и за да се произнесе взе предвид следното : С присъда № 24/28.02.2008 г., постановена по НОХД № 701/2007 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Али Юсеин Адем от гр.Кърджали, с ЕГН **********, за виновен в това, че: 1. При условията на продължавано престъпление през периода края на месец септември 2006 г. - 11 октомври 2006 г. в гр.Кърджали, набрал отделно лице- Катя Христова Иванова, с ЕГН ********** от гр.Кърджали, и го транспортирал от гр.Кърджали до с.Повет, общ.Кърджали, с лек автомобил марка “БМВ 520i” с ДК № К 2465 АВ, собственост на Айше Салим Хайрула от гр.Кърджали, с цел да бъде използвана за развратни действия, поради което и на основание чл.159а, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, му е наложил наказание “лишаване от свобода” за срок от 4(четири)години при първоначален “общ” режим на изтърпяване и “глоба” в размер на 4000(четири хиляди)лв., като на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.159а, ал.2, т.6, във вр. с ал.1 от НК, досежно извършване на деянието чрез обещаване на облаги на Катя Христова Иванова - да й дава част от паричните суми заплащани от различни лица за извършваните им от нея сексуални услуги. 2. На неустановена дата в периода началото на месец октомври 2006 г. - 11 октомври 2006г. в гр.Кърджали, свождал към съвкупление Катя Христова Иванова, с ЕГН **********, от гр.Кърджали, със Сейхан Сабри Дауд, с ЕГН **********, от с.Повет и Хасан Хасан Осман, с ЕГН **********, от с.Повет, като деянието е извършено с користна цел- за да получи от Сейхан Сабри Дауд и Хасан Хасан Осман, пари, поради което и на основание чл.155, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, му е наложил наказание “лишаване от свобода” за срок от 4(четири)г¯дини при първоначален “общ” режим на изтърпяване и “глоба” в размер на 7000.00(седем хиляди)лв. 3. На неустановена дата в периода началото на месец октомври 2006 г. - 11 октомври 2006 г. в с.Повет, общ.Кърджали, в съучастие като извършител с Исмаил Халил Исмаил, с ЕГН **********, от гр.Кърджали, отнел чужди движими вещи - златна буквичка с тегло 0.40 грама на стойност 10.00лв. и сребърен синджир с тегло 3 грама на стойност 7.50 лв., всичко на обща стойност 17.50лв., от владението на Сейхан Сабри Дауд, с ЕГН **********, от с.Повет, общ.Кърджали, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, му е наложил наказание “лишаване от свобода” за срок от 4(четири) години при първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл.23 от НК, съдът е определил на подсъдимия Али Юсеин Адем едно общо наказание “лишаване от свобода” за срок от 4(четири) години при първоначален “общ” режим на изтърпяване, като към него е присъединил изцяло и кумулативното наказание „глоба” в размер на 7000.00(седем хиляди) лева. На основание чл.59, ал.1 от НК, съдът е приспаднал времето от 20.10.2006 г., през което спрямо подсъдимия Али Юсеин Адем е била взета мярка за неотклонение “задържане под стража” с Определение № 31/ 20.10.2006г. по ч.н.д.№ 761/ 2006 г. на КРС и “домашен арест” с Определение № 69/ 29.12.2006г. по ч.н.д.№ 1042/ 2006 г. на КРС. Подсъдимият Али Юсеин Адем е осъден и да заплати направените по делото разноски по сметка на Районен съд, гр.Кърджали, в размер на 682.56 лева. С присъдата първоинстанционният съд се е разпоредил и с веществените доказателства по делото. С решение № 52/24.06.2008 г. , постановено по ВНОХД № 103/2008 г.,Кърджалийският окръжен съд, по повод постъпил от Районна прокуратура , гр. Кърджали ,въззивен протест и по повод депозирана от подсъдимия Али Адем, въззивна жалба,е изменил присъда № 24/28.02.2008 г., постановена по НОХД № 701 по описа за 2007 г. на Кърджалийския районен съд,в частта й, с която за извършеното престъпление по чл.155, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, на подсъдимия Али Юсеин Адем е наложено кумулативното наказание „глоба” в размер на 7000/седем хиляди/ лева, като е намалил размера на същата на 800/осемстотин/ лева, като е изменил присъдата и частта й, с която към определеното общо наказание „лишаване от свобода” за срок от 4/четири/ години при първоначален „общ” режим на изтърпяване, на основание чл.23, ал.3 от НК, е присъединено изцяло и наказанието „глоба” в размер на 7000 лева, като вместо него е присъединил наказанието „глоба” в размер на 4000 лева. Въззивният , Кърджалийски окръжен съд, е потвърдил присъдата в останалата й част. С решение № 518/ 25.11.2008 г., постановено по КАС.Н.Д № 543/2008 г., Върховният касационен съд ,Първо наказателно отделение, на основание чл.425 , ал.1, т.1 от НПК, е отменил по реда на възобновяването влязлото в сила решение № 52 от 24.06.2008 г., постановено по ВНОХД № 103/2008 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд и е върнал делото на настоящия съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. И при новото разглеждане на делото от настоящия състав на Кърджалийския окръжен съд,обект на цялостна служебна въззивна проверка е правилността на първоинстанционната присъда № 24 /28.02.2008 г., постановена по НОХД № 701/2007 г. по описа на Кърджалийския районен съд, а повод са депозираните в срок протест от Районна прокуратура, гр. Кърджали и въззивна жалба от подсъдимия Али Юсеин Адем. В протеста на Районна прокуратура, гр. Кърджали, се твърди, че районният съд не е уважил искането на прокурора, направено на съдебните прения, на подс. Али Адем за престъплението по чл. 155, ал. 3, вр. ал. 1, предл. II - ро от НК, да бъде наложено, наред с наказанието „лишаване от свобода” и кумулативно предвиденото наказание „глоба” в размер на 800.00 лева. Съображенията на прокурора били свързани с това, че меродавен за наказателноправната квалификация на деянието бил моментът на неговото извършване - в периода от време: началото на м.Октомври 2006 г. - 11.Октомври 2006 г. Към този момент чл.155, ал. 3 от НК, бил в редакция, която предвиждала наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 до 6 години и „глоба” от 500.00 до 1000.00 лева. Едва със ЗИД на НК, ДВ, бр. 75/2006 г. /в сила от 13.10.2006 г./ размерът на кумулативно предвиденото в санкцията наказание „глоба” бил с увеличен минимум и максимум, а именно от 5000.00 лева до 15 000.00 лева, но този различен наказателен закон, последвал до влизането на присъдата в сила, не можел да се приложи на основание чл. 2, ал. 2 от НК, доколкото той не предвижда по-леки за подс.Али Адем, наказателноправни последици. С оглед на изложеното се твърди, че първоинстанционната присъда в тази й част се явявала неправилна, и се предлага на Кърджалийския окръжен съд да измени същата, като приложи закон за по-леко наказуемо престъпление - чл. 155, ал. 3, вр. ал. 1, предл. II - ро, във вр. чл. 2, ал. 1 от НК, в редакцията на текста към момента на извършване на деянието. Против първоинстанционната присъда е постъпила и въззивна жалба, депозирана от адв.Георгиев, в качеството му на защитник на подсъдимия Али Адем. В същата се твърди, че обжалваната присъда е неправилна и незаконосъобразна. Твърди се също, че съдът в противоречие със събраните по делото доказателства признал подс.Адем за виновен по три отделни престъпления. Изтъкват се съображения, че дори районна прокуратура изменила обвинението си в съдебно заседание. В самия обвинителен акт в обстоятелствената му част, която била съобразена със събраните на досъдебното производство, доказателства никъде не се споменавало, че Али е склонявал пострадалата за извършване на „такава дейност”. Дори напротив, описано било как Катя Христова Иванова „сама е предлагала, тъй като нямала пари да заплати на таксиметровите шофьори със секс услуги”. А в диспозитива на подсъдимия се повдигало обвинение, като обстоятелствената част се разминавала като фактическа обстановка с диспозитива. Нито едно от обвиненията срещу Али не било доказано и той не бил извършвал престъпленията, в които е обвинен. Моли настоящата инстанция да отмени присъдата на РС, гр.Кърджали по НОХД №701/2007г., като неправилна и незаконосъобразна, и да постанови нова, с която Али Юсеин Адем да бъде признат за невиновен в извършване на престъпленията, в които е обвинен. В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура, гр. Кърджали, поддържа предявения въззивен протест и моли същият да бъде уважен. Счита депозираната въззивна жалба за неоснователна . Подсъдимият Али Адем, лично и в присъствието на процесуалния си защитник адв. Георгиев, поддържа въззивната си жалба. Излага съображения , че обвинението срещу него не е доказано по безспорен и несъмнен начин и по трите пункта на обвинителния акт. Твърди, че случайно е попаднал в тази ситуация , за което съжалявал. Твърди, че не се чувства виновен, но моли ако съдът все пак го намери за виновен по предявените му обвинения, да намали наложеното му наказание „лишаване от свобода” до размера на изтърпяното от него , а именно в размер на 2 години и 6 месеца. Окръжният съд,действащ в качеството си на въззивна инстанция, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на протестираната и обжалвана присъда, на основание чл.314 от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в протеста и жалбата, констатира следното : Първоинстанционният съд е събрал относимите към делото доказателства. Тъй като на стадия на въззивното производство нови доказателства не бяха допуснати и събрани, и настояща инстанция въз основа на така събраните прие за установена,изложената и от първоинстанционния съд, фактическа обстановка: В периода края на месец септември - началото на м.октомври 2006г. подсъдимият Али Юсеин Адем срещнал свидетелката Катя Иванова до бл.35 в кв.”Възрожденци” на гр.Кърджали, и й казал да се качи в автомобила, който той управлявал. Завел я в бл.1 на кв.”Възрожденци”, гр.Кърджали, където я настанил в апартамент № 45 на вх.Б, който ползвал под наем заедно с още едно лице. Този апартамент бил собственост на св.Евгени Пашов. Там подс. Адем обяснил на св.Катя Иванова, че трябва да работи за него като извършва секс с други мъже срещу заплащане, като нямала право да излиза навън без неговото знание. Тя не била съгласна с това, в резултÓт на което подсъдимият Али Адем я подстригал много късо и за това се наложило същата да носи кърпа на главата си . Въпреки нежеланието на момичето, деецът я накарал да прави секс със свидетелят Алдин Стефанов Устов с прякор “Ариф”. Уговорката между последния и подсъдимия Адем била направена в бл.1 на кв.”Възрожденци” в гр.Кърджали, където един ден в периода месец септември-октомври 2006г. дошъл свидетелят Устов. Двамата мъже се договорили срещу сумата от 40лв., която да даде на дееца, свидетелят да прави секс с Катя Иванова. За целта подсъдимият извел момичето от апартамента, в който била настанена в бл.1, като й казал, че трябва да отиде с клиента с прякор “Ариф” извън града, за да прави секс с него. Така и станало, двамата свидетели Алдин Устов и Катя Иванова с таксиметровия автомобил на първия, тръгнали от гр.Кърджали по пътя за с.Калинка, където в района на горичката преди селото в колата, те правили секс. След това св. Устов върнал момичето там, откъдето я бил взел, а именно пред бл.1 кв.Възрожденци в гр.Кърджали. Тъй като свидетелят Алдин Устов не бил заплатил уговорена сума за извършената секс услуга, подсъдимият Адем го потърсил същата вечер у тях. Това станало като последният изпратил свидетелката Катя Иванова да го извика от жилището му да излезе пред жилищния блока. Там деецът поискал от свидетелят Алдин Устов 40лв. за това, че правил секс с пострадалата Иванова. Тъй като имал само 20лв. в себе си, свидетелят Устов ги дал и се уговорили с подсъдимия Адем да се чуят по-късно за останалите пари. Тогава свидетелят с прякор “Ариф” видял, че подсъдимият ударил Катя Иванова с юмрук по главата като я нарекъл “курва” и й забранил да излиза без него. В посочения период подсъдимият се уговорил със свидетелят Шенол Мустафа с прякор “Шаолин” да му предостави Катя Иванова, за да прави секс с нея срещу 30 лева. След като била платена сумата на дееца, двамата свидетели с таксиметровия автомобил на св.Шенол Мустафа излезли извън града, където в района на местността “Горичката” в близост до гр.Кърджали, той правил секс с Катя Иванова. Няколко дни след това отново в началото на месец октомври 2006г. около полунощ свидетелят Сейхан Сабри Дауд бил заедно с неговия приятел св.Хасан Хасан Осман в игрална зала “Пеперуда”, намираща се в комплекс “Рилите” в гр.Кърджали. Двамата решили да си наемат момиче срещу заплащане, с което да правят секс. За целта първият се обадил по мобилния си телефон на свидетелят Севал Хасан, за който знаел от по-рано, че срещу заплащане, можел да му осигури момиче за секс. Уговорили се последният да доведе момиче в комплекс “Рилите”, за да го видят и ако го харесат, да го наемат. По време на това позвъняване св.Севал Хасан се намирал в компания заедно с подсъдимия Адем, и свидетелите Исмаил Исмаил и Катя Иванова,като Севал Хасан им обяснил за какво е бил разговорът. Така четиримата – подс.Али Адем и свидетелите Севал Хасан, Исмаил Исмаил и Катя Иванова след около един час отишли в комплекс “Рилите” с лекия автомобил марка “БМВ” с ДК № К 2465 АВ, управляван от дееца, с цел да се срещнат със св.Сейхан Дауд и св.Хасан Осман, за да се уговорят евентуален секс със св.Катя Иванова срещу заплащане. Когато пристигнали в комплекс “Рилите” в гр.Кърджали, там вече ги чакали свидетелите Сейхан Дауд и Хасан Осман. От колата на подсъдимия, слязъл свидетелят Севал Хасан и отишъл при тях. Казал им, че момичето, за което се били уговорили,е доведено, както и че го държали той и шофьорът на леката кола /подс.Адем/, с която бил дошъл. Така тримата – Севал Хасан, Сейхан Дауд и Хасан Осман - се приближили до колата от страната на шофьора, където седял подсъдимият. През отворения прозорец от вратата на дееца, двамата Сейхан Дауд и Хасан Осман, видели св.Катя Иванова, която била с кърпа на главата. След като я одобрили, свидетелят Севал Хасан им казал, че за секса с момичето ще трябва да заплатят сумата от 40лв. Св.Сейхан Дауд се съгласил и казал, че с момичето ще отидат с такси до с.Повет, където да правят секс и от което село бил той. Свидетелят Севал Хасан предал тези думи на подсъдимият Али Адем, при което последният казал, че ще кара с колата си след таксиметровият автомобил, за да закара той св.Катя Иванова до с.Повет и да види къде ще останат. Така и станало - свидетелите Сейхан Дауд и Хасан Осман наели такси, в което заедно с тях се качил и св.Севал Хасан. Лекият автомобил марка “БМВ” с ДК № К 2465 АВ управляван от подсъдимият Али Адем, Исмаил ИсмÓил и Катя Иванова последвали таксито. По пътя деецът обяснил на св.Иванова, че ще трябва да прави секс с двама мъже. Те пристигнали в с.Повет, където в близост до една къща тримата свидетели Севал Хасан, Сейхан Дауд и Хасан Осман слезли от таксито и го освободили, като подсъдимият спрял управлявания от него автомобил също пред тази къща и излязъл от него. Св.Сейхан Дауд отишъл до къщата на св.Недим Мустафов и взел от последния ключа за къщата на негов братовчед, който бил в Турция и отишъл до въпросната къща, където го чакали останалите лица. Свидетелят Хасан Осман дал на св.Сейхан Дауд 30лв., който от своя страна добавил още 10лв., и така общата сума от 40лв. дал на подс.Али Адем. След като прибрал парите, той приближил автомобила си, отворил задната врата, където седяла свидетелката Катя Иванова, като й казал да слиза и да отива да прави секс с двамата мъже от с.Повет. Обяснил й още, че след един час ще дойде да я прибере. Така св.Катя Иванова заедно със свидетелите Сейхан Дауд и Хасан Осман влезли в къщата в с.Повет, пред която били спрели с колите, а деецът заедно със свидетелите Исмаил Исмаил и Севал Хасан с л.а. “БМВ” излезли от селото, където изчакали да мине около един час. През това време в тази къща свидетелката Катя Иванова правила секс първо със св.Сейхан Дауд, а след това и със св.Хасан Осман. Точно, когато приключили в къщата дошъл и свидетелят Недим Мустафов, който преди това бил дал ключа за същата. Той също поискал да прави секс със свидетелката Катя Иванова, при което тя се съгласила. Св.Мустафов поискал свидетелката да му направи „свирка” /фелацио/ и тъй като било тъмно той не успял да види добре лицето на момичето, но докато тя удовлетворявала сексуалното му желание чрез поемане, стимулиране на половия му член с уста, той пипал главата й, като установил, че била с кърпа. След като удовлетворил сексуалния си нагон, той напуснал къщата. В този момент подсъдимият Али Адем пристигнал с колата си, в която били св.Исмаил Исмаил и св.Севал Хасан, и изсвирил с клаксона. Тогава свидетелката Катя Иванова излязла от къщата придружавана от св.Сейхан Дауд. Последният я изпратил до вратата на двора и тръгнал да се връща обратно. Тогава св.Катя Иванова влизайки в колата на подсъдимият, му споделила, че правила секс и с трети мъж вътре в къщата. Ядосан от този факт, че двамата мъже от с.Повет платили за това те да правят секс със св.Катя Иванова, а третият мъж не е заплатил за извършената секс услуга, деецът Али Адем излязъл от колата си и извикал на свидетелят Сейхан Дауд, който все още не се бил прибрал в къщата, да се върне. Подсъдимият след като го приближил, му поискал още 10 лв. за това, че още един мъж е правил секс със св.Катя Иванова. На това свидетелят Сейхан Дауд му отговорил, че нямал повече пари и затова не може да му заплати. Тогава подс.Адем го приближил, хванал за лявата ръка и отново му поискал 10лв. При вторият отрицателен отговор от свидетелят Дауд, за дясната ръка го хванал и излезлият от колата свидетел Исмаил Исмаил, който започнал да го блъска. Тогава подсъдимият видял сребърен синджир със златна буквичка на врата на Сейхан Дауд и със свободната си ръка го дръпнал, при което той се скъсал и подс.Адем го взел у себе си. След това двамата - подсъдимият и св.Исмаил пуснали св.Сейхан Дауд, и се качили в лекия автомобил марка “БМВ”, управляван отново от подс.Али Юсеин Адем като потеглили в посока гр.Кърджали. В колата последният дал на св.Исмаил Исмаил открадната златна буквичка. Виждайки това, свидетелят Севал Хасан я взел и казал, че ще я върне по-късно на св.Сейхан Дауд, тъй като го познавал от преди. След няколко дни св.Хасан предал на свой познат от с.Повет въпросната буквичка, който от своя страна е предал на св.Дауд. Няколко дни след описания случай на неустановена дата св.Катя Иванова успяла да напусне подсъдимият Али Адем и да се прибере в дома си, където споделила с близките си преживяното. На 16.10.2006г. подала жалба в ОДП гр.Кърджали, за това, че била отвлечена преди около 10-15 дни и принуждавана да спи с различни мъже, за което последните заплащали на похитителите й. От приетото като доказателство по делото, заключение, изготвено по назначената на досъдебното следствие, съдебно-оценителна експертиза изготвена от вещото лице Вълчо Димитров, се установява, че към датата на извършване на деянието стойността на отнетите от св.Дауд, вещи, е както следва: зла‗на буквичка – 0.40 гр.– 10.00 лв. и сребърен синджир – 3.00 гр.-7.50 лв., или всичко на обща стойност 17.50лв Така приетата фактическа обстановка,се налага от анализа на събраните по делото множество свидетелски показания, в частност показанията на свидетелите дадени на съдебното следствие от Катя Иванова, Христина Иванова, Сейхан Дауд –за последния дадени и на досъдебното производство приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК /протокол от 14.11.2006 г./, Севал Хасан – също дадени на съдебното следствие и на досъдебното производство приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК/протокол от 15.12.2006 г./, Евгени Пашов, св. Синан Мехмед - дадени на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.4 от НПК /протокол от 19.10.2006 г./, и св.Исмаил Халил Исмаил - дадени на съдебното следствие и на досъдебното производство и приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281, ал.1 т.1 от НПК /протокол от 19.12.2006 г./. Първоинстанционният съд е направил подробен и задълбочен анализ на описаните свидетелски показания, като мотивирано е обосновал кои кредитира и кои не. Тези доводи на първоинстанционния съд настоящата инстанция споделя. В този смисъл съдът не дава вяра на обясненията на подс.Али Адем, дадени по негово желание в края на съдебното следствие. Намира същите за изградена впоследствие негова защитна теза. Обясненията на подсъдимия Адем остават изолирани, нелогични и в противоречие с останалите събрани по делото гласни доказателства. Така обясненията му, че не е уговарял св.Катя Иванова да проституира под неговия надзор, не е вземал пари от хора за извършените от св.Иванова секс услуги, и че за първи път видял св.Катя Иванова, когато св.Севал Хасан го помолил да го закара заедно със свидетелката Иванова до с.Повет, се опровергават по категоричен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели,в частност показанията на св.Катя Иванова, която последователно разказва как първоначално в края на м.септември 2006 г. е била принудена от подсъдимия да влезе в управлявания от него лек автомобил „БМВ” и отведена в бл.1 на кв.”Възрожденци” в гр.Кърджали, където й е било обяснено отново от подс.Али Адем, че ще трябва да работи за него като проститутка, като прави секс с различни мъже за пари и как подсъдимият е посочвал различни мъже, на които св.Иванова да извършва секс услуги, за които мъжете заплащали на подс.Адем. Показанията на посочената свидетелка, които съдът изцяло кредитира, се подкрепят от показанията на свидетелите Сейхан Дауд, Исмаил Исмаил, Севал Хасан, дадени от тях на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК, както и косвено от показанията на св.Христина Иванова – майка на св.Катя Иванова, които показания взаимно се допълват и всички в своята цялост установяват, че подс.Али Адем е набрал и използвал св.Катя Иванова за извършване на развратни действия. В този смисъл показанията на свидетелите Катя Иванова, Сейхан Дауд, Севал Хасан и Исмаил Исмаил установяват, и че в с.Повет, св.К.Иванова е съобщила на подс.Али Адем, че е правила секс и с трети мъж, и не друг, а подсъдимият Адем е поискал от св.Дауд да му заплати извършената от св. Иванова трета секс услуга с цена 10 лева. В противоречие със останалите свидетелски показания са и обясненията на подсъдимия Адем , и за това че св. Дауд дал като залог за дължимите на св. Севал Хасан, общо 20 лв., собствената си златна буквичка. И по-точно те са в противоречие със показанията на св. Дауд, който твърди, че както синджира, така и потника му били скъсани; св.Севал Хасан, който твърди, че сребърният синджир със златна арабска буква бил скъсан; св. Хасан Осман,според който потникът на св. Севал Хасан бил скъсан; св. Исмаил Исмаил /дадени на досъдебното следствие/ ,че златната арабска буквичка, окачена на сребърен синджир била намерена на земята,т.е. никой от тях не установява, че св. С. Хасан е дал доброволно златната си арабска буквичка, окачена на сребърен синджир . Обясненията на подсъдимия Адем не само са в противоречие с останалите събрани по делото гласни доказателства, но те и сами по себе си са противоречиви и нелогични. Така твърдението на подс.Али Адем, че като услуга извършвал превозване на св. Севал Хасан и св.Катя Иванова до различни места по молба на първия, звучат нелогично, доколкото св.Севал Хасан, сам е таксиметров шофьор. Или изложените в предходните абзаци доводи, установяващи фактическа обстановка, водят до извода, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията, за които е признат за виновен от първоинстанционния съд, а именно: по чл.159а, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК; по чл.155, ал.3, във вр. с ал.1 от НК и по чл.198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Настоящата въззивна инстанция намира, изложените от първоинстанционния съд, изводи за съставомерността от субективна и обективна страна на престъпните деяния , за които подс. Адем е бил признат за виновен, за правилни, обосновани и подробни. За съставомерността на първото престъпно деяние по чл.159а от НК, следва да е налице набиране на отделно лице и неговото транспортиране с цел да бъде използвано това лице за развратни действия. Безспорно е в настоящото наказателно производство обстоятелството, че подсъдимият е набрал отделно лице - свидетелката Катя Иванова от гр.Кърджали и я транспортирал до с.Повет, именно с цел да бъде използвана тя за развратни действия - да извършва сексуални услуги на различни лица. Правилно е изложеното от първоинстанционния съд, че за престъплението по чл.159а от НК – трафик на хора, при набирането и транспортирането на отделното лице, с цел да бъде използвано за развратни действия, наказателният кодекс не държи сметка за съгласието на лицето-жертвата на трафик. Т.е. за съставомерността на деянието по цитирания текст е без значение дали има съгласие или не от набраното и транспортирано лице. От обективна страна деянието по чл.159а, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, безспорно е осъществено чрез набирането в гр.Кърджали и транспортирането до с.Повет на лицето Катя Иванова, с цел това лице да бъде използвано за развратни действия, в резултат на което са настъпили обществено опасните последици свързани с основните лични права и свободи на гражданите, реда на управление и спокойствието на гражданите в обществото. Налице е и субективната страна на престъплението, която се характеризира с два признака – пряк умисъл и специална цел. Безспорно е установено по делото, че подс.Али Адем напълно съзнателно е набрал св.Катя Иванова, като я качил в управлявания от него автомобил и настанил в апартамент в бл.1 на кв.”Възрожденци” в гр.Кърджали, за да работи за него като проститутка, след което и я транспортирал да с.Повет отново с цел извършване на сексуални услуги. В последното именно се изразява и специалната цел на деянието – трафикираното лице да бъде използвано за развратни действия, в случая проституция. Деянието безспорно е осъществено при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, а именно отделните две деяния осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Следва само да бъде посочено, доколкото присъдата в тази й част не е протестирана, че първоинстанционният съд законосъобразно е оправдал подсъдимия в частта относно повдигнатото обвинение по чл.159а, ал.2, т.6 от НК – осъществяването на трафик чрез обещаване на облаги на св.Катя Иванова,доколкото това обвинение не се доказва от събраните и обсъдени в предходните абзаци, доказателства. Безспорно съставомерно от субективна и обективна страна, е и престъпното деяние по чл. 155, ал.3, във вр. с ал.1 от НК , за което подс. Адем е признат от първоинстанционния съд за виновен. Безспорно е , че изпълнителното деяние на престъплението “сводничество” е осъществено чрез действие, а именно подс.Али Адем е създал условия за съвкупление между две лица чрез съгласуване на волята им в посока към осъществяване на такова поведение, т.е. подпомогнал и събрал две вече мотивирани лица да извършат полово сношение, явявайки се посредник между двете страни, като това му поведение е извършено с користна цел, за да получи парична облага. Подсъдимият първоначално чрез помощта на св.Севал Хасан, а след това и лично се е уговорил със свидетелите Сейхан Дауд и Хасан Осман, да ги свърже със св.Катя Иванова, за да правят секс с последната, срещу заплащане. Правилни са изложените от решаващия съд правни изводи за осъществяването и от субективна страна на престъплението. Субективната страна в казуса се характеризира с пряк умисъл. Соченото обвинение е доказано и относно този елемент, предвÞд, че по делото е безспорно установено, че подсъдимият Али Адем е извършил деянието целенасочено и съзнавайки, че свожда към съвкупление св.Катя Иванова. Или при извършване на престъплението деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял тяхното настъпване. Настоящата инстанция споделя изложеното от районният съд тълкуване на понятието „съвкупление” , защото същото съответства на приетото от теорията и практика определение. Както и при престъплението по чл.159а от НК, следва да се отбележи, че съгласието на пострадалото лице, в случая на св.Катя Иванова, не е признак от състава на престъплението. Нещо повече, при това престъпление законът не се интересува дори дали е установен половият контакт или не. Деянието е на просто извършване и е съставомерно, както когато има осъществено съвкупление, така и когато няма, поради което и не следва да се обсъжда и това обстоятелство. Деянието е съставомерно по квалифицирания състав на чл.155, ал.3 от НК, тъй като престъплението е осъществено от подсъдимият Али Адем с користна цел, за да получи финансова облага от това, каквато по делото е доказана по безспорен начин от свидетелските показания на Катя Иванова, Сейхан Дауд и Хасан Осман. Доказано по делото е и третото повдигнато на подс.Адем обвинение по чл.198, ал.1,във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Подсъдимият е осъществил основния състав на престъплението грабеж, като в съучастие като извършител , отнел чужди движими вещи – златна буквичка и сребърен синджир, на обща стойност 17.50 лв. от владението на Сейхан Сабри Дауд от с.Повет, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила. Подсъдимият е отнел чуждите движими вещи без съгласието на собственика, като употребил за това сила – хванал и държал за ръката пострадалия Дауд, след което скъсал от врата му инкриминираните вещи задържайки ги у себе си. Безспорно е също, че деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. При определяне на конкретните наказания за всяко от извършените престъпления, първоинстанционният съд е направил правилна преценка относно обществената опасност на всяко конкретно деянието, която е висока и за трите деяния, а също и на обществената опасност на дееца, която също се определя като висока, предвид обремененото му съдебно минало и лошите му характеристични данни. След извършената преценка, решаващият съд е наложил следните наказания: за престъплението по чл.159а, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК – „лишаване от свобода” за срок от 4 години и „глоба” в размер на 4000 лева; за престъплението по чл.155, ал.3 във вр. с ал.1 от НК – „лишаване от свобода” за срок от 4 години и „глоба” в размер на 7000 лева и за престъплението по чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК – „лишаване от свобода” за срок от 4 години. Настоящата инстанция като взе предвид доводите изложени във възивния протест, съобрази , че същият се явява основателен досежно наложеното наказание по чл.155, ал.3 във вр. с ал.1 от НК – „глоба” в размер на 7000 лева. Правилни са изложените в протеста доводи досежно принципа залегнал в разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК, а именно за прилагане на най-благоприятния за дееца закон, когато до влизане на присъдата в сила последват различни закони. Съгласно нормата на чл.2, ал.1 от НК, меродавно за наказателноправната квалификация на деянието е времето на неговото извършване, в настоящия случай / за престъплението по чл.155 НК/ - периода от началото на м.октомври – 11 октомври 2006 г. Към този момент чл.155, ал. 3 от НК, е бил в редакция, която предвиждала наказание „лишаване от свобода” от 1 до 6 години и „глоба” от 500.00 до 1000.00 лева. Едва със ЗИД на НК, ДВ, бр. 75/2006 г. /в сила от 13.10.2006 г./, размерът на кумулативно предвиденото наказание „глоба” е с увеличен минимум и максимум - от 5000.00 лева до 15 000.00 лева. Както правилно е посочено в протеста обаче, този последващ различен наказателен закон, не може да се приложи на основание чл.2, ал.2 от НК, доколкото той не предвижда по-леки за подс.Али Адем, наказателноправни последици. С оглед на изложеното, районният съд налагайки за престъпното деяние по чл.155, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, кумулативно и наказание „глоба” в размер на 7000 лева, е допуснал нарушение на материалния закон, поради което присъдата в тази й част следва да бъде изменена като наказанието „глоба” в размер на 7000 лева следва на бъде намалено на 800 лева, който размер е над средния предвиден в закона и съответства на извършеното от подсъдимия деяние. В аспекта на изложеното извършения подробен анализ от първоинстанционния съд относно размера на наложените други наказания, с оглед преценената обществена опасност на деянията и дееца, се споделя напълно и от настоящия съдебен състав, поради което и не е необходимо да се преповтаря. След като съдът е определил наказания за всяко от извършените от дееца престъпления, правилно на основание чл.23 от НК,решаващият съд е наложил едно общо наказание, най-тежкото измежду тях, а именно „лишаване от свобода” за срок от 4 години, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим. Съдът като съобрази обаче, че към така определеното общо наказание на основание чл.23, ал.3 от НК, е присъединено изцяло и кумулативно наложеното наказание „глоба” в размер на 7000 лева, и имайки предвид извършеното законосъобразно изменение на наложената глоба за престъплението по чл.155, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, от 7000 лв. на 800 лв.,счита че присъдата и в частта й досежно прилагането на чл.23, ал.3 от НК, следва да бъде изменена като към определеното общо наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 години се присъедини и глобата, наложена като кумулативно наказание за престъплението по чл.159а, ал.1,във вр. с чл.26, ал.1 от НК, в размер на 4 000 лв. ,която глоба се явява най-тежкото различно по вид наказание. Така определените наказания по вид и размер напълно съответстват на тежестта на извършените от подсъдимия Али Адем, деяния, и биха оказали възпитателно въздействие както спрямо личността му, така и по отношение на останалите членове на обществото т.е. отговарят на целите, визирани в чл.36 от НК. На основание чл.59 ал.1 от НК, решаващият съд правилно и законосъобразно е приспаднал времето от 20.10.2006г., през което спрямо подсъдимият Али Юсеин Адем е била взета мярка за неотклонение “задържане под стража” с Определение № 31/ 20.10.2006г. по ч.н.д.№ 761/ 2006г. на КРС и мярка за неотклонение “домашен арест” с Определение № 69/ 29.12.2006г. по ч.н.д.№ 1042/ 2006г. на КРС. В този аспект по делото е прието писмо ЗД № 878/08 г. от 09.01.2009 г. на Затвора –Стара Загора, от което се установява, че Али Юсеин Адем, с ЕГН **********, към 15.01.2009 г. е изтърпял 2 г., 2 м. и 25 дни /л.32 от въззивното дело/. Правилното се явява първоинстанционното решение, обект на настоящия въззивен контрол и в частта му досежно възложените на подсъдимия разноски по делото,с оглед на неговия изход, както и в частта му , с която решаващият съд се е разпоредил с веществените доказателства по делото. Настоящата инстанция не констатира допуснати в хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Кърджалийския районен съд, съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават отменяването на атакувания съдебен акт на това основание. С оглед изложеното първоинстанционната присъда следва да бъде изменена в частта й, с която за извършеното престъпление по чл.155, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, на подсъдимия Али Юсеин Адем е наложено кумулативно и наказание „глоба” в размер на 7000 лева, като размерът на същата следва да бъде намалена от 7 000 лева на 800 лева, както и в частта й, с която към определеното общо наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 години при първоначален „общ” режим на изтърпяване, на основание чл.23, ал.3 от НК е присъединено изцяло и наказанието „глоба” в размер на 7000 лева, като вместо него следва да се присъедини наказанието „глоба” в размер на 4000 лева. В останалата й част извън описаното изменение, като правилна и законосъобразна присъдата следва да бъде потвърдена. Ето защо и на основание чл.337, ал.1, т.2, във вр с чл.334, т.3 и т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 24/28.02.2008 г., постановена по НОХД № 701/ 2007 г. по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА Й, с която за извършеното престъпление по чл.155, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, на подсъдимия Али Юсеин Адем е наложено кумулативното наказание „глоба” в размер на 7000 /седем хиляди/ лева, като НАМАЛЯВА размера на същата от 7 000 лв. на 800/осемстотин/ лева, както и В ЧАСТТА Й, с която на основание чл.23, ал.3 от НК, към определеното едно общо наказание „лишаване от свобода” за срок от 4/четири/ години при първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието, е присъединено изцяло и наказанието „глоба” в размер на 7 000 лева, като вместо него ПРИСЪЕДИНЯВА наказанието „глоба” в размер на 4 000 /четири хиляди / лева. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
|