№ 1294
гр. София, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110109034 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Й. С.
Р., с ЕГН **********, с адрес: /адрес/, чрез адв. И. Ц. – АК П., със съдебен
адрес: /адрес/, срещу „Е.П.“ ЕАД (с предишно наименование „Ч.Е.Б.“ АД),
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, с която е
предявен иск за следното:
Иска се съдът да признае за установено по отношение на „Е.П.“ ЕАД, че Й.
С. Р. не дължи сумата от 1568 лева по изпълнителен лист, издаден по гр.д. №
8587/2015г. по описа на СРС, 127-ми състав, поради изтекла погасителна
давност.
Съдебните книжа са връчени на ответника „Е.П.“ ЕАД, който оспорва иска.
Правното основание на иска е чл. 439 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че с решение по гр.д. № 8587/2015 г. на СРС,
127-ми състав и решение по в. гр. д. № 343/2016 г. на СГС, ГО, IV-A състав
ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по двете дела в общ
размер на 1568 лева. Твърди се, че решението на въззивната инстанция е
обжалвано, но с Определение № 198/27.02.2017г. по гр.д. № 60201/2016г. на
ВКС, IV ГО, то не е допуснато до касационно обжалване. Въз основа на
влезлите в сила съдебни решения срещу ищцата бил издаден изпълнителен
1
лист от 02.11.2017 г. по гр.д. № 8587/2015 г. на СРС, 127-ми състав. Въз
основа на посочения изпълнителен лист срещу ищцата било образувано
изпълнително дело № 930/2022 г. по описа на ЧСИ М.М., рег. № 786, район на
действие СГС. Изложени са твърдения, че вземането на ответника е станало
изискуемо на 27.02.2017г., когато решението на СГС не било допуснато до
касационно обжалване, като давността за него е изтекла на 27.02.2022г., а
изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя (ответник в
настоящото дело) от 28.09.2022г. С оглед изложеното, ищецът счита, че на
основание чл. 110, вр. чл. 114, ал. 1 ЗЗД вземането на ответника по
изпълнителния лист от 02.11.2017г. е погасено по давност към датата на
образуване на изпълнителното дело за принудителното му събиране.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът не оспорва, че срещу ищцата е издаден изпълнителен лист от
02.11.2017г. за сумата в общ размер на 1568 лева, както и че за
принудителното ѝ събиране е образувано изп. д. № 930/2022г. на ЧСИ М..
Оспорва вземането да е погасено по давност. В тази връзка твърди, че в
случая е приложима петгодишната давност, която счита, че е започнала да
тече от издаването на изпълнителния лист – 02.11.2017г. и до образуването на
изпълнителното дело на 28.09.2022г. не е изтекла, тъй като без изпълнителен
лист кредиторът не би могъл да предприеме действия за принудително
удовлетворяване на вземането си, респ. да се премине към същински
изпълнителни действия, а за издаването му е необходимо съдействието на
съда. Твърди се, че след образуване на изпълнителното дело, ищцата на
07.10.2022г. доброволно е платила сумата от 582 лева по сметка на ответника,
което представлявало извънсъдебно признание на дълга. Претендира
направените по делото разноски.
По делото за безспорни и ненуждаещи се от доказване са признати
обстоятелствата, че в полза на ответника „Е.П.“ ЕАД срещу ищеца Й. С. Р., с
ЕГН **********, е издаден на 02.11.2017г. изпълнителен лист по гр.д. №
8587/2015г. по описа на СРС, 127-ми състав за сумата в общ размер на 1568
лева, представляваща присъдени в полза на ответника разноски по гр.д. №
8587/2015 г. по описа на СРС, 127-ми състав и по в.гр.д. № 343/2016 г. по
описа на СГС, ГО, IV-A състав, както и че въз основа на посочения
изпълнителен лист срещу ищеца е образувано изп. д. № 930/2022г. по описа
на ЧСИ М.М., рег. № 786, за посочените в исковата молба суми и основания.
2
Предявеният иск е допустим като изходящ от лице с правен интерес от
предявяването му, тъй като твърдението за изтекла погасителна давност
относно вземането на ответника се оспорва от него.
Разгледан по същество искът е основателен, поради следното:
В полза на ответника „Е.П.“ ЕАД срещу ищеца Й. С. Р., с ЕГН **********,
е налице вземане в размер на 1568 лв., за което на 02.11.2017г. е издаден
изпълнителен лист по гр.д. № 8587/2015г. по описа на СРС, 127-ми състав.
Въз основа на изпълнителния лист по заявление на „Е.П.“ ЕАД от 28.09.2022г.
е образувано изп. д. № 20227860400930 по описа на ЧСИ М.М.. Страните по
делото не излагат твърдения, че по изпълнителното дело са предприети и
реализирани действия по принудително изпълнение. С определение № 2161
от 18.10.2022г. по гр.д. № 3276/2022г. по описа на РС П. като обезпечение на
предявения иск е допуснато спиране на изпълнението по изп.д. № 930/2022г.
по описа на ЧСИ М..
Вземането съгласно изпълнителния лист от 02.11.2017г. е погасено по
давност, която съгл. чл. 110 от ЗЗД е 5-годишна. Съгласно чл. 114, ал.1 от
ЗЗД давността започва да тече от датата на изискуемостта на вземането. Това
е датата на влизане в сила на изпълнителното основание – решение № I-127-
102 от 13.10.2015г., постановено по гр.д. № 8587/2015г. по описа на СРС.
Това решение е влязло в сила на 27.02.2017г., когато видно от определение №
198/27.02.2017г. на ВКС не е допуснато до обжалване решението по гр.д. №
343/2016г. по описа на СГС, с което е потвърдено решението по гр.д. №
8587/2015г. по описа на СРС. От 27.02.2017г. до 27.02.2022г. е изтекла 5-
годишната давност, която е погасила вземането по изп. лист от 02.11.2017г.
Изпълнителното производство за събирането му е образувано след като е
изтекла давността – на 28.09.2022г.
Ответникът твърди, че ищцата като длъжник по изпълнителното дело
доброволно е платила сума в размер на 582 лв., поради което тя е признала
вземането и на това основание вземането не е погасено по давност. От
извлечение от движението по сметка на ответника, приложено към отговора
на исковата молба е видно, че Й. Р. е платила 582 лв. на 07.10.2022г.,
представляващи разноски по гр.д. № 17890/2013г. по описа на СРС, 123-ти с-
в. Съгласно чл. 116, б.“а“ от ЗЗД, давността се прекъсва с признаване на
вземането от длъжника. Но ответникът не доказа, че плащането е във връзка с
3
изпълнителния лист от 02.11.2017г., по който е образувано изп. д. №
930/2022г. по описа на ЧСИ М., както и че е платено преди да изтече
погасителната давност. Изтеклата погасителна давност не подлежи на
прекъсване. Въпросът за дължимостта на внесената доброволно сума по
вземането след погасяването му по давност е отделен от разглеждания казус
по предявения отрицателен установителен иск. Съгласно чл. 118 от ЗЗД, ако
длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма
право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е
знаел, че давността е изтекла. Такова искане по настоящото дело няма.
При горните мотиви, предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен.
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК разноски се дължат на
ищцата. Не е представен списък по чл. 80 от ГПК. Съгласно представените
доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати сума в общ
размер на 68, 52 лв., от които: 62, 72 лв. – държавна такса, 5 лв. такса за
издаване на заверен препис от определение и 0. 80 лв. – такса за издаване на
незаверен препис от отговора на исковата молба.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Й. С. Р., с ЕГН **********, с адрес: /адрес/,
чрез адв. И. Ц. – АК П., със съдебен адрес: /адрес/ НЕ ДЪЛЖИ на „Е.П.“ ЕАД
(с предишно наименование „Ч.Е.Б.“ АД), ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/, по иска с правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК,
сумата от 1568 лева по изпълнителен лист, издаден на 02.11.2017г. по гр.д. №
8587/2015г. по описа на СРС, 127-ми състав, поради изтекла погасителна
давност.
ОСЪЖДА „Е.П.“ ЕАД с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/ ДА ПЛАТИ Й. С. Р., с ЕГН **********, с адрес: /адрес/,
чрез адв. И. Ц. – АК П., със съдебен адрес: /адрес/ сума в общ размер на 68, 52
лв. – съдебни и деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в 2-седмичен срок от съобщението.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5