№ 33
гр. Дряново, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на девети май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Гергана Генева
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело №
20244220100479 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищцата Д. В. В. основава исковата си претенция на обстоятелството, че
формално се водела собственик на лек автомобил с peг. № ***. Твърди, че в
действителност автомобилът бил закупен през 2009 година от сестра и бившия й
съпруг, които не желаели да се води автомобил на името на фирмата им или на тяхно
име, поради което ищцата се съгласила да бъде формалният собственик. Поради
наличието на технически проблеми, които се появили впоследствие обсъдили със
сестра си същият да бъдел прехвърлен или бракуван. Това била причината да се влезе
в контакт с лицето П. И. И. по прякор ***, който имал автокъща *** и който действал
чрез пълномощника си П. К., който имал градински център в ***. По едно време
разбрала, че през 2015г., лице от алжирски произход с имената Х. Г. правил
пререгистрация на автомобила, но нямала повече данни и в тази връзка.
Въпреки цялата предистория данъците за автомобила продължавали да вървят
на нейно име. Това била причината ответникът да издаде следните актове за
установяване на задължения: акт за установяване на задължения по декларации №
АУ000069/02.03.2016г., с който се установявали данъчни задължения за горепосочения
лек автомобил за периода 2014г. в размер на 270 лева (главница), ведно с 41,33 лева
(лихва) или общо сумата от 311,33 лева; 2015г. в размер на 180 лева (главница), ведно
с 9,19 лева (лихва) или общо сумата от 189,19 лева; акт за установяване на задължения
по декларации № АУ000051/16.03.2020г., с който се установявали данъчни задължения
1
за горепосочения лек автомобил за периода 2016г. в размер на 180 лева (главница),
ведно с 64,58 лева (лихва) или общо сумата от 255,58 лева, 2017г. в размер на 180 лева
(главница), ведно с 46,33 лева (лихва) или общо сумата от 226,334 лева, 2018г. в
размер на 180 лева (главница), ведно с 28,13 лева (лихва) или общо сумата от 208,13
лева и 2019г. в размер на 198 лева (главница), ведно с 10,89 лева (лихва) или общо
сумата от 208,89 лева и акт за установяване на задължения по декларации №
АУ000454/21.10.2021г., с който се установявали данъчни задължения за горепосочения
лек автомобил за периода 2020г. в размер на 198 лева (главница), ведно с 22,86 лева
(лихва) или общо 220,86 лева.
Ответникът твърдял, че на 23.03.2023г. горепосочените актове за установяване
на задължения били връчени на ищцата, като същите били получени на адрес ***, с
твърдението, че това било сторено от член на домакинството с посочена родствена
връзка - "леля", като били изписани имената Д. Н. Г.. Заявява, че такава роднина в
семейството си никога не била имала. На горепосочения адрес не живеела повече от 4
години. Никога не била получавала горепосочените актове. За тези актове узнала на
12.12.2024г., когато решила да направи справка както в Дирекция "МДТ" при Община
Дряново, така и в кантората на ЧСИ В. Ц. с район на действие *** и когато била
връчена покана за доброволно изпълнение с изх. №11709/12.12.2024г. При справка в
кантора на това ЧСИ установила, че по молба с изх. №11-01-224/29.11.2024г. по
изходящия регистър на Дирекция "МДТ" при Община Дряново и с вх. №13801
от 02.12.2024г. по регистъра на ЧСИ В. Ц. с район на действие *** било
образувано на 02.12.2024г. изпълнително дело №702/2024г. по описа на същото ЧСИ.
Прави възражения, които имали отношение по предмета на делото, като твърди,
че нито един от горепосочените актове, въз основа на които било образувано
изпълнителното дело не били връчени по надлежния ред, поради което и нямало
основание за образуване на изпълнителното производство и да бъде натоварвана с
разноски по същото. От друга страна по отношение на цитираните актове за
установяване на задължения за периода 2014 – 2015г. били изтекли предвидените в
закона давностни срокове, както за главницата, така и за лихвите. За всяко едно от тези
задължения била настъпила давност за търсенето на сумите, а от друга страна била
настъпила давност и за момент, в който трябвало да се образува изпълнителното дело.
Поради което имала правния интерес да установи, че била настъпила давност и не се
дължала общо сумата от 500,52 лева по горепосочения акт за установяване на
задължения по декларации №АУ000069/ 02.03.2016г. По отношение акт за
установяване на задължения по декларации № АУ000051/ 16.03.2020г. заявява, че за
периода 2016-2018г. била изтекла предвидената в закона давност, както за главницата,
така и за лихвите по тези задължения. Настъпила била давност за търсените суми,
поради което не следвало да се иска образуване на изпълнително дело за тези три
задължения. По отношение на четвъртото задължение за 2019г. прави също
2
възражението, че била изтекла предвидената в закона давност, както за главницата,
така и за лихвата. По отношение акт за установяване на задължения по декларации №
АУ000454/ 21.10.2021г. за периода 2020г. прави възражение за изтекла тригодишна
давност по отношение на лихва, а именно за сумата 22,86 лв. Моли съда да приеме за
установено, че не дължи сумите по акт за установяване на задължения по декларации
№ АУ000069/ 02.03.2016г. за сумата 500,52 лева, акт за установяване на задължения
по декларации № АУ000051/ 16.03.2020г. за сумата 887,93 лева и акт за установяване
на задължения по декларации № АУ000454/ 21.10.2021г. за сумата от 22,86 лева
поради изтекла давност. Моли съда да приеме за установено, че не следвало въз
основа и на трите акта, посочени по-горе, да се образува изпълнително дело поради
непредявяването по надлежния ред на горепосочените актове за установяване на
задължения, т. к. не била получавала на такъв адрес тези актове, а жената, посочена
като получател не се явявала нито роднина, нито лице, което било отговорно да
връчи същите. Претендира разноски.
С определение от 04.02.2025г. съдът е прекратил производството по делото само
в частта относно направеното искане за установяване, че не следвало въз основа на
трите акта за установяване на задължения № АУ000069/02.03.2016 г.,
АУ000051/16,03.2020 г. и АУ000454/21.10.2021 г. да се образува изпълнително дело,
поради непредявяването им по надлежния ред, като недопустимо. Определението не е
обжалвано и влязло в сила.
В дадения от съда срок е постъпил отговор от ответника Община Дряново чрез
пълномощника адв. Н. от АК – В. Търново, в който се оспорват предявените искове и
всички изложени от ищеца фактически твърдения и обстоятелства. Оспорва сее
твърденията на ищцата, че процесният лек автомобил бил закупен от сестрата на
ищцата и бившия й съпруг. Оспорват ищцовите твърдения, че процесният лек
автомобил бил бракуван или прехвърлен на друго лице. Оспорват ищцовите
твърдения, че нито един от актовете за установяване на задължения не били връчени
на ищцата по надлежния ред. Оспорват ищцовите твърдения, че по отношение на
актовете за установяване на задължения и изтеклите лихви по тях бил изтекъл
предвидения в закона давностен срок и поради тази причина те били погасени по
давност.
Заявяват, че актовете за установяване на задължения № АУ000069/02.03.2016 г.,
АУ000051/16,03.2020 г. и АУ000454/21.10.2021 г. били надлежно връчени на ищцата
чрез писмо, изпратено по "Български пощи" ЕАД, което видно от известие за
доставяне ИД PS 5370 002ХАХ 2 било получено на 27.03.2023г. от лице, посочено като
член на домакинството с имена Д. В. Г.. След извършена справка в Национална база
данни „Население" установили, че лицето Д. Н. Г. към 27.03.2023г. имала регистриран
постоянен и настоящ адрес в ***, на същия който адрес ищцата към 27.03.2023 г.
3
имала регистриран настоящ адрес. Оспорват всички изложени в исковата молба и
уточняващата искова молба фактически твърдения и съображения за недължимост на
установените с горецитираните актове за установяване на задължения задължения на
ищцата, като неверни, неоснователни, несъстоятелни и недоказани. Процесните актове
за установяване на задължения не били оспорвани по отношения на тяхната валидност
и/или незаконосъобразност по административен и /или съдебен ред и били влезли в
сила, като задълженията установени с тях били ликвидни и изискуеми. Претендират
разноски.
Настоящият състав на съда, като взе предвид становището на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното по делото писмо рег. № 892000-758-2/ 11.02.2025г. на ОД
на МВР Габрово, сектор „Пътна полиция“ от извършената справка в АИС –
Регистрация на ПС и собственици се установило, че на 21.05.2015г. е подадено
заявление за промяна номера на лек автомобил *** с рег. № ***, като до настоящия
момент собствеността на МПС не е променена и е на лицето Д. В. В..
От приложеното към копие на изп. дело № 20247280400799г. по описа на ЧСИ
Д. К. - С. придружително писмо от 13.12.2024г. се установява, че принудителното
изпълнение, насочено срещу ищцата, е за събиране на вземания, установени с Акт за
установяване на задължения по декларации № АУ000069/ 02.03.2016г., Акт за
установяване на задължения по декларации № АУ000051/ 16.03.2020г. и Акт за
установяване на задължения по декларации № АУ000454/ 21.10.2021г. и Акт за
установяване на задължения по декларации № АУЗ-57020000077-1/ 21.03.2023г.,,
всички издадени от Община Дряново. Първоначално делото е било образувано под
номер 20247320400702г. по описа на ЧСИ В. Ц..
На 19.12.2024г. ищцата получила покана за доброволно изпълнение по изп. дело
№ 20247280400799г. по описа на ЧСИ Д. К. - С. за задължение на обща стойност
966,04 лв., от които 435,60 лв. – главница, 103,72 лв. – законна лихва за периода от
22.03.2023г. до 31.12.2024г., 42,77 лв. – неолихвяеми вземания (мораторни лихви,
обезщетения и т. н.) и 378,95 лв. с ДДС – такси по тарифата към ЗЧСИ.
Видно от приложения по делото Акт за установяване на задължения по
декларации № АУ 000069/ 02.03.2016г. същият е издаден срещу ищцата, след
извършена проверка за установяване задължения по подадени декларации по Закона за
местните данъци и такси (ЗМДТ) и на основание чл. 107, ал. 3 от Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) за размера на задълженията и лихвите към
02.03.2016г., както следва : данък върху превозните средства за 2014г. за лек автомобил
с рег. № *** – 270 лв. и лихва 41,33 лв. и данък върху превозните средства за 2015г. за
лек автомобил с рег. № *** – 180 лв. и лихва 9,19 лв. или общо 500,52 лв. Акт за
4
установяване на задължения по декларации № АУ 000051/ 16.03.2020г. е издаден
срещу ищцата, след извършена проверка за установяване задължения по подадени
декларации по ЗМДТ и на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК за размера на
задълженията и лихвите към 16.03.2020г., както следва : данък върху превозните
средства за 2016г. за лек автомобил с рег. № *** – 180 лв. и лихва 64,58 лв., данък
върху превозните средства за 2017г. за лек автомобил с рег. № *** – 180 лв. и лихва
46,33 лв., данък върху превозните средства за 2018г. за лек автомобил с рег. № *** –
180 лв. и лихва 28,13 лв. и данък върху превозните средства за 2019г. за лек автомобил
с рег. № *** – 198 лв. и лихва 10,89 лв. или общо 887,93 лв. Акт за установяване на
задължения по декларации № АУ 000454/ 21.10.2021г. е издаден срещу ищцата, след
извършена проверка за установяване задължения по подадени декларации по ЗМДТ и
на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК за размера на задълженията и лихвите към
21.10.2021г., както следва : данък върху превозните средства за 2020г. за лек автомобил
с рег. № *** – 198 лв. и лихва 22,86 лв. или общо 220,86 лв.
Видно от материалите, съдържащи се в изпълнително дело № 20247280400799г.
по описа на ЧСИ Д. К. - С., със запорно съобщение от 17.12.2024 г. до *** ЧСИ
наложил запор върху всички сметки на ищцата в дружеството. Със запорно съобщение
от 17.12.2024 г. до *** ЧСИ наложил запор върху всички сметки на ищцата в банката.
Видно от съобщение изх. № 1103-005/ 09.01.2025г. на 09.01.2025г. във връзка с
наложения запор банката е превела сумата 1361 лв. по сметка на ЧСИ. Преведената
сума е от заплати над минималната работна заплата.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи: Съгласно чл. 439, ал. 1 от ГПК длъжникът по изпълнителното производство
може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се
основат на факти, настъпили след издаването на съответния акт. Искът по чл. 439 от
ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът следва да да установи, че
изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да
съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила. Предявеният иск е основан на
твърдения, че ищцата не дължи процесните суми на ответника поради наличие на
новонастъпили обстоятелства след издаване на процесните актове за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, а именно погасяване на вземанията поради
изтекла погасителна давност.
Процесните вземания са установени с актове за установяване на задължения по
чл. 107, ал. 3 от ДОПК на Община Дряново и представляват незаплатен от ищцата
данък върху превозните средства за лек автомобил с рег. № *** за периода от 2014г. до
2020г. включително, както и за дължима лихва, поради което приложение намира
нормата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, предвиждаща специална давност за публичните
5
вземания. Съгласно цитираната разпоредба публичните вземания се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон
е предвиден по-кратък срок, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба с изтичането на 10-
годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през
която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични
вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността.
Изпълнителното производство е образувано на 12.12.2024 г. и с оглед приетото
в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ) : насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. В случая установените от ответника публични задължения на ищцата,
представляващи данък върху превозните средства за 2014, 2015, 2016, 2017 и 2018г.,
са се погасили с изтичането на 5-годишния давностен срок преди образуване на
изпълнителното производство. Лихвите за тези вземания са също публични вземания и
съгласно чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК следва да се погасяват с 5 годишен срок, както и
главното вземане. Давността не е спирана или прекъсвана. Поради това и към датата
на постановяване на настоящото решение процесните вземания на ответника за данък
върху превозните средства и лихви върху тях за 2014, 2015, 2016, 2017 и 2018г. са
погасени по давност, поради което и искът като основателен и доказан следва да бъде
уважен в тази част, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.
Съгласно разясненията дадени в посоченото Тълкувателно решение, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на посоченото
тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където давността
за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение се прекъсва. В
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да
действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или
да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). В горния смисъл следва да се
приеме, че за задълженията на ищцата за 2019г. и 2020г. за данък МПС и съответно
6
лихва давността е прекъсната с първото изпълнително действие – налагане на запори
от ЧСИ Д. К. - С. върху сметките на ищцата на 17.12.2024г. След тази дата по
изпълнителното дело няма данни да са извършвани други действия, насочени към
спиране или прекъсване на давността. Към датата на постановяване на настоящото
решение не е изтекъл срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на
изпълнителното производство. Поради което съдът приема, че за тези задължения
давността на е изтекла и в тази част предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото не са налице
данни, че ищцата е обжалвала процесните актове за установяване на задължения по
реда на ДОПК. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и
събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската
администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се
извършва по същия ред. Съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, кметът на общината упражнява
правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на
звеното за местни приходи в съответната община – на териториален директор на НАП.
По наведените от ищцата доводи за незаконосъобразност на административните
актове за установяване на процесните задължения съдът констатира, че съобразно
разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ГПК е отречена възможността граждански съд,
разглеждащ гражданскоправен спор, да се произнася по законосъобразност на
административен акт, с изключение на случаите, когато такъв акт се противопоставя
на страна, която не е участник в производството по издаването на акта и по неговото
обжалване. Настоящият случай се навеждат твърдения за незаконосъобразност на
връчването на актовете не от трето лице, което има правен интерес от това
оспорване, а от самия адресат на административните актове. Поради което съдът
ги остави без разглеждане на това основание.
По разноските: С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени и
направените по делото разноски от ищцата, за което е представила списък по чл. 80 от
ГПК съобразно уважената част от иска. Съгласно представения списък ищцата
претендира разноски в размер на 60 лева – държавна такса за образуване на делото,
сумата от 10 лева – държавна такса за съдебни удостоверения, 5 лв. – такса за издаване
на обезпечителна заповед, 600 лв. – адвокатско възнаграждение и адвокатски хонорара
във връзка с обезпечителната заповед пред ЧСИ Д. К.. Съдът констатира, че при
образуване на делото същата е внесла държавна такса в размер на 60 лв., а
впоследствие 10 лв. – държавна такса за издаване на съдебни удостоверения, поради
което направените от нея разноски за държавна такса възлизат на 70 лв. общо.
Държавна такса за издаване на обезпечителна заповед не е заплащана.
По отношение на направените разноски за адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство съдът намира, че направените в хода на изпълнителното
7
производство разноски следва да бъдат претендирани от длъжника пред съдебния
изпълнител в хода на висящото изпълнително дело. Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК
разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите,
когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е
изпълнил задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.
По отношение направеното възражение от ответника за прекомерност на
заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение съдът взе предвид, че общата цена
на предявения иск е 1609,31 лв. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско
възнаграждение, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Възможността за намаляване на възнаграждението е ограничена до минимално
определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата, който в ал. 2 предвижда, че
при договорено възнаграждение между адвоката и клиента, същото не би могло да
бъде по-ниско от размера, предвиден в Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. В настоящия случай минималния размер на
адвокатското възнаграждение, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 възлиза на 460,90
лв. С оглед предмета на спора и извършените процесуални действия в производството,
делото не се отличава с фактическата и правна сложност, проведени са три съдебни
заседания, като съдебно заседание на 14.04.2025г. е отложено поради непредставяне от
ищцата на допуснати доказателства в срок. Поради което съдът приема, че
договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от ищцата в размер на 600 лв. е
прекомерно и са налице предпоставките то да бъде намалено на 460,90 лева, съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Във връзка с всичко изложено по-горе ответната община следва да бъде осъдена
да заплати на ищцата сумата 381,80 лв. – разноски за исковото производство
съразмерно с уважената част от исковете.
По направеното възражение от ищцата за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение. В настоящия случай минималния размер на
адвокатското възнаграждение, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2, във вр. с §2а от ДР
на Наредба № 1 от 09.07.2004г. е 553,08 лв. с ДДС. Ответникът е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 960 лв. с ДДС, което с оглед предмета на спора и
извършените процесуални действия в производството съдът приема, че е прекомерно и
са налице предпоставките то да бъде намалено на 553,08 лева с ДДС съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Доколкото не е направено искане за присъждане
на разноски по компенсация ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника
сумата 147,69 лв. – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от вземането.
8
Съдът констатира, че при предявяване на исковата молба ищцата е внесла
държавна такса в размер на 60 лв. С оглед определената окончателна цена на
предявения иск от 1609,31 лв. дължимата държавна такса възлиза на 64,37 лв. Поради
което ищцата с решението следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд
Дряново допълнителна държавна такса в размер на 4,37 лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 от ГПК по отношение
на ОБЩИНА ДРЯНОВО, ЕИК ***, с адрес ***, представлявана от *** Т. П., че Д. В.
В., ЕГН **********, *** НЕ ДЪЛЖИ изпълнение на СУМАТА 270 (двеста и
седемдесет) лв. – главница за неплатен данък върху превозни средства за 2014г. и
СУМАТА 41,33 лв. (четиридесет и един лв. и тридесет и три ст.) – лихва, СУМАТА
180 (сто и осемдесет) – лв. – главница за неплатен данък върху превозни средства за
2015г. и СУМАТА 9,19 лв. (девет лв. и деветнадесет ст.) – лихва, за които е издаден акт
за установяване на задължения по декларации № АУ000069/ 02.03.2016г., СУМАТА
180 (сто и осемдесет) – лв. – главница за неплатен данък върху превозни средства за
2016г. и СУМАТА 64,58 лв. (шестдесет и четири лв. и петдесет и осем ст.) – лихва,
СУМАТА 180 (сто и осемдесет) – лв. – главница за неплатен данък върху превозни
средства за 2017г. и СУМАТА 46,33 лв. (четиридесет и шест лв. и тридесет и три ст.) –
лихва, СУМАТА 180 (сто и осемдесет) – лв. – главница за неплатен данък върху
превозни средства за 2018г. и СУМАТА 28,13 лв. (двадесет и осем лв. и тринадесет ст.)
– лихва, за които е издаден акт за установяване на задължения по декларации №
АУ000051/ 16.03.2020г. и въз основа на които е образувано изпълнително дело №
20247280400799г. по описа на ЧСИ Д. К. - С., поради погасяване на вземането по
давност. В останалата част за СУМАТА 198 (сто деветдесет и осем) лв. – главница за
данък върху превозни средства за 2019г. и СУМАТА 10,89 лв. (десет лв. и осемдесет и
девет ст.) – лихва, за които е издаден акт за установяване на задължения по декларации
№ АУ000051/ 16.03.2020г. и за СУМАТА 198 (сто осемдесет и девет) лв. – данък върху
превозни средства за 2020г. и СУМАТА 22,86 лв. (двадесет и два лв. и осемдесет и
шест ст.) – лихва, за които е издаден акт за установяване на задължения по декларации
№ АУ000454/ 21.10.2021г. ОТХВЪРЛЯ предявения иск, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ДРЯНОВО, ЕИК ***, с адрес ***, представлявана от *** Т.
П. ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. В., ЕГН **********, *** сумата 381,80 лв. (триста
осемдесет и един лв. и осемдесет ст.) – разноски съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Д. В. В., ЕГН **********, *** ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА
ДРЯНОВО, ЕИК ***, с адрес ***, представлявана от *** Т. П. СУМАТА 147,69 лв. (сто
9
четиридесет и седем лв. и шестдесет и девет ст.) – разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Д. В. В., ЕГН **********, *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен
съд Дряново СУМАТА 4,37 лв. (четири лв. и тридесет и седем ст.) – допълнителна
държавна такса върху размера на предявения иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
10