Присъда по дело №1670/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 149
Дата: 14 юли 2022 г.
Съдия: Валя Цуцакова
Дело: 20223110201670
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 май 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 149
гр. Варна, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валя Цуцакова
СъдебниДинка Русева Симова

заседатели:Ивелина Тодорова Михова
при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова
и прокурора В. Д. Н.
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Наказателно дело от общ
характер № 20223110201670 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия СП. К. АЛ., роден на ***, живущ в с. Тръстиково, ***,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, работи в
чужбина, ЕГН **********,
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 15.10.2021 г. в с. Тръстиково, обл. Варненска, извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на
лице, ненавършило 14-годишна възраст – Н. АН. ЯН., на 8 години – престъпление по
чл.149 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.58а ал.1 вр. чл.54 ал.1 от НК
ОПРЕДЕЛЯ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, което
на основание чл.58а ал.1 от НК НАМАЛЯВА с една трета и НАЛАГА наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, чието изпълнение на основание
чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

ОСЪЖДА подс. СП. К. АЛ. да заплати на гражданския ищец Н. АН. ЯН. чрез майка
си и законен представител АН. Н. М. сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва от
датата на деянието – 15.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля
1
предявения граждански иск до размера на 10 000 /десет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА подс. СП. К. АЛ. да заплати направените разноски по делото в размер на
390 лева по сметка на ОД на МВР – Варна, както и сумата от 200 лева по сметка на РС –
Варна, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в петнадесет дневен срок от днес
пред състав на Окръжен съд – Варна.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


М О Т И В И към присъда по НОХД N 1670/22г. по описа за 2022 г. на
Варненския районен съд – петнадесети наказателен състав.


Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу СПАС
КАМЕЛИЕВ А. , ЕГН **********, за това, че: на 15.10.2021г. в с.Тръстиково,
обл.Варненска, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна
възраст - Н. А. Я., на 8 години - съблякъл якето й, събул панталоните и
бельото си, показал й половия си член, хванал ръката й и я насочил към
половия си член - престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК.
В хода на съдебното производство пострадалата Н. А. Я. е
конституирана в качеството на частен обвинител и граждански ищец в
процеса чрез нейната майка А. Н. М. и чрез адв.П.В., като е приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от
същата срещу подс.А. за причинени вследствие на деянието, предмет на
обвинение по делото, неимуществени вреди в размер на 10000 /десет хиляди/
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието
посочена в дисозитива на обвинителния акт до окончателно изплащане на
сумата.
Предвид становището на подсъдимия и неговият защитник, делото бе
разгледано по реда на съкратено съдебно следствие- чл.371т.2 от НПК.
В хода на съдебните прения, представителят на ВРП поддържа изцяло
възведеното спрямо подсъдимия обвинение с фактическата обстановка и
правната квалификация посочени в обвинителният акт. Предвид процедурата,
по която делото се разглежда, прокурорът моли подсъдимият да бъде признат
за виновен и да му бъде наложено наказание към средния предвиден от
закона размер, което да бъде намалено с една трета и изпълнението му да
бъде отложено с подходящ изпитателен срок, а гражданският иск да бъде
уважен в размер по справедливост.
Процесуалният представител на частния обвинител и граждански ищец
счита, че престъплението е доказано от обективна и субективна страна и моли
същият да бъде признат за виновен, като по отношение на размера на
наказанието, което следва да се наложи се солидаризира с предложеното от
представителя на ВРП.По отношение на гражданският иск се излагат
аргументи, че същият е доказан по основание и размер и моли да бъде уважен
в пълен размер.
Защитникът на подсъдимия също изразява становище, че обвинението е
доказано и подсъдимият признава вината си, но оспорва размерът на
предложеното наказание, признава, че пострадалата е била малка, но
акцентира върху фактът, че и подсъдимият тъкмо е навършил пълнолетие и
1
моли да се отчете чистото му съдебно минало, като счита, че би могла да
намери приложение нормата на чл.55 от НК, поради наличието единствено на
смекчаващи отговорността обстоятелства.По отношение на предявеният
граждански иск защитникът счита, че размерът му е завишен.
Подсъдимият се признава за виновен, признава изцяло фактите, посочени
в обвинителния акт, а в последната си дума изразява съжаление за
извършеното.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото
и като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено
от фактическа страна следното:
Св. А. М. живее със семейството си в с.Тръстиково, обл.Варненска. На
15.10.2021г. в късния следобед, тя излязла от дома си, за да заведе
приятелката си - св.С., до аптека в гр.Девня. С тях в колата се качил и неин
познат - св.А.. Преди това дъщеря й - св.Н. Я., на 8 години, я попитала дали
може да излезе навън да играе с приятелки и св.М. й разрешила. Момичето
излязло от дома си и отишло до къщата на своя приятелка, но родителите й не
я пуснали, затова св.Я. отишла до дома на друга своя приятелка, която също
не пожелала да излезе. Пострадалата Я. останала сама, но не искала да се
прибира у дома си и решила да отиде до близкия магазин, откъдето си купила
играчка. После отишла в парка, за да потърси други деца, с които да играе, но
и там нямало никого. Тогава св.Я. си тръгнала към дома, но решила да мине
не по главния път, а по друг, за да се разходи още малко. Пътят й минавал
покрай дома на подс.А.. В този момент той бил на двора на къщата, в която
живеел, находяща се на *** в с.Тръстиково, обл.Варненска. Забелязал
момиченцето, което познавал и знаел, че е дъщеря на св. М., с която
семейството му и лично той били в приятелски отношения. Подс.А. решил, че
може да се възползва от момичето, за да извърши действия на полово
удовлетворение. Извикал й по име - „Н." и тя се обърнала. Предложил й да
влезе в двора и тя се съгласила, защото знаела, че е приятел на майка й.
Провряла се през скъсаната мрежа на оградата и отишла при подсъдимия. Той
й казал да върви след него, заобиколил в страни от къщата и се насочил към
маза, до която се стигало по няколко стълби. Св. Я. го последвала и също
влязла в мазата. През цялото време и двамата мълчали. След няколко крачки
се озовали в друго приземно помещение, без врата, в което имало нахвърляни
дрехи, бутилки, дъски. Тогава подс.А. се обърнал към пострадалата и взел от
ръцете й играчката, която си била купила малко преди това, както и
торбичката й и ги хвърлил на земята. После започнал да разкопчава якето й и
го съблякъл, след което също го хвърлил на земята. След това се заел да
разкопчава панталоните си и ги свалил надолу, свалил си и бельото и останал
гол от кръста надолу. Св. Я. стояла, без да помръдва, стъписана от
случващото се. Подс.А. хванал ръката й и я приближил към половия си член.
Тогава тя изключително уплашена, се дръпнала, навела се да вземе вещите си
от земята и побягнала навън. Преди да излезе, подсъдимият й извикал да не
казва на никого какво се е случило. Св. Я. излязла на улицата и побягнала,
2
притеснена, че подс.А. може да я последва. По средата на пътя се изморила,
спряла се и се разплакала, след което продължила да върви до дома си. Щом
се прибрала, веднага отишла в стаята при по-големия си брат - св.Я.. Той я
видял, че плаче и че е задъхана и разтреперана и я попитал какво се е
случило. Пострадалата му разказала, но обяснила, че няма да разкаже на
майка си, защото така й заповядал „баткото". Св. Я. попитал кой е този батко
и по описанието на детето, разбрал, че става въпрос за подс.А.. Убедил
сестричката си да се обади веднага на майка им и да разкаже да случилото се.
Св. Я. го послушала и позвънила на майка си. В този момент св.М. шофирала
автомобила си, затова приятелката й - св.С., включила телефона й на
високоговорител. Св. С. и св.А. чули разговора им - детето разказало през
сълзи за случилото се. Майка й й отговорила, че веднага се прибира. След 10
минути пристигнала пред дома си и извикала св.Я. при тях в колата. Тя се
качила, все още много уплашена; казала им, че много я е страх. Майка й
поискала да й опише „баткото" и когато разбрала, че говори за подс.А.,
тръгнала с колата към неговата къща, заедно с дъщеря си, св.С. и св.А.. Тъй
като подсъдимият не си бил вкъщи, те тръгнали да обикалят селото. От
познати разбрали, че той е в дома на св.Д. и се насочили натам. По пътя св.А.
слязъл, а останалите продължили с колата. Паркирали пред пред дома на
св.Д., св.М. и св.С. слезли, а св.Я. останала в автомобила. В този момент
подс.А. бил в дома на св.Д. и чул че го викат навън. Двамата със св.Д. излезли
на двора. Св. М. му се развикала как е могъл да направи такова нещо, а той
само повтарял, че нищо не е направил. Св. С. извикала св.Я. и я завела при
майка й. Попитали я дали това е „баткото”, за когото говори и детето
потвърдило, след което отново се разплакало и тръгнало назад. Св. М. я
прегърнала и усетила, че сърцето й бие страшно бързо. Излезли от двора и тя
се обадила на тел. 112, за да подаде сигнал за случилото се. Междувременно
други хора, сред които св.М., се събрали наоколо, тъй като чули разправията
и се възмутили от постъпката на подс.А..
Видно от заключението на изготвената съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, св.Я. не страда от психично разстройство и
интелектуално-паметов дефицит. В състояние е да възпроизвежда факти и
събития така, както ги възприема и да дава достоверни показания.Сочи се, че
пострадалата не може да осмисли случилото се и да му даде оценка в
сексуален и социален аспект.
Съгласно приобщената по делото справка за съдимост, подсъдимият не
е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Дали има характеристична справка
Съдът изцяло кредитира самопризнанията на подсъдимия А., тъй като
същите кореспондират напълно с останалия събран по делото доказателствен
материал.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Я. ,М. ,Д., Я., С.,
3
М. и А. , тъй като същите са непротиворечиви, последователни и
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
Съдът приема заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство СПЕ, като компетентно и безпристрастно, като освен това
кредитира и всички писмени материали, приобщени към доказателствата по
делото, тъй като те са непротиворечиви по между си и съответстват на
установената фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин
от събраните по делото доказателства, а именно от: самопризнанията на
подсъдимия А., които изцяло призна фактите, посочени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, показанията на свидетелите Я. ,М. ,Д., Я., С., М. и
А. , дадени в хода на досъдебното производство , СПЕ , справка за съдимост,
както и от другите писмени материали по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна, че подс.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.149 ал. 1 от НК, тъй като на 15.10.2021г. в с.Тръстиково,
обл.Варненска, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна
възраст - Н. А. Я., на 8 години.
От обективна страна подс.А. е осъществил по отношение на Я. действия
от естество да възбудят и удовлетворят полово желание без съвкупление, а
именно съблякъл якето й, събул панталоните и бельото си, показал й половия
си член, хванал ръката й и я насочил към половия си член.От обективна
страна деянието е осъществено по отношение на лице, ненавършило 14
годишна възраст, а именно пострадалата Я., която към момента на
осъществяването му е била на 8 години.
Деянието е извършено при пряк умисъл - обвиняемият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, неговата противоправност и
наказуемост. Съзнавал е, че предприема действия, насочени към половата
неприкосновеност на личността на пострадалото дете, които по естеството си
са с цел възбуждане на полово желание за него самия, без съвкупление. Знаел
е, че обект на неговото посегателство е лице, ненавършило 14 годишна
възраст, а именно малолетно момиче на осем години.
Предвид горното съдът постанови осъдителна присъда.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, свързани, както с конкретната
обществена опасност на деянието, така и на дееца. Доколкото блудствените
действия са широк кръг такива, във всеки конкретен случай, с оглед преценка
на съответната степен на обществена опасност на деянието, следва да се
съобрази степента в която се засягат половия морал и половата
неприкосновеност, които са непосредствен обект на блудството като
престъпление. В конкретния случай, с оглед механизма на осъществяване на
деянието и конкретните извършени действия и техния интензитет, съдът
4
намира, че в по-голяма степен е засегнат половия морал и в по-малка степен
половата неприкосновеност на пострадалото лице.Същевременно
познанството на пострадалата с дееца и изградените помежду им отношения
на доверие предпоставят по-ниска степен на негативно преживяване от
случилото се за жертвата. Формата, характера и интензитета на извършваните
блудствени действия, обстоятелството, че от събраните доказателства, в т. ч.
изготвената експертиза, не е установено детето да е преживяло
посттравматичен или продължителен стрес бяха съобразени при определяне
на наказанието в минималния размер. Като смекчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство бе съобразено чистото му съдебно минало, както и
фактът, че деянието е извършено непосредствено след като деецът е
навършил пълнолетие, т.е същият все още е бил в твърде млада възраст.Освен
горното като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът прие и
изразеното искрено критично отношение към извършеното, както и фактът,
че след първоначалната реакция на детето подсъдимият не е продължил с
блудствените си действия.Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не
установи.
Предвид горното съдът прецени, че и минимално наказание „Лишаване
от свобода” за срок от една година би постигнало нужното поправително,
възпитателно и възпиращо въздействие спрямо дееца, тъй като целта на
наказанието е не толкова да накаже, колкото да превъзпита извършителят, а
предпоставки за приложение на чл.55 от НК по делото не се установяват.След
като определи наказание в горепосочения размер, на основание чл.58А ал.1 от
НК съдът намали така определеното наказание с една трета и наложи на
подсъдимия наказание „Лишаване от свобода” за срок от ОСЕМ
МЕСЕЦА,Предвид изключително младата възраст на подсъдимия и чистото
му съдебно минало съдът прецени, че за постигане целите на наказанието,
предвидени в нормата на чл. 36 от НК не е необходимо ефективното
изтърпяване на наказанието, поради което отложи същото на основание чл.
66ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, който също намира за
достатъчен, доколкото счита, че се касае за инцидентна проява на
противоправно поведение от този вид.
Относно предявения граждански иск съдът намира следното:
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Тази отговорност се поражда при наличността
на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и
настъпилите вреди, за всички вреди които са пряка и непосредствена
последица от деянието – както имуществените, така и неимуществените.
Претендираните морални вреди, които са от категорията на неимуществените,
са неизмерими с пари и затова, размерът на следващото се за тях
обезщетение, се определят на принципа на справедливостта. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – начин и
обстановка при осъществяване на деянието, възраст на пострадалия и
5
характера на вредните последици.
При формиране на вътрешното си убеждение по отношение основанието
и размера на гражданския иск, съдът взе предвид, че в резултат на процесното
противоправно деяние и в пряка причинна връзка с поведението на
подсъдимия, св. Я. е претърпяла отрицателни преживявания, изразяващи се в
страх и стрес. Предвид начина на осъществяване на деянието, доколкото е
засегнат половия морал и полова неприкосновеност на лицето, посочените
вреди се презумират, като конкретните доказателства относно характера,
интензивността и продължителността на отрицателните преживявания имат
значение за размера на обезщетението с оглед задължението на съда да
присъди същото по справедливост. Видно от свидетелските показания,
пострадалата е била видимо разстроена в деня на събитието,плачела е и е
треперила. Същевременно, видно от заключението на комплексната СППЕ,
липсват данни за установени признаци на посттравматичен стрес, съотв.
липсват доказателства за продължителни отрицателни емоционални
преживявания на лицето вследствие на процесните събития.
Съдът като съобрази посочените обстоятелства, прие по справедливост,
че следва да уважи предявения граждански иск до сумата от 5000 /пет
хиляди/ лева и да остави същия без уважение до пълния размер, който е
предявен, а именно за сумата от 10000 /десет хиляди/ лева., тъй като прие,че
същият е завишен.
С оглед на същите съображения, съдът уважи и акцесорната претенция
за присъждане на законната лихва върху сумата по уважения иск, считано от
датата на извършване на деянието до окончателното й изплащане
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест
на подсъдимия беше възложено задължението за заплащане на сумата от 390
лева, явяваща се направените в хода на досъдебното производство разноски и
сумата от 200 лв, явяваща се държавна такса за предявения гражданския иск
върху уважения му размер.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
6