Р Е Ш Е Н И Е
№
ІІ- 96 30.06.2020г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд гражданска
колегия, втори въззивен състав
На шестнадесети юни 2020
година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар:
Стойка Вълкова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско
дело номер 1053 по описа
за 2020 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 472 от 03.02.2020г.,
постановено по гр. дело № 8950/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е осъден Д. В. К. от гр. Б.
на основание чл. 149 от СК да заплати на малолетната си дъщеря М.К. чрез
нейната майка и законен представител Ж.К.К. месечна издръжка в размер на 240
лева, дължима за минал период – от 23.08.2019г. до 20.10.2019г., като е
отхвърлен иска за разликата над присъдените 240 лева до претендираните 300 лева
месечна издръжка.
С цитираното решение е осъден
Д. В. К. от гр. Б. на основание чл. 149 от СК да заплати на малолетната си
дъщеря М.К. чрез нейната майка и законен представител Ж.К.К. месечна издръжка в
размер на 240 лева, начиная от 21.10.2019г. до настъпване на основание за
изменение или прекратяване на задължението, платима до 10-то число на
съответния месец, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна
вноска, като е отхвърлен иска за разликата над присъдените 240 лева до
претендираните 300 лева месечна издръжка.
Против постановеното решение
е депозирана въззивна жалба от Д. В. К. от гр. Бургас, със съдебен адрес *** –
адвокат Жени Събчева, с която се претендира постановеното първоинстанционно
решение да бъде отменено, като бъде постановено ново решение по съществото на
спора и да бъде уважен иска по чл. 143, ал. 2 от СК, но не в размера, определен
от съда от 240 лева, а в размер от 170 лева, която ответника да плаща на детето
М.К. и да бъде оставен без уважение иска, с който съда е определил ежемесечна
издръжка за минало време за периода от фактическата раздяла 23.08.2019г. до
предявяването на исковата молба в общ размер на месечна издръжка от 240 лева за
детето М.К.. В жалбата се посочва, че първоинстанционното решение е неправилно
и незаконосъобразно, тъй като съдът не е обсъдил всички доказателства и на това
основание е присъдил издръжка, непосилна за плащане от бащата. Посочва се
обстоятелството, че издръжка в размер на 240 лева е прекомерно висока и
размерът не е съобразен нито с финансовите възможности на ответника, нито с
имотното му състояние, а издръжката, която родителя дължи на ненавършилите
пълнолетие деца се определя в зависимост от нуждите на лицето, което има право
на нея и от възможностите на този, който я дължи.
Не се отправят искания за
събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание
въззивникът лично и чрез своя процесуален представител – адвокат Събчева
поддържа жалбата и счита, че следва да бъде уважена.
Ответната страна по
въззивната жалба – Ж.К.К. депозира по делото писмен отговор на въззивната
жалба, в който посочва, че първоинстанционното решение е правилно,
законосъобразно, мотивирано, обосновано и постановено съобразно с материалния и
процесуалния закон. Посочва се, че решението е постановено след като са
обсъдени логично и последователно всички събрани доказателства по делото,
фактическите констатации, изложени в мотивите на решението са правилни и
кореспондиращи на събрания в хода на процеса доказателствен материал.
В отговора се посочват и ново
настъпили обстоятелства по смисъла на чл. 147, т. 2 от ГПК, а именно –
публикувани две обяви за работа в дружеството, в което работи ответника, които
предлагат добро заплащане, отлично трудово възнаграждение и допълнителни
бонуси, повишаване на цената на медицинските прегледи, на които следва да се
подлага малолетното дете, както и ежемесечна необходимост от ********на
стойност от 134, 78 лева, която следва да се поставя на крака на детето, на
който участък е извършена кожна трансплантация. Посочва се, че възражението на
ответника, че никога не са били заплащани допълнителни възнаграждения от
работодателя на ответника са неоснователни. В депозирания отговор се посочва,
че е неоснователно възражението на въззивника, че съдът в решението си
неправилно е приел, че за периода след фактическата раздяла между страните,
бащата не е участвал в материалната издръжка на дъщеря си в натура или пари.
Претендира се да бъде
оставена без уважение подадената от ответната страна въззивна жалба против
първоинстанционното решение и да бъде постановено решение, с което да бъде
потвърдено решението на Районен съд – Бургас като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание ответната
страна по въззивната жалба – малолетното дете М.К. чрез нейната майка и законен
представител, представлявана от адвокат Узунова оспорва жалбата и счита, че
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Бургаският окръжен съд като
взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск от М.Д.К. чрез нейната майка и законен представител – Ж.К.К.
против Д. В. К., с който се претендира да бъде осъден ответника Д.К. да заплаща
на детето месечна издръжка за бъдеще време в размер на 300 лева, както и
издръжка за минало време в размер на 300 лева месечно за периода от
23.08.2019г. до датата на предявяване на исковата молба – 21.10.2019г.
По делото не се спори, а и
видно от представеното по делото Удостоверение за раждане от ***г*** видно, че детето М.Д.К. е родена на ***г. в гр. С. от майка – Ж.К.К. и от баща – Д. В. К. и е съставен
Акт за раждане № ** от 01.06.2016г. от С. О. По делото не се спори и относно обстоятелството,
че понастоящем М.Д.К. е навършила четири години и посещава ДГ „М.“ – гр. Б.
По делото не се спори, а и от
представените по делото медицински удостоверения се установява, че детето е с ******,
установена на 1 година и 4 месеца, направена на рентгенова графия поради ****. Установява се и обстоятелството, че на детето е
направена операция и й е вложено медицинско изделие – ******, като е изписана с
указание за водна гимнастика и й е препоръчана водна гимнастика. По делото е
представено и Експертно решение от 04.07.2018г., от което е видно, че на детето
е призната 50% на увреждане без чужда помощ с водеща диагноза – *********. По
делото се установява и обстоятелството, че вследствие на инцидент детето е
получило изгаряния по тялото си и й е проведено лечение в гр. B., което продължава и към настоящия момент и се налага
да й се купува ******.
По делото се установява, че майката
на детето – Ж.К.К. има сключен Трудов договор от 15.04.2019г., от който е
видно, че тя е в трудово правоотношение със „Свежест 2015“ ЕООД, работи на
длъжност – „„*****““ и получава месечно трудово възнаграждение в размер на 570
лева месечно. По делото е представено Експертно решение от 25.01.2017г., от
което е видно, че е призната трайно намалена работоспособност на Ж.К. в размер
на 69% с диагноза – ****. Видно от представения Договор за отдаване под наем от
23.08.2019г. се установява, че Ж.К. е сключила договор, по силата на който й е
предоставен за временно и възмездно ползване апартамент, находящ се в гр. Б., к-с С. срещу месечно
възнаграждение в размер на 280 лева.
По делото се установява, че
бащата на детето К. – Д. В. К. е встъпил в трудово
правоотношение с „Чикън Груп“ ООД, като изпълнява длъжността „„***“и получава
основно месечно възнаграждение в размер на 580 лева. Установява се, че е
сключил Договор за потребителски паричен кредит в размер на **** лева за срок от една година. Установява се и
обстоятелството, че Д.К. е сключил Договор за наем от 21.04.2019г., от който е
видно, че му е предоставено за временно и възмездно ползване жилище –
апартамент, находящ се в гр. Б., к-с С. срещу задължението му да заплаща месечна наемна цена
в размер на 300 лева.
По делото не се спори, че и
двамата родители на детето нямат други задължения за заплащане на издръжка. Не
се спори и относно обстоятелството, че майката на детето има и друга дъщеря,
която понастоящем е пълнолетна.
По делото в качеството й на
свидетел е разпитана Т. Д. М.– приятелка на ищцата, която сочи, че на детето се
извършват профилактични прегледи в гр. С., които не се поемат от Здравната
каса.
По делото в качеството й на
свидетел е разпитана М. Н. С.– майка на ответника, от показанията на която се
установява, че след раздялата на двамата родители е гледала детето М. за
няколко дни, като бащата е закупил хранителни продукти, а майката на детето е
дала пари за нейните лекарства. Свидетелката сочи, че тя самата е купувала
подаръци и дрехи на детето, а бащата на детето е помагал финансово при тези
покупки. Свидетелката посочва, че нейният брат, който живее в Г. винаги когато
си идва в България носи подаръци на детето. Посочва, че е купувала ботуши на
детето и му е изпращала колети.
По делото в качеството му на
свидетел е разпитан Я. Г. К.– колега на Д.К., от показанията на когото се
установява, че не е имало случай, в който да им се дават допълнителни
възнаграждения без това да е уредено с документ.
На основание чл. 143, ал. 1
от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално
състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. На
основание ал. 2 от цитираната разпоредба родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си.
На основание чл. 142, ал. 1
от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има
право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. На основание ал. 2
от цитираната разпоредба минималната издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата. Безспорно е и
обстоятелството, че понастоящем размерът на минималната работна заплата възлиза
на 610 лева, а минималната издръжка на едно дете по смисъла на чл. 142, ал. 2
от СК възлиза на ¼ от тази заплата – тоест сума в размер на 152 лева.
Безспорно е, че задължението
за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с
факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, те дължат
издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на
детето и възможностите на родителите, които я дължат по силата на чл. 142, ал.
1 от СК. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и
е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с
оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
В конкретния случай, безспорно
се установява, че детето – М.Д.К. е родена на ***г. от майка – Ж.К.К. и от баща
– Д. В. К. и понастоящем е на четири години. По делото се установява по
безспорен начин, че детето посещава детска градина, както и страда от вродено
заболяване, вследствие на което е определено 50% увреждане без чужда помощ.
Установява се и обстоятелството, че вследствие на това вродено заболяване се е
наложило да й бъде направена операция на ******, като след изписването й се налага да извършва
периодични медицински прегледи, да провежда рехабилитация и да посещава водна
гимнастика. Установява се и обстоятелството, че детето е получило изгаряния на
тялото си, което също е наложило лечение, което продължава понастоящем и е
свързано със закупуване на медицински материали.
От събраните по делото
доказателства се установява и обстоятелството, че майката на детето – М.К. е в
трудово правоотношение и получава брутно трудово възнаграждение в размер на 570
лева. Установява се, че същата страна от заболяване, вследствие на което й е
призната 69% трайно намалена работоспособност. Установява се и обстоятелство,
че заедно с детето и пълнолетната й дъщеря живеят в апартамент в гр. Бургас, за
който заплащат месечен наем.
По делото се установява и
обстоятелството, че бащата на детето – Д. В. К. също е трудово зает и получава
брутно трудово възнаграждение в размер на около 600 лева. По делото няма данни
за недобро здравословно състояние на бащата, няма данни за наличие на други
задължения, които той следва да реализира, а отделно от това е безспорно, че
същият е в трудоспособна възраст и има образование и имущество, което би могло
да му даде възможност да реализира доходи, достатъчни му да изпълнява своето
задължение да заплаща издръжка на своето малолетно дете. По делото се
установява обстоятелството, че въз основа на сключен Договор за потребителски
заем, същият заплаща месечни погасителни вноски, но само това обстоятелство не
може да доведе до намаляване размера на дължимата издръжка, тъй като той с
поведението си се е поставил в ситуация да изплаща тези поети задължения.
По отношение на предявения
иск за периода от 23.08.2019г. до 20.10.2019г., съдът намира за установено
следното:
По делото не се спори, че
родителите на детето са се разделили през месец август – 2019г. и от този
момент детето е останало да живее със своята майка. От свидетелските показания
се установява, че бабата на детето, нейният брат, както и бащата на детето са
му купували подаръци, обувки, изплащали са му колети и са участвали в неговото
отглеждане за определени периоди от време, но това не може да се изтълкува като
предоставяне на месечна издръжка от страна на нейния баща. От събраните по
делото свидетелски показания се установява, че както бащата на детето, така и
неговата баба са му правили обичайни подаръци, но подаръци, които са
предоставени на детето от трети лица не могат да освободят бащата на детето от
неговото лично задължение да изплаща задължение на своето дете. Мотивира от
изложеното, съдът намира, че предявеният
иск е основателен и следва да бъде уважен, но до размера от 200 лева, предвид
обстоятелството, че през този период от време и размерът на минималната работна
заплата е по-нисък.
Мотивиран от изложеното и
като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция фактически и
правни изводи не съвпадат с тези, които е направил районния съд в атакуваното
първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва да бъде отменено в частта,
в която е осъден ответника да заплаща на малолетната си дъщеря месечна издръжка
за сумата над 200 лева месечно до присъдения размер от 240 лева и вместо него
да бъде постановено ново решение, по силата на което да бъде отхвърлен
предявения иск за сумата над 200 лева месечно за периода от 23.08.2019г. до
20.10.2019г. до присъдения размер от 240 лева месечно.
Мотивиран от изложеното, БОС
намира, че предявеният иск по основание е доказан и следва да бъде уважен. С оглед
на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка,
възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално - икономическите
условия в страната, в която детето живее съдът приема, че детето има нужда да
получава, а двамата родители имат възможност да му осигуряват обща месечна
издръжка, като при разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че
детето живее при майката и същата полага ежедневни грижи за него. От друга
страна този размер издръжка е необходим на детето предвид обстоятелството, че
детето страда от вродено заболяване, което е свързано с непрекъснати медицински
прегледи, свързани с разходи за път и закупуване на медицински пособия – тоест
– налице са разходи, които следва да бъдат правени непрекъснато. Настоящият
съдебен състав намира, че бащата, с оглед обстоятелството, че е в трудоспособна
възраст и е в състояние да реализира трудови доходи намира, че следва да
осигурява 240 лева месечна издръжка на детето, а останалата част от издръжката следва
да се поеме от майката, която полага ежедневни и непосредствени грижи за своето
дете.
Мотивиран от изложеното и като
взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция фактически и
правни изводи съвпадат с тези, които е направил районния съд в атакуваното
първоинстанционно решение в частта, в която е определена месечна издръжка в
размер на 240 лева, начиная от 21.10.2019г. до настъпване на основание за
изменение или прекратяване на задължението, БОС намира, че постановеното
решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира, че следва да бъде уважено искането на ответната страна по
въззивната жалба и да й бъдат присъдени
направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 150 лева,
представляващи възнаграждение за адвокат, съразмерно с отхвърлената част на
въззивната жалба.
На основание чл. 280, ал. 3,
т. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове
за издръжка, поради което и настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 271 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 472 от 03.02.2020г., постановено по гр. дело № 8950/2019г. по описа на
Районен съд – Бургас в частта, в която е осъден Д. В. К. от гр. Б. да заплати на
малолетната си дъщеря М.К. чрез нейната майка и законен представител Ж.К.К.
месечна издръжка в размер над 200 (двеста) лева, дължима за минал период – от
23.08.2019г. до 20.10.2019г. до присъдените 240 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от малолетната М.Д.К. чрез нейната майка и
законен представител Ж.К.К. против Д. В. К., с който се претендира да бъде
осъден бащата на детето да заплаща месечна издръжка за периода от 23.08.2019г.
до 20.10.2019г. за сумата над 200 (двеста) лева до присъдения размер от 240
(двеста и четиридесет) лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 472 от 03.02.2020г., постановено по гр. дело № 8950/2019г. по описа на
Районен съд – Бургас в останалата му част – по отношение на присъдената месечна
издръжка в размер от 240 лева, начиная от 21.10.2019г. до настъпване на
основание за изменение и прекратяване на задължението, платима до 10-то число
на съответния месец, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна
вноска.
ОСЪЖДА Д. В. К., ЕГН ********** *** да заплати на М.Д.К., ЕГН **********
чрез нейната майка и законен представител Ж.К.К., ЕГН ********** – двете със
съдебен адрес *** сума в размер на 150 (сто
и петдесет) лева, представляваща направените пред настоящата инстанция
разноски.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.