Р Е Ш Е Н И
Е
С., 07.05.2019 г.
Софийски Окръжен съд, Наказателно отделение, втори въззивен състав в публичното заседание на двадесет и девети януари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. СТЕФАН СТОЙКОВ
при секретар В. Димитрова, като изслуша докладваното от съдия Стойков ВНОХД № 625 по описа за 2017 г. и да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на глава двадесет и първа - чл. 318 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на адвокат В.В. от САК – защитник на подсъдимия Н.А.Б., и на адвокат И.С. от САК – защитник на подсъдимия Н.М.В., срещу присъда № 18 от 15.06.2017 г., постановена по НОХД № 334/2014 г. по описа на РС Е. П.. Жалбата на адвокат В. е заведена в регистратура на РС Е. П. на 28.06.2017 г., като с дата 04.09.2017 г. жалбата е допълнена. Жалбата на адвокат С. е заведена на 03.07.2017 г., като е получена по пощата с пощенско клеймо от гр. С. с дата 30.06.2017 г., като с дата 18.09.2017 г. въззивната жалба е допълнена.
С обжалваната присъда съдът е признал за виновни подсъдимите Н.А.Б., Н.М.В. и Р.Н.М. по основен състав на обвинението, за всеки от тях както следва:
За това, че на 04.04.201Зг. от неустановен момент до около 21.00 часа в землището на с. Г. К., общ. Г. М., обл, С., местност „М. д.", след предварителен сговор и в съучастие като съизвършители /и за тримата подсъдими/, чрез използването на техническо средство /лопати,кирка,ножовка и секира/ и лек автомобил марка "Опел",модел"Фронтера" с рег. № ., собственост на И. Б. Д.от гр. С., обл.С. е отнел чужди движими вещи - 64,60 л.м. телекомуникационен кабел модел МКБ 4х4х1.2, с единична стойност 9,12 лв./л.м., на обща стойност 471,32 лева; 81,60 л.м. телекомуникационен кабел модел МККБ 4х4х1,2+15x4x1,2 с единична стойност 22,96 лв./л.м., на обща стойност 498,83 лв.; 64,00 л.м. телефонен кабел модел ТЗБЗ 7x4x0,9, с единична стойност 26,36 лв./л.м., на обща стойност 349,63 лева и 112,80 л.м. телекомуникационен кабел модел МКСБ 4х4х1,2 с единична стойност 9,12 лв./л.м. на обща стойност 823,00 лева, всичко на обща стойност 4 142,78 лева от владението на МОЛ при В. Формирование 26 050,без съгласието на МО, представлявано от А. А. П. от гр. С., с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай.
По отношение на подс. Б. обвинението е за осъществяване на деянието при условията на повторност, като правната квалификация на престъплението е по чл. 195, ал. 1,т. 4, пр. 1 и 2, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, поради което и във връзка с чл. 54 от НК му е наложено наказание “лишаване от свобода“ за срок от една година. Определен е “строг режим” на изтърпяване в затвор.
По отношение на подс. Б., на основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено изтърпяване изцяло на наказанието “лишаване от свобода“ за срок от три месеца, наложено с Определение по споразумение от 17.05.2011 година по н.о.х.д.77/2011 г. по описа на РС Б., изпълнението на което е било отложено на основание чл. 66, ал. от НК за срок от три години, считано от 17.05.2011г.. По отношение и на това наказание е постановено изтърпяването при „строг режим“ в затвор.
Недоволен от присъдата е останал назначения служебен защитник на този подсъдим . адвокат В., който с жалбата си иска отмяна на обжалваната присъда, признаване на подзащитния му за невиновен, а алтернативно връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда. Счита, че неправилно съдът е приел фактическа обстановка, която не се подкрепя от доказателствата по делото. В подкрепа на твърдението за недоказаност на обвинението изтъква необозначаването на подсъдимите лице като извършители на престъплението, като присъствали при копаенето на земята и изобщо на мястото на извършване. Оспорва допустимостта на проведени разпити на конкретно обозначени свидетели, като изтъква, че правото на защита и възможността признание да бъде направено в обясненията на обвиняемото лице не може да бъде заобикаляно чрез разпит на лица снели обяснения извънпроцесуално и възпроизвеждането им впоследствие.
Счита за недоказан предмета на престъплението, като излага съображения за незаконосъобразност при осъществяване на процесуално-следствени действия оглед на местопроизшествие от 05.04.2013 г. и оглед на веществени доказателства от същата дата, като се позовава е на противоречия в тези протоколи и приетите от вещото лице характеристики на отделните кабели. Изтъква факта, че и в двата протокола са взели участие като поемни лица Б. М. и В. М., които са били задържани в този момент в РУ на МВР Е. П., както и отразеното при разпита на тези лица, че не са присъствали при оглед на местопроизшествие и при оглед на веществени доказателства.
По възражението за допуснати съществени процесуални нарушения навежда доводи за необсъждане от страна на съда на противоречиви доказателства, отнасящи се до присъствието на подсъдимите на мястото на извършване на деянието, както и липсващ комплексен подход при оценка на доказателства установени от условно описани групи от свидетели. Твърди, че съдът не е обсъдил възраженията за недопустимост по отношение разпита на някои от свидетелите, както и позоваване в мотивите на писмени доказателства, по отношение на които е направеното оспорване за законосъобразност на извършените процесуално-следствени действия.
В съдебно заседание подсъдимия Б. се явява лично и с адвокат В., като поддържат подадената жалба, като от страна на защитникът се повтарят възраженията и аргументите, изложени в жалбата.
При упражняване на правото си на последна дума подс. Б. заявява, ч поддържа изложеното от неговия защитник.
По отношение на подс. В. обвинението е с правна квалификация по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и във връзка с чл. 54 от НК му е наложено наказание “лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.
Недоволен от присъдата е останал упълномощения защитник на този подсъдим – адвокат С., който в жалбата си иска отмяна на присъдата и оправдаване на Н.В., като счита присъдата за неправилна и незаконосъобразна, както и че е постановена при множество съществени нарушения на процесуалните правила по установяване на престъплението в хода на досъдебното производство. Изтъква, че задържаните на местопроизшествието лица не посочват подсъдимите като присъствали в местността, където са копаели кабелите. Изтъква идването на подсъдимите от срещуположна страна на мястото – местност „М. д.“, където охранители са задържали пет лица. Възразява срещу вземане предвид на обяснения на свидетеля Б. за споделени обстоятелства от непълнолетния подсъдим по организацията на деянието, като счита че това е защитна версия на този свидетел. Навежда съмнение по законосъобразното провеждане на огледи, като се позовава на показания на разпитаните поемни лица, които са се подписали на предварително съставен протокол, както и че същите не са разбрали в какво действие участват.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подс. В. се явява лично и със защитникът си – адвокат С., който поддържа подадената жалба и аргументите, изложени в нея, както и аргументите на останалите защитници. Твърди наличие на съществени процесуални нарушения, осъществени в хода на ДП, а именно използването на задържани лица като поемни такива при извършения оглед на вещите, открити в автомобила, с която са пътували подсъдимите.
По отношение на подс. М. обвинението е за осъществяване на деянието като непълнолетен, но въпреки това разбиращ свойството и значението на извършеното и в състояние да ръководи постъпките си, като правната квалификация на престъплението е по чл. 195, ал. 1,т. 4, пр. 1 и 2, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, поради което и във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2 , б. „б” и във връзка с чл. 42а, ал. 2, т.т. 1, 2 и 6 от НК му е наложено наказание ПРОБАЦИЯ, със следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от осем месеца; 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца; 3. 100 /сто/ часа годишно безвъзмезден труд в полза на обществото, като на основание чл. 42, ал. 3, т. 3 от НК е определена продължителност на тази пробационна мярка за срок от една година.
В съдебно заседание подс. М. се явява лично, като заявява, че се присъединява към подадените жалби от защитниците на останалите подсъдими. Поддържа казаното от тези защитници. По негово изрично искане делото е разгледано в отсъствие на назначения му служебен защитник – адвокат И., редовно призован, след като настоящия съд констатира, че подсъдимите нямат противоречиви интереси.
При упражняване на правото си на последна дума подс. М. поддържа казаното от останалите защитници.
Софийският окръжен съд, като се запозна с оплакванията в жалбите, с доказателствата по делото и извърши проВ. в пределите по чл. 314, ал. 1 вр. чл. 313 НПК на обжалвания съдебен акт, установи, че в хода на първоинстанционото производство е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК – няма мотиви, поради което следва постановената присъда да бъде отменена, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на РС Е. П..
Основание за този извод на съда е констатираното противоречие между приетите от първия съд за установени факти и правните изводи за виновността на подсъдимите в извършване на деянието, за което е ангажирана отговорността им.
При описание на приетите за установени факти съставът на РС Е. П. е посочил, че подсъдимите са изкопали канал и са срязали /конкретно подс. В./, намиращият се в канала кабел с дължина 20 метра, който са отнели, а след това са открили и взели със себе си оловна обвивка, останала след изтегляне на медната жица от друг нарязан кабел.
При обсъждане от правна страна първостепенният съд, в противоречие с изложените факти, е приел, че подсъдимите са отнели четири различни вид кабели, както следва: телекомуникационен кабел модел МКБ 4х4х1.2, с дължина 64,60 л.м.; телекомуникационен кабел модел МККБ 4х4х1,2+15x4x1,2, с дължина 81,60 л.м.; телефонен кабел модел ТЗБЗ 7x4x0,9, с дължина 64 л.м. и телекомуникационен кабел модел МКСБ 4х4х1,2, с дължина 112,80 л.м., като в съответствие с този извод ги е признал за виновни в отнемането именно на тези видове кабели.
Остава неизвестно какви са основанията да се приеме, че подсъдимите са отнели кабел с дължина 20 метра и оловна обвивка от друг кабел, а в същото време е направен извод, съответно подсъдимите са признати за виновни в отнемане на четири различни вида кабели, което са с дължина, различна от приетата за отнета при изложение на установените факти.
Това противоречие между фактическите и правни изводи представлява липса на мотиви, тъй като не дава възможност да се проследи и провери формирането на действителната воля на първостепенният съд. Фактическите и прави изводи са съществена част от мотивите на съдебния акт, като противоречие между тези части нарушава процеса на формиране волята на съда, съответно представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1, което налага отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за разглеждане от друг състав на първостепенният съд.
Предвид на изложеното и на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1, вр. чл. 334, т. 1 от НПК, Софийският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО присъда № 18 от 15.06.2017 г., постановена по НОХД № 334/2014 г. по описа на РС Е. П..
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд Е. П. за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Недялка Николова
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Яника Бозаджиева
2.
Стефан Стойков