РЕШЕНИЕ
№ 242
гр. Червен бряг 26.10.2012
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки
районен съд, ІV-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и трети
октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав:
Председател: Зоя Панчева
при
секретаря М.Р., като разгледа
докладваното от съдията Панчева гр.д.№ 163 по описа за 2012 г. на
Червенобрежки Районен съд, на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по 242 ал.1
КТ, вр. с чл.128 ал.1 т.2 КТ
В исковата си
молба против ответника „НЕВИ ТРАНС” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.
Плевен ищцата В.П.Б. *** с ЕГН **********
твърди, че била в трудово правоотношение с ответника, което било прекратено със
заповед № 54 от 14.09.2011 г. на управителя на ответното дружество.
Твърди, че към
датата на прекратяване на трудовото и правоотношение работодателят не изпълнил
задължението си да и плати трудово възнаграждение за месеците август 2011 г. и септември 2011 г. в общ размер 436.49 лв.,
а поотделно както следва: 221.11 лв. за месец август 2011 г. и сумата 215.38
лв. за месец септември 2011 г.
Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответното дружество да и заплати исковата
сума, представляваща неизплатено трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху същата до
окончателното изплащане, както и направените съдебно-деловодни разноски.
Позовава се на
писмени доказателства и заключение на вещо лице. Не участва в процеса както
лично, така и с представител.
Редовно призован,
ответникът не участва в процеса с представител. В срока по чл.131 ал.1 от ГПК е
депозирал писмен отговор, с който взема становище, че оспорва предявения иск
както по основание, така и по размер. Претендираната от ищцата като неизплатено
трудово възнаграждение сума била изплатена към датата на депозиране на писмения
отговор – 12.04.2012 г.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно
чл.235 ал.2 от ГПК прие за установено следното:
Районният съд Червен бряг е сезиран с иск по
чл. 242 от КТ, вр. с чл.128 ал.1 т.2 от КТ.
С оглед на
материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд
– гр. Червен бряг.
По
допустимостта на иска:
Предявеният
иск е допустим и следва да бъде разгледан:
Исковата молба е подадена в законовите срокове по
чл. 358 от КТ.
Ищцата и
ответникът са легитимирани страни в процеса, налице е правен интерес от
воденето на предявения иск. Това се установява от приетите като доказателства
по делото трудов договор, заповед за прекратяване на трудовото правоотношение;
удостоверение за актуално състояние на дружеството.
Правният
интерес от водене на иска се основава на твърдението на ищцата, че не са и
заплатени от ответника дължимите и се трудови възнаграждения за исковия период.
При тези
доводи съдът прие, че предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.
По
основателността
Предявеният
иск е основателен и доказан до размер на конкретизираната искова претенция 436.49 лв.
Доводи:
Съгласно разпоредбата на чл.242 от КТ положеният труд по трудово
правоотношение е възмезден. Съгласно разпоредбата на чл.128 ал.1 т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените
срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената от работника
работа.
В конкретния казус:
Не се спори по
делото, а се установява от приетото като доказателство по делото заверено копие
на трудов договор и цитираната заповед за прекратяване на ТПО с № 54 от
14.09.2011 г. на управителя на ответното дружество, че между страните е било
налице валидно трудово правоотношение, което впоследствие е прекратено, считано
от 15.09.2011 г.
Спорен по делото е въпроса дължи ли ответникът на ищцата суми за
неизплатено трудово възнаграждение в исковия размер.
По спорния въпрос ищцата ангажира писмено доказателство – удостоверение
№200/2012 г. изходящо от ответника и заключение на експерта по назначената в
хода на процеса по нейно искане съдебно счетоводна експертиза.
При съвкупната преценка на тези
две доказателства съдът прие за установено следното:
По валидното трудово правоотношение
ищцата е престирала труд за периода м.август 2011 г. и септември 2011 г. Този
факт се установява от заключението на експерта Г.К.. Видно от същото е, че в
разчетно-платежните ведомости на дружеството за месеците август и септември
2011 г. на ищцата е начислено трудово възнаграждение както следва: за м.август
в размер на 221.11 лв., за м.септември – в размер на 215.38 лв. Явно е, че приемайки, че ищцата е изправна
страна по трудовия договор, за посочените месеци работодателят е начислил
трудово възнаграждение на същата за исковия период. Не са ангажирани по делото
доказателства при престацията ищцата да се е отклонявала от параметрите на
уговорените с трудовия договор условия. Следователно по смисъла на чл.75 ал.1
от КТ ищцата е изпълнявала добросъвестно
своята престация, изразяваща се в предоставяне на работна сила. Ето защо за
работодателя е възникнало задължението по чл. 124
и чл. 128 т. 2 от КТ да заплаща
уговореното трудово възнаграждение в установените срокове. Пак от заключението
на вещото лице се установява, че ответникът не е изпълнил това си задължение: сумите
начислени като трудово възнаграждение на ищцата за посочения в исковата молба
период не са били изплатени. С тази констатация на експерта, чието заключение
съдът възприема за компетентно, кореспондира и представеното от ищцата писмено
доказателство – цитираното удостоверение №200/2012 г., изходящо от ответника, което представлява частен документ, удостоверяващ неизгодни за издателя му факти и се ползува със
съответната доказателствена сила.
Същото макар и формално оспорено от ответната страна с отговора по
чл.131 от ГПК, не бе оспорено по предвидения в закона ред от последния в хода
на процеса.
При така установеното съдът прие предявеният иск за основателен и
доказан както по основание, така и по размер, поради което същият следва да
бъде уважен при изложените вече по-горе доводи: Съгласно чл.242 КТ положеният
труд по трудово правоотношение е възмезден. Ищцата е била изправна страна по
ТПО. На основание чл.270 от КТ трудовото
възнаграждение се дължи на работника ежемесечно и следва да се изплати от
работодателя лично на работника по ведомост или срещу разписка, или по негово
писмено искане на негови близки, или да се превежда на влог в посочената от
него банка. В тежест на ответника бе да установи, че е заплатил дължимото
трудово възнаграждение на ищцата; направеното с отговора по чл.131 от ГПК
оспорване не бе доказано; установи се, че ответникът е неизправна страна по ТД
– не е изплатил на ищцата дължимото и се трудово възнаграждение за месеците
август и септември 2011 г.
Като парично вземането за трудово
възнаграждение е лихвоносно. Сумата 436.49 лв., представляваща неизплатено
трудово възнаграждение на ищцата, се дължи ведно със законната лихва върху нея,
считано от подаване на исковата молба – 05.03.2012 г. до окончателното и
изплащане. Няма направено от ищцата искане за заплащане и на мораторна лихва.
В изпълнение разпоредбите на чл. 78 ал. 6, във вр. с чл. 83 ал. 1 т. 1 ГПК и чл. 5 от ЗДТ, съдът следва да осъди
ответното дружество да плати по бюджетната сметка на РС Червен бряг държавна
такса върху уважения иск в размер на 50.00 лева, съгласно чл.1 от Тарифата за
таксите, които се събират от съдилищата по ГПК, както и при този изход на
делото и направените съдебно деловодни разноски
в размер на 40 лв. възнаграждение за
вещо лице.
Ищцата
не е направила деловодни разноски, поради което такива не следва да се
присъждат.
При горните доводи, на основание чл. 235 от ГПК,
Червенобрежкият районен съд
Р Е
Ш И:
Осъжда на основание чл. 242 от КТ „НЕВИ ТРАНС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Гренадерска"
бл. 121, представлявано от управителя
М.Д.Т. да заплати на В.П.Б. *** с ЕГН ********** начислено, но неизплатено трудово възнаграждение за м.август и
м.септември 2011 г. в общ размер 436.49 лв. /221.11 лв. за м.август 2011 г. и 215.38
лв. за месец септември 2011 г./, ведно
със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба – 05.03.2012
г. до окончателното и изплащане.
Осъжда „НЕВИ ТРАНС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Плевен, ул.
„Гренадерска" бл. 121, представлявано от управителя М.Д.Т. на основание чл. 78, ал.
6, във вр. с чл. 83, ал. 1 т. 1,
предлож. последно от ГПК и
чл. 5 от ЗДТ, вр. с чл. 1 от Тарифата
за таксите събирани от съдилищата по ГПК да заплати по бюджетната сметка на
Районен съд Червен бряг сумата 50.00 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на иска, както и съдебно-деловодни разноски в размер на 40 лв. възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенския Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: