,както
и 5 лева-такса за издаване на изпълнителен лист.
Оплакванията в жалбата са за допуснати
от първоинстационния съд материалноправни
нарушения,довели до неправилност на първоинстанционното решение. Моли да бъде
отменено
първоинстанционното решение и вместо
него да бъде постановено друго,с което да бъде отхвърлена изцяло исковата
претенция или ,ако съдът намери ,че има основание за увеличение на вече
присъдената издръжка,това да бъде в рамките на определения от закона минимум от
1/4/една четвърт/ от минималната работна заплата за страната.
Постъпил е писмен отговор по
реда и в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, от насрещната страна по въззивната жалба,чрез нейния назначен по реда на чл.47ал.6
от ГПК особен представител адв.К.Б. , ШАК, с който оспорва
въззивната жалба като неоснователна и
недоказана и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.В хода на
съдебните прения изразява съгласие първоначалните издръжки да бъдат частично
увеличени най-много до законовия минимум по чл.142ал.2 от СК-1/4 от размера на
минималната работна заплата.
Страните нямат нови доказателствени
искания.
Настоящият въззивен
съдебен състав,като прецени валидността и допустимостта на обжалваното
първоинстанционно решение,а по същество,всички събрани по делото доказателства,както
и оплакванията в жалбата и възраженията по нея,прие следното:
Въззивната
жалба ,като подадена от процесуално легитимирано лице-ответница в
първоинстанционното производство ,по реда и в срока по ГПК,е редовна и
допустима.Обжалваното с нея въззивно решение е
валидно и допустимо.
Разгледана по същество,въззивната
жалба се явява частично основателна и доказана,поради следното:
Първоинстанционното производство по гр.д. №567/2018г. на Районен съд-Велики
Преслав, е образувано по искова молба на
Ш.Р.Х.,ЕГН **********, в качеството му на законен представител на малолетните
деца Е.Ш.Р.,роден на 22.ХІ.2006г.,с ЕГН ********** и Е.Ш.Р.,роден на
6.ХІІ.2011г.,с ЕГН*********,с пост.адрес:с***,с проц.представител адв.В. ***,кантора
на адрес:г***,с която искова молба е предявен иск против А.Р.Х., с назначен
особен представител по чл.47ал.6 от ГПК адв.К.Б.,ШАК,с
правно основание на иска по чл.150 от СК,за увеличение размера на
издръжката,присъдена с решение по гр.дело № 725/2017г. по описа на ВПРС ,която
ответницата заплаща на малолетните си деца Е. и Е. Р., от по 100 лева на по 200
лева месечно за всяко дете.
Особеният представител на ответницата
оспорва иска по основание и размер и моли да бъде отхвърлен изцяло.
Безспорни по делото,като се
установяват и от събраните писмени
доказателства,са
следните обстоятелства:
Родителите на малолетните ищци,а
именно ,баща им Ш.Р.Х.,с горните данни и майка им- А.Р.Х.,с горните данни,са
бивши съпрузи.Бракът им е сключен на 20.VІІІ.2006г. и е прекратен по чл.50 от СК-взаимно съгласие,с Решение № 336/6.ХІІ.2017г. по гр.д. № 725/2017г. на
Районен съд-Велики Преслав.Съгласно
постигнатото между тях споразумение,утвърдено със същото съдебно решение,упражняването
на родителските права над двете деца от брака им Е.Ш.Р.,роден на 22.ХІ.2006г.,с ЕГН ********** и Е.Ш.Р.,роден
на 6.ХІІ.2011г.,с ЕГН*********,се предоставя на бащата Ш.Р.Х.,като местоживеенето на децата ще бъде при
него/т.1/Майката А.Р.Х. се съгласява и
задължава да заплаща месечна издръжка за двете си деца Е. и Е.,по 100 лева за
всяко дете,платима до пето число на месеца,считано от датата на постановяване
на решението за развод-6.ХІІ.2017г.,до настъпването на законни причини,изменящи
или погасяващи правото на издръжка,ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска/т.3/.
От
приетия в първоинстанционното производство Социален доклад,изготвен на
23.Х.2018г. от АСП,ДСП-гр.Велики Преслав е видно,че от м.септември 2017г.,когато майката А.Х. окончателно
напуска семейното жилище без децата си,те живеят с бащата Ш. Х.,който изцяло се грижи за тях и задоволява
в оптимална степен техните потребности,подпомаган от родителите си, които имат
къща в с.К.,община В.П.. По-голямото
дете Е., родено на 22.ХІ.2006г.понастоящем е на 12 години 2 месеца и учи в VІ клас на СУ””в гр.В.П.. По-малкият Е.
е ученик, роден на 6.ХІІ.2011г.Понастоящем е на 7 години и 2 месеца и от м.септември 2017г. е ученик в І-ви клас
на същото училище. И двете деца нямат сериозни здравословни проблеми и не се
нуждаят от специални здравни грижи.
Средномесечният
трудов доход на бащата за последните
месеци на 2018 г. е 601 лева и този размер не се оспорва от насрещната
страна.
Данни
за месечните доходи на майката не са събрани.
Безспорно
е по делото,че до момента майката не е заплащала никакви издръжки на децата си.
Не е
доказано по делото твърдението на бащата Ш.Х.,че понастоящем заплаща по 250
лева месечен наем за самостоятелен етаж
от къща,намираща се в гр.Ш.,където живее с двете деца. Дори да е така,не се установява по делото
потребността от тази промяна,при положение,че двете деца учат в гр.В.П.,който е
много по-близо до с.К.,където е домът на дядото и бабата на децата и където се
намира местоработата на бащата.
Обстоятелството,че бащата има задължение към
банка в качеството си на поръчител на
трето лице,е ирелевантно за спора по настоящото дело и не следва да се обсъжда.
Тази фактическа обстановка по
същество е правилно изяснена и от районния съд.Въззивният
съд намира,че при така установените факти и обстоятелства ,районният съд е достигнал до частично
необосновани и незаконосъобразни изводи,касаещи
размерите на увеличените издръжки, от които децата се нуждаят и които майката може и следва да заплаща на
двете малолетни деца.Тези размери трябва да са съобразени с наличието на няколко
предпоставки.Едните от тях са
включени в сложния фактически състав на
чл.150 от СК ,а именно-от присъждането на
издръжката,чието изменение или прекратяване се иска, до предявяването на
исковата молба да е настъпило изменение на обстоятелствата,което според трайно
установената съдебна практика следва да е съществено. Тези
обстоятелства включват нараснали нужди
на правоимащите деца,респ.необходимите разходи за задоволяването им,така и променени
материалните възможности на техните родители или на единия от тях,като превес
имат интересите на децата.Други промени,налагащи изменение на присъдената
издръжка ,са свързани с настъпили изменения в социално-икономическото положение
на страната,както и промени в
съответните законови норми.
Въззивният съд
намира,че от присъждането на първоначалните издръжки от по 100 лв за всяко дете,на която страните са се съгласили според
постигнатото между тях споразумение по бракоразводното им дело ,до
предявяването на иска за увеличение на издръжките,е изтекъл твърде кратък срок
от 7 месеца,през който не са настъпили
изключителни обстоятелства,налагащи увеличение на издръжките в
претендирания двоен размер,а именно от по 100 на по 200 лева за всяко
дете.Настъпилите през същия период промени касаят по-високата възраст на децата
и свързаните с това нараснали техни нужди,особено що се касае до по-малкото
дете,което вече е ученик в първи клас и
има училищни нужди,налагащи значително повишени разходи за задоволяването им.
От
1.І.2019г. минималната работна заплата в страната е определена на 560 лв. На основание чл.142ал.2 от СК вр. с чл.273 от ГПК вр. с
чл.235ал.3 от ГПК следва да се приеме,че законово установеният минимум на издръжките ,които А.Р.Х. следва да заплаща
на двете си малолетни деца,възлиза най-малко на по 140 лева месечно за всяко
дете.Настоящият въззивен съдебен състав намира,че при
така установените обстоятелства по делото,са настъпили промени ,налагащи
изменение,в см. на увеличение на досегашните издръжки,като тези размери следва
да бъдат от по 150/сто и петдесет/ лева за всяко дете.В частта,с която с
първоинстанционното решение издръжките са увеличени над 150 до 200 лева всяка една,същото решение
се явява неправилно като необосновано и незаконособразно,а
въззивната жалба против решението
в същата
част-основателна и доказана.Ето защо,в същата част обжалваното решение следва
да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго,с което искът за
увеличението на всяка издръжка над 150 лева до
200 лева да бъде отхвърлен.Първоинстанционното
решение следва да бъде частично отменено и досежно
държавната такса,която А.Р. следва да заплати,за сумата над 144 лв,както и относно присъдените в полза на ищеца деловодни
разноски,за сумата над 200лв за адвокатско възнаграждение .
В останалата част-до претендираното и присъдено увеличение на досегашните
издръжки от 100 до 150 лева за всяко едно дете,искът се явява основателен и
доказан и решението на районния съд в същата част –правилно-обосновано и законосъобразно.Ето защо в тази част то
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора,жалбоподателката
следва да заплати на въззиваемата страна направените от нея деловодни разноски за въззивното производство,съразмерно на отхвърлената
част от въззивната
жалба.Тези разноски възлизат на 200 лв. От страна на жалбоподателката
няма заявени претенции за присъждане на деловодни разноски за въззивното производство,поради което въззивният
съд не дължи произнасяне за такива.
Водим от горното,Шуменският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 345 от 16.ХІ.2018г. по гр.д. № 567
за 2018г. на Великопреславския районен съд В ЧАСТТА
,с която е увеличена постановената с Решение по гр.д. № 725/2017г.
на същия съд издръжка,дължима от А.Р.Х.,с ЕГН **********,с п.адрес:с***,с назначен особен представител адв.К.Б.,ШАК,в
полза на всяко от малолетните й деца Е.Ш.Р.,роден на 22.ХІ.2006г.,с ЕГН ********** и Е.Ш.Р.,роден на
6.ХІІ.2011г.,с ЕГН*********,с пост.адрес:с***, чрез техния баща и законен
представител Ш.Р.Х.,ЕГН **********,с пост.адрес:с***,с
проц.представител адв.В. ***,кантора
на адрес:г***,за размера НАД 150/СТО И
ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА за всяко дете до пълния претендиран размер от
по 200 лева за всяко дете, платима до пето число на месеца,считано от
датата на постановяване на решението за развод-6.ХІІ.2017г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска ,до настъпването на законни
причини,изменящи или погасяващи правото на издръжка,като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и
недоказани исковете за увеличение на
издръжките ,дължими от А.Р.Х.,с горните данни , на
двете й малолетни деца Е.Ш.Р. и Е. Ш.Р.,с
горните данни,чрез техния баща и законен представител Ш.Р.Х.,с горните данни,по
силата на Решение по гр.д. № 725/2017г. на Великопреславския районен съд,в ЧАСТТА над 150 лева до пълните претендирани размери
от по 200 лева месечна издръжка за всяко
едно дете.
ОТМЕНЯВА същото първоинстанционно
решение и В ЧАСТТА за присъдените в
полза на ищеца и платими от ответницата деловодни разноски за първата съдебна
инстанция,за сумата над 200/двеста / лева до 400 /четиристотин/ лева-за
адвокатско възнаграждение,както и за дължимата от ответницата държавна такса,за
сумата над 144 лева до присъдената в
размер на 288 лева.
ОСЪЖДА жалбоподателката
А.Р.Х.,с горните данни, да заплати на въззиваемата
страна направените от последната деловодни
разноски за въззивното производство,съответни на отхвърлената
част от въззивната жалба,възлизащи на 200/двеста/
лева-за адвокатски хонорар.
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното
първоинстанционно решение в останалата му част.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове :1.
2.