Р
Е Ш Е
Н И Е
N 11
Гр.Велико Търново 11.02.2022г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Великотърновският административен съд, ІI-ри касационен състав, в публично заседание на двадесет и първи
януари две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова
ЧЛЕНОВЕ: Евтим Банев
Ивелина Янева
при секретаря М. Недева
и с участието на прокурора Орманджиева като разгледа докладваното от съдията И.
Янева к.н.дело № 10293 по описа на Административен съд гр.Велико Търново за
2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН.
Предмет на касационното производство е Решение № 514 / 25.10.2021г., постановено по АНД № 828 по описа на ВТРС
за 2021г., десети състав, в частта, в която е потвърдено наказателно постановление № 2020-1275-000962 / 17.06.2020г., издадено от Началник сектор “Пътна полиция” в РУ Велико Търново, с което на П.М.П.
са наложени административни наказания глоба в размер на 2 000лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3,
предложение 2 от ЗДвП.
Касационното
производство е образувано по жалба от П.М.П.,
в която се твърди неправилно приложение на процесуалния и материалния закони от
въззивния съд. Изложени са подробни доводи за допуснати множество нарушения при извършване на проверката, противоречия в
съставените писмени документи, които не само не са отчетени от въззивния съд,
но и възраженията наведени пред него не са обсъдени. Моли се за отмяна на въззивното
решение, отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски.
Ответникът не изразява становище по същество на спора.
Представителят на
прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на решението.
В
хода на въззивното производство са установени следните факти – на
25.05.2020г. П. управлява мек автомобил и е спрян за проверка от контролните
органи.
Отведен е в РУ Велико Търново, където отказва да му бъде извършена проверка за
наркотици с техническо средство. Издаден му е талон за медицинско изследване, но лицето отказва да му бъде взета кръвна проба.
Въззивният съд приема, че нарушението и нарушителя са безспорно
установени, не са допуснати нарушения на процесуалните правила, правилно са
определени вида и размера на наказанието, поради което и наказателното
постановление е потвърдено.
Настоящият състав намира изводите на районния съд за законосъобразност на
наказателното постановление за съответен на събраните доказателства и
материалния закон.
Касационната жалба съдържа подробни съображения за
допуснати нарушения в процедурата по вземане на проби и посочването им в акта
за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, за
разлика от въззивната жалба, която е бланкетна. Всички тези възражения биха
имали смисъл, ако е налице наложено наказание за употреба под въздействието на
упойващи вещества /което все още е престъпление, а не административно
нарушение/. След като водачът отказва да бъде тестван и по двата допустими от
закона начина, то е безпредметно обсъждането на правилата за вземане на проба и
изрядността на документацията. Именно за липсата на тестване на водача му е
наложено наказание. Отказът за изследване не се оспорва в нито една от жалбите
до съда, а и отрицателния факт за липсата на тестване се опровергава единствено
с положителния факт на извършено тестване. Доказателства за извършено
изследване на кръвта или чрез техническо средство за наличието на упойващи
вещества по делото не са представени. Демонстрирания от водача отказ за
тестване е документиран от контролните органи на МВР, както и от медицинско
лице. Този отказ е потвърден и в съдебно заседание при разпита на свидетелите.
Следователно в хода на съдебното производство са събрани достатъчно
доказателства относно правно релевантни за спора факти – отказало ли е лицето
да бъде тествано или не. Правилно в решението е отбелязано, че доводите за
нарушения на Наредба № 1 / 2017г. са без правно значение за спора.
По
изложените съображения решението на въззивния съд следва да бъде оставено в
сила.
При този
изход на спора неоснователно се явява искането на процесуалния представител на
касатора за присъждане на разноски.
Въз основа
на горното и на основание
чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 514
/ 25.10.2021г., постановено по АНД № 828 по описа на ВТРС за 2021г., десети състав, .
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.