№ 273
гр. Русе, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламен Г. Ченджиев
при участието на секретаря Виолета К. Цветкова
като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно
наказателно дело № 20254520200736 по описа за 2025 година
Постъпила е жалба от Н. Н. Й. от гр.Русе ЕГН ********** против
наказателно постановление № 25-0453-000159/10.04.2025г. на началника на
РУ Сливо поле ОД МВР Русе, с което на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП са
му наложени административни наказания ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА лева
и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от ДВАНАДЕСЕТ
МЕСЕЦА.
Жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли съда да
отмени обжалваното наказателно постановление без да сочи конкретни
основания.
Представител на административно-наказващия орган не се явява.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят е водач на МПС с правоспособност кат.”В,М,С,ТКт” и
като такъв се води на отчет в Сектор ПП гр.Русе.Като водач на МПС е
наказван с две наказателни постановления за извършени нарушения по
ЗДвП,по които е настъпила реабилитация и двадесет и три пъти е
санкциониран с електронен фиш за нарушения на правилата за скорост,като
по дванадесет от тях не е настъпила реабилитация.
1
На 30.03.2025г. Й. се намира в гр.Сливо поле Русенска обл. където
употребява алкохол . Около 06:30ч. предприема управление на л.а.
Фолксваген с рег.№ Р 3176 АК и се движи по бул.”България”.До №2а е спрян
за проверка от екип на РУ Сливо поле извършващ контрол по движението в
състава на който е свид.Б.. Й. е изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство Алкотест 7510 ARDN0011, което показва наличие на алкохол в
концентрация 1,10‰. Свидетелят съставя срещу жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение на разпоредбата на чл.5 ал.3 от
ЗДвП и му предоставя талон за изследване на кръв за употреба на алкохол,като
му определя час и половина за явяване в МБАЛ Канев Русе.В болницата
жалбоподателят се явява в 8:30ч. където му е взета кръв за изследване.Кръвта
е изследвана в лаборатория на ОДМВР Русе чрез газхроматографски метод
като първото изследване показва наличие на алкохол в кръвта в концентрация
0.96‰.Жалбоподателят заплаща контролно изследване,което показва наличие
на алкохол в концентрация а второто- 0.95‰.
На 10.04.2025г. началникът на РУ Сливо поле към ОД МВР Русе издава
обжалваното наказателно постановление,с което на основание чл.174 ал.1т.2
от ЗДвП за управление на МПС след употреба на алкохол в концентрация над
0.8‰ до 1,2 ‰ налага на жалбоподателя административни наказания ГЛОБА
в размер на наказания ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА лева и ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО да управлява МПС за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.
Изложеното се установява от констатациите в АУАН,справка за
водач,протоколи от химическо изследване на кръв и справка,както и от
показанията на разпитания свидетел Б..
По така приетата за установена фактическа обстановка не се спори. При
установяване на съставомерните факти съдът цени показанията на
незаинтересования свидетел Б.,които са последователни и логични и най-
пълно очертават обстоятелствата около извършване и установяване на
нарушението.
От представената справка за водач са видни датите на налагане на
административни наказания за нарушения на ЗДвП и факта на настъпване на
реабилитация по някои от тях.
От протокола за химическо изследване на кръв се установява метода на
изследване и резултата,а от справката – броя на проведените изследвания.
2
От протокола за медицинско изследване се установява периода от време
между изследването с техническо средство и вземането на кръв за анализ.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима,а разгледана по същество е неоснователна.
Приетото за установено налага следните несъмнени изводи относно
деяние и вина:
От обективна страна жалбоподателят Й. е осъществил обективните
признаци на състава на нарушението по чл.174 ал.1т.2 от ЗДвП , тъй като на
30.03.2025г. в гр.Сливо поле Русенска обл. е управлявал МПС – лек автомобил
с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.8‰ до 1,2 ‰ .Концентрацията на
алкохол в кръвта му е установена както с техническо средство Алкотест и
чрез изследване на кръв както е предвидено в чл.22 от Наредба № 1/2017г..И
двата способа за изследване са показали резултат над 0.8‰,което прави
изводите на наказващия орган относно нарушение и извършител правилни и
обосновани.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл с цел – с
оглед на правоспособността и квалификацията си на водач на МПС, деецът е
съзнавал забраната да се управлява МПС след употреба на алкохол,но въпреки
това е предприел такова.
При провеждането на административно наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Кръвната проба
е изследвана повторно по искане на водача и с това дава възможност на
наказания да разбере в пълен обем всички съставомерни обстоятелства,за
които е санкциониран и по този начин обезпечава правото му на защита.
При определяне на наказанието наказващият орган е приложил
правилната санкционна разпоредба.Наложени са точно предвидените от
законодателя наказания за установената концентрация на алкохол в кръвта над
0.8‰ до 1,2 ‰. Размерът на наказанията е фиксиран от законодателя и не дава
възможност за обсъждане на справедливостта на наказанията.
Претендирани са разноски от страна на административнонаказващия
орган. Основанието, на което разноските се дължат е чл.63 ал.3 от ЗАНН вр.
чл.143 от АПК. Като взех предвид горното и обстоятелството, че
3
наказателното постановление е потвърдено, намирам че са налице
предпоставките на чл.143 АПК и жалбоподателя следва да бъде осъден да
заплати направените от административнонаказващия орган в хода на
административното производство разноски за юрисконсулт Разноските следва
да бъдат определени на сумата от 100лв. което ще съответства на положения
труд,а именно явяване в едно съдебно заседание . Така определени разноските
ще съответстват на положения труд.
В този смисъл съдът намира,че обжалваното наказателно постановление
като правилно и законосъобразно следва да се потвърди изцяло.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 25-0453-
000159/10.04.2025г. на началника на РУ Сливо поле ОД МВР Русе, с което на
основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП на Н. Н. Й. от гр.Русе ЕГН ********** са
наложени административни наказания ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА лева и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от ДВАНАДЕСЕТ
МЕСЕЦА.
ОСЪЖДА Н. Н. Й. от гр.Русе ЕГН ********** да заплати на ОДМВР
Русе сумата от 100лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Русе в
14-дневен срок от уведомяването.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4