№ 426
гр. Шумен , 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ в закрито заседание на седми
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Диана К. Георгиева
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20203630201578 по описа за 2020 година
Настоящото производство е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
Обжалван е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” № 2067158
на ОДМВР - Шумен, с който на О. А. Б., с ЕГН **********, в качеството му на управител
на „М 69“ ЕООД от гр. С., р-н К.П., ул. З.Д. № 1, ет.5, ап.25 на основание чл.189, ал.4, във
вр. с чл.182 ,ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50
лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че електронният фиш страда от съществени правни пороци,
като излага подробни доводи в жалбата си. Твърди също, че е нарушен чл.34 от ЗАНН, тъй
като не е ясно кога е издаден електронния фиш, но тъй като е връчен почти три години след
извършване на нарушението, ако се установи, че е имало такова, то административно
наказателното производство следва да бъде прекратено. Твърди още, че фишът не отговаря
на изискванията на материалния закон – не било ясно дали преди мястото, на което е радара
е имало поставени обозначителни знаци за въведено видеонаблюдение, във фиша не е
конкретизирано мястото, не ставало ясно дали техническото средство е годно да
осъществява функциите си към датата на заснемане на нарушението. Жалбоподателят моли
съда да отмени издадения електронен фиш, като незаконосъобразен.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не
изпраща упълномощен представител.
Въззиваемата страна, редовно призована – изпраща упълномощен представител,
който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди изцяло ЕФ..
1
Към датата на обявяване делото за решаване не бе представено писмено
доказателство за датата на връчване на атакувания електронен фиш, но в интерес на
жалбоподателя, съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП от
надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установи следното от фактическа страна:
На 24.01.2018г. в 14.21 часа, с автоматизирано техническо средство - стационарна
радарна система тип “MULTA RADAR”, било заснето движението на товарен автомобил
марка “Мерцедес 2544Л” с рег. № СА71 94МВ който се движел по главен път І - 2, км
112+737м., до Бензиностанция “ШЕЛ” със скорост от 79 км/ч. Максимално разрешената
скорост на движение в посочения пътен участък била до 60 км/ч., а процесният автомобил се
движел със скорост от 79 км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът
бил заснет с автоматизирано техническо средство - стационарна радарна система тип
“MULTA RADAR”, находяща се до Бензиностанция “ШЕЛ”. Била извършена служебна
справка в централна база – КАТ по регистрационния номер на заснетия лек автомобил, от
която се установило, че негов собственик е „М 69“ ЕООД гр. С., с управител О. А. Б., с ЕГН
**********. Въз основа на заснемането и служебната справка за собственика на лекия
автомобил бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 2067158, в който като нарушител е вписано
името на жалбоподателят О. А. Б., в качеството му на законен представител на собственика
на товарния автомобил. В описателната част на фиша е вписано движение с установена
скорост от 76 км/ч – превишаване с 16 км/ч. За дата и час на нарушението са вписани
показанията на техническото средство, което видно от приложения Протокол от проверка №
44 - ИСИ/27.04.2017г. е преминало последваща проверка, а за място на нарушението - главен
път І - 2, км 112+737м – Бензиностанция “ШЕЛ”.
Електронният фиш бил изпратен, но липсват доказателства кога е връчен на
жалбоподателя. Жалбоподателят не се възползвал от правото си на възражения по него по
чл.189,ал.6 от ЗДвП, а обжалвал същия по чл.189,ал.8 от ЗДвП пред съответния местно
компетентен съд – Районен съд гр. Шумен. По делото е приложена справка /л.11/ от който е
видно, че Ел. фиш № 2067158 е бил съставен на 15.05.2018г., а е бил връчен на 06.08.2020г.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените
по делото писмени доказателства, както и приложения снимков материал от заснета снимка
/л.8/ със стационарна радарна система тип “MULTA RADAR”. Така приложения снимков
материал, съгласно чл.189, ал.15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с
техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено
2
доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е
приобщено по съответния ред по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че се налагат следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДв.П когато стойността на скоростта, която
не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен
знак. Скоростта на движение на собствения на жалбоподателя, товарен автомобил е била
засечена на км. 112+737, в посока от гр. Русе към гр. Варна, т. е. при действието на пътен
знак ограничаващ скоростта на движение до 60 км. в час. По силата на чл.182, ал.2, т.2 от
ЗДвП, за превишаване на разрешената скорост извън населено място от 10 до 20 km/ч.,
водачът се наказва с глоба 50 лева. Следователно, деянието, за което е наложено на
жалбоподателят административното наказание с атакувания електронен фиш е обявено от
закона за наказуемо.
В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на
изискванията на чл.189, ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на
данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед №
8121з – 172 от 29.02.2016г. на Министъра на вътрешните работи, образец.
От материалноправна страна, от анализа на доказателствените източници се достига
до извод, че се потвърждават по категоричен и недвусмислен начин фактическите
констатации, изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в него дата –
25.01.2018г. в 14:21 часа, с автоматизирано техническо средство – стационарна радарна
система тип “MULTA RADAR” № 00209D32D447, било заснето движение на товарен
автомобил марка “Мерцедес 2544Л” с рег. № СА71 94МВ, със скорост от 76 км/ч. – над
максимално разрешената за движение в процесния пътен участък скорост от 60 км/ч,
каквото ограничение било въведено и е посочено отклонение от 16 км/ч.
Конкретно е посочено и мястото на извършване на нарушението в съдържанието на
електронния фиш, а именно на главен път І - 2, км 112+737м – Бензиностанция “ШЕЛ”,
видно от приложения по делото снимков материал.
В този смисъл, настоящият съдебен състав намира за уместно да посочи, че макар Законът за
движението по пътищата, в разпоредбата на чл.189, ал.11, да предвижда, че влезлият в сила
електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване
следва да се приеме, че е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила
наказателни постановление и електронни фишове и не обосновава необходимост от
механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на
наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на
електронния фиш. За разликите между наказателните постановления и електронния фиш, от
3
гледна точка на реквизити и процедура по съставяне и връчване, следва да се държи сметка,
като се изхожда не само от изричната законодателна уредба, но така също и тяхната
специфика и правна природа, както и от целите на законодателя, преследвани при
регламентиране на уредбата относно електронния фиш. По тези съображения, а и следвайки
чисто етимологически от наименованието на атакувания акт, се налага най – напред извода,
че в случая не е налице фигурата на административнонаказващ орган, а в закона е
употребено понятието „издател на електронния фиш”, сред реквизитите на който пък не е
предвиден подпис на съответното длъжностно лице и печат на учреждението. Последното е
от значение за формиране на извода на съда за липса на допуснати съществени процесуални
нарушения в изложения аспект, като възраженията, формулирани общо като оплаквания за
незаконосъобразност, се явяват неоснователни. Съгласно ТР № 1/26.02.2014г. на ВАС,
„..електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура на издаване“. От
това следва, че изискванията за форма, съдържание и ред за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на ЕФ следва да се приемат за задължителни само
посочените в чл.189,ал.4,изр.2, реквизити...“. В настоящият случай, съдът констатира, че
атакувания ЕФ съдържа реквизитите, изискуеми по чл.189,ал.4 от ЗДв.П, налице е яснота
относно нарушението, вменено на жалбоподателя.
Неоснователно жалбоподателят сочи несъобразяване на производството по издаване
на процесния ЕФ с давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. На първо място следва да се
отхвърли твърдението на наказаното лице, че ЕФ по своята същност е наказателно
постановление. Нормите на чл. 189, ал. 4 – ал. 11, във връзка с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП
въвеждат възможност за установяване на административни нарушения и за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на извършителите по опростена процедура,
основаваща се на веществени доказателствени средства, изготвени от автоматизирани
технически средства и системи. Нормата на чл.189, ал.4. изр. първо на ЗДвП препраща към
ЗАНН единствено що се отнася до реда за обжалване на ЕФ. На свой ред чл.189, ал. 14 е
относим само към съставяните актове и НП за нарушения на ЗДвП, но не и към ЕФ.
Разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП приравнява влезлия в сила ЕФ към влязло в сила НП
единствено по отношение на неговото правно действие. Т.е. що се отнася до форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване на ЕФ, нормите на ЗАНН са неприложими,
като конкретно относно формата следва да се приемат за задължителни единствено
посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В този смисъл е и ТР № 1 от 26.02.2014 г. на
ВАС по т. д. № 1/2013 г., които мотиви, освен предвид задължителната сила на
тълкувателния акт (чл.130, ал.2 от ЗСВ), настоящия състав изцяло споделя. От приложена
справка на л.11 е видно, че Електронен фиш № 2067158 е бил съставен на 15.05.2018г., а е
бил връчен на 06.08.2020г. В настоящият случай тримесечният срок за съставяне на АУАН е
неприложим, а очевидно е, че не изтекъл преклузивния 6 месечен срок по чл.34, ал.3 от
4
ЗАНН.
Неоснователен е и доводът изложен в жалбата за изтичане на давностния срок по
чл.82 от ЗАНН. Визираната давност в чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН касае изпълнение на
наложено наказание „глоба“. В ал.2 на чл.82 от ЗАНН е посочено, че същата започва да тече
от датата на влизане в сила на акта, с който е наложена. В настоящия случай липсва влязъл в
сила електронен фиш, тъй като същия е бил връчен и обжалван от санкционираното лице.
Следващият съществен момент се явява този, касаещ авторството на деянието. В тази
насока в съответната ОД на МВР се съдържа информация и в този смисъл при издаване на
електронния фиш е било известно лицето – собственик на управляваното МПС. В тази
насока е и приложената по административнонаказателната преписка справка от централна
база данни – КАТ – гр. Шумен за установяване на това обстоятелство. При това положение
и с оглед възприетата и изложена по – горе фактическа обстановка, съдът счита, че
административното нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДВП, може да се вмени във вина на
жалбоподателят О. А. Б., след като е установено, че лицето би могло да бъде субект на
административната отговорност. Обосновано в електронния фиш името на жалбоподателят
е посочено като нарушител именно в качеството му на собственик. Т.е. жалбоподателят
попада в кръга на лицата по чл.188, ал.2 от ЗДвП, които могат да бъдат субекти на
административна отговорност по наложени с електронен фиш административни наказания
„глоба”. Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДв.П когато нарушението е извършено
при управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон
наказание се налага на неговия законен представител или на на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението.От извършената служебна справка в Търговския регистър
се установява, че жалбоподателя е бил единствен управител и съответно единствен законен
представител на дружеството към момента на нарушението За всичко от изложеното в хода
на административното производство са събрани съответните доказателства и
горепосочените обстоятелства са били изяснени. Електронният фиш е законосъобразно
издаден, предвид наличието на доказателства, обуславящи административната отговорност
на жалбоподателя за нарушението по чл.21, ал.2 от ЗДВП.
Заслужава внимание, че отразеното в описателната част на електронния фиш относно
конкретната скорост на движение на лекия автомобил не отговаря на отразеното в
приложения към материалите по административната преписка снимков материал от заснет с
автоматизирано техническо средство - стационарна радарна система тип “MULTA RADAR”,
№ 00209D32D447, снимка 235, т. е. създава се впечатление, че не намира опора в
доказателствения материал по делото. В случая в изпълнение на указанията на
производителя и в съответствие с методическите указания за работа с техническото средство
от така измерената скорост 93 км/ч административно-наказващият орган е приспаднал най-
голямата възможна грешка /отклонение/ и спрямо водача е наложено наказание за
установена скорост от 79 км/ч при разрешена 60 км/ч и наказуема скорост от 16 км/ч, което е
точно изписано. В атакувания електронен фиш е посочена разрешената скорост на
5
движение, скоростта на движение на автомобила, както и стойността на превишението –
намалена с 3 км. в час до 100 км. в час толеранс, поради което не е налице неяснота относно
конкретните параметри на нарушението, още повече, че намалението е и в полза на
нарушителя.
От събраните доказателства по делото се установи, че не са допуснати нарушения
при издирване на материалния закон, както и при прилагане на особените правила по чл.189
от ЗДвП за заснемане на нарушението и издаване на електронен фиш. Жалбоподателят
Божилов в 14-дневния срок не е посочил друго лице, на което е предоставил управлението
на собственото на управляваното от него, дружество, лек автомобил към момента на
засичане /чл.189,ал.5 от ЗДвП, във вр. чл.188, ал.1 от ЗДвП/. Изпълнени са всички реквизити
за съдържанието на електронен фиш. Същият отговаря на образеца въведен от Министъра на
вътрешните работи в изпълнение на законовата делегация. Като електронно изявление по
този специален закон /§ 6, т.62 от ДР на ЗДвП/, не се изисква присъствие на контролен орган
и нарушител при издаването на електронен фиш /видно от редакцията – чл.189,ал.4 от
ЗДвП/, поради което при електронния фиш няма наказващ орган по общите правила на
ЗАНН. Относно процедурата по издаване на електронни фишове няма и текст, подобно на
чл.189, ал.14 от ЗДвП, който да препраща към правилата на ЗАНН.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбоподателят законосъобразно е наказан на
основание посочения законов текст с предвидената в него санкция - глоба в размер на 50
лева за осъществено административно нарушение по чл.21 ,ал.2 от ЗДвП.
По гореизложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” №
1002931 на ОДМВР - Шумен, с който на О. А. Б., с ЕГН **********, в качеството му на
управител на „М 69“ ЕООД от гр. С., р-н К.П., ул. З.Д. № 1, ет.5, ап.25 на основание чл.189,
ал.4, във вр. с чл.182 ,ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ШАС по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
6
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7