№ 45
гр. Велико Търново, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20214000500420 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.
В деловодството на Апелативния съд е постъпила молба, с вх. № 1224/
08.03.2022 г., от адвокат П.Ц. П. от АК – гр. Велико Търново, в качеството му
на пълномощник на въззивника ЮЛ. Й. Н.. Иска се от въззивния съд, на
основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, да измени постановеното Решение, в частта
за разноските, като присъди на въззиваемия К. ЦВ. Д. минималният размер
адвокатско възнаграждение съобразно Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, съобразявайки се с цената на предявения
иск. Направено е и искане да бъдат присъдени направените по настоящото
производство разноски, представляващи заплатения на адвокат П. адвокатски
хонорар от Ю.Н.. Към молбата са приложени: изрично адвокатско
пълномощно във връзка с производството по чл. 248 от ГПК; декларация за
получен адвокатски хонорар на 08.03.2022 г. от адвокат П..
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна е
подала отговор. В него е посочено, че въззиваемият не се противопоставя на
1
изменението на решението в частта за разноските, тъй като явно е допусната
техническа грешка при изписване на дължимата сума в диспозитива на
решението, тъй като са били направени разноски във въззивното
производство в размер на 2 570 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение. Възразява се срещу искането в това производство да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат П..
Великотърновският Апелативен съд приема, че молбата е с правно
основание чл. 247 от ГПК, по следните съображения:
В мотивите на решението си въззивният съд е приел, че въззиваемият
К. ЦВ. Д. е направил разноски във въззивнато производство в размер на 2 570
лева, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение на
пълномощника по делото – адвокат Б.М., за защита срещу три иска, като
определеният, в договора за правна защита, размер от по 600 лева за главния
и евентуалния иск е под минималния размер, определен в чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/ 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а определеният размер от 1 370 лева за защита по обективно
съединения осъдителен иск е минималният такъв - съгласно посочената
разпоредба от Наредбата, поради което не е било уважено възражението за
прекомерност, направено своевременно от пълномощника на въззивника –
адвокат П.П..
В диспозитива на решението си вместо сумата 2 570 лева, въззивният
съд погрешно е посочил сумата 25 000 лева, като с оглед на допуснатата
очевидна фактическа грешка в осъдителния диспозитив на решението, вместо
погрешно посочената сума от 25 000 лева, следва да се посочи сумата 2 570
лева.
В рамките на производството по чл. 247 от ГПК, както и на това по чл.
248 от ГПК, разноски не се дължат и не се присъждат, с оглед
несамостоятелния характер на тези производства.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ДОПУСКА, на основание чл. 247 от ГПК, поправка на очевидна
2
фактическа грешка в осъдителния диспозитив на Решение № 21/ 17.02.2022 г.,
постановено по в.гр.д. № 420/ 2021 г. по описа на Великотърновския
Апелативен съд, като вместо погрешно посочената сума 25 000 /двадесет и
пет хиляди/ лева да се чете – 2 570 /две хиляди петстотин и седемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3