Решение по дело №166/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Г. Ю. Р., руски гражданин, ЛНЧ **********, срещу Решение № 22616/2023 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на основание чл.75 ал.1 т.2 във вр. с чл.8 и чл.75, ал.1, т.4 във вр. с чл.9 от ЗУБ е постановен отказ да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалбата се релевират доводи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради нарушения на материалния закон, както и поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи се, че оспореното решение противоречи на материалноправните норми на Закона за убежището и бежанците. Твърди се, че в случая е допуснато съществено процесуално нарушение, поради несъобразяване на административния орган с императивната разпоредба на чл. 85, ал.5 от ЗУБ, което е от степен на тежест, достатъчна да обоснове отмяна на обжалваното решение. Позовава се на неизпълнение от страна на ответника със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решение №935/30.06.2023 г. по адм.дело №854/2023г. на Административен съд-Варна, с което е отменено предходно Решение № УП ОК 3/13.03.2023 г. Счита, че поддържаната от него позиция е интерпретирана превратно, при грубо изопачаване на обективни, установени по категоричен начин в проведен съдебен процес факти.

Пряка връзка с последствията при отклоняване от военна служба има приетият на 11.04.2023 г. Държавната дума законопроект за създаване на цифров единен регистър на гражданите на Русия, годни за военна служба. Руските военни служби ще използват регистъра за издаване на призовки за военна служба. Призованите лица не могат да напускат Русия и трябва да се явят в рамките на 20 дни след повикването им, като са предвидени забрани за лицата в рамките на 20-дневната отсрочка - шофиране, покупка или продажба на недвижими имоти и теглене на заеми. Гражданин, който подлежи на военна служба и не е получил призовка, е длъжен да се яви лично във военната служба в рамките на две седмици от началото на следващия наборен сезон.

Позовава се на даденото от съда тълкувание на т.168 в цялост и на т.171 от Наръчника на ВКБООН, Административният орган не се е съобразил със съществен елемент от обективен характер при формиране на извода за наличие или отсъствие на предпоставката „преследване“ според чл. 8, ал.1 от ЗУБ при преценката за възможен статут на бежанец, без значение дали е поради процесуален пропуск или с оглед друга цел.

Счита, че към момента на постановяване на оспореното решение са били налице материалноправните предпоставки за предоставяне на жалбоподателя на статут на бежанец или хуманитарен статут.

В този смисъл обжалваното решение е немотивирано, и като такова е постановено при съществено нарушение на административно производствените правила. В жалбата се отправя искане оспореното решение № 22616/2023 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет да бъде отменено, със законните последици от това.

В открито съдебно заседание проведено в присъствието на назначен заклет преводач по реда на чл. 14, ал. 2 от АПК жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и отправя искане отказът да бъде отменен.

Ответникът - председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, редовно призован не се явява, не се представлява. С молба и писмени бележки, чрез пълномощник оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Счита, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а именно, че при издаване на оспореното решение, са обсъдени всички факти и обстоятелства, свързани с личното положение на жалбоподателя и с държавата му по произход. Сочи се, че при проведеното с жалбоподателя интервю, от негова страна не са изложени обстоятелства, сочещи наличие на някое от обстоятелствата, предвидени в чл.8, ал.1 от ЗУБ във връзка с чл.8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ. Чужденецът посочва, че е напуснал Русия в началото на месец октомври 2022 г., легално за Турция. След което с полет от Истанбул, Турция и с българска виза, пристигнал легално в Република България на 02.10.2022 г. Според думите му българската виза я е получил през 2021 г. в гр. Москва, Русия. Счита ,че излагането на пацифистки убеждения, поради които отказва да воюва в Украйна, не са достатъчни да обосноват заключението, че спрямо кандидата е налице основание да се смята, че той е преследван на територията на своята страна. Сочи се, че персонално спрямо заявителя в страната му по произход не е упражнявано насилие и лично не е бил обект на репресии. Руският гражданин изрично е посочил, че никога не е получавал призовки в страната си на произход и не е бил призоваван под каквато и да е друга форма да се яви на обявената частична военна мобилизация през месец септември 2021 г. Следователно твърденията му за това че може да бъде мобилизиран и изпратен в Украйна са необосновани.

Поддържа, че за кандидата съществува законовата възможност да откаже да бъде изпратен в Украйна, ако бъде мобилизиран като се позовава на информацията посочена в справка с вх. № ЦУ-1415/19.09.2023 г. на дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС относно актуална обстановка в Руската федерация, където е посочено, че частичната мобилизация в Русия е приключила, и възможността за втора вълна на мобилизация не се обсъжда в Кремъл. Поддържа се, че за чуждия гражданин не съществува реален риск от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Счита, че административният орган обосновано е преценил да отхвърли молбата за закрила, подадена от жалбоподателя, тъй като по отношение на него може да се направи извод, че става дума за мигрант, а не за лице нуждаещо се от международна закрила. Съгласно Глава ІІ, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, мигрантът е лице, което по причини различни от изброените в определението за бежанец, дадено в Женевската конвенция от 1951 г. и Протокола от 1967 г., доброволно напуска страната си, за да се засели другаде. Следователно неговата единствена цел на подаването на молбата е желанието му да си легализира престоя в Република България. Оспореният административен акт изпълнява изискванията за форма. Изводите на издателя му съответстват на материалноправните норми на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. В хода на административното производство са установени всички, релевантни за случая факти и обстоятелства. Решението на административният орган е правилно, законосъобразно, с правилно приложен материален закон и без допуснати нарушения на производствените правила с оглед нормите на вътрешното и на международното право.

Представителят на Варненска Окръжна прокуратура, дава заключение, че жалбата е неоснователна. Излагат се съображения, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 от ЗУБ. Не са събрани доказателства жалбоподателят да е подложен на реален риск от посегателство по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Целта на ЗУБ е да предостави международна закрила на чужди граждани и по действия на представяне на бежански и хуманитарен статут на тези граждани, които по някакъв начин са подложени на преследване в страната по произход. Във всички случаи наличието на постановените в закона предпоставки следва да бъде подкрепено с доказателства. В конкретния случай няма никакви данни жалбоподателят да е бил подложен на такова преследване или да съществува някаква конкретна, реална, опасност, застрашаваща него или негови близки, затова намира обжалваното решение на ДАБ за правилно и моли да бъде потвърдено.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Началото на административното производство е започнало по молба вх. № ОК-13-3/20.02.2023 г. от Г. Р., гражданин на Руска федерация, за предоставяне на международна закрила. С решение № УП-ОК3/13.03.2023г. на интервюиращ орган на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на основание чл.70, ал.1, във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 2 и т. 12 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С решение №935/30.06.2023 г. по адм.дело №854/2023г. на Административен съд-Варна, е отменено Решение № УП ОК 3/13.03.2023 г. и преписката е върната на интервюиращ орган на Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет за ново произнасяне съгласно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона.

От приложените по делото доказателства се установява, че при подаване на молбата Р. е попълнил регистрационен лист с лични данни, Декларация за съгласие за събиране информация и от други органи, информация за обработване на лични данни на чужденци, търсещи международна закрила, както и е декларирал, че се е запознал с указанията за предоставяне на международна закрила. Изготвена е била и дактилоскопна карта на лицето. Подадена е била молба-декларация да му бъде разрешено пребиваването за негова сметка на адрес в гр. В., като е декларирал наличието на достатъчно лични средства и е представил Нотариален акт за замяна на недвижим имот № 5, том I, рег. № 319, дело 5 от 2009 г., видно от който имотът е придобит от родителите на Г. Ю. Р.. С Решение №132/03.04.2023 г., издадено от и.д. Директор на РПЦ – София при ТП на ДАП му е разрешено да се настани на избрания адрес.

С кандидата за статут на бежанец или хуманитарен статут е проведено интервю на 13.03.2022г., в присъствието на преводач, в което сочи, че е напуснал страната си на 01.10.2022 г. легално, със самолет за Истанбул, Турция. В България е пристигнал легално, със самолет от Истанбул на 02.10.2022 година. През 2021 г. е получил 3 годишна българска виза. В България му е изтекъл срокът от 90 дни, поради което е посетил Дирекция „Миграция“, като срокът му е удължен до 04.03.2023 година. Определя се като християнин. Не е арестуван или осъждан в държавата си на произход. Няма проблеми поради принадлежността си към етническата си група. Няма проблеми поради изповядваната от него религия, не участва в религиозни организации, общност, секта. Преди да напусне страната си е живеел в гр. Москва. Не е отбивал военна служба. По професия е IT – специалист, сега работи като икономист. В момента е в България заедно със своя баща. Напуснал е страната си, тъй като е обявена частична мобилизация, а той не желае да участва в специализираната военна операция на Русия в Украйна. Не желае да участва и защото това е незаконна агресия спрямо Украйна. Иска да остане легално в България и да учи в български университет в гр. Варна. Не е подал молба за международна закрила веднага след пристигането си в България, тъй като не е познавал българските закони. Искал е да се запише в университет през 2022 г., но не е успял. Планира да остане в страната, да се запише в университет и да научи български език, като вече е уговорил да започне сезонна работа в хотел в к.к. „Златни пясъци“.

При провеждане на интервюто Г. Р. е представил Указа на президента на Р. Ф. за обявяване на частична мобилизация, копие на националния си паспорт, декларация от своя баща – Ю. Л. Р., че предоставя пълно и безвъзмездно финансово осигуряване, и безвъзмездно използване на собствен жилищен недвижим имот в Република България с адрес: гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, ет. 0, ап. 302 и 303 за целия период на пребиваване в България, както и пълномощно от Ю. Р., с което го упълномощава да управлява и да се разпорежда със собствения му недвижим имот – апартамент находящ се гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, ет. 0, ап. 302 и 303.

След връщане на преписката с кандидата за статут на бежанец или хуманитарен статут е проведено интервю на 08.08.2023г./л.35-37 от преписката/. В същото сочи, че няма проблеми заради принадлежността му към етническата група, към която принадлежи. Не е имал проблеми, заради изповядваната религия. Сочи, че е напуснал Русия, заради обявената частична мобилизация от руския президент. Не иска да участва в специалната военна операция, за него съществува риск, ако се завърне обратно там да участва в специалната военна операция. Описва се като пацифист и не иска да убива и да бъда убит в специалната военна операция. Причината, поради която отказва да бъде мобилизиран са пацифистките убеждения, както и това, че т.нар.военна операция се осъжда от света и се третира като война. Съществуват много доказателства за извършени военни престъпления от армията на Руси в Украйна, като тези данни са подадени от международни източници. Не е бил призоваван официално на военна служба след 21.09.2022г., но счита че ще бъде призован като се позовава на указ на руския президент и удостоверение на гражданин подлежащ на наборна военна служба. В интервюто сочи, че доколкото е военно задължен, ако се завърне в Русия ще бъде незабавно призован и ще бъде включен в специалната военна операция в Украйна и ще съществува риск за живота му. Подчертава, че не е отслужил задължителна военна служба и в мирно време са идвали призовки, но без подпис и печати, но той не се е отзовавал на тези призовки и не е имало никакви санкции спрямо него, след което го зачислили в запас и станал военно задължено лице.

С Решение № 22616/2023 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, на основание чл.75 ал.1 т.2 във вр. с чл.8 и чл.75, ал.1, т.4 във вр. с чл.9 от ЗУБ е постановен отказ да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

От фактическа страна решаващият орган е приел посоченото от чужденеца, че е напуснал Русия в началото на месец октомври 2022 г., легално за Турция. След което с полет от Истанбул, Турция и с българска виза, пристигнал легално в Република България на 02.10.2022 г., както и че е получил българска виза през 2021 г. в гр. Москва, Русия.

В проведените интервюто, кандидатът е мотивирал молбата си за международна закрила с нежеланието му да се яви на обявената частична мобилизация, а така също и с желанието си да се запише да следва във виеше учебно заведение в гр. Варна, Република България. Молителят е заявил, че основната причина да напусне Русия е отказът му да бъде мобилизиран, защото според думите му трябвало да участва във специалната военна операция в Украйна. Той аргументира отказа си да бъде мобилизиран, с факта, че е пацифист и че ако бъде изпратен в Украйна ще бъде убити или ще трябва да убива. Друга причина с която молителят мотивира молбата си за закрила е желанието му да следва виеше образование в български университет. Твърди, че не е съден или осъждан, не е бил арестуван и не бил член на политическа партия.

В хода на административното производство се установило, че за Р. не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец по ЗУБ. От фактите, които посочва в бежанската си история, не може да се направи извод за наличието на основателни опасения от преследване. Прието е, че кандидатът не може да представи основателни причини, защо той самостоятелно се опасява от преследване. Административният орган е направил извод, че от доказателствата по преписката, става ясно, че търсещият закрила никога не е бил обекта на посегателство от страна на държавни органи или организации, които държавата не може да контролира. Излагането на пацифистки убеждения, поради които той отказва да воюва в Украйна, не са достатъчни да обосноват заключението, че спрямо кандидата е налице основание да се смята, че той е преследван на територията на своята страна. Не всяко убеждение колкото и истинско да е то представлява достатъчно основателна причина за искане на статут на бежанец. В мотивите на решението е прието, че макар и не от решаващо значение е и фактът за начина по който кандидатът възприема военните действия в Украйна, наричайки ги по време на цялото интервю от 08.08.2023 г. „специална военна операция" и изразявайки се по този начин, молителят възприема и одобрява наложеното от руското правителство терминология по отношение на нахлуването на руски войски в Украйна, което от своя страна поставя под съмнение изразените от него пацифистки убеждения.

Прието е, че спрямо заявителя в страната му по произход не е упражнявано насилие и лично не е бил обект на репресии и никога не е получавал призовки в страната си на произход и не е бил призоваван под каквато и да е друга форма да се яви на обявената частична военна мобилизация през месец септември 2021 г., поради което е прието, че твърденията му за това че може да бъде мобилизиран и изпратен в Украйна са необосновани. Административният орган се е позовал на информацията посочена в справка с вх. № ЦУ-1415/19.09.2023 г. на дирекция „Международна дейност" на ДАБ при МС относно актуална обстановка в Руската федерация, където е посочено, че частичната мобилизация в Русия е приключила, и възможността за втора вълна на мобилизация не се обсъжда в Кремъл.

Също така е посочено, че според руските военни правила военнослужещи, които отказват да се сражават в Украйна, могат да бъдат уволнени, но не могат да бъдат наказателно преследвани. Този извод е бил направен от заявеното от адвокат М. Б.. От приложената информация било прието, че дори и да бъде мобилизиран, за руския гражданин съществува законовата възможност да откаже да се сражава в Украйна, без това доведе до наказателно преследване. В същата справка е посочено, че на 30 март 2023 г. руският президент В. П. подписва указ за набиране на 147 000 войници във въоръжените сили съобщават БГНЕС и различни чуждестранни информационни агенции. Самият процес по набиране в периода между 1 и 15 юли, а със същия указ президентът решава да освободи от военна служба войниците, моряците, сержантите и старшините, чийто срок на наборна служба е изтекъл, като документът влиза в сила в деня на публикуването му.

По-рано в същия ден, 30 март 2023 г., ръководителят на комисията по отбрана на Държавната дума А. К. съобщава, че наборниците няма да бъдат изпращани на служба в Донецката и Луганската народни републики, както и в Херсонска и Запорожка област.

Професионални и договорни войници се сражават заедно с членове на частни охранителни и военни компании, както и с мъже, вербувани от самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики в района на Донбас в Източна Украйна. Вместо да набират войски чрез обща мобилизация, руските наборни служби изглежда засилват усилията си за привличането на професионални войници.

От справката било установено, че от началото на инвазията на Русия на територията на Украйна, руското правителството все още не е постановило обща мобилизация на населението. Частичната мобилизация от септември 2022 г., по чиято причина чужденецът търси закрила, е обявена за приключила. Спрямо него не са приложени санкции от властите, не е бил подложен на преследване. Няма данни за риск такива да бъдат приложени в бъдеще, предвид че не е изразено отношение на властите до сега, нито има проявен интерес след като е напуснал Русия. Във връзка с тази информация, в допълнение с обстоятелството, че кандидатът не е получавал призовка за мобилизация се наложил извод, че същият няма никакви явни и доказани опасения, че може да бъде призован за военна служба и в бъдеще. Административният орган приел, че дори и евентуално да съществува възможност да бъде призован за военна служба, съгласно Глава V, § 167-168 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на ВКБООН в страни, където военната служба е задължителна, неизпълнението на това задължение често е наказуемо по закон. Опасенията от преследване и наказание за дезертиране или опит за бягство от военна служба сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване по смисъла на дефиницията. Прието е, че лице, което е дезертирало или избягало от военна служба, поради неприязън към военната служба или от страх от сражения, не е бежанец. То, обаче, може да е бежанец, ако дезертьорството или бягството от военна служба се съпътства от други значими за него мотиви да напусне или да остане извън страната си, или ако то има други причини, които се покриват с определението за основателни опасения от преследване. Направен е краен извод, че заключението в този случай е, че той е взел решение да напусне страната си по произход без видима причина възползвайки се от факта, че страната е нападнала Украйна и се намира в неблагоприятно външнополитическо отношение. Напускането на Русия от страна на кандидата не е съпътствано от други значими за него мотиви.

Направен е краен извод, че чужденецът не обосновава опасения от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група политическо мнение или убеждение. Не се установява спрямо него да е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2-5 от ЗУБ, както и риск от бъдещо такова. Прието е, че за руския гражданин не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ.

След извършена преценка на актуалната обстановка в Руската федерация посредством приложената по преписката справка вх. № ЦУ-1415/19.09.2023 г. на Дирекция Международна дейност" на ДАБ-МС, решаващият орган не е установил и разширенията, дадени в тълкувателно решение на Съда на Европейските общности (CEO) от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/07 и тълкувателно решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 30.01.2014 г. по дело № С-285/12 по тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива 2004/83/ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Приел е, че за молителят предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ не са налице. За него не съществува реален риск от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Молителят е посочил семейно положение-неженен, затова за него не са налице предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. Посочените от кандидата лични мотиви за желанието му да живее в Република България, не могат да бъдат оценени като хуманитарни с оглед предоставянето на статут по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, поради което и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците бил постановен отказ да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

По делото е приобщена справка от Дирекция „Международна дейност“ на Държавна агенция за бежанците при МС с вх. № ЦУ-1415/19.09.2023 г. / л. 12-33 от адм. преписка/.

Според Справката съгласно Федерален закон на Руската федерация от 28.03.1998 г. за военна повинност и военна служба, изпълнението на военна служба се извършва за руски граждани – чрез повиквателна, за граждани, които нямат националност /гражданство/ на чужда държава или разрешение за пребиваване или друг документ, потвърждаващ правото на постоянно пребиваване на гражданина на територията на чужда държава – доброволно/съгласно договора, за лица които имат гражданство на чужда държава или разрешение за пребиваване или друг документ, потвърждаващ правото им на постоянно пребиваване на територията на чуждата държава и за чуждестранните граждани – назначение с договор на военни длъжности, които са по заместване на войници, матроси, сержанти или старшини във въоръжените сили на Руската федерация или във военно формирование. Разпоредбата на чл.23 от Федералния закон за военната служба и военната служба постановява, че следните категории граждани не подлежат на наборна военна служба – лица, които са признати за негодни или годни с ограничения за военна служба по здравословни причини, лица, които изпълняват или са завършили военна служба в Руската федерация, лица, които изпълняват или са преминали алтернативна гражданска служба, лица, които са отбили военна служба в друга държава. Допълнително е посочено, че право на освобождаване от призовка за изпълнение на военна повинност имат и руски граждани, които имат научна степен класирана в Държавната класификационна система, са синове/братя на военнослужещи, отбили наборна военна служба и загинали при изпълнение на военната служба и на граждани, които при повикване от запаса за преквалификация са загинали при изпълнение на военната служба по време на преподготовка на резерва, граждани, починали в резултат на нараняване или заболяване. Руската армия използва наборната служба през годините с цел да гарантира, че има военно-обучени резерви, ако се наложи мобилизация при голяма война. Посочено е, че на 28.05.2022 г. руският президент В. П. подписва закон, премахващ горната възрастова граница за служба в руската армия, което означава, че лица, навършили 40-годишна възраст, вече също могат да служат. С премахването на горната възрастова граница от 40 години, не оставя максимална възраст за изпълнение на военна повинност. Уточнено е, че според специалисти това решение е било взето във връзка с нарастващите жертви при инвазията на Русия в Украйна. В т.3 от Справката е посочено, че след обявяването на частична мобилизация на 21.09.2022 г. Руската Дума е предприела законодателни мерки, свързани със завишена отговорност за престъпления против военната служба. Държавната дума на пленарна сесия приема на второ и трето четене поправки в Наказателния кодекс на Руската федерация, с които се предлага засилване на отговорността за някои престъпления срещу военната служба. По-конкретно се увеличават сроковете на наказание „лишаване от свобода” за действия като неизпълнение на заповедта на командир, дезертьорство, грабеж, нарушаване на правилата за бойно дежурство и умишлено унищожаване или увреждане на военно имущество по време на война, военни действия или мобилизация. Посочено е според адвокат М. Б., че според руските военни правила военнослужещите, които отказват да се сражават в Украйна, могат да бъдат уволнени, но не могат да бъдат наказателно преследвани. Адв.Беняш допълва, че „стотици и стотици” войници са се свързали с неговия екип за съвет как да избегнат възможността да бъдат изпратени в Украйна. Сред тях попадат 12 национални гвардейци от южния руски град Краснодар, които са уволнени, след като отказват да отидат в Украйна. „Командирите се опитват да заплашват войниците си със затвор, ако не са съгласни да се бият, но ние им казваме, че могат просто да откажат.” е допълнил адв. Беняш. Допълва, че не е запознат за случаи на наказателни дела срещу войници, отказали да се сражават. Според него няма правни основания за завеждане на наказателно дело, ако войник откаже да се бие, докато е на руска територия. Поради тази причина много войници са предпочели да бъдат уволнени или преместени, вместо да участват във военни действия. Позовавайки се на руски военни закони, адв. Беняш твърди, че ще бъде по-трудно за войниците да откажат да се сражават, ако Русия обяви пълномащабна война, тъй като по време на война правилата са съвсем различни и при такава хипотеза отказът би означавал много по-строги наказания, включително затвор. Пояснява, че настоящият статус на конфликта в Украйна дава на руските войници законен път да откажат участие, но някои от тях се оплакват, че това същевременно води до липса на адекватни грижи за тях.

В Справката е посочено, че на наборните войници в руската армия е забранено да служат в чужбина, включително и в Украйна. На 31.03.2022 г. руският президент В. П. подписва указ, разпореждащ набирането на 134 500 нови наборници в армията като част от годишния пролетен набор на Русия, но Министерството на отбраната уточнява, че повиквателните нямат нищо общо с конфликта в Украйна. Руският министър на отбраната С. Ш. е заявил, че нито един от повиканите няма да бъде изпратен в „горещи точки”. Годишният пролетен военен набор, който тече от 01.04.-15.07, ще засегне руснаци от мъжки пол на възраст между 18-27 г., се казва в указа на П., а Ш. е допълнил, че повиканите ще бъдат изпращани в назначените им бази в края на май 2022 г. В официално съобщение, публикувано на уебсайта на Министерството на отбраната, посочено, че новобранците няма да бъдат изпращани в горещи точки. Въпросът за участието на наборници в конфликта е изключително чувствителен, откакто на 09.03.2022 г. Министерството на отбраната е признало, че някои наборници са били изпратени в Украйна, след като преди това П. е отричал по различни поводи, заявявайки, че на фронта са били изпратени само професионални войници и офицери. Говорителят на П. по същото време казва, че президентът е наредил на военната прокуратура да разследва и да накаже длъжностните лица, отговорни за неспазване на инструкциите му за изключване на наборници от участие в конфликта в Украйна. В края на август 2022 г. руските власти издават заповед за увеличаване целевия размер на армията със 137 000 души, но анализаторите считат, че В. П. няма да използва широкомащабна военна кампания или да обяви военно положение. Мъжете на възраст от 18 до 27 г. трябва да служат в армията за срок от една година, но тези наборници не се изпращат в Украйна. Посочено е, че руските управляващи избягват обявяването на военно положение, с намерението да се поддържа чувството за нормалност в руските градове. Професионални и договорни войници се сражават заедно с членове на частни охранителни и военни компании, както и с мъже, вербувани от самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики в района на Донбас в Източна Украйна. Посочено е, че вместо да набират войски чрез обща мобилизация, руските наборни служби изглежда засилват усилията си за привличане на професионални войници. Към момента изглежда, че призовки получават руснаци, които са служили в армията и имат боен опит. На 30.03.2023г. В. П. е подписал указ за набиране на 147 000 войници във въоръжените сили, съобщават БГНЕС и различни чуждестранни информационни агенции. Самият процес по набиране на в периода между 1 и 15 юли, а със същия указ президентът решава да освободи от военна служба войниците, моряците, сержантите и старшините, чийто срок на наборна служба е изтекъл, като документът влиза в сила в деня на публикуването му. По-рано в същия ден, 30 март 2023 г., ръководителят на комисията по отбрана на Държавната дума А. К. съобщава, че наборниците няма да бъдат изпращани на служба в Донецката и Луганската народни републики, както и в Херсонска и Запорожка област.

В Справката е посочено, че от началото на инвазията на Русия на територията на Украйна, руското правителство все още не е постановило обща мобилизация на населението. Г-н А. К., старши научен сътрудник във фондацията „Карнеги” е изразил мнение, че властите може да имат опасения, че една обща мобилизация ще антагонизира големи сегменти от руското население, които иначе подкрепят „специалната операция“. Руснаците може да подкрепят конфликта, но всъщност не искат да се сражават”. „Няма скрита мобилизация в смисъл на принудително призоваване за участие в бойни действия в Украйна”, е казал О. И. – старши анализатор в Международната кризисна група. На 07.12.2022 г. руският президент В. П. е заявил, че не вижда необходимост от втора вълна на мобилизацията в подкрепа на руските сили в Украйна, но предупреждава, че деветмесечната инвазия на Русия може да се превърне в дълъг процес. Посочено е, че Кремъл е отказал да потвърди или да отрече слуховете за втора мобилизация в началото на 2023 г.

По делото е представена от Министерство на външните работи актуална информация относно обстановката в Руската Федерация, наказателно законодателство и указите на президента на РФ за провеждане на частична мобилизация в страната.

От същата се установява, че през лятото на 2023 г. Държавната дума РФ е одобрила на второ четене поправки относно промени в Кодекса за административните нарушения за увеличаване на глобите за не уведомяване или неявяване за регистрация и вписване на военна служба. При неявяване на гражданин, без основателна причина, по време и на място, посочени от военния комисариат, или при повикване за военна регистрация, ще бъде налагана глоба от 40 000 - 50 000 рубли (предходно - до 3 000 рубли). В т.2 описано актуално действащо руско законодателство, регламентиращо въпросите, свързани с военната служба и военната мобилизация. Федералния закон "Относно военната повинност и военната служба” от 28.03.1998 N 53-ФЗ (с последните изменения от 14.04.2023) http://pravo.gov.ru/proxy/ips/?docbody&nd=********* предвижда на военна повинност подлежат гражданите от 18 до 27 години. Планира се поетапно повишаване на долната граница на призивната възраст, и повишаване на горната граница до 30 г., но законът още не е приет: https://sozd.duma.gov.ru/bill/312507-8. От същия закон посочва основанията за отсрочка от военна служба: здравословно състояние, постоянна грижа за близък роднина, нуждаещ се от постоянна грижа, или инвалид, родител, възпитаващ сам детето си, родител на две или повече деца, родител на дете-инвалид до 3 години, студенти и др. Последните изменения в закона са свързани с т.нар. електронни повиквателни и електронен регистър. С тези изменения се създава законова презумпция за връчване на призовка за армията - счита се връчена от момента на публикуването й в личния акаунт на гражданина на сайта на електронното правителство или на датата на получаване на изпратената с препоръчано писмо призовка. Въвеждат следните т.нар. обезпечителни мерки за явяване на гражданите във военните комисариати: забрана за напускане на територията на РФ от датата, на която повиквателната се счита за връчена, и за неявяване по уважителни причини 20 дни след датата, указана в повиквателната: забрана за регистрация като едноличен търговец; забрана за регистрация на транспортни средства; отказ на кадастралната регистрация на недвижими имоти; ограничение за управление на МПС; отказ при искане на кредит или банков заем; забрана за регистриране на физическо лице като данъкоплатец - самоосигуряващ се, прилагащ специалния данъчен режим „професионален данък върху доходите", в данъчната служба (чл. 7.1. от ФЗ относно военната повинност и военната служба).

Указ на Президента на Руската федерация от 30.03.2023 № 220 „Относно призива през април-юли 2023 г. на гражданите на Руската Федерация на военна служба и относно уволнението от военна служба на гражданите, изпълняващи военна служба на основата на призив“ http://publication.pravo.gov.ru/Document/View/0001202303300022?index=0&rang eSize=1. Указ на Президента на Руската федерация от 10.05.2023 № 333 „Относно призива на гражданите на Руската федерация, намиращи се в запас, на военна подготовка“ http://publication.pravo.gov.ru/Document/View/0001202305100020 Такава военна подготовка се извършва всяка година. В зависимост от военния чин и звание, гражданите се числят в запаса до различна възраст (чл. 53 от ФЗ относно военната повинност и военната служба). Съществува законодателна забрана военната подготовка да има друга цел, освен подготовка за военна служба ( чл. 54 от ФЗ относно военната повинност и военната служба), във връзка с което, се твърди, че призваните от запаса няма да бъдат изпращани в зоната на военни действия. Указ на Президента относно частичната мобилизация. Федерален закон "Относно мобилизационната подготовка и мобилизацията в Руската федерация“ от 26.02.1997 N 31-ФЗ (с последните изменения от 04.11.2022) http://pravo.gov.ru/proxy/ips/?docbody=&nd=********* На призив на военна служба по мобилизация подлежат гражданите от запаса, които нямат право на отсрочка от призив при мобилизация. Не подлежат на призив осъдените и нереабилитираните по право за извършване на определени от закона престъпления. (чл. 17 от ФЗ относно мобилизацията). Отсрочка от мобилизацията се дава на основание (основанията за отсрочка от мобилизация са по- ограничени, отколкото основанията за отсрочка при общия военен призив по ФЗ относно военната повинност и военната служба): здравословно състояние, полагане на грижи за близки роднини, нуждаещи се от постоянна грижа и инвалиди, глави на многодетни семейство с 4 и повече деца, ненавършили 16 г. възраст, депутати от Държавната дума и сенатори от Съвета на федерациите, и др., както и на имащите т.нар. бронь (освобождаване от военна служба при мобилизация) (чл. 18 от ФЗ за мобилизацията), т.е. служители в органите на държавната власт и местното самоуправление, или в други организации, критично важни за функционирането на държавата и икономиката (напр. работници от ВПК, студенти, получаващи първо висше образование, служители в акредитирани IT-компании, служители в СМО, в някои организации от финансовия сектор и др.) Няма открити нормативни документи, регламентиращи категорията граждани подлежащи на „бронь", освен Заповед на Министерството на цифровото развитие на Русия от 26 септември 2022 г. N 712 „За препоръчителния списък с приоритетни специалности и области на обучение във висшето образование за задоволяване на основните нужди на акредитирани организации, работещи в областта на информационните технологии и телеком оператори в квалифицирани персонал". https://www.consultant.ru/document/cons doc LAW 427459/. посочено е , че „Бронирането" на служители се извършва по искане на заинтересованата организация. Указ на Президента на Руската федерация от 21.09.2022 № 647 "Относно обявяването на частична мобилизация в Руската Федерация"http://publication.pravo.gov.ru/Document/View/0001202209210001?index=0&rangeSize=1. Частичната мобилизация е започнала на 21 септември 2021 г. Планирано било призоваване на 300 хил. души. На 28 октомври 2022 г. военният министър С. Ш. докладва на президента на РФ за приключването на частичната мобилизация; на 1 ноември 2022 г. президентът П. обяви за завършването на частичната мобилизация. Няма указ за отмяна на указа за частична мобилизация. Юристите на Кремъл твърдели, че указът за мобилизация прекратява да действа с изпълнението му. Този указ не е прекратен с указ. Според Пресцентъра на Кремъл няма такава необходимост, тъй като МО на РФ обяви завършването на частичната мобилизация. Именно този указ станал причина за вълна от напускащи РФ мъже, които не желаят да станат евентуално обект на мобилизиране. По оценки броят на напусналите страната надхвърля 700 хиляди.

Подробно са описани административната и наказателна отговорност за отклонение от военна служба. Подчертава се, че при решаване на вината на гражданин, който е обвинен в част чл. 328, ал. 1 от НК, е необходимо „да се установи фактът на надлежното уведомяване на наборника за явяването му във военния комисариат". Отговорността за неявяване по призовка се носи само, ако тя е получена редовно.

Най актуалните законодателни промени са посочени като тези от 7 февруари 2024 г. Съветът на федерацията на РФ одобрила закон за конфискация на имуществото за разпространение на фейкове за армията и призиви за антидържавни действия. Тези изменения ще бъдат внесени в НК и НК-процесуален кодекси. Предвижда изземане на ценности, пари и друго имущество за фейкови информации срещу армията, всяка друга дейност насочена срещу държавата. Очакванията са, че ще бъдат насочени главно срещу по-известните напуснали страната критици на режима, журналисти, писатели, артисти и други обществено популярни лица.

Приобщени по делото са представените от жалбоподателя Указ на президента на Р. Ф. и удостоверение на лице, подлежащо на наборна военна служба МА 3875336.

По делото, е прието за послужване адм.д.№854/2023г. по описа на Административен съд-Варна.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Решението е връчено на 05.01.2024 г. и е обжалвано по съдебен ред с жалба вх. № УП22062/18.01.2024 г., подадена в срока по чл. 84, ал. 3 от ЗУБ.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно чл. 75 ал.1 от ЗУБ председателят на Държавната агенция за бежанците взема решение, с което предоставя и отказва статут на бежанец, както и предоставя и отказва хуманитарен статут. Процесната решение е издадено от председателят на Държавната агенция за бежанците, поради което обжалваното решение е издадено от компетентен орган.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, в т.ч. изложение на фактическите и правните основания за издаването му, поради което е валиден акт и позволява осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност.

Съдът намира, че при издаването на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до нарушение правото на защита на жалбоподателя и да налагат отмяната на оспорения акт на това основание. Решението е съобщено надлежно на адресата на език, който той владее, като всички процесуални действия в административното производство са извършвани в присъствие на преводач от езика, владян от търсещия закрила чужденец.

Обжалваното решение е издадено в срока по чл.85 ал.5 от ЗУБ, след връщане на преписката на интервюиращия орган. От приложеното по делото решение №935/30.06.2023г. по адм. дело №854/2023г. на Административен съд Варна се установява, че е постановено по жалба на Г. Р. против решение на интервюиращия орган взето по чл.84 ал.2 вр. чл.70 ал.1 от ЗУБ

В компетентността на председателят на Държавната агенция за бежанците е възложено да проведе административното производство като направи преценка на всички доказателства, вкл. нови такива постъпили след връщане на преписката. Проведено е ново интервю на 08.08.2023г. и процесното решение е постановено на основание чл.75 ал.1 т.2 и т.4 ЗУБ.

Съобразно нормата на чл. 73 от ЗУБ, първо е извършена преценка за предоставяне на статут на бежанец и след като е прието, че не са налице основанията за това е разгледана необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя.

Правилно административният орган е приел, че в случая не са налице основанията по чл. 8 от ЗУБ, за предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

Съгласно чл. 8, ал. 5 от ЗУБ, действията на преследване могат да бъдат: 1. физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; 2. правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; 3. наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; 4. отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; 5. наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1-3; 6. действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

В случая е видно от проведеното интервю, че към момента в който е напуснал страната жалбоподателят не е бил заплашван, не му е било оказвано насилие, не е бил задържан или арестуван, не е било възбуждано срещу него съдебно дело (процес) и не е бил осъждан в Русия. Той е напуснал Русия в началото на месец октомври 2022 г., легално за Турция. След което с полет от Истанбул, Турция и с българска виза, пристигнал легално в Република България на 02.10.2022 г. Българската виза е получил през 2021 г. в гр. Москва, Русия.

Една от причините, на която се позовава жалбоподателя и по време на интервюто е изложил, че не желае да се яви на обявената частична мобилизация и основната причина да напусне Русия е отказът му да бъде мобилизиран, защото според него трябвало да участва във специалната военна операция в Украйна. Аргументира отказа си да бъде мобилизиран, с факта, че е пацифист и че ако бъде изпратен в Украйна ще бъде убит или ще трябва да убива. Друга причина с която молителят мотивира молбата си за закрила е желанието му да следва виеше образование в български университет. Принципното неприемане на войната и военните действия извършвани от една държава, сами по себе си не са основание за предоставяне на статут на бежанец, по смисъла на ЗУБ. За да бъде предоставен такъв статут е необходимо да бъде безспорно установено, че лицето има основателни опасения от преследване. По делото не се установява жалбоподателят да е бил преследван в Русия. Също така, по делото не са ангажирани доказателства за външно изразеното от негова страна на това негово мнение. Според правилото на § 5, чл. 4 от Директива 2004/83/ЕО „когато държавите-членки прилагат принципа, съгласно който молителят трябва да обоснове своята молба, и когато определени аспекти на неговите декларации не се подкрепят от документни или други доказателства, тези аспекти не изискват потвърждение, когато са изпълнени следните условия: а) молителят реално е положил усилия да обоснове своята молба; б) всички относими елементи, с които молителят разполага са били представени и е било дадено задоволително обяснение за липсата на останалите доказателствени елементи; в) декларациите на молителя са преценени за свързани и достоверни и те не противоречат на известните и относими към неговия случай общи и конкретни информации; г) молителят е представил молбата си за международна закрила във възможно най-ранния момент, освен ако молителят може да посочи определени причини за това, че не го е направил, и д) общата достоверност на твърденията на молителя е могла да бъде установена". Настоящият съдебен състав, в контекста на мотивите за оценяване доказателствената стойност на изложените от молителя твърдения приема за случая, че не са изпълнени в кумулативна съвкупност условията, по смисъла на чл. 4, § 5, б. б. "в" и "д". Макар жалбоподателят да е положил усилия за обосноваване на молбата за закрила твърденията си правилно са преценени като недоказани. Известните факти за авторитаризма на президента на РФ и за протестите срещу войната в Украйна са повод за излагане на твърдения за преследване, основано на различно политическо мнение (см. чл. 8, ал. 1 ЗУБ). Такива твърдения обаче в конкретния случай не са налице. Чл. 9, § 1 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, от 29 април, 2004 г. регламентира, че "актовете, считани за преследване, по смисъла на член 1А от Женевската конвенция: а) трябва да бъдат достатъчно сериозни по своето естество или по повторяемия си характер, за да представляват тежко нарушение на основните права на човека, и по-конкретно на правата, упражняването на които не е възможно да бъде ограничено по какъвто и да било начин по силата на член 15, параграф 2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, или б) трябва да представляват съвкупност от различни мерки, включително и нарушения на правата на човека, която да бъде достатъчно тежка, за да засегне индивида по начин, сравним с посоченото в буква а)". Липсата на доказани конкретни данни, потвърждаващи твърденията на търсещия закрила обуславят извод, че опасенията му са неоснователни и конкретно за него не съществува опасност да бъде задържан и репресиран, в случай че се завърне в страната си на произход.

Основните твърдения са, че е имало вероятност да воюва срещу Украйна.

Първо, следва да се отбележи, че видно от Удостоверение на лице подлежащо на наборна военна служба Г. Р. МА 3875336 на 15.01.2009г. от наборна военна комисия е признат за годен за военна служба и се води на отчет. Подлежи на призив на редовна военна служба през пролетта на 2010г. Посочено е, че следва да се яви във военния комисариат по местожителство самостоятелно в периода от 1 до 30.04.2010г. Съгласно протокол №7 от 26.05.2010г. Решение ПП „а т.2 чл.24 на Федералния закон на РФ да се яви във военния комисариат в периода от 1 до 20.06.2013г. на медицинска комисия.

От горното не се установява, жалбоподателят да е призован в мобилизацията за участие във войната в Украйна. Представеното удостоверение единствено подкрепя казаното в интервюто на 08.08.2023г., а именно, че не е бил призоваван официално на военна служба след 21.09.2022г., както и че не е отслужил задължителна военна служба и в мирно време са идвали призовки, но без подпис и печати, но той не се е отзовавал на тези призовки и не е имало никакви санкции спрямо него, след което го зачислили в запас и станал военно задължено лице.

Второ, съдът приема, че жалбоподателят се притеснява от вероятността да бъде мобилизиран и възможността да се озове насред реални бойни действия. Тези опасения обаче не са достатъчни, за да се направи извод, че трябва да му бъде предоставен статут на бежанец, в т. ч. и международна закрила, тъй като хипотетичната вероятност той да бъде мобилизиран, не обосновава автоматично наличието на реална заплаха от преследване. От всички изброени в чл. 8, ал. 5 от ЗУБ действия на преследване само действията по т. 5 имат някакво отношение към носенето на военна служба, но това са само действия, които биха се осъществили при отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия и то когато тази военна служба би предполагала извършването на военни престъпления или престъпления против мира и човечеството. В случая за яснота следва да се отбележи, от представената справка от Дирекция „Международна дейност” на Държавна агенция за бежанците при МС, се установява, че след обявяването на частична мобилизация на 21.09.2022 г. Руската Дума е предприела законодателни мерки, свързани със завишена отговорност за престъпления против военната служба. Държавната дума на пленарна сесия приема на второ и трето четене поправки в Наказателния кодекс на Руската федерация, с които се предлага засилване на отговорността за някои престъпления срещу военната служба. По-конкретно се увеличават сроковете на наказание „лишаване от свобода” за действия като неизпълнение на заповедта на командир, дезертьорство, грабеж, нарушаване на правилата за бойно дежурство и умишлено унищожаване или увреждане на военно имущество по време на война, военни действия или мобилизация. Посочено е според адвокат М. Б., че според руските военни правила военнослужещите, които отказват да се сражават в Украйна, могат да бъдат уволнени, но не могат да бъдат наказателно преследвани, с което се опровергават изцяло тезата на жалбоподателя. Адв. Беняш допълва, че не е запознат за случаи на наказателни дела срещу войници, отказали да се сражават. Според него няма правни основания за завеждане на наказателно дело, ако войник откаже да се бие, докато е на руска територия. Няма данни жалбоподателят, да е имал задължение да се яви, няма повиквателна нито са били предприети срещу него някакви репресиви действия. Пояснено е в справката, че позовавайки се на руски военни закони, адв. Беняш твърди, че ще бъде по-трудно за войниците да откажат да се сражават, ако Русия обяви пълномащабна война, тъй като по време на война правилата са съвсем различни и при такава хипотеза отказът би означавал много по-строги наказания, включително затвор. Пояснява, че настоящият статус на конфликта в Украйна дава на руските войници законен път да откажат участие. В случая Р. не е отказал да отбие военна служба, не е поучил повиквателна, и няма данни да са били предприети някакви действия от страна на руските власти за предходни негови неявявания, за които жалбоподателя сочи в проведеното интервю.

Отново в Справката е посочено, че на наборните войници в руската армия е забранено да служат в чужбина, включително и в Украйна, с което твърденията на жалбоподателя, че е имало вероятност да воюва в Украйна се опровергават. Установява се от справката, че на 31.03.2022 г. руският президент В. П. подписва указ, разпореждащ набирането на нови наборници в армията като част от годишния пролетен набор на Русия. Според справката руският министър на отбраната С. Ш. е заявил, че нито един от повиканите няма да бъде изпратен в „горещи точки”. В официално съобщение, публикувано на уебсайта на Министерството на отбраната, е посочено, че новобранците няма да бъдат изпращани в горещи точки.

Регламентираните в Наказателния кодекс на Руската федерация, Глава 33 „Престъпления против носене на военната служба”, съдържа състави на престъпления, които се въвеждат и в други държави, за да се гарантира носенето на военната служба, субординационна дисциплина в армията, спазването на реда на мястото на военния сбор и др., с цел защита на териториалната цялост на съответната държава.

Според § 169 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на организацията на ООН, дезертьор или лице, което се опитва да избяга от военна служба, може също да се счита за бежанец, когато се докаже, че то ще понесе несъответстващо на провинението сурово наказание за военното си нарушение поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения, или има основателни опасения от преследване по гореизброените причини и извън наказанието за дезертиране. Опасенията от преследване и наказание за дезертиране сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване по смисъла на § 167 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на организацията на ООН, а както се посочи вече, по отношение на жалбоподателя не се установява никоя от горните характеристики. Данните относно размера на предвиденото в РФ наказание за отклоняване от военна служба и начините за събиране на информация, необходима за поддържане на военната отчетност за гражданите, не променят този извод, доколкото не са налице останалите изискуеми предпоставки. Поради това, с оглед обстоятелствата, на които жалбоподателят основава своите опасения от преследване, съдът приема, че хипотезата на § 169 от Наръчника не е налице.

Според § 170 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на организацията на ООН, съществуват и случаи, при които необходимостта от изпълнение на военната служба, е единствената причина да се иска статут на бежанец. В тази хипотеза лицето следва да докаже, че изпълнението на военната служба за него би означавало участие във военни действия, противоречащи на неговите действителни политически, религиозни или морални убеждения или на валидни съображения на съвестта. В проведеното интервю жалбоподателят декларира, че не иска да участва в специалната военна операция, тъй като за него съществува риск. Описва се като пацифист и не иска да убива и да бъда убит в специалната военна операция. Причината, поради която отказва да бъде мобилизиран са пацифистките убеждения, както и това, че т.нар.военна операция се осъжда от света и се третира като война.

Жалбоподателят обаче не сочи каквито и да било данни за външно обективиране на своите убеждения за отношението му към войната в Украйна чрез конкретни действия, представляващи техен израз, поради което съдът приема, че не е доказана "искреността на политическите и моралните убеждения", съобразно изискванията на § 174 от Наръчника. От приложените по делото доказателства не се съдържат такива, които да установяват, да е бил преследван, не е арестуван, нито са му повдигнати обвинения както преди, така и след напускането на Руската Федерация. Не са изложени конкретни и изрични възгледи на Р. спрямо войната в Украйна, неговите морални съображения или възгледи, в противоречие на създадения от Русия военен конфликт в Украйна, поради което и не доказва предпоставки за предоставяне статут на бежанец. Както бе отбелязано по-горе не съществува реална възможност Р. да бъде мобилизиран да воюва срещу Украйна, предвид данните предоставени от Справка на Дирекция „Международна дейност”. Прави впечатление, че Р. посочва, че му е била издадена виза за посещение в РБългария през 2021г. и легално е пристигнал в страната. Това поражда основателни съмнения относно достоверността на неговите съображения за напускането на Русия, поради нежеланието да „воюва” срещу Украйна.

Установява се, че в Русия не е въведено военно положение, не са затваряни границите, след началото на военните действия в Украйна, и руските власти не са препятствали напускането на РФ от мъже, годни за военна служба. В справката се сочи, че в Русия няма скрита мобилизация и принудително призоваване, а в бойни действия участват професионални и договорни войници, членове на частни охранителни и военни компании и мъже, вербувани от Донецка и Луганска народни републики, като се засилват усилията за привличане на професионални войници. Отбелязано е също, че частичната мобилизация е приключила към 28 октомври 2022 г., според изявление на руския министър на отбраната, като възможност за втора вълна на мобилизация не се обсъжда в Кремъл.

Опасенията на жалбоподателят, че ще бъде мобилизиран не са достатъчни, за да се направи извод, че трябва да му бъде предоставен статут на бежанец, в т. ч. и международна закрила, тъй като хипотетичната вероятност той да бъде мобилизиран, не обосновава автоматично наличието на реална заплаха от преследване.

Следва да се отбележи, че съгласно чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на ДАБ при МС Дирекция "Международна дейност" събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека, и изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Следователно приетите по делото справки са издадени от компетентен държавен орган в кръга на правомощията му по установените форма и ред, поради което представляват официални свидетелстващи документи и се ползват с материална доказателствена сила, т. е. те обвързват съдът да приеме, че при извършената от издателят им проверка са установени именно фактите, които са удостоверени в тях. Те не се опровергават от представените от жалбоподателя доказателства-удостоверение на лице подлежащо на наборна военна служба МА 3875336 и указ на президента на РФ от 21.09.2022г., доколкото в същите не съдържат данни, че актуалната обстановка в страната характеризираща се с проблемното утвърждаване от Русия на върховенството на закона и налагане на демократични порядки е променено.

В случая, видно от проведеното интервю, към момента в който е напуснал страната жалбоподателят не е бил заплашван, не му е било оказвано насилие, не е бил задържан или арестуван, не е било възбуждано срещу него съдебно дело (процес) и не е бил осъждан в Русия. Той е напуснал страната легално. Напуснал е Русия в началото на месец октомври 2022 г., легално за Турция. След което с полет от Истанбул, Турция и с българска виза, пристигнал легално в Република България на 02.10.2022 г. Българската виза е получил през 2021 г. в гр. Москва, Русия. Факт е, че родителите на Г. Ю. Р. са собственици от 2009г. на недвижими имоти в РБългария съгласно нотариален акт за замяна на недвижим имот № 5, том I, рег. № 319, дело 5 от 2009 г.

Така посочените обстоятелства, обосновават извода, че жалбоподателят не желае да се върне в Русия, поради причини от личен и битов характер и естество, като ги обвързва с желание да учи в български университет, но това са причини от личен характер, които са извън предметния обхват на ЗУБ, като те определят жалбоподателя, като мигрант, а не като лице, нуждаещо се от международна закрила, съгласно легалното определението дадено в Глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците, че мигрантът е лице, което по причини различни от изброените в определението за бежанец, дадено в Женевската конвенция от 1951 г. и Протокола от 1967 г., доброволно напуска страната си, за да се засели другаде.

От жалбоподателят не се твърди и по делото не се установява, на член от неговото семейство да е предоставен статус на бежанец, поради което спрямо него не намира приложение и нормата на чл. 8, ал. 9 ЗУБ, съгласно която за бежанци се смятат и членовете на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец, при условие че семейните връзки предшестват влизането на чужденеца на територията на страната и доколкото това е съвместимо с личния им статус и не са налице обстоятелствата по чл. 12, ал. 1.

Текстът на чл. 9, ал. 1 ЗУБ е идентичен с този на чл. 15 от Директива 2004/83/ЕО, „относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила”. Чл. 15 (букви „а”, „б”, „в”) определя, кои посегателства следва да се считат за тежки. Хуманитарен статут (чл. 9, ал. 1 ЗУБ) може да бъде предоставен на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Изложените по – горе мотиви са релевантни и по отношение извода на ответника за липса на основания, на жалбоподателя Р. да бъде предоставен хуманитарен статут. Съдът приема, че председателят на ДАБ обосновано е преценил да отхвърли молбата за закрила, тъй като по отношение на него не може да бъде прието, че: съществува реална опасност от тежки посегателства, като изброените в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ. С Решение от 30.01.2014 г. на СЕС, по дело С-285/12 е дадено тълкуване на член 15, б. "в" от Директива 2004/83, вр. член 2, б. "д" от същата, предполагащо по-свободно приложение и позоваване на понятието "въоръжен конфликт". Ответникът е изложил мотиви в горния смисъл и така е изпълнил задължението си да обсъди всички релевантни за конкретния случай обективни данни, както и твърденията на търсещия закрила. На територията на Р. Ф. няма военен конфликт, липсват и данни за безогледно насилие, което да е изключително, за да обоснове в достатъчна степен страх от преследване и заплаха за живота на жалбоподателя. Не се установява спрямо него да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. В настоящия случай не е установено, по отношение на жалбоподателя да е съществувала реална опасност, която да е била повод за напускането на Руската федерация. Представените от него и приети по делото доказателства, според настоящия съдебен състав не следва да бъдат кредитирани като доказателства, подкрепящи „бежанската история”. Данните за подлежащ на наборна военна служба на Р. не установяват и не доказват твърденията му за причините, поради които е напуснал страната си. Това поведение на жалбоподателя съдът приема, че е с цел да легитимира бежанската му история, но не способства за установяване нейната достоверност.

От доказателствата по делото не може да се направи извод, че спрямо жалбоподателя са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха. Административният орган е направил изследване на всички твърдени факти от бежанската история на Р., свързани с личното му положение и правилно е достигнал до извод за липсата на материалноправни предпоставки за предоставяне на търсената закрила.

Предвид изложеното жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от горните съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Ю. Р., руски гражданин, ЛНЧ **********, срещу Решение № 22616/2023 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл.75 ал.1 т.2 във вр. с чл.8 и чл.75, ал.1, т.4 във вр. с чл.9 от ЗУБ е постановен отказ да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Република България.