РЕШЕНИЕ
№ 291
гр. Враца, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря А. Л. П.
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20211420104504 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Скуба България” ЕООД с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление с. Л., Столична община, магистрала „Т.“, 5-ти километър, местност
„К. р.“, срещу „Николови-Транс“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. Враца, ул. „Родопи“ № 3, ет. 2, ап. 5.
В същата се твърди, че страните са в трайни търговски отношения във връзка с
доставени от ищеца на ответника стоки въз основа на неформални договори за търговска
покупко-продажба, в изпълнение на които е доставил на ответника стоките, подробно
описани в процесните фактури, както и че точно е изпълнил задълженията си по
облигационните правоотношения между страните. Поддържа, че ответникът е неизправна
страна, тъй като не е заплатил получените стоки на падежа. Поради неизпълнението на
ответника, на 30.09.2021 г. ищецът подал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК за
горепосочените суми, било образувано ч. гр. дело № 3622/2021 г. на Врачански районен съд,
като съдът уважил заявлението и издал заповед № 1146 от 05.10.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК. В срока по чл. 412, т. 8 от ГПК ответникът подал
възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което е предявен настоящия иск.
Искането към съда е да признае за установено в отношенията между страните, че
ответника, че дължи на ищеца сумата 13 099,40 лева – главница, представляваща
1
продажната цена с начислен ДДС на доставени стоки по сключен между страните
неформален договор за търговска покупко-продажба, за който са издадени следните
фактури: № 115770/18.02.2021 г., № 80006374/19.02.2021 г., № 40028940/20.02.2021 г., №
115854/23.02.2021 г., № 40029021/27.02.2021 г., № 40029023/27.02.2018 г., №
50041492/27.02.2018 г., № 115974/01.03.2021 г., № 40029037/01.03.2021 г., №
50041521/01.03.2021 г., № 80006536/01.03.2021 г., № 116019/04.03.2021 г., №
40029075/04.03.2021 г., № 40029076/04.03.2021 г., № 40029078/04.03.2021 г., №
50041557/04.03.2021 г., № 40029106/08.03.2021 г., №116162/10.03.2021 г., №
116217/12.03.2021 г., № 80006730/16.03.2021 г., №116286/17.03.2021 г., №
30036819/17.03.2021 г., № 40029202/19.03.2021 г., № 50041877/24.03.2021 г., №
40029242/25.03.2021 г., № 40029266/26.03.2021 г., № 50042133/07.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2021 г. до окончателното й изплащане,
за която е издадена заповед № 1146 от 05.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 3622/2021 г. на Врачанския районен съд. Претендират се
разноски както по заповедното, така и по исковото производство.
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 422,
ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 79 и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Ответникът „Николови-Транс“ ЕООД гр. Враца не е подал отговор в срока по чл. 131
от ГПК.
В съдебното заседание на 21.04.2022 г. ответникът „Николови-Транс“ ЕООД гр. Враца,
чрез пълномощника си адв. Х. П., представи заверен препис на платежно нареждане от
21.03.2022 г. за преведена сума в размер на 5 000,00 лева от страна на ответника към ищеца.
Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на
чл. 235 от ГПК, съдът приема следното:
В подкрепа на твърденията си в исковата молба ищецът е представил фактури: №
115770/18.02.2021 г., № 80006374/19.02.2021 г., № 40028940/20.02.2021 г., №
115854/23.02.2021 г., № 40029021/27.02.2021 г., № 40029023/27.02.2018 г., №
50041492/27.02.2018 г., № 115974/01.03.2021 г., № 40029037/01.03.2021 г., №
50041521/01.03.2021 г., № 80006536/01.03.2021 г., № 116019/04.03.2021 г., №
40029075/04.03.2021 г., № 40029076/04.03.2021 г., № 40029078/04.03.2021 г., №
50041557/04.03.2021 г., № 40029106/08.03.2021 г., №116162/10.03.2021 г., №
116217/12.03.2021 г., № 80006730/16.03.2021 г., №116286/17.03.2021 г., №
30036819/17.03.2021 г., № 40029202/19.03.2021 г., № 50041877/24.03.2021 г., №
40029242/25.03.2021 г., № 40029266/26.03.2021 г., № 50042133/07.04.2021 г.
Между страните не е спорно, че посочените във фактурите стоки са доставени от
ищеца на ответника, както и че сумите по фактурите не са платени на падежа.
Видно от платежно нареждане от 21.03.2022 г. за преведена сума в размер на 5 000,00
лева от страна на ответника към ищеца, към датата на приключване на съдебното дирене е
2
налице частично погасяване в същия размер на процесните вземания.
От гореизложеното следва, че предявеният главен иск е основателен и доказан до
размера 8 099,40 лева (13 099,40 лева минус 5 000,00 лева), ведно със законната лихва от
30.09.2021 г. и именно в този размер следва да бъде уважен, а за разликата – отхвърлен като
неоснователен, погасен чрез плащане.
По разноските:
При този изход от делото право на разноски възниква за ищеца, който е представил
доказателства за направени такива, както следва: по заповедното производство сумата
740,60 лева за държавна такса и сумата 1 848,00 лева за внесено адвокатско възнаграждение,
а по настоящото исково производство сумата 740,60 лева за държавна такса и сумата
1 848,00 лева за внесено адвокатско възнаграждение.
Ответникът своевременно е направил възражение по чл. 78, ал. 5, което съдът счита за
основателно, предвид ниската фактическа и правна сложност на делото.
Съдът определя адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на
553,79 лева, който съвпада с минимума по чл. 7, ал. 7, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ
(1/2 идеална част от минимума за исково производство), както и зачита правото на
осъществилия процесуалното представителство на ищеца по настоящото дело адвокат да
получи възнаграждение в минималния по наредбата размер, или 1 107,58 лева (чл. 7, ал. 2, т.
4 от НМРАВ), и двете с включен ДДС.
Неоснователно е становището на ищеца, че е налице обективно кумулативно
съединяване на 27 броя иска. Трайна е съдебна практика, че цената на иска при искове за
парични вземания, основани на договор и трайно установени търговски взаимоотношения
във връзка с неговото изпълнение, представлява един иск, например определение № 114 от
04.03.2017 година на Върховния касационен съд, II-ро т.о. В тази връзка следва да се
отбележи, че самият ищец е формулирал искане за присъждане на една обща сума като
дължима по трайни търговски отношения с ответника (направени доставки), а не излага
самостоятелни основания и няма претенции за присъждане на 27 отделни суми, дължими на
27 различни основания. Исковата молба и начинът, по който са изложени обстоятелствата и
е формулирано искането, са определящи за извода на съда, че става дума за един иск на
договорно основание с обща цена от 13 099,40 лева.
Воден от всичко гореизложено, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на
„Николови-Транс“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул.
„Родопи“ № 3, ет. 2, ап. 5, че дължи на „Скуба България” ЕООД с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление с. Лозен, Столична община, магистрала „Тракия“, 5-ти километър,
местност „К. р.“ сумата от 8 099,40 лева, представляваща неплатения остатък от сбора от
3
продажната цена с начислен ДДС на доставени стоки по сключен между страните
неформален договор за търговска покупко-продажба, за който са издадени следните
фактури: № 115770/18.02.2021 г., № 80006374/19.02.2021 г., № 40028940/20.02.2021 г., №
115854/23.02.2021 г., № 40029021/27.02.2021 г., № 40029023/27.02.2018 г., №
50041492/27.02.2018 г., № 115974/01.03.2021 г., № 40029037/01.03.2021 г., №
50041521/01.03.2021 г., № 80006536/01.03.2021 г., № 116019/04.03.2021 г., №
40029075/04.03.2021 г., № 40029076/04.03.2021 г., № 40029078/04.03.2021 г., №
50041557/04.03.2021 г., № 40029106/08.03.2021 г., №116162/10.03.2021 г., №
116217/12.03.2021 г., № 80006730/16.03.2021 г., №116286/17.03.2021 г., №
30036819/17.03.2021 г., № 40029202/19.03.2021 г., № 50041877/24.03.2021 г., №
40029242/25.03.2021 г., № 40029266/26.03.2021 г., № 50042133/07.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2021 г. до окончателното й изплащане,
за която е издадена заповед № 1146 от 05.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 3622/2021 г. на Врачанския районен съд, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер 13 099,40 лева като
неоснователен-погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „Николови-Транс“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Враца, ул. „Родопи“ № 3, ет. 2, ап. 5 да заплати на „Скуба България” ЕООД
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Лозен, Столична община, магистрала
„Тракия“, 5-ти километър, местност „К. р.“ сумата 740,60 лева за държавна такса и сумата
553,79 лева за внесено адвокатско възнаграждение с ДДС– направени по ч. гр. дело №
3622/2021 г. на Врачански районен съд разноски, както и сумата 740,60 лева за държавна
такса и сумата 1 107,58 лева за внесено адвокатско възнаграждение с ДДС – направени по
гр. дело № 4504/2021 г. на Врачански районен съд разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4