Решение по дело №1247/2019 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 407
Дата: 28 юни 2019 г. (в сила от 22 ноември 2019 г.)
Съдия: Пламена Колева Недялкова
Дело: 20193630201247
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                                                           407/28.6.2019г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година,

В публично заседание  в следния състав:

Председател: Пл.Недялкова

Секретар: А. П.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1247 по описа за 2019г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №19 – 1729 - 000192/12.04.2019г.  на Началника на РУ гр. Шумен при ОДМВР -Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.184 ал.4 предл.1 от ЗДвП на В.Т.К. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева, за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП.

 Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление  като незаконосъобразно. Оспорва по същество констатираното нарушение. В съдебно заседание редовно призован не се явява. Не изпраща и  процесуален представител.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                              

Процесуалния представител на въззиваемата страна, моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно, като излага  доводите си затова.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 19.03.2019г. във връзка с провеждана специализирана полицейска операция свидетелите И.Х.И. и К.М.К. – служители на РУ гр.Шумени работили на път I – 2 до разклона за с. Звегор. Около 12.30 часа забелязали, че към тях приближава тъмен автомобил марка „Рено  Меган Сценик“, който се движел  в посока гр.Шумен. В момента, в който св. К.  се подготвял да му подаде сигнал за спиране, автомобилът направил ляв завой и навлязъл в с. Звегор. Малко по – късно същият автомобил излязъл от с. Звегор и се отправил в посока гр.Шумен. Действията на водача породили съмнения в полицейските служители, поради което св. К. спрял автомобила, а имено л.а. Рено Меган Сценик с рег. № ELA47NJ за проверка, в който на задна седалка в дясно пътувал жалбоподателят В.Т.К.. В момента на приближаване на автомобила  към свидетелите И. и К., последните забелязали, че пътникът на задната седалка в дясно бил без поставен обезопасителен колан.

За констатираното нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП св. И.И. съставил срещу жалб. К.   АУАН серия Д бл.№164474. Жалбоподателят подписал акта като саморъчно отразил в него, че има възражения, които ще обоснове в тридневен срок. На 21.03.2019г. депозирал писмени възражения, в които оспорва вмененото му нарушение по същество, твърдейки, че е бил с поставен обезопасителен колан, който освободил още при спирането на автомобила за проверка.  Служител на РУ – Шумен извършил проверка по възражението като го счел за неоснователно. Резултатите от проверката обективирал в докладна записка до началника на РУ гр.Шумен. Въз основа на съставения акт и материалите съдържащи се в административно – наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание  чл.184 ал.4 предл.1 от ЗДвП на В.Т.К. *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева, за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП. Наказателното постановление му е връчено лично на 14.05.2019г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава  от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели: свид. И.Х.И. – актосъставител, свид. К.М.К. – свидетел при извършване и установяване на нарушението, и при съставянето на акта, както и приетите и приложени по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, следното: В хода на административно – наказателното производство не е  допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване  на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.

Беспорно установено е от доказателствата по делото , а и не се спори между страните, че на посочената дата жалбоподателят е пътувал на задната седалка в л.а. Рено Меган Сценик с рег. № ELA47NJ в посоченият пътен участък. Не се оспорва и обстоятелството, че автомобилът бил спрян за проверка от служители на РУ гр.Шумен. Съдът намира за безспорно установено също така, че същият е осъществил състава на административното нарушение, за което му е наложено административно наказание. Показанията на свидетелите   не са оборени по никакъв начин и за съда не съществува причина да не ги кредитира. Показанията им са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на водача и пътниците. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. Доказват по безспорен начин извършване на нарушението от жалбоподателя. Двамата  категорично заявяват, че  са имали добра към приближаващият се към тях лек автомобил и са видели, че жалбоподателят е бил без поставен обезопасителен колан още докато автомобилът  е бил в движение. Те са били позиционирани в дясно по посока на движение на автомобила и доколкото жалбоподателят е пътувал на задната седалка в дясно са имали обективна възможност да възприемат дали е имал поставен обезопасителен колан. В този момент те са участвали в провеждана специализирана полицейска операция и двамата са катерични, че поведението на водача на автомобила е породило съмнения в тях, поради което решили да го спрат за проверка, в резултат на което  и вниманието им е било насочено към приближаващият се към тях автомобил.  В хода на съдебното производство не се събраха доказателства, че жалбоподателят е изпълнил задължението си регламентирано в чл.137а ал.1 от ЗДвП. Не са налице и хипотезите на ал.2, освобождаващи водачите и пътниците от това задължение. Съдът намира за несериозно твърдението на жалбоподателя, че  след като автомобила бил спрян махнал колана. Не е логично жалбоподателят да махне поставения колан при положение, че автомобилът е бил спрян за проверка от контролни органи и знаейки, че непоставянето му влече административно наказателна отговорност, тъй като разпоредбата на чл.137а ал.1 от ЗДвП го  задължава  да ползва такъв.

 Съдът намира, че  в съставеният акт за установяване на административно нарушение са отразени действителни факти и обстоятелства, относно нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.  Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на съставения акт, които биха обосновали становището на съда  за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и  за различни  правни изводи от тези на административно наказващия орган. Съдът намира, че нарушението е извършено от жалбоподателя, както от обективна, така и от субективна страна. Наказващият орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка и  е наложил съответното наказание, чийто размер е строго фиксиран от закона. Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна, и правилно е приложил съответната административно-наказателна разпоредба на ЗДвП.

            Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

            Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление  Наказателно постановление №19 – 1729 - 000192/12.04.2019г.  на Началника на РУ гр. Шумен при ОДМВР -Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.184 ал.4 предл.1 от ЗДвП на В.Т.К. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева, за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени  в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 

Районен  съдия: