Решение по дело №81/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване ( КСО).

Делото е образувано по жалба на П. Д. Н. от [населено място], общ. К. срещу Решение № 1012-19-50#4/27.12.2024 г. на И.д. Директор на ТП на НОИ – Сливен, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Разпореждане № 191-00-2301-3/20.11.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Сливен, с което, на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 11, § 3, б. "а" и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004, е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО по заявление вх. №191-00-2301/07.10.2024г., като неоснователна.

Оспорващият счита решението за незаконосъобразно. Твърди, че не са налице посочените основания за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица. Неправилно и необосновано органът приел, че компетентната институция за изплащане на обезщетение за безработица не е в България. Неправилно било прието, че България не е държавата на обичайното пребиваване на П. Н.. Същият бил трайно установен в Република България и вече не поддържал никаква връзка с държавата-членка на заетост. Моли съда да отмени оспорения административен акт, като върне прписката на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Сливен с указания да бъде изплатено полагащото се обезщетение за безработица.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник - адв. А. А. - АК Сливен, който моли съда да я уважи като отмени решението и върне преписката на ръководителя по осигуряването за безработица. Претендира разноски.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Сливен, чрез процесуален представител – с. ю. Р. Х., оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Сливен намира, че жалбата е допустима като подадена в предвидения в чл. 118, ал. 1 от КСО 14-дневен срок /решението е връчено на 03.01.2025г.- л.10, а жалбата до съда е подадена на 17.01.2025г. - л.4 / и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт.

При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Със Заявление вх. 2557/07.10.2024 г. до Дирекция "Бюро по труда" – Сливен /л.63/, регистрирано в информационната система на ТП на НОИ - Сливен с вх. № 191-00-2301/07.10.2024 г. /л.64/ П. Н. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО. В същото декларирал, че трудовото правоотношение с осигурител в Австрия e прекратено от 30.09.2024 г. Заявлението е придружено с декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65 ал.2 от Регламент /ЕО/ № 883/2004. /л.65/. От страна на ТП на НОИ - Сливен на 09.10.2024 г., до компетентната институция на Австрия по електронен път чрез Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и Европейския съюз, е изпратено искане за издаване на структурирани електронни документи образец U001СВ, необходими за преценка на правото на парично обезщетение за безработица. П. Н. е попълнил декларация, в която посочва, че през периода на последната заетост, липсват съпруга/партньор, деца и роднини, както в Австрия, така и в България. Декларира, че притежава постоянно жилище в България, където са преобладаваща част от социалните му контакти. Не е посочил какво го свързва с държавата по последна заетост в чужбина и дали има намерение да остане за постоянно там. С оглед събраните данни до Австрия е изпратен и формуляр Н005 - Искане за информация за пребиваване с изх. №3208-19-1169 на 09.10.2024 г. за периода от 01.08.2023 г. до 30.09.2024 г. чрез структурен електронен документ (СЕД) в системата за Електронен обмен на социално осигурителна информация между България и EC. Предвид горното на основание чл. 54г, ал. 4, т. 1 от КСО, производството по отпускането на обезщетение за безработица е било спряно с разпореждане №191-00-2301-1 от 09.10.2024 г. /л.55/. Поисканата писмена информация е получена от Австрия на 10.10.2024 г. както следва: с вх. №3209-19-995 - регистрационни данни и с вх. №3209-19-1023/16.10.2024г. - СЕД U017 Осигурително досие - трансграничен работник. /л.48-л.53/.

На 22.10.2024 г. от ТП на НОИ Сливен е изпратено ново искане до Австрия – образец СЕД Х012 - Изясняване на съдържанието на писмо с изх. №3208- 19-1240 и нов формуляр Н005 - Искане за информация за пребиваване с изх. №3208-19- 1241, с молба компетентната институция на Австрия да попълни коректно данните в съответния раздел СЕД Н 006 /л.45 и сл./ Компетентната институция на Австрия е отговорила с нов формуляр СЕД Н006 - отговор на искането за информация за пребиваване на 18.11.2024 г. с вх. №3209-19-1181/л.42/, посочвайки Австрия за държава по пребиване по време на последната заетост на оспорващия. Във формуляр СЕД Н006 е удостоверено, че през периода на заетостта от 11.07.2023 г. до 22.04.2024 г., държавата на пребиваване е Австрия с адрес в [населено място], а за периода на заетостта е посочено от 22.04.2024 г. до 02.10.2024 г. С формуляр СЕД U017 - Осигурително досие е удостоверено, че периодът от 01.08.2023 г. до 29.02.2024 г. представлява „заетост, която представлява осигурителен период“ при работодател „К. D. G.”, а периодът от 01.03.2024 г. до 11.03.2024 г. - „друг период разглеждан като период на осигуряване - обезщетение за отпуск/напускане и основание за прекратяване на договора - „напускане на служителя“. Въз основа на получените документи производството в ТП на НОИ Сливен е възобновено с разпореждане №191-00-2301-2 на 18.11.2024 г./л.37/.

На 20.11.2024г. на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 11, §3, буква „а“ и чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) №883/2004 е издадено разпореждане № 191-00-2301-3 от 20.11.2024 г., с което на жалбоподателя П. Н. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. /л.36/. В мотивите е посочено, че България не е компетентната държава нито по последна заетост, нито по пребиваване и няма основание да се извърши преценка на правото на обезщетение за безработица по българското законодателство. Съгласно предоставените от Австрия формуляри именно Австрия е държавата по последно пребиваване и по последна заетост и следва от там да получи обезщетение за безработица. Изложени са съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 5 във връзка с ал. 2 Регламент (ЕО) 883/2004, НОИ Сливен не е компетентната институция по отпускането на парично обезщетение за безработица, тъй като лицето нито е осъществявало дейност при прилагане на българското законодателство, нито е пребивавало на територията на България по смисъла на регламентите в областта на социалната сигурност, поради което няма право на парично обезщетение за безработица по подаденото заявление с вх.№ 191-00-2301/07.10.2024г.. /л.36/.

Разпореждането е връчено на оспорващия на 26.11.2024г./л.38/ и обжалвано в срок с жалба вх.№ 1012-19-50/02.12.2024г. пред директора на ТП на НОИ – Сливен /л.34/.

Във връзка с твърденията в жалбата от Директора на ТП на НОИ Сливен е изпратен отново формуляр СЕД Н005 - Искане на информация за пребиваване на Н. с изх. №3208- 19-1419 от 06.12.2024 г., но компетентната институция на Австрия не е изпратила отговор. Изискана допълнителна информация от НАП относно доходите и имущественото състояние на Н., както и от Община К. относно семейно положение и адресни регистрации в България. Отправено е запитване с изх. №1030-19-1875 от 06.12.2024 г. до ТД на НАП - Бургас за предоставяне на информация относно подадени ГДД по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ за периода от 2022 г. до 2024 г. и справка за имотно състояние. Получен е отговор с писмо вх. № 1030-19-1875#1 от 13.12.2024 г., че П. Н. няма подавани годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ и има декларирани доходи от трудова дейност за периода от м. 01.2022 г. до м. 02.2023 г. По преписката е представен формуляр S041 за здравно осигуряване в Швейцария от м. 03.2023 г. до м. 07.2023 г. и от Австрия от м. 08.2023 г. до м. 09.2024 г. Приобщена е справка за имотно състояние, съгласно която оспорващият притежава недвижим имот в [населено място], както и две моторни превозни средства. С писмо с вх. №1030-19-1876#1 от 19.12.2024 г. от Кметство [населено място], Община К. е предоставена информация за семейно положение и за постоянен, респ. настоящ адрес - [населено място], считано от месец август 2020 г. /л.13-л.29/.

С решение № 1012-19-50#4/27.12.2024 г. на директор на ТП на НОИ – Сливен е отхвърлена жалбата на Н. срещу Разпореждане № 191-00-2301-3/20.11.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Сливен, с което, на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 11, § 3, б. "а" и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004, е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО по заявление вх.№191-00-2301/07.10.2024г., като неоснователна. /л.5/. В административения акт подробно е описана фактическата обстановка по подаденото заявление за отпускане на обезщетение за безработица, включително на понятията "пребиваване", "компетентна институция", "компетентна държава членка", съгласно определенията в Регламент (ЕО) № 883/2004. Направен е извод, че по отношение на П. Н. не е приложимо изключението на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 . С оглед тълкуването на Съдът на ЕС за приложението на чл. 65, § 2 от регламента, е направен извод, че положението на П. Н. е несъответно, тъй като е налице завръщане в държавата му на произход непосредствено след прекратяване на трудовата му дейност в Австрия, където е пребивавал във връзка с трудовата си дейност. В решението е посочено, че последната заетост на Н. е с период: 03.2023 г. - 07.2023 г. в Швейцария и 08.2023г. до м.09.2024г. в държава членка – Австрия. Посочено е, че макар да има адрес в Б. и да е прекратил адреса си в А., центърът на икономическите интереси на Н. през процесния период са извън България, а държавата на пребиваване се определя от последната заетост на напълно безработното лице, която в случая е Австрия, поради което Директорът на ТП на НОИ Сливен приел в обобщение, че пребиваването на Н. по смисъла на европейските регламенти не е в България.

По делото е приобщена справка, изготвена от ОДМВР Сливен за задграничните пътувания на П. Н. /л.99/, справка от ТД на НАП Бургас за актуален трудов договор, сключен от Н. на 03.12.2024г. /л.102/, както и електронен билет от пети октомври, без посочена година на издаване, за полет от [населено място] до гр.Бургас./л.107/

При така установената фактическа обстановка, кредитирайки всички писмени доказателства, събрани по делото, съдът приема, че жалбата е неоснователна.

Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Сливен и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Сливен са издадени в рамките на установената от закона материална, степенна и териториална компетентност на тези органи – чл. 117, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО, съответно чл. 54ж, ал. 1 от КСО. Посочените разпоредби, в приложимите им части, предвиждат, че ръководителят на съответното ТП на НОИ се произнася по жалбите срещу разпорежданията за отказ за отпускане на обезщетенията за безработица с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, съответно, че паричните обезщетения за безработица се отказват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ. Към датата на издаване на оспореното решение правомощията на р. на териториалното поделението се изпълняват от С. С. - н. на отдел „Административен“ в ТП на НОИ - Сливен, определен да изпълнява длъжността „Д. на ТП на НОИ - Сливен“, съгласно Заповед № 4471 от 25.11.2024 г. на Подуправителя на НОИ (л.11.)

Спазени са изискванията за писмена форма на разглежданите административни актове. Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Сливен е мотивирано, в съответствие с изискването на чл. 117, ал. 3, изр. 1-во от КСО и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като в него са изложени фактическите основания, поради които жалбата срещу постановения отказ за отпускане на обезщетение за безработица е отхвърлена. Посочени са обстоятелствата, които, според административния орган, обосновават този извод. В решението са посочени и правните основания, мотивирали директора на ТП на НОИ – Сливен да постанови решението си – конкретни разпоредби от Регламент (ЕО) № 883/2004. Следователно в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби от приложимото право на ЕС.

От събраните доказателства се установява, а и не се спори, че през последния период на заетост – 01.08.2023 г. до 30.09.2024 г., който е доказан чрез събрани по реда на електронния обмен на социално-осигурителна информация между България и Австрия, като страна членка на ЕС, оспорващият Н. е работил по трудово правоотношение с работодатели в Австрия. Не се спори, че след завръщането си в България, което съгласно писмените доказателства е станало на 05.10.2024г., същият подава заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, като няма период на осигуряване след завръщането в България, доколкото сключва трудов договор едва от 03.12.2024г., а последните му декларирани доходи от дейност в България са от м.01.2022г. до м.02.2023г.

Право на парично обезщетение за безработица съгласно чл. 54а от КСО имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

С оглед обстоятелството, че последната трудова заетост на лицето е била в Швейцария от м. 03.2023 г. до м. 07.2023 г. и от м. 08.2023г. до м.09.2024г. в държава членка – Австрия, относимите правни норми във връзка с координация на системите за социална сигурност между Австрия и България са в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на схемите за социална сигурност.

Съгласно чл. 65, § 2 и § 5, б. "а" от Регламент 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност, напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка, или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. Такова лице получава обезщетение в съответствие със законодателството на държавата-членка по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице.

Цитираните разпоредби ясно определят времевия диапазон, спрямо който се оценява държавата по пребиваване на лицето - това е времето, през което то е упражнявало трудова дейност в друга държава-членка. Под понятието "държава-членка от ЕС по постоянно пребиваване" следва да се разбира държавата, в която работникът, макар и зает в друга държава-членка от ЕС, продължава да живее и където обичайно се намира центърът на неговите интереси. Обстоятелствата, които се взимат под внимание при определяне на центъра на интересите на едно лице могат да имат различно естество. Това са семейното положение, къде живее семейството му, къде ходят децата на училище, работи ли по професията си, личните му контакти и връзки в двете държави, социалните му контакти, интервалите на работа в чужбина и завръщането на лицето, видът на трудовия договор и др. Съгласно правото на ЕС може да има само една държава членка, която отговаря за плащанията за обезщетения по социално осигурителните схеми, отпускани по местожителство. При всеки конкретен случай различните обстоятелства следва да бъдат съобразени, като в тежест на заявителя е да докаже постоянното си местопребиваване. От доказателствата по делото е установено, че оспорващият Н. е пребивавал в Австрия от 01.08.2023г. до 30.09.2024г., като целта на заминаването му в тази държава-членка е била да работи и живее там, където е бил и адресно регистриран, а от страна на институцията в Австрия в крайна сметка изрично е удостоверено във формуляр СЕД Н006, че е потвърдено пребиваване в периода на последната му заетост с конкретни адреси именно в А. В този период оспорващият е работил последоватлено при двама работодатели по два трудови договора. По делото не се установява в рамките на тази последна заетост основните връзки и контакти на жалбоподателя, неговите икономически и социални интереси да са били свързани основно с България. Видно от отново изпратения СЕД Н005 - Искане на информация за пребиваване с изх. №3208- 19-1419 от 06.12.2024 г., компетентната институция на Австрия на 06.01.2025г. отговаря, че вече е отговорено с предоходен формуляр и няма промяна в предоставената информация, следователно от Австрия е потвърдено пребиваване за периода от 01.08.2023г. до 30.09.2024г.

Така събраната допълнителна информация потвърждава обстоятелствата декларирани от П. Д. Н. в представената от него „Декларацията относно определяне на пребиваване на лицата с последна заетост в друга държава от ЕС, ЕИЗ и Швейцария във връзка с прилагане на член 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004“. Ето защо съдът приема за превилен изводът на директорът на ТП на НОИ Сливен, че макар и оспорващият да има адрес в Б. и най-близките му родственици да се намират в тази страна, което е естествено, предвид факта, че това е страната по неговия произход, то на практика същият е заживял самостоятелно в А. за един значителен период от време, като се е издържал сам, имайки постоянна работа по два редовни договора, по които е бил осигурен, а и видно от преведения от чужд език документ е бил регистриран там за целите на здравното осигуряване и данъчно облагане.

Горното мотивира съда да приеме, че центърът на икономическите интереси за въпросния период на Н. е бил извън пределите на държавата по произход -България и доколкото държавата по пребиваване се определя към момента на последната заетост на напълно безработното лице, какъвто е и правилният прочит на текста на чл. 65, §2 от регламента, то не е налице изключението по този нормативен текст. Ето защо не може да се приеме, че той се е завърнал в държава-членка по пребиваване, България не се явява такава по време на последната му заетост и следователно по отношение на оспорващият Н. не е приложимо изключението по чл. 65, §2 от Регламент №883/2004. Информацията за адресната регистрация на оспорващия е част критериите по чл, 11, §1 от Регламент (ЕО) №987/2009 г. Промяната на адреса в А. или в Б. обаче не променя общия извод, че през периода на последната му заетост, обичайно място на пребиваване на оспорващия е А., където е бил и центърът на неговите интереси, съответно това е компетентна държава-членка, която отговаря за плащанията на обезщетения.

Във връзка с твърдението на Н., че се е установил трайно в Република България, започнал е работа по нов трудов договор с „ВМ - Турс“ ЕООД гр.Несебър, следва да се отбележи, че държавата на пребиваване се определя от релевантните факти през периода на последната заетост, а не от такива, настъпили след завършването му през м. октомври 2024г. В случая тези факти са настъпили след периода на заетост в Австрия и не следва да бъдат взети предвид при преценката по отношение на пребиваването на лицето. Съгласно гореизложеното именно Австрия трябва да се счита за място, където лицето обичайно е пребивавал по смисъла на член 1, §3 буква "й" от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. От тази гледна точка, съгласно разпоредбите на чл. 65, параграф 5, във връзка с параграф 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. българската институция не е компетентна да предостави парично обезщетение за безработица.

Предвид гореизложеното, подадената от П. Н. жалба е неоснователна. Оспореният административен акт е правилен и законосъобразен. С оглед изхода на делото следва на ответната страна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определени на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, които следва да се възложат в тежест на оспорващия.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд-Сливен,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Д. Н. от [населено място], общ. К., срещу Решение № 1012-19-50#4/27.12.2024 г. на И.д. Директор на ТП на НОИ – Сливен, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Разпореждане № 191-00-2301-3/20.11.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Сливен, с което, на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 11, § 3, б. "а" и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004, е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО по заявление вх.№191-00-2301/07.10.2024г., като неоснователна.

 

ОСЪЖДА П. Д. Н. от [населено място], общ. К., ***, [ЕГН], да заплати на ТП на НОИ Сливен сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно на основание чл.119 от КСО.

Решението да се съобщи на страните.