Решение по адм. дело №691/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на И. Г. Л. от [населено място], чрез адвокат И. П., срещу Ревизионен акт № Р-16001322004929-091-001 от 04.01.2024 г., издаден от Д. А. И. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и З. Г. Т. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 139 от 02.04.2024 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – Пловдив.

В жалбата и в съдебно заседание актът се обжалва като незаконосъобразен и немотивиран. Оспорват се направените констатации за липса на доходи по трудово правоотношение, наем, дейност по бране на гъби и стопанска дейност. Искането към съда е за отмяна на ревизионния акт.

Ответникът - Директорът на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Ц. Д., излага становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № P-16001322004929-020-001 от 28.09.2022 г., издадена на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. Предметът и периодът на ревизията обхваща задължения за Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ДОО за самоосигуряващи се, Здравно осигуряване за самоосигуряващи се и универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се. Ревизията обхваща периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2021 г. Със Заповед № Р-16001322004929-023-001 от 13.01.2023 г., на основание чл. 34, ал. 1, т. 5 от ДОПК производството е спряно, а впоследствие е възобновено със Заповед № Р-16001322004929-143-001 от 18.04.2023 г. Със Заповед № Р-16001322004929-ЗИД-001 от 06.06.2023 г. на основание чл. 114, ал. 4 от ДОПК срокът за извършване на ревизията е удължен от изпълнителния директор на НАП до 10.11.2023 г. Въз основа на нея е издадена ЗИЗВР № Р-16001322004929-020-003 от 06.06.2023 г.

За резултатите от ревизията и в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-16001322004929-092-001 от 24.11.2023 г. като ревизираното лице не е подало възражение срещу него, на основание чл. 117, ал. 5 от ДОПК.

Констатациите в Ревизионния доклад са дали основание на ревизиращите да издадат процесния ревизионен акт. Ревизионен акт № Р-16001322004929-091-001 от 04.01.2024 г., издаден от Д. А. И. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и З. Г. Т. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК. Връчен е електронно на 30.01.2024 г.

В ревизионния акт са посочени фактическите и правните основания за неговото издаване. Ревизиращият орган е извършил анализ на доказателствата, относими към данъчното облагане на жалбоподателя за спорните периоди, като е изложил подробно съображенията, мотивирали фактическите и правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт. Изложените в РД мотиви, предвид цитирания чл. 120, ал. 2 ДОПК, представляват мотиви и на РА. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика, обективирана в множество решения на Върховния административен съд. В РД са изложени подробни мотиви на ревизиращите органи, обосноваващи изводите им относно установяването на задължения по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 120 ДОПК.

В регламентирания по чл. 152, ал. 1 ДОПК срок, до директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив е подадена жалба, вх. № 20-31-12 от 13.02.2024 г., чрез ТД на НАП – Пловдив, с която И. Г. Л. оспорва законосъобразността на Ревизионен акт № Р-16001322004929-091-001 от 04.01.2024 г., с който са му определени задължения за внасяне за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. както следва:

128 339.00 лева - главници по ЗДДФЛ, както и дължимите към тях лихви;

4 138.08 лева - главници по ДОО за самоосигуряващи се, както и дължимите към тях лихви;

2 236.80 лева - главници за Универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се, както и дължимите към тях лихви;

1 398.00 лева - главници по ЗДДФЛ както и дължимите към тях лихви;

С Решение № 139 от 02.04.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, ревизионният акт е потвърден, в частта му досежно 2019 г., 2020 г. и 2021 г., като за 2018 г, е потвърден само за задължението по ЗДДФЛ.

В останалата част за 2018 г. РА е изменен като следва:

Вноски по ДОО – от 905.76 лева на 673.17 лева – главница и от 517.75 лева на 375.87 лева – лихви;

Вноски за ЗО – от 489.60 лева на 324,16 лева – главница и от 279.85 лева на 179.79 лева – лихви;

Вноски за ДЗПО - УПФ – от 306.00 лева на 227.42 лева – главница и от 174.92 лева на 126.98 лева – лихви;

С обжалвания пред съда ревизионен по отношение на жалбоподателя И. Г. Л. са установени допълнително задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 2018 г.-2021 г., както и задължения за вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за периода 2019 г.-2021 г., в общ размер на 134 410.52 лева и дължими лихви в общ размер на 42 707.43 лева.

Решение № 139 от 02.04.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“-Пловдив е връчено на жалбоподателя на 12.04.2024 г. по електронен път (л. 23).

В законоустановения срок, с жалба вх. № 96-00-64 от 26.04.2024 г., изпратена по електронен път И. Г. Л. е подал жалба срещу Ревизионен акт № Р-16001322004929-091-001 от 04.01.2024 г.

Въз основа на събраните доказателства, установените факти и обстоятелства са направени следните констатации от органите по приходите:

И. Г. Л. е данъчно задължено лице на основание чл. 3, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите, получени от него през отделните данъчни години, попадащи в обхвата на ревизията. Ревизираното лице (РЛ) е едноличен собственик на капитала на заложна къща „ИВА - 2010‘‘ ЕООД и на следните дружества „АЛИТА 2020" ЕООД, „ПАРК ТРЕЙД“ ЕООД и „ИВИНДЪСТРИ" ЕООД. Упражнява и дейност като земеделски производител (ЗП).

За периодите на ревизията семейството на лицето, по смисъла на §1, т. 2 и т. 3 от ДР на ДОПК се състои от Н. А. Л. - съпруга до 2020 г. и две непълнолетни деца.

С Протокол № 1634995 от 14.12.2022 г. са присъединени всички представени и събрани документи при извършена проверка, приключила с Протокол № П-16001322020378-073-001 от 22.08.2022 г. С Протокол № 1980211 от 09.11.2023 г. са присъединени документи от информационната система (ИС) на ТД на НАП. В хода на ревизията са предприети действия за събиране на доказателства, имащи отношение към определяне на данъчните задължения на лицето. На основание чл. 37, ат. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на ревизираното лице са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, с които са изискани данни, сведения, документи и обяснения, които имат отношение към източниците и размера на доходите му, както и направените разходи за издръжка на домакинството, притежаваното движимо и недвижимо имущество, притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от трети лица и др., за ревизирания период, подкрепени с доказателства.

В резултат на събраните доказателства, ревизиращият екип е преценил, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, което води до определяне на данъчните основи за посочения период по реда на чл. 122, ал. 2 от съшия кодекс. На задълженото лице е връчено уведомление, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК същото е уведомено, че основата за облагане с данък върху доходите на физическите лица ще бъде определена по реда чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Изискани са декларации за имуществено състояние по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, писмени обяснения, придружени със съответните доказателства.

От получените отговори и информацията за постъпвалите средства по банковите сметки на И. Г. Л., е установено, че през ревизирания период са получавани преводи по сметки на ревизираното лице от „Орбит логистик“ ЕООД, „Парк трейд“ ЕООД, „Деза лукс“ ЕООД, „Роял моторс 777“ ЕООД. „ГРГ експорт“ ЕООД и „Аквабилд 67“ ЕООД. Така получаваните суми са декларирани от РЛ като доходи от трудови правоотношения. От ревизиращия екип е установено, че декларираното от лицето не съответства на данните от ИС на НАП (персоналния регистър). При извършените проверки на дружествата не са събрани доказателства за изплатени суми по трудово правоотношение, както следва: за 2018 г. в размер на 45 402.00 лева; за 2019 г. - 106 080.26 лева; за 2020 г. - 80 371.76 лева; за 2021 г. - 28 400.00 лева. При тези данни, органите по приходи са заключили, че цитираните суми получените от И. Г. Л., през периода 2018 г. - 2021 г. представляват доходи с неустановен източник и следва да се обложат по реда на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.

Също така е установено, че И. Г. Л. е получавал парични средства от физически и юридически лица, по личните си банкови сметки, за които твърди, че са с произход получени доходи от наем, по договори за цесия, предоставени средства по договор за отговорно пазене. В тази насока обаче доказателства не са представени от страна на жалбоподателя. Такива не са открити и от органите по приходите при извършените насрещни проверки. Поради това е прието, че получените от РЛ суми по личните му банкови сметки представляват недеклариран от доход, за който е определена данъчна основа по реда на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ и е определена обща годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, подлежаща на облагане с данък.

При извършването на ревизията е установено, че И. Г. Л. е внасял парични средства в банковата си сметка, извършвал е разходи за придобиване и подобрение на недвижими имоти в режим на СИО, предоставил е заемни средства на дружествата си, като реализираните доходи през ревизирания период не съответстват на направените разходи. В хода на ревизионното производство на лицето са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице, с които са изискани данни относно размера на разполагаемите парични средства в началото на всеки период. Балансът на паричните средства е изготвен на база представените документи от лицето и получени документи от други източници. В резултат на извършения анализ, ревизиращият екип е преценил, че за ревизирания период направените разходи от лицето превишават декларираните и получени средства, съответно налице е доход с неустановен произход за 2018 г. в размер на 129 355.35 лева. За така определения във връзка с чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК доход, органите по приходите са определили обща годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, подлежаща на облагане с данък.

За 2018 г. е установено също, че И. Г. Л. не е декларирал доходи от прехвърляне на права и имущество за реализиран доход от ограничени вещни права върху имущество. Полученият доход е непаричен и същият се счита за придобит на датата на получаване на престацията. съгласно чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ. Определена е годишна данъчна основа за 2018 г . в размер на 169 674.20 лева. (в режим на СИО) или 84 837.10 лева. за доходи от прехвърляне на права или имущество по чл. 33 от ЗДДФЛ.

Годишна данъчна основа е определена по периоди, като сбор от декларираните и обложени приходоизточници от страна на РЛ и установените при ревизията. Върху така изчислените годишни данъчни основи са определени и задълженията, предмет на обжалване.

За да потвърди ревизионния акт, директорът на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив е приел, че обосновано органите по приходите са установили наличието на хипотезата на чл. 122 от ДОПК и предвид презумпцията за вярност на фактическите констатации в ревизионния акт е посочил, че жалбоподателят не е представил доказателства оборващи установеното в него.

Обосновал се е със събраните доказателствата, сочещи, че са налице данни за доходи, които не са декларирани и са послужили на ЗЛ да покрива извършените от него разходи за 2018 г. без да са представени доказателства за реално получени и обложени доходи, които да покриват направените разходи за предоставени средства и вноски по банкови сметки. Също така е прието, че за периода м.06.2018 г. - м.12.2021 г. И. Г. Л. не е притежавал качество на осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО (по трудово правоотношение). Посочено е, че макар за него да са подавани уведомления за сключени трудови договори с няколко търговски дружества, впоследствие данните за жалбоподателя и други лица са заличени от Териториални поделения на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) защото не е полагал труд в рамките на сключения трудов договор и не подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Това, както и обстоятелството, че И. Г. Л. е едноличен собственик на капитала и управител на няколко търговски дружества осъществяващи търговска дейност е прието, че за периода 2018 г. - 2021 г. е длъжен да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка, като самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.

По настоящето дело е допусната и приета от съда съдебно-икономическа експертиза, чието заключение е оспорено от ответника. Вещото лице посочва, че липсват данни по делото за изплатени суми по банков път или в брой на И. Г. Л. от „Орбит логистик“ ЕООД и „Деза лукс“ ЕООД. Посочва обаче данни за изплатени суми от заплати от „Роял моторс 777“ ЕООД - общо 97 999.70 лева за периода от м. юли -м.октомври 2019 г. От „ГРГ експорт“ ЕООД- общо 60 511,76 лева като заплати и за 2020 г. и по договор от 01.12.2020 г. От „Аквабилд 67“ ЕООД общо 29 300 лева с основание по договор от 15.01.2021 г.

Същевременно с това е посочено, че по делото не са събрани данни за евентуално платени в брой суми през процесния период - разходни касови ордери, платежни ведомости за начислени и платени трудови възнаграждения, разписки за получени суми в брой , отнасящи се за И. Г. Л. и „Орбит логистик“ ЕООД, „Деза лукс“ ЕООД, „Роял моторс 777“ ЕООД, „ГРГ експорт“ ЕООД, и „Аквабилд 67“ ЕООД

По искане на жалбоподателя, по делото са допуснати и събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетели. Техните показания обаче противоречат на някои от твърденията на самия жалбоподател, както и на събраните по делото писмени доказателства за обстоятелства, за които се изискват писмени документи.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му. Съдът, въз основа на приложените по делото доказателства, констатира, че обжалваният РА, е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на определените му правомощия и в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК, включително разпоредителната част в табличен вид, в която е определен размерът на обжалваните задължения. По административната преписка е приложен РД и предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА.

По делото са представени заповедите за възлагане на ревизията и процесният ревизионният акт на хартиен носител, заверени от страната, както и на електронен носител, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, като според чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. Според чл. 28, ал. 1 от ЗЕДЕУУ доставчикът на квалифицирани удостоверителни услуги води електронен регистър (база данни), в който публикува удостоверенията, които използва в дейността си като доставчик, издадените удостоверения и списъка на прекратените удостоверения.

В случая от направената служебна справка на представените документи на електронен носител и в публичния регистър на електронните подписи е видно, че лицата са имали валидни квалифицирани електронни подписи към датата на издаване на съответния документ и изброените ЗВР, РД и РА и решение на директора на ОДОП Пловдив са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, които са посочени. Следователно, не се установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност и обоснованост на РА, както и компетентността на издателите му.

Въз основа на установеното от фактическа страна и на основание приложените по делото писмени доказателства, съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма и при спазване на процесуалните разпоредби при издаването му.

Актовете на органите по приходите са връчвани на ревизираното лице и същото е могло своевременно да защити правата си като представи доказателства. Предвид на изложеното, не са допуснати нарушения на изискванията за компетентност, съдържание, форма и процесуални правила при издаването на РА. При издаването на ревизионния акт не са нарушени и материалните разпоредби.

Спорът в случая е дали е налице основанието на чл. 122, т. 7 от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред, регламентиран в чл. 122 - 124 от ДОПК.

За да осъществи ревизията за процесния период по особения ред на чл. 122 от ДОПК, ревизиращия орган е приел, че декларираните от лицето и/или получени от него приходи, доходи, източници на формиране на собственият капитал не съответстват на имущественото и финансово състояние през ревизираният период (чл. 122, т. 7 от ДОПК) т. е извършените от лицето разходи надвишават получените от същия приходи, които да са с доказан произход.

Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК и решението, в частта му изменяща РА за 2018 г., в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи обаче презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизираното лице.

На основание чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Или особеният ред за облагане е свързан с прехвърляне на доказателствената тежест в производството по обжалването на ревизионния акт върху жалбоподателя, щом са установени основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК.

В случая, жалбоподателят не представя доказателства, оборващи поддържаната от ревизиращите теза, следователно последните правилно са приели, че е налице обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и законосъобразно са извършили облагането на лицето по особения ред.

Не могат да бъдат споделени твърденията на жалбоподателя за извършване на трудова дейност свързан с добив на диворастящи гъби. Нито съществуването на трудов договор, нито подадени уведомления до НАП по чл. 62, ал. 5 от КТ могат да бъдат безспорни доказателства в тази насока. Макар в заключението на вещото лице да е посочено, че са изплащани суми от дружествата Роял моторс 777“ ЕООД, „ГРГ експорт“ ЕООД и „Аквабилд 67“ ЕООД няма доказателства, че такива плащания са извършвани. По представените по делото ведомости липсват подписи и няма разходни ордери, от които да е видно, че е получено трудовото възнаграждение. За дружествата „Орбит логистик“ ЕООД и „Деза лукс“ ЕООД въобще липсват данни да са изплащани заплати.

Липсата на трудова дейност е установена и по няколко други съдебни производства, по които настоящия жалбоподател е бил страна.

С Решение № 2979 от 21.03.2023 г. по адм. дело № 6024/2022 г. на Върховния административен съд е оставено в сила решение на Административен съд – Пазарджик в производство по оспорване на разпореждане, ръководителя на контрола по разходите на ДОО, съгласно което жалбоподателят следва да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода 10.10.2018 г. - 27.03.2019 г. В това производство е установено, че „Деза лукс“ ЕООД не е осъществявало търговска или друг вид дейност, а също че И. Г. Л. не е упражнявал трудова дейност.

Липсата на реално осъществявана трудова дейност е установена и в Решение № 6460 от 15.06.2023 г. по адм. дело № 10735/2022 г. на Върховния административен съд. В това производство са потвърдени задължителни предписания на контролен орган на ТП на НОИ – Пазарджик, съгласно които на „Аквабилд 67“ ЕООД е било разпоредено да заличи данните подавани по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на 64 физически лица, сред които и жалбоподателя по причина, че за всички тях е доказано, че не са осъществявали трудова дейност.

Също така с Определение № 177 от 04.04.2024 г. по нохд № 734/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик е одобрен Протокол № 6 от 04.04.2024 г. по същото дело, с което И. Г. Л. е признат за виновен, затова, че през периода м.03.2021 г. до м.05.12.2022 г. на територията на област Пазарджик и на територията на страната е участвал в организирана престъпна група, с цел извършване съгласувано в страната престъпления против данъчната и финансовата система по чл. 256 от НК и чл. 253 от НК. Установено е, че регистрирани по ЗДДС „липсващи търговци“ (дружества без материална, кадрова, техническа и финансова обезпеченост) са създавали документооборот с невярно съдържание за фиктивни доставки на стоки към регистрирани по ЗДДС буферни дружества, контролирани от организираната престъпна група и имитиращи дейност по добив и продажба на диворастящи гъби и трюфели към дружествата „брокери“. По това дело е установено, че са съставяни документи единствено с цел обосноваване на реално извършвана икономическа дейност, без тя да е действително осъществявана. Издавани са документи за привидни продажби на диворастящи гъби и трюфели, а именно фактури, приемо - предавателни протоколи, товарителници, кантарни бележки, касови бонове, платежни нареждания и други.

Непоследователни и противоречиви са данните за получени суми от Т. Д. Б.. И. Г. Л. е получавал от Т. Д. Б. суми за съхранение по банков път и в брой. От данните по делото е видно, че за ревизирания период той е получил суми по банков път в размер на 70 191.05 лева на 30.04.2020 г. и 250 000.00 лева на 03.06.2021 г. А на 21.09.2021 г. върнал на Т. Д. Б. сумата от 4 700.00 лева Според показанията на самия Б. в края на всяка година със жалбоподателя са подписвани споразумения за това, че задълженията помежду им са погасени. По делото обаче липсват такива споразумения, както и доказателства за извършени прихващания, каквито се твърдят. Това, което е изяснено досежно тези суми е, че са постъпили по сметки на И. Г. Л. и той ги е изтеглил, като твърди, че ги съхранява на в брой на скришно място, понеже нямал доверие на банковата система.

По отношение на получените непарични доходи, следва да се възприеме установеното при ревизията, тъй като в тази насока жалбоподателят не представя никакви доказателства, нито оспорва направените констатации. Установено е, че И. Г. Л. не е декларирал доходи от прехвърляне на права и имущество за 2018 г. когато той и съпругата му са реализирали доход от ограничени вещни права върху имущество. Доходът е реализиран, чрез учредяване на право на строеж в полза на „Инфрастрой-СМ“ ООД за изграждане на жилищна сграда с магазини и гаражи в имот собственост на жалбоподателя и съпругата му в режим на СИО, които си запазват правото на строеж за част обектите, които ще се изградят (Нот. акт № 167, том 93, дело 5783 от 22.11.2018 г. и Нот. акт № 131, том 22, дело 3823 от 23.08.2019 г. – и двата по описа на Службата по вписвания – Пазарджик) За отстъпеното право на строеж от „Инфрастрой-СМ“ ООД е издадена Фактура № ********** от 20.11.2018 г. на името на И. Г. Л. с за сумата от 188 526.89 лева.

С Нот. акт № 173, том 33, дело 5791 от 22.11.2018 г., по описа на Службата по вписвания – Пазарджик, жалбоподателят и съпругата му Н. А. Л. са дарили на децата си Д. И. Л. и Г. И. Л. собственото си запазено право на строеж предмет на първата учредителна сделка от 22.11.2018 г.

Строежът е реализиран съгласно Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 127 от 30.07.2021 г.

За да определи данъчното задължение за 2018 г. по отношения на реализирания непаричен доход на РЛ, органите по приходите са се позовали на разпоредбите на чл. 33, ал.1, във връзка с ал. 5 и 6 от ЗДДФЛ. Нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ гласи, че облагаемият доход от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително на ограничени вещни права върху такова имущество, се определя, като положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото се намалява с 10 на сто разходи. Продажната цена включва всичко придобито от лицето във връзка с продажбата/замяната, включително възнаграждение, различно от пари, по аргумент на чл. 33, ал. 5 от ЗДДФЛ. Цената на придобиване се определя по реда на чл. 33, ал. 6 от ЗДДФЛ и тъй като в конкретния случай недвижимият имот е придобит чрез реализирано право на строеж, документално доказаната цена в случая е сумата от 188 526.89 лева.

При тези данни правилно е прието, че полученият доход е непаричен и същият следва да се счита за придобит на датата на получаване на престацията. съгласно чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ. Поради това е определена годишна данъчна основа за 2018 г . в размер на 169 674.20 лева (в режим на СИО) или 84 837.10 лева за доходи от прехвърляне на права или имущество по чл. 33 от ЗДДФЛ.

С оглед изложеното, при проверката на оспорения акт не се установиха основанията по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Жалбата на Г. И. Л. се явява неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото, се явява основателна претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 изречение второ от ДОПК. Жалбоподателят следва да заплати на ответника разноски в размер на 11 811.01 лева определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5, във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Воден от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Г. Л. от [населено място], срещу Ревизионен акт № Р-16001322004929-091-001 от 04.01.2024 г., издаден от Д. А. И. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и З. Г. Т. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 139 от 02.04.2024 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив.

ОСЪЖДА И. Г. Л. да заплати на Национална агенция по приходите сумата в размер на 11 811.01 (единадесет хиляди осемстотин и единадесет лева и една стотинка) лева разноски по делото представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.