Р Е Ш Е Н И Е
№ 33 / 8.3.2017г.
година град Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К
И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На осми февруари две хиляди и седемнадесета година.
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар ……………………Д.Е.……............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от
съдията ……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер.......666.........по
описа за............2015..................година
Производството
по настоящото дело е образувано по повод
предявения иск с правно основание чл. 422
ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415
ал.1 от ГПК от П. В. И. срещу К.
П.К. с който той моли съда да
постанови решение с което да приеме за
установено по отношение на ответника К.П.К.
че същият му дължи общата сума от 1410,
53 лв. ,представляваща
неизплатена наемна цена за
ползването от стана на същия ответник на
собствената му земеделска земя – ниви находящи се в землището на село Черково с обща площ на същите от 40, 300
дка за стопанската 2013 / 2014 г. при уговорен наем по 35 лв. за всеки 1 декар, ведно със законната лихва за забава върху горепосочената главница , считано от
датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК за издаване на съответната
заповед за изпълнение – 20.05.2015
г. до окончателното изплащане на същата главница. Същият моли да
му бъдат присъдени направените от него съдебни разноски по настоящото дело ,а
също и тези направени от него по заповедното производство.
В съдебно
заседание така предявения иск се поддържа от ищеца чрез процесуалният му
представител и се иска неговото уважаване изцяло .
В преклузивнияа
срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът К.П.К. е подал писмен отговор по така предявения срещу него иск като е изразил становище по неговата допустимост и
основателност , като заявява , че така предявения иск се явява допустим за разглеждане и като такъв
следва да бъде разгледан по същество. Освен това същият ответник в отговора си по исковата
молба твърди, че по отношение на ищеца , същият няма никакво
вземане към него тъй като не били сключвали писмен договор искът и затова той
не бил обработвал неговата земя и в следствие на това искът се явявал напълно
неоснователен и той моли съдът да го отхвърли изцяло като такъв..
Ответникът
редовно призован се явява в съдебно заседание и изразява горепосочените
становища за допустимост и неоснователност на предявения иск , като твърди, че
същият е неоснователен , направил е възражение
за нищожност на сключения между
тях договор за наем , като твърди, че той се явява нищожен тъй като не е
договор за аренда на земеделски земи поради това , че не е сключен в
съответната форма изискваща се за тези договори и заради това не може да
произведе исканото с него правно действие
и затова не дължал исканата от ище ца за установяване сума. Същият
претендира осъждането на ищеца да му заплати направените от него съдебни
разноски по делото.
След
поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Горепосоченият
предявен от ищеца П.В.И. иск се явява
по своята същност положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1
във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на
ответника съществуването в полза на ищеца на твърдяното от него вземане за
посочената от него сума. За да бъде уважена тази претенция , установителна
такава съдът намира, че следва да бъдат доказани от ищеца кумулативното наличие
на няколко императивни предпоставки , а именно : между страните по настоящото
дело в твърденият от ищеца период да е била налице валидно правоотношение
обективирано в твърдяния от ищцовата страна
сключен между тях договор за наем на земеделските земи на ищеца , ищецът като страна по това валидно
правоотношение – наемодател да е
изпълнил поетите от него задължения – да е предоставил за ползване собствените
му земеделски земи по сключения между
тях договор за наем на ответника в
качеството му на наемодател по него , ответникът също като страна в това
правоотношение да не е изпълнил дължимата се в твърдяния от ищеца размер насрещна престация в определения му срок в
договора и последно в полза на ищеца по делото при условията на
чл. 410 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение.
Ищецът по настоящото дело П.И. с подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК за горепосочената сума е
инициирал нарочно заповедно производство , като по този начин по това
заявление е образувано ч.гр.д. №
411 / 2015 г. по описа на КРС по което
последният съд е издал заповед № 282 от 22.05.2015 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК. С нея КРС е разпоредил длъжникът – ответникът по настоящото дело К.П.К.
да заплати на кредиторът – ищецът
по делото П.В.И. дължимата се от
същия сума посочени в диспозитива на
исковата молба , а именно : сумата
от 1410, 53 лв. представляваща
предявена главница по сключен между тях
двамата договор за наем на земеделските
му земи находящи се в землището на село Черково
с обща площ от 40, 301 дка представляващи имоти с поземлени №№ 017131, №
036162 и № 041081 който наем е за
стопанската 2013 / 2014 година и не е изпълнен по вина на ответника поради настъпилата изискуемост на наемното плащане ,
както и отделно законовата лихва
върху същата главница начиная от датата на подаването на заявлението за
издаването на съответната заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
горепосочената сума – 20.05.2015 година до окончателното изплащане на
вземането. Възползвайки се от правата си ответникът е възразил против така
издадената срещу него горепосочена заповед за изпълнение на парично задължение
, че не дължи горепосочената сума и съдът
с нарочно разпореждане № 1350 от 16.7.2015 г. по същото ч.гр.д. № 441
/ 2015 г. по описа на КРС е указал на кредитора на основание чл. 415 ал.1 от ГПК , че може да предяви настоящия
установителен иск за горепосоченото задължение срещу ответника , което с
настоящата си искова молба ищецът е
сторил. С оглед на това съдът намира, че
спрямо ищецът по настоящото дело е налице една от императивните
кумулативни предпоставки за уважаването на настоящия иск- в негова полза да има
образувано заповедно производство за процесната сума дължаща се от ответника.
Ответникът
по делото е оспорил , че се намира с ищеца по делото в облигационно- правна
връзка респективно отношения , като същият факт респективно обстоятелство , че
се намира в облигационно – правни отношения с ищеца обаче се
подкрепя и от приложеният и приет като доказателство по
настоящото дело договор за наем № 39 от
01.05.2011 г. подписан от страните по делото и в този смисъл и от ответника К. в качеството му на наемател
по същия договор по силата на който ищеца И. му е предоставил за временно и възмездно
ползуване за периода от 01.10.2011 г. до
датата на прекратяване на този договор – 30.09.2014 г. , / периода посочен в точка 3 от договора за негов срок на
действие / собствените му земеделски земи находящи се в землището на село
Черково , представляващи следните поземлени имоти , а именно : поземлен имот №
017131 с площ от 1, 4001 ха, поземлен имот № 036162 с площ от 0, 8450 ха и
поземлен имот № 041081 с площ от 1, 7850 ха, или земеделските си земи с обща
площ от 40, 301 дка при дължима се годишна наемна цена в размер по на 70 кгр. за всеки декар, а
ответника К. се е задължил да му заплаща
горепосочената годишна наемна вноска за осъщественото отнего ползване на
земеделските земи на ищеца , който договор макар да не е нотариално
заверен , но от същия като писмено доказателство по делото се
удостоверява по един несъмнен и безспорен начин
, че на същата дата- 01.05.2011 година между ищеца П.В.И. в качеството му на наемодател и ответника К.П.К. в качеството
му на наемател е бил сключен
горепосочения договор за наем по силата
на който наемодателят И. е предал за временно и възмездно ползване на наемателят - ответник К. посочените в същия договор и също
процесни земеделски земи , което
получаване ответника не е оспорил по
надлежния ред, още повече че той сам е представил този договор пред съответния
надлежен орган Общинска служба Земеделие гр. Карнобат с оглед записването от
негова страна на същите земеделски земи
по чл. 70 от ППЗСПЗЗ за стопанската 2013 / 2014 г., респ., че ги ползва
под наем в същата стопанска година .В тази връзка съдът намира за недоказани
твърденията на ответника , че не е подписвал договор за наем на процесните му
земеделски земи с ищеца по делото и не е обработвал същите, поради което неи
дължал наемната цена на ищеца , тъй като съдът намира, че макар същият договор да
не е нотариално заверен по отношение на неговите подписи и съдържание , то това
не дерогира неговото авторство и
неговото авторство се доказа по категоричен начин , който ответникът К. не
оспори по никакъв начин. Отделно следва да се посочи , че по делото е разпитани
в съдебно заседание като свидетелиДимо Нанев Чакъров – без родство със страните
по делото и свидетелите В.С.Т. и Георги И.
Г. – с родство с ищеца посочени като свидетели от последния които твърдят, че ищеца и ответника са имали
сключен договор за наем за процесната стопанска 2013 / 2014 г., като ответника
се е задължил да заплати на ищеца наемна цена в размер на 35 лв. на декар.
Съдът намира, че следва да преценява при условията на чл. 172 от ГПК
горепосочените свидетелски показания тъй
като те са дадени от роднини на ищеца ,
но тъй като именно ответника е приложил пред компетентен държавен орган
процесния договоза наеми го е използвал пред него и тъй като техните показания се подкрепят
изцяло от събраните по делото горепосочени доказателства – писмени такива –
горепосоченият процесен договор за наем и др. писмени доказателства , които
съдът е приел като такива по делото и също от отговорите на ОС Земеделие гр.
Карнобат обективирани в приложените писма и същите не се опровергават от никакви други
доказателства по делото , то съдът ги намира за достоверни и следва да ги
кредитира като такива. Съдът намира в тази горепосочена връзка и свързано пак с горепосочените доказателства – писмени
и гласни такива , че не се доказаха за достоверни твърденията на ответника , че не е подписвал
договор за наем с ищеца . Напротив събраха се по делото само доказателства
които опровергават тези негови твърдения
и това са горепосочените свидетелски показания и писмени доказателства които
доказват по категоричен начин , че тези негови твърдения са недостоверни .Отделно от това
съдът намира , че следва да отхвърли така направеното възражение от ответника за нищожност на процесния договор за наем на основание чл. 26 от ЗЗД
тъй като същият не бил сключен в съответната предвидена в ЗАЗ форма с нотариална заверка на подписите му и поради това той не се прилагал тъй като по
този начин били опорочени неговата форма и съдържание относно реда и начина на възмездно отдаване
на земеделски земи за ползване и по този начин той не е могъл да породи
съответни и исканите с него правни последици , като по този начин не е можел да
се конвертира в действителен договор за
наем по смисъл на чл. 228 и сл. от ЗЗД .
Тъй като по никакъв начин не се установи договора да е с невярно съдържание или
да не е автентичен , то съдът намира, че съгласно чл. 20 а ал.1 от ЗЗД той има
силата на закон между страните и те трябва да го изпълняват така както
повеляват неговите горепосочени клаузи респ. клаузите на договора.Това , че
този договор не е сключен в съответната предвидена в специалния закон - чл.3 ал.1 от ЗАЗ форма с нотариална заверка на подписите , не
го прави нищожен по никакъв начин тъй като същата сделка не съдържа принципите
са нищожност или унищожаемост на същата
по смисъла на чл. 26 и чл. 27 от ЗЗД и чл. 31 от ЗЗД , а от друга страна съдържа всички необходими
реквизити характерни и задължителни за договора за наем и затова и съдът намира
, въпреки противоречивата съдебна практика в тази насока , че този договор
се е конвертирал в наемен договор по ЗЗД
и съдът го кредитира като такъв изцяло , ведно с присъщите му се
последици. Следователно съдът намира, че страните са
сключили горепосочения договор за наем на земеделски земи , който факт се доказа по делото
по категоричен начин и по този начин намира, че е налице и втората императивна предпоставка за уважаването на
установителния иск- между страните по
договора е съществувало валидно
правоотношение. Както бе посочено по- горе
се доказа със същия договор , че заемодателят е предал заемодателят-
ответника по делото за временно и възмездно ползване посочените в този договор негови собствени земеделски
земи в този им размер така , както е уговорено в договора , като
ответникът се е задължил да му заплати за процесната 2013 / 2014 година наемна
годишна цена в размер на по 70 кгр. зърно за декар и същият договор по този
начин е произвел своето правно действие респективно и фактическо такова.Налице
и е третата императивна предпоставка за валидното доказване на основателността
на настоящия иск – наемодателят И. сключил договора е предоставил за ползване
собствените си земеделски земи предмет на договора и по силата на същия договор
за наем на наемателят по него – ответника К. , в резултат на което за изпълнението на
договора ответникът се е задължил да го
изпълни съобразно задължението му и по
начина на чл. 2 от този договор, като му заплати съответната наемна цена посочена по- горе .
Не
се спори между страните по делото , че
междувременно на основание сключения
договор наемателят по него не е предал респ. заплатил на ищеца цялата дължима се от него наемна цена в размер на 70 кг. зърно за декар , като по този начин не е изпълнил задължението
си по договора.
По
този начин съдът намира , че към датата
на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение
ответникът е дължал на ищеца
първоначалната уговорена между тях наемна вноска . Съответно към настоящия момент ответника
също дългжи на ищеца същата . В случая съдът намира, че е налице и четвъртата предпоставка за
уважаване на иска – ответникът също
като страна в това правоотношение да не е изпълнил дължимата се в твърдяния от
ищеца размер насрещна престация в
определения му срок в договора и затова той дължи наемната цена на ищеца по договора.В тази връзка обаче следва
да се посочи от съда , че тъй като ищеца претендира левовата равностойност на
наемната цена по договора , а въпреки
дадената му възможност не е ангажирал доказателства за нейния размер като не е
поискал назначаването на съответната експертиза , която да даде заключение за
нейната равностойност в левове , за което и оценяване и посочване са нужни
специални знания по смисъла на чл. 195 и сл. от ГПК с
които съдът не разполага , то същата претенция се явява недоказана по
размер и като такава следва да бъде отхвърлена изцяло, ведно с всички последици
от това неприсъждане на исканите съдебни разноски по настоящото дело и тези
направени по досъдебното производство.
Ответникът
е поискал присъждането на направени от
него съдебни разноски , но тъй като не е ангажирал писмени доказателства в тази
връзка , съдът намира, че такива не следва да му се присъждат.
Мотивиран от гореизложените си съображения,
Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска
с правно основание чл. 422 ал.1 от
ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК предявен от П.В.И. с ЕГН ********** *** срещу К.П.К. с ЕГН ********** *** с която П.В.И. моли съда да ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на К.П.К. , че последният в
качеството му на длъжник поради неизпълнение на сключен между
тях договор за наем на земеделски земи му дължи сумата от 1410, 53
лв. , представляваща неизплатена и дължима му се наемна цена за ползването на
земеделската му земя – ниви с площ от 40, 301 дка находящи се в землището на
село Черково , Община Карнобат, обл. Бургаска , а именно : 1. Нива с площ от
14, 001 дка в местността Горската
кашла образуваща поземлен имот №
017131 по плана за земеразделяне на
землището на село Черково , 2.нива с площ от 8, 449 дка в местността Еркесията представляваща поземлен имот № 036162 и 3.
Нива с площ от 17, 850 дка находяща се в
местността Гаргата образуваща поземлен
имот № 041081 , за стопанската 2013/ 2014 година и
която сума е присъдена със заповед
№ 282 от 22.5.2015 година за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по ч. гр.д. № 441 / 2015 година по описа на Районен съд Карнобат , както и отделно законовата лихва за забава върху същата горепосочена главница , считано
от датата на подаването на заявлението
по чл. 410 от ГПК за издаването на същата заповед за изпълнение – 20.05.2015 година до
окончателното изплащане на вземането – горепосочената главница, като
неоснователен и недоказан изцяло.
РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА пред Бургаския окръжен съд в 14- дневен срок,
считано от съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: