РЕШЕНИЕ
№ 926
гр. Бургас, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20252100501502 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „АПС Бета
България“ – ЕООД – ищец в първоинстанционното производство, срещу Решение
№1606/07.07.2025г., постановено по гр.д.№7734/24г. на Районен съд Бургас, с което е
отхвърлен иска на въззивника против П. Х. К., за установяване със сила на пресъдено
нещо, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: 365.34 лв. –
непогасена главница по договор за потребителски кредит № 1183860, сключен на
12.12.2018 год. между нея и „Кредисимо“ ЕАД; 58.74 лв. – договорна лихва по
посочения договор за кредит, за периода от 12.12.2018 год. до 30.09.2019 год.; 204.58
лв. - мораторна лихва за периода от 12.12.2018 год. до 28.06.2024 год., както и
законната лихва, начислена върху главницата, за периода от 12.07.2024 год. до
окончателното й изплащане, вземанията за които „Ай тръст“ ООД, като поръчител е
погасило, а впоследствие е прехвърлило на ищцовото дружество с договор за цесия от
02.03.2021 год. и за които по ч.гр.д. № 4804 / 2024 год. на БРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение и
претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което исковете да
бъдат уважени. Оспорва извода на съда, че Приложение №1 към договора за цесия
липсва или не съдържа данни за прехвърлените вземания, в т.ч. това към ответницата,
като излага съображения, че приложението е представено и ответницата е в списъка.
Намира, че съдът е следвало да даде указания за представяне на нов екземпляр от
списъка. Въззивникът оспорва извода на съда за погасяване на вземането по давност,
като излага съображения, че не се касае за периодични задължения, а за едно
задължение, дължимо на части – в тази връзка посочва и цитира съдебна практика, за
1
да обоснове извод, че срокът за погасяване по давност е 5-годишен и не е изтекъл.
Въззиваемият – ответник П. Х. К. не представя писмен отговор на жалбата в
срока по чл.263, ал.2 ГПК.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване
на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе пред вид твърденията на страните и
събраните по делото доказателства намира, че първоинстанционният съд е установил
релевантните за спора факти и обстоятелства, (които не са били оспорени от
ответника), като препраща към мотивите на решението на осн. чл.272 ГПК. Съдът е
установил, че по реда на ЗЕДЕУУ и ЗПФУР, между ответницата П. Х. К. и
„Кредисимо“ ЕАД е сключен договор №1183860/12.12.2018 год., за предоставяне на
потребителски кредит в полза на ответницата, в размер на 442.26 лв., при договорна
лихва от 41.23%, ГПР от 50% и разсрочено издължаване- на 10 бр. месечни вноски и
30.09.19г. - падеж на последната погасителна вноска. Установил безспорното по делото
сключване на договор за предоставяне на поръчителство, между „Кредисимо“ ЕАД и
„Ай тръст“ ЕООД, както и на договор за предоставяне на поръчителство, между „Ай
тръст“ ЕООД и П. К. и с който посоченото дружество се е задължило, срещу
заплащане на възнаграждение от 176.90 лв., разсрочено на 10 месечни вноски от по
17.69 лв., с падежи, съвпадащи с падежите на погасителните вноски, да поръчителства
за задълженията на последната по договора за кредит. Съдът е установил сключването
на 02.03.2021 год. между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД - цеденти (продавачи)
и „АПС Бета България” ЕООД – цесионер на договор за цесия, по силата на който
цедентът е продал на цесионера свои вземания, произтичащи от договори за кредит,
индивидуализирани в приложение № 1 към договора, но е приел, че не са налице
данни за прехвърляните вземания и основанието, от което произтичат.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, намира, че не са налице основания за неговата
нищожност или недопустимост, следователно решението е валидно и допустимо. Като
взе пред вид събраните поделото доказателства, становищата на страните и като
съобрази Закона съдът намира, че първоинстанционното решение е частично
неправилно и незаконосъобразно.
На осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща към мотивите на
решението относно взаимната връзка между договора за кредит и сключените
договори за поръчителство; противоречието на договорите на чл.10а и чл.33 от ЗПК и
чл.19, ал.1 от ЗПК и § 1, т.1 и т.2 от ДР на ЗПК и нищожността им на осн. чл.22 ЗПК.
Съобразно нормата на чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Следва да се подчертае, че по отношение
на изводите, направени от първоинстанционния съд, касаещи валидността на договора
за кредит и тези за поръчителство, не са изложени оплаквания във въззивната жалба,
поради което и Бургаският окръжен съд не следва да излага аргументи в тази връзка,
доколкото на осн. чл.269 ГПК въззивният съд дължи произнасяне само по
оплакванията, изложени във въззивната жалба.
По отношение на изложените в жалбата оплаквания, Бургаският окръжен съд
не споделя изводите на БРС, касаещи погасяване на вземането по давност на осн.
чл.111, б. „в“ ЗЗД. Съобразно Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. №
795/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров, „При договора за заем е
налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на
погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в
периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски
представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на
части - аргумент за противното основание от чл. 66 ЗЗД. Това обаче не превръща този
договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по
2
договора“. В този смисъл е и Решение №50173 от 13.10.2022 г. на ВКС по гр. д. №
4674/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев, в което е направен
обобщен анализ на съдебната практика в тази връзка. Ето защо възражението на
ответника за погасяване по давност на задълженията му на осн. чл.111, б.“в“ ЗЗД,
които според него съставляват периодични платежи, е неоснователно. Дори да се
приеме, че съобр. ТР №3/21.11.24 по ТД №3/23г.на ОСГТК, погасителната давност за
всяка падежирала вноска да започва да тече от датата на нейната изискуемост, то
давностният срок е този по чл.110 ЗЗД, а не по чл.111, б. „в“ ЗЗД - 5 години. Аргументи
в тази връзка (относно срока на давността) се съдържат и в Решение № 256 от
22.08.2025 г. на ВКС по т. д. №1945/2023 г., II т. о., ТК, докладчик председателят
Камелия Ефремова, Решение №50002 от 2.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 701/2022 г., III
г. о., ГК, докладчик съдията Александър Цонев и др.
Поради това следва да се обсъди въпроса дали претендираните вземания са
погасени на осн. чл.110 ЗЗД. В настоящия случай последната вноска по договора за
кредит е с падеж 30.09.2019г. Заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 12.07.2024г. –
в рамките на 5 годишния давностен срок по чл.110 ЗЗД .
Предвид изводите за нищожност на договора на осн. чл.22 ЗПК и нормата на
чл.23 ЗПК, повеляваща задължение за длъжника да заплати чистата стойност на
кредита, съдът следва да вземе предвид извършените плащания и да присъди
останалата неплатена сума, съставляваща главница. Съдът е компетентен да извърши
прихващане между дължимите суми и платените суми по неравноправни клаузи,
съобразно решение по дело С- 170/21 на СЕС, с което СЕС е дал тълкуване на
Директива 93/13, като е посочил, че член 6, параграф 1 от посочената Директива
трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд е длъжен служебно да извърши
прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в
договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора.
В заявлението и в исковата молба ищецът не е посочил кои вноски са били
платени от длъжника и в какъв размер. Предвид това, че договорът за кредит е за
сумата от 442.26 лева главница, а се претендира главница, в размер на 365.34 лева,
въззивната инстанция приема, че длъжникът е заплатил 76.92 лева от главницата.
Предвид, че договорената лихва е в размер на 87.84 лева, а се претендира такава, в
размер на 19.33 лева, въззивната инстанция приема, че длъжникът е заплатил 68.51
лева от договорната лихва. Предвид че уговореното възнаграждение за поръчителя е
179.90 лева, а със заявлението по чл.410 ГПК се претендира 141.52 лева, въззивната
инстанция приема, че длъжникът е заплатил 38.38 лева от възнаграждението.
Следователно плащанията са в общ размер на 183.81 лева. Приспаднати от главницата
от 442.26 лева, остават дължими 258.45 лева от главницата, които на осн. чл.23 ЗПК
следва да бъдат присъдени.
По изложените съображения искът за присъждане на главница е частично
основателен. Първоинстанционното решение в тази част следва да бъде отменено,
като вместо него следва да бъде постановено друго, с което искът следва да бъде
уважен за 258.45 лева – главница. В останалата част е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
В полза на ищеца съразмерно следва да се присъдят направените в
заповедното, първоинстанционното и въззивно производства съдебно – деловодни
разноски: предявени са искове в общ размер 628.66 лева; внесени са 150 лева
държавни такси. За процесуално представителство, осъществено от юрисконсулт се
следват по 100.00 лева за всяка инстанция. Следователно съразмерно с уважената част
от иска се дължат 143.89 лева.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1606/07.07.2025г., постановено по гр.д.№7734/24г. на
3
Районен съд Бургас, в частта, с което е отхвърлен иска за присъждане на главница в
размер на 258.45 лева И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът П. Х. К. от ***, ЕГН -
**********, ДЪЛЖИ на „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.”България” № 81В, сума, в размер на 258.45 лева
(двеста петдесет и осем лева и четиридесет и пет стотинки), представляващи
непогасена главница по договор за потребителски кредит №1183860, сключен на
12.12.2018 год. между нея и „Кредисимо“ ЕАД, които вземания „Ай тръст“ ООД, като
поръчител е погасило, а впоследствие е прехвърлило на ищцовото дружество с
договор за цесия от 02.03.2021 год. и за които по ч.гр.д. № 4804 / 2024 год. на БРС е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА П. Х. К. от ***, ЕГН - **********, ДА ДАПЛАТИ на „АПС Бета
България” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.”България” № 81В сума, в размер на 143.89 лева – съдебно – деловодни разноски.
Настоящото решение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4