Р Е Ш Е Н И Е
№ I-60
24.06.2019г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро
Гражданско отделение, I – ви въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание, на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 580 по описа
за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл.
от ГПК и е образувано по въззивна жалба от „УНИ ИНВЕСТ
МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ж. к. И., бл. ***, ап. 114 чрез адв. Ана Панайотова против Решение № 325/12.02.2019г.
по гр.д. № 6067/2018г. по описа на РС Бургас, с което са отхвърлени исковете на
„УНИ ИНВЕСТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД против Т.С.П. за установяване съществуването на
вземания в полза на ищеца за сумата общо в размер на 480 лева, дължима за
неизпълнени задължения за заплащане на възнаграждение по вписан договор за
поддръжка на ап. *** и паркомясто 43, находящи се в гр. Б., ж. к. И., бл. ***, за периода от октомври 2017 г. до юни 2018 г., в
размер на 60 лева месечно, съгласно издадени фактури и заповед по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 4304/2018 г. на БРС.
Жалбоподателят счита решението на РС
Бургас за неправилно и незаконосъобразно. Намира, че неправилно са преценени
събраните по делото доказателства, не са обсъдени поотделно и в съвкупност и
неправилно не е допусната съдебно-техническа експертиза. Счита, че неправилно е
прието, че процесните договори не представляват такива по смисъла на чл. 2 ЗУЕС
и че за сградата на адрес гр. Б., ж.к. И. бл.
***не важи особения режим по чл. 2 ЗУЕС. Сочи, че ако се приеме, че не е налице
договор по чл. 2 ЗУЕС, то първоинстанционният съд е следвало да коментира дали
не е налице друг обвързващ страните договор. Смята, че представените договори
по своята правна същност са договори за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД
и не е нужно да бъдат сключвани в специална форма, като обстоятелството, че
действията по управление на комплекса са действия по договор за поръчка, а не
за изработка се установявало при анализ на договора и тълкуване на действителната
воля на страните. От първа инстанция не били обсъдени доказателствата, които
установявали извършени услуги и в този смисъл, ако се допуснело отхвърляне на
иска, то счита, че е налице неоснователно обогатяване на ответника. Сочи, че
процесните договори касаят целия комплекс и от представените доказателства се
установявало изпълнение на договорните задължения. Намира за ирелевантно дали
ответникът се е възползвал от тези дейности, дружеството ищец било изпълнило
задълженията си по договора, а възраженията на ответника и изводите на първа
инстанция били неправилни и необосновани. Сочи, че за ответника е възникнало
задължение да заплати задълженията, тъй като бил запознат с договорите преди
подписване на нотариалния акт и въвеждане на сградата в експлоатация, ползвал
всички услуги, за което редовно били издавани фактури, а вземанията били
изискуеми. Намира, че неправилно РС Бургас не е допуснал съдебно-техническа
експертиза, тъй като била от значение за установяване, че дружеството-ищец е
изпълнило задълженията си по договора.
Сочи, че в закона липсва определение за понятието „инвеститор“, поради
което се позовава на противоречива практика
и намира, че РС е тълкувал разпоредбата на чл. 2 ЗУЕС неправилно.
Моли да се отмени решението на РС Бургас
и вместо това да се приеме за установено, че ответникът дължи сумата в размер
на 480 лева за неизпълнени задължения за заплащане на възнаграждение по вписан
договор за поддръжка на ап. *** и паркомясто 43, находящи се в гр. Б., ж. к. И., бл. ***,
за периода от октомври 2017 г. до юни 2018 г., в размер на 60 лева месечно, за
което били издадени фактури и заповед по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4304/2018
г. на БРС.
Моли да се допусне съдебно-техническа
експертиза, която да отговори на поставени с въззивната жалба въпроси.
В срок е постъпил отговор на въззивна
жалба от Т.С.П. чрез адв. Ангел Йорданов. Намира решението на първа инстанция за валидно,
допустимо и правилно като постановено при спазване на материалните и
процесуалните норми. Счита, че с въззивната жалба ищецът въвежда ново основание
на иска като твърди, че договорите са сключени не на основание чл. 2 ЗУЕС, а на
основание чл. 280 ЗЗД, което било в нарушение на процесуалните правила. За
недопустимо намира и позоваването на чл. 59 ЗЗД, освен това счита за недоказани
твърденията за предоставяне на услуги като излага подробни съображения, че
представените доказателства не установяват предоставяни услуги. Поддържа, че
ищецът не е доказал изпълнението на задълженията си по договорите, но не е
доказал и размера на обедняването си, за да може да претендира неоснователно
обогатяване. Оспорва наличието на валидни договори между страните. Намира
доводите, че договорите са такива за поръчка и са уговаряни в полза на
ответника като трето лице, за неоснователни. Поддържа, че искането за допускане
на СТЕ е неоснователно.
Моли да се остави без уважение въззивна
жалба и да се потвърди решението на РС Бургас. Претендира разноски.
С Определение № 859/13.05.2019г. по
в.гр.д. № 580/2019г. по описа на ОС Бургас съдът намери въззивната жалба за
редовна и допустима и я внесе за разглеждане в открито съдебно заседание. Със
същото това определение съдът остави без уважение доказателственото искане за
допускане на съдебно-техническа експертиза поради липсата
на твърдени от страната нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание пред въззивна
инстанция въззивното дружество не се представлява, въззиваемият поддържа
отговора на въззивна жалба.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 07.06.2018г. „Уни Инвест Мениджъмънт“
ЕООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу длъжника Т.С.П. за сумата в размер на 480 лева като е посочено, че
вземането е за неизпълнение на задължение за заплащане на възнаграждение по
вписан договор за поддръжка на ап. *** и пм. **, находящи се в гр. Б.,
ж.к. И., бл. ***за месеците от 10.2017г. до 06.2018г., за което били издадени
фактури, всяка на стойност 60 лева, общо 480 лева. На 05.07.2018г. е издадена заповед № 2606 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК като на длъжника е разпоредено
да заплати сумата от 480 лева, представляваща неплатени такси за предоставени
услуги по почистване, поддържане и охрана на общите части на блок ***в ж.к. И.,
гр. Б. за периода от месец октомври 2017г. до месец юни 2018г. – по 60 лева месечно за ап.
*** и ап. ** по силата на договор за управление и поддръжка, сключен на
04.01.2017г. от праводателя му „Уни Инвест“ ЕООД с дружеството с нотариална
заверка на подписите.
Заповедта е вречена на длъжника на
09.07.2018г. като в срока по чл. 414 ГПК – на същия ден 09.07.2018г. е
постъпило писмено възражение, че не дължи сумите по заповедта.
В законоустановения едномесечен срок
ищецът е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и са
представени доказателства в срок съгласно чл. 61 (ДВ бр. 86 от 2017г.) пред
заповедния съд за предявения иск. РС Бургас е сезиран с искова молба по реда на
чл. 422 ГПК за установяване на вземанията по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4304/2018г. по описа на РС
Бургас. Твърди, че „Уни Инвест Мениджъмънт“ ЕООД е кредитор на Т.С.П., който
бил собственик на самостоятелни обекти в сграда в затворен жилищен комплекс с
административен адрес: гр. Б., ж.к. И., бл. ***.
Ищцовото дружество извършвало поддръжка на сградата и общите части с грижа на
добър стопанин като подробно изброява извършваните дейности. Договори за
поддръжка били сключени между „Уни Инвест“ ЕООД и „Уни Инвест Мениджъмънт“ ЕООД
на 04.01.2016г. и 04.01.2017г., вписани в СВ Бургас и на основание чл. 2 ЗУЕС
обвързвали последващи приобретатели на обектите. Ответникът бил собственик на
самостоятелен обект – ап. *** и гараж 43 от 07.09.2017г. съгласно документ за
собственост. При покупката същият извършил справка в Служба по вписванията и
било установено, че са вписани договори за управление и поддръжка на общи
части. Услугите били предоставяни и били издавани фактури, изпращани на
ответника, но той не заплатил дължимото възнаграждение в срок. Сочи, че са
налице неизплатени задължения за период от 10.2017г. до 06.2018г., за което
били издадени фактури, общо за сума в размер на 480 лева (60 лева месечно).
Моли да се приеме за установено, че ответникът дължи сумата в размер на 480
лева, представляваща неизпълнение на задължение за заплащане на възнаграждение
по вписан договор за управление и поддръжка по реда на чл. 2, ал. 2 ЗУЕС за
месеците 10.2017г. до 06.2018г., както и лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4304/2018г. по
описа на РС Бургас. Ангажира доказателства и моли да се допусне
съдебно-техническа експертиза.
В срок е депозиран отговор на исковата
молба, с който ответникът счита иска за допустим, но неоснователен. Сочи, че не
е представен договор между ищцовото дружество и Т.П. Твърди, че не се въвеждат твърдения ищецът да
е инвеститор по смисъла на закона и не било посочено кой е инвеститор на
процесната сграда. Оспорва, че договорите са такива по смисъла на чл. 2 ЗУЕС.
На първо място сочи, че договорите не са сключени между инвеститор и собственик
на самостоятелни обект, а между собственик на самостоятелни обекти и изпълнител
на уговорените в договора дейности. Посоченият собственик всъщност бил само
един от собствениците на обекти в сградата. Оспорва договора от 04.01.2016г.
като антидатиран, тъй като към датата на подписването дружеството – изпълнител
все още не било учредено. Сочи, че при покупката на имотите не е бил уведомен
за наличието на такива договори. Оспорва, че е налице комплекс от затворен тип
като излага подробни съображения. Оспорва, че ищцовото дружество е предоставяло
услуги, за които да е налице задължение за заплащане на възнаграждение. Счита,
че не дължи сумите по представените фактури, а договорите за нищожни като заобикалящи закона.
Представя писмени доказателства.
Постъпила е молба-уточнение л. 117, с
която ищецът поддържа, че нормата на чл. 2 ЗУЕС е специална и че процесните
договори уреждат управлението на общи части в комплекс от затворен тип и че са
действителни и обвързват ответника.
Представя писмени доказателства в подкрепа на твърденията за извършвани
услуги - трудови договори, договор за производство, доставка и монтаж на
цялостна система за пречистване и
отвеждане на дъждовни и отпадни води, договор за доставка и монтаж на техника,
договор за доставка и монтаж на пожарозащитни завеси, договор и протокол за
озеленяване, договор за абонаментно и сервизно обслужване на асансьори, фактури
л. 136-281. Представено е становище от ответника л. 282, с което оспорва
договорите и представените доказателства като поддържа становището си, че не е
налице комплекс от затворен тип и възраженията в отговора на исковата молба.
Не е спорно между страните, а и се
установява от нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № ***, дело № ***/20**г. на нотариус с рег. № 491 на НК,
че на 07.09.2017г. „Уни Инвест“ ЕООД продава на Т.С.П. самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 07079.501.217.2.57 с адрес: гр. Б., ж.к. „И.“, бл. ***, ет. *,
ап. ***, както и самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.501.217.2.174 с адрес: гр. Б., ж.к. И., бл.
***, ет. -*, гараж 43. Документът за собственост е вписан в СВ
на 07.09.2017г.
Видно от разрешение за строеж л. 164 се
разрешава на „ТИ ВИ Хотел“ ООД да построи смесена многофункционална сграда с
жилище, офиси, ателиета, обществено обслужване и подземен паркинг; сградно ВиК
и ел.отклонение в имот с идентификатор 07079.501.217 по КК на гр. Б., ж.к. И..
Представен е констативен акт л. 97,
съгласно който за възложител на строежа на сграда, разположена в имот с
идентификатор 07079.501.217 по КК на гр. Б.
е
посочен „Уни Инвест“ ЕООД, заедно с още осем лица.
Представено е разрешение за ползване л. 95,
с посочени тридесет възложители като само един от тях е „Уни Инвест“ ЕООД.
Представени са извлечения от ТР, ведно с
Учредителен акт на дружество „Уни Инвест Мениджмънт“ ЕООД, съгласно които
дружеството е учредено от „Уни Инвест“ ЕООД, което е едноличен собственик на
капитала. От учредителния акт се установява, че „Уни Инвест Мениджмънт“ ЕООД е
учредено на 17.08.2016г. и съгласно справка –извлечение от ТР е вписано в ТР на
26.08.2016г.
С договор за управление и поддръжка от
04.01.2016г., „Уни Инвест“ ЕООД като собственик на самостоятелни обекти в
сграда възлага на „Уни Инвест Мениджъмънт“ ЕООД да извършва организационно,
техническо и административно управление и поддръжка на общите части и
съоръжения на обекти, сред които е самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.501.217.2.174 с адрес: гр. Б., ж.к. И., бл.
***, ет. -*, гараж 43, върху който договор е отбелязано
вписване в СВ на 06.01.2017г.
С договор за управление и поддръжка от
04.01.2017г. „Уни Инвест“ ЕООД като собственик на самостоятелни обекти в сграда
възлага на „Уни Инвест Мениджъмънт“ ЕООД да извършва организационно, техническо
и административно управление и поддръжка на общите части и съоръжения на
обекти, сред които е самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.501.217.2.57 с адрес: гр. Б., ж.к. „И.“, бл.
***, ет.*, ап. *** като е отбелязвано вписване на договора в
СВ на 04.01.2017г.
Представени са фактури с №
282/02.11.2017г. за поддръжка м.октомври 2017г. за ап. *** и такса поддръжка м.
10.2017г. за пм 43; № 374/01.12.2017г. за поддръжка м.11 2017г. за ап. *** и
такса поддръжка м. 11.2017г. за пм 43; № 460/03.01.2018г. за поддръжка м.12.
2017г. за ап. *** и такса поддръжка м. 12.2017г. за пм 43; № 555/01.02.2018г.
за поддръжка м.01. 2018г. за ап. *** и такса поддръжка м. 01.2018г. за пм 43; №
653/02.03.2018г. за поддръжка м.02.2018г. за ап. *** и такса поддръжка м.
02.2018г. за пм 43; № 750/02.04.2018г. за поддръжка м.03.2018г. за ап. *** и
такса поддръжка м. 03.2018г. за пм 43; № 861/03.05.2018г. за поддръжка
м.04.2018г. за ап. *** и такса поддръжка м. 04.2018г. за пм 43; №
956/04.06.2018г. за поддръжка м.05.2018г. за ап. *** и такса поддръжка м.
05.2018г. за пм 43.
Представен е констативен протокол на
нотариус Емилия Бакалова за проведено ОС на ЕС на бл. ***в ж.к. И. гр. Б. на 29.09.2017г. за избор на членове на управителния
съвет на етажната собственост, контролен съвет, обсъждане на въпроса за
управление на общите части.
Съгласно протокол № 2 на 30.11.2017г. е проведено
ОС на ЕС за приемане на правилник за вътрешния ред на етажната собственост. По
делото от ищеца са представени длъжностна характеристика на портиер, съгласно
трудов договор, сключен с ищцовото дружество. Представени са договори за
услуги, сключвани между „Уни Инвест“ ЕООД и трети лица, както и фактури,
издавани от трети –лица доставчици на услуги и „Уни Инвест“ ЕООД – получател л.
136-281, които са префактурирани от „Уни Инвест“ ЕООД с получател „Уни инвест Мениджмънт“
ЕООД.
В проведеното първо по делото открито
съдебно заседание пред РС ищецът по своя
воля се е отказал от искането за назначаване на съдебно-техническа експертиза.
По делото страните са ангажирали гласни
доказателства като от разпита на свидетелите се установява, че парцелът е
ограден с ограда като е ограничен достъпа на външни лица и е разположена сграда,
която има официален вход с фоайе и допълнителни входове като се състои от
апартаменти и два магазина, разположени на партер, а паркингът е подземен.
Съдът намира, че други относими към
спора доказателства не са събрани.
С постановеното решение РС Бургас се е приел,
че процесните договори не са сключени между надлежни страни по смисъла на чл. 2 ЗУЕС и са отхвърлени предявените искове.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата. Решението на първа инстанция е валидно и
допустимо.
Предявени са искове с правното основание
чл. 79, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 422 ГПК.
За да е налице основателност на
предявения иск следва да се установи валидно възникнало между страните
облигационно отношение, изпълнение на задължението на ищеца по него и приемане
на резултата от възложителя.
Следва да се посочи, че не могат да се
споделят изложените във въззивната жалба възражения, че районен съд неправилно
е квалифицирал предявения иск. Съгласно посочените от ищеца факти съдът е
постановил правилна правна квалификация. Трябва да се има предвид и естеството
на производство по чл. 422 ГПК като същото има за цел да установи
съществуването на вземането по заповедта за изпълнение. За допустимостта на установителния иск по чл.
422 ГПК е необходимо да е налице пълен идентитет на претенциите,
заявени в двете производства – по основание, размер и период, доколкото в
исковото производство се установява дължимостта именно на тези вземания, за
които е образувано заповедното такова и за които е издадена заповед за
изпълнение. В заявлението е посочено, че вземането произтича от неизпълнено
задължение за заплащане на възнаграждение по вписан договор за поддръжка на ап.
*** и пм.43. С доклада по делото искът е квалифициран с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 422 ГПК като в съдебно
заседание представителят на ищцовото дружество не е възразил срещу правната
квалификация на спора. Ето защо този състав на съда счита възраженията, че
договорните отношения между страните следва да се квалифицират като договор за
поръчка, са недопустими от една страна – с оглед характера на производството по
чл. 422 ГПК, а от друга страна с оглед обстоятелството, че страната не е въвела
своевременни възражения относно правната квалификация на иска. Поради същите
тези съображения не могат да се споделят и доводите за това, че искът би могъл
да се квалифицира като такъв с правно основание чл. 55 ЗЗД. От ищцовото
дружество липсват въведени пред първа инстанция твърдения за факти, които да
дават основание искът да се квалифицира по чл. 55 ЗЗД, като такива се въвеждат
едва пред въззивна инстанция, което по същество съставлява предявяване на нов
иск и е недопустимо на този етап от производството. Предвид посоченото този
състав на съда счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения от
първа инстанция по доклада на делото, поради което и възраженията във
въззивната жалба са неоснователни.
Ищцовото дружество основава претенцията
си на това, че процесните договори обвързват ответника на основание чл. 2 ЗУЕС,
който предвижда, че управлението на общите части на сгради в режим на етажна
собственост, построени в жилищен комплекс от затворен тип, се урежда с писмен
договор с нотариална заверка на подписите между инвеститора и собствениците на
самостоятелни обекти, а договорът се вписва от инвеститора в Агенцията по
вписванията по партидата на всеки самостоятелен обект и е противопоставим на
неговите последващи приобретатели. Счита, че представените договори за управление
и поддръжка обвързват последващи приобретатели на самостоятелни обекти в
сградата като такъв се явява и ответникът. Не е спорно от доказателствата по
делото, че ответникът е собственик на апартамент и паркомясто в сграда в гр. Б., ж.к. И., бл. ***в поземлен имот с идентификатор
07079.501.217, както и че процесните договори за поддръжка и управление са
сключени с нотариална заверка на подписите на представителите на „Уни Инвест“
ЕООД и „Уни Инвест Мениджмънт“ ЕООД и са вписани в СВ Бургас. Спорно между
страните е дали процесните договори обвързват ответника и съответно дължи ли
заплащане на претендираните за поддръжка и управление на общите части суми.
Разпоредбата на чл.
2 от ЗУЕС
предвижда особена форма на управление на общите части на т. н. комплекси от
затворен тип и е специална по отношение на останалите норми на закона, касаещи
управлението на етажната собственост, като се отнася единствено до комплекси от
затворен тип, както и само до управлението на общите части на същия.
За да е налице валидно обвързване на
ответника от договор по чл. 2 ЗУЕС, следва да се установят следните процесуални
предпоставки: 1. да е налице комплекс от затворен тип; 2. договорът да е
сключен между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти; 3. подписите
на инвеститора и на собствениците да са удостоверени пред нотариус и 4.
договорът да е вписан от инвеститора в Агенцията по вписванията по партидата на
всеки самостоятелен обект. Ето защо на първо място следва да се установи налице
ли е жилищен комплекс от затворен тип. Съгласно пар. 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС 3.
"жилищен комплекс от затворен тип" е комплекс, обособен като отделен
урегулиран поземлен имот, в който са построени сгради в режим на етажна
собственост и други обекти, обслужващи собствениците и обитателите, при
спазване на изисквания на контролиран достъп за външни лица. За да се приеме,
че е налице жилищен комплекс от затворен тип, комплексът трябва да отговаря на
следните изисквания: първо, да съществува един поземлен урегулиран имот, в
който на второ място да са изпълнени две или повече жилищни сгради в режим на
етажна собственост, трето - други
обекти, които са предназначени да обслужват собствениците и обитателите на
жилища – сгради, съоръжения, площадки, градини, развлекателни кътове, басейни и
други и четвърти да са въведени изисквания за контролиран достъп на външни
лица. В случая се установява, че поземленият имот, върху който е построена
сградата е един и в сградата са въведени изисквания за контролиран достъп,
съгласно показанията на разпитаните
свидетели. От представеното разрешение за ползване л. 95 е видно, че в имота е
изградена „смесена многофункционална сграда с жилища, офиси, ателиета,
обществено обслужване и подземен паркинг, сградни ВиК и ел. отклонения”. От строителните
книжа и от разпитаните свидетели не се установи да са изградени други сгради и
други обекти, които да обслужват собствениците и обитателите на сградата. Ето
защо липсват втората и третата предпоставка, за да се приеме, че е налице
жилищен комплекс от затворен тип, поради което и не може да се приеме, че
представените договори за поддръжка и управление следва да се квалифицират като
такива по чл. 2, ал.1 от ЗУЕС и че те валидно обвързват ответника по иска.
Следва обаче да се посочи, че се споделят
и изложените от РС Бургас съображения относно това, че договорите не са
сключени от надлежни страни, поради което на основание чл. 272 ГПК ОС препраща
към мотивите на първа инстанция. Задължително изискване на закона е едната
страна по договора да е инвеститора. От представените по делото обаче писмени
доказателства не може да се направи извод, че именно „Уни Инвест“ ЕООД е
инвеститор. ЗУЕС не дава определение на използваното в закона понятие за инвеститор.
Законът за насърчаване на инвестициите относно понятието „инвестиция“ препраща
към РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 651/2014 на Комисията, но по делото липсват доказателства
за извод, че „Уни Инвест“ ЕООД е инвеститор. Съгласно чл. 160 от ЗУТ участници
в процеса на строителството са възложителят, строителят, проектантът,
консултантът, физическото лице, упражняващо технически контрол за част
"Конструктивна", техническият ръководител и доставчикът на машини,
съоръжения и технологично оборудване. Разпоредбата на чл. 161 ЗУТ определя, че
възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж
в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон.
Възложителят или упълномощено от него лице осигурява всичко необходимо за
започване на строителството. В конкретния случай от представеното по делото
разрешение за строеж е видно, че възложител на строежа е „Ти Ви Хотел” ООД.
Разрешението за ползване на сградата е издадено на възложителите - „Уни инвест”
ЕООД и други 29 физически и юридически лица. Договорите за управление и
поддръжка обаче са сключени от „Уни инвест” ЕООД в качеството му на собственик
на самостоятелни обекти, а не в качеството му на инвеститор. „Уни Инвест
Мениджмънт“ ЕООД от своя страна е изпълнител на договора, а не собственик на
самостоятелен обект с сградата. Ето защо, изводът на районния съд, че
договорите не са сключени между надлежни страни и не са произвели действие спрямо
ответника, е правилен.
С
оглед на изложеното ответникът не е обвързан от договора съгласно чл. 2 от ЗУЕС
и не може да му се противопостави. Ответникът не е страна по валидно
облигационно отношение по представените договори с ищцовото дружество. В този
смисъл аргументите във въззивната жалба, че трябва да се коментира наличието на
друго договорно облигационно отношение не могат да се споделят, между страните
по спора изобщо липсва договорна обвързаност. Възраженията, че е налице
неоснователно обогатяване, както се посочи по-горе, касае факти, които се
излагат пред въззивна инстанция и по същество се предявява нов иск, което е
недопустимо в това производство.
Липсата
на облигационно отношение по представените договори между страните по спора означава,
че липсва първата процесуална предпоставка за уважаване на иска и затова като неоснователен,
той следва да бъде отхвърлен. Изводът на настоящия състав на съда съвпада с
този на РС Бургас и по изложените
съображения въззивната жалба е неоснователна, а решението на РС Бургас като правилно
и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Предвид
оставянето на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на съдебното
решение, разноски се дължат само на въззиваемия в размер на 300 лева за
адвокатско възнаграждение пред въззивна инстанция.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи
на обжалване.
Воден
от горното, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 325/12.02.2019г. по гр.д. № 6067/2018г. по описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА
„Уни Инвест Мениджмънт” ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр.Бургас,
ж.к.“Изгрев“, бл.192, ап.114 да заплати на Т.С.П. ЕГН ********** с адрес: ***
съдебно-деловодни разноски пред въззивна инстанция в размер на 300 (триста) лева
за адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.