РЕШЕНИЕ
№ 195
гр. Силистра, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря Д. В. С.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20243420100639 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от Б. С. Н. против М. К. С., в която ищцата твърди, че
нейният дядо С. Ф. С. притежавал дворно място в гр. С., обозначено в действащата
кадастрална карта на града, одобрена със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, като ПИ с идентификатор ..........с площ от 144 кв.м. и
административен адрес: гр. С., ул. „К. И.“ № ......заедно с построените в него сгради
едноетажна жилищна сграда с идентификатор .........с площ от 80 кв.м. и едноетажна
селскостопанска сграда с идентификатор ...........с площ от 5 кв.м. Чрез НА № 126, т. 3 по
описа на РС – С. за 1979 г. С. Ф. С. дарил на сина си С. С.ов Ф., баща на ищцата, къща от
две стаи, кухня и килер, полумасивна постройка навес, чешма и клозет и малко навесче,
равняващи се на 125 кв.м. от имот с кад. № 3379, кв. 14,част от парцел 12, отреден за имоти
кад. № 3381, 3380, 3379, без останалите две стаи и част от дворното място (към момента ПИ
с идентификатор ..........). Ищцата изразява становище, че нотариалният акт за дарение касае
целия имот и сгради, тъй като волята на дарителя била единствено да си запази ползването
на стаите, в които е живял.
С. Ф. С. починал през 1989 г. и оставил като свои наследници синовете си К. С. Ф., А.
С. Ф. и С. С.ов Ф., баща на ищцата; последният на свой ред починал през 2011 г. и бил
наследен от ищцата и нейната майка и брат, които прехвърлили чрез договор за покупко –
продажба, обективиран в НА № 57, т. 11 по описа на СВ – С. за 2016 г., наследените от тях
идеални части от имота (общо 2/3 ид.ч.).
При ползването на имота ищцата срещала трудности от страна на нейния чичо К. С.
Ф., който настоявал да му прехвърли част от него, като в замяна на това обещал, че ще
1
осигури пълен достъп до нейната част. Поради тези причини чрез НА № 20, т. 16 по описа
на СВ – С. за 2022 г. тя му дарила 1/6 ид.ч. от имота, която впоследствие той прехвърлил на
сина си, ответник по делото, чрез договор за дарение, обективиран в НА № 87, т. 11 по описа
на СВ – С. за 2023 г.
Към настоящия момент ответникът ползвал и двете сгради в имота, без две стаи в
дъното на сграда № 1, но той ограничил достъпа на ищцата и до тези стаи, като издигнал
стена и преградил напречно целия имот, така че тя не можела да достигне до тях откъм
двора и улицата. Тъй като през миналата година дъщерята на ищцата закупила съседен
имот, тя получила достъп до стаите си откъм този имот, но този начин на преминаване
създавал големи неудобства и освен това тя не можела да ползва другата част от сградите и
двора съобразно вещните си права. Поради изложените причини моли съда да разпредели
ползването на имота съобразно дяловете на страните, като предостави на нея означената в
червен цвят част от него съобразно изготвена от нея скица, а на ответника – означената в син
цвят.
Предявеният иск е с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС.
С протоколно определение от 03.07.2024 г. като страни по делото са конституирани и
неучастващите по делото наследници на С. Ф.С. – К. С. Ф., И. А. Ф. и Т. А. Ф..
В писмения си отговор ответникът М. К. С. твърди, че настоящото ползване на имота
било резултат от взаимното съгласие на страните, тъй като ищцата поискала да ползва
горната част от имота, а долната оставила за ползване на него. Поради тази причина тя
закупила съседния имот с цел да си направи отделен вход към нейната част, а освен това
присъствала при изграждането на стената в двора и не се възпротивила на това начинание
(дори самата тя предложила дворът да бъде преграден с мрежа или стена). Противопоставя
се на направеното от ищцата предложение за разпределение на ползването, тъй като частта,
предназначена за ползване от него нямала вход, двор, тоалетна и баня.
Изразява несъгласие с мнението на ищцата, че чрез договора за дарение, обективиран
в НА № 126, т. 3 по описа на РС – С. за 1979 г., нейният баща придобил целия имот, предмет
на делото, като твърди, че изключените от сделката две стаи били предвидени да останат в
наследство на неговия баща, а към момента ги определя като наследствени.
В писмения си отговор ответникът К. С. Ф. твърди, че двете стаи, изключени от
нотариалния акт за прехвърляне на част от имота в полза на С. С.ов Ф. (НА № 126, т. 3 по
описа на РС – С. за 1979 г.) били предвидени за него, както и че той винаги стопанисвал,
поддържал и се грижил за къщата. Твърди също така, че допреди две години ищцата не се
интересувала от имота, а впоследствие изразила съгласие с настоящото разпределение на
ползването.
Ответниците И. А. Ф. и Т. А. Ф. не депозират писмен отговор на предявения иск. В
съдебно заседание изразяват желание да получат част от наследството на С. Ф. С., ако им се
полага такова, но понастоящем не желаят да им бъде обособен дял при разпределяне на
неговото ползване.
2
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС.
По делото е представен НА № 126, т. 3 по описа на РС – С. за 1979 г., обективиращ
договор за дарение, чрез който дарителят С. Ф. С. дарил на сина си С. С. Ф. (С. С. Ф.) имот
със следното описание: къща от две стаи, кухня и килер, полумасивна постройка навес,
чешма и клозет и малко навесче, равняващи се на 125 кв.м. от имот с кад. № 3379, кв. 14,
част от парцел 12, отреден за имоти кад. № 3381, 3380, 3379, без останалите две стаи и част
от дворното място. От приложена по делото актуална скица, издадена от АГКК, е видно, че
предметът на нотариалния акт касае имот с идентификатор 66425.501.6313 и сградите в
него; представено е също така удостоверение за наследници на лицето С. Ф. С., както и
множество удостоверения и декларации за идентичност на лице с различни имена, от които е
видно, че имената С. Ф. С., С. Ф. С., С. Ф. С., С. Ф. К. и С. Ф. С. са имена на едно и също
лице, без същевременно да е налице удостоверение за идентичност на дарителя по НА №
126, т. 3 по описа на РС – С. за 1979 г. и наследодателя на страните според имената му по
представеното по делото удостоверение за наследници. Въпреки това следва да се приеме, че
двата документа касаят едно и също лице (дарителя С. Ф. С. и наследодателя С. Ф. С.), тъй
като между страните няма спор в тази насока и родствената връзка между страните по
договора за дарение е била приета от нотариуса, удостоверил тази сделка. От представеното
по делото удостоверение за наследници на С. Ф. С. се установява, че същият е починал през
1989 г. и е бил наследен от тримата си синове - К. С. Ф., конституиран от съда като ответник
по делото, А. С. Ф. и С. С. Ф., като А. С. Ф. се явява наследодател на другите конституирани
от съда ответници И. А. Ф. и Т. А. Ф., а С. С. Ф., явяващ се е и надарено лице по НА № 126,
т. 3 по описа на РС – С. за 1979 г., е наследодател на ищцата, а също така на нейния брат и
на майка - преживяла наследодателя съпруга. Чрез договор за покупко – продажба,
обективиран в НА № 57, т. 11 по описа на СВ – С. за 2016 г., майката и братът на ищцата (Р.
Б. Ф. и Н. С. С.) прехвърлили собствените си 2/3 ид.ч. от имота, предмет на
първоначалния договор за дарение, сключен в полза на техния общ наследодател С. С. Ф., а
чрез договор за дарение, обективиран в НА № 20, т. 16 по описа на СВ – С. за 2022 г., ищцата
прехвърлила на своя чичо, ответникът К. С. Ф., 1/6 ид.ч. от същия имот. Впоследствие
последният дарил същата идеална част от имота на сина си М. К. С., първоначален ответник
по делото, чрез договор за дарение, обективиран в НА № 87, т. 11 по описа на СВ – С. за
2023 г.
Съдът не споделя тезата на ищцата, че договорът за дарение в полза на нейния баща
(НА № 126, т. 3 по описа на РС – С. за 1979 г.) касаел целия имот и сгради, тъй като
изявлението на дарителя за изключване на две стаи и част от дворното място следвало да се
тълкува като израз на волята му да запази правото си на ползване върху тях. В нотариалния
акт изрично е отразено, че две стаи и част от дворното място не са предмет на дарението, а
същевременно по делото не са представени доказателства, че нарочното им изключване от
сделката има различно значение от това, което следва от формалния прочит на документа.
3
Ищцата е на мнение, че разпитаните по нейно искане свидетели А. А. и Ф. А. установяват
намерението на страните за прехвърляне на целия имот чрез свидетелството, че имено
нейният баща, надарено лице по договора, се грижил за дарителя до смъртта му, което
придавало на дарението значение на благодарност за положените усилия и гледане. По този
въпрос на първо място следва да се отбележи оскъдността на дадените от свидетелите
показания относно грижите за дарителя, тъй като същите не си спомниха неговото име, а
също и името на неговия син, бащата на ищцата (а свидетелката Ф. А. не беше сигурна по
този въпрос), те не описаха здравословното му състояние и нуждата му от грижи, не
посочиха в какво се изразяват грижите и каква е тяхната продължителност и дали
единствено надареният е полагал такива или това са правили и другите му синове и най –
вече К. С. Ф., който винаги е обитавал имота. На второ място грижите за дарителя не
разкриват волята му да отчужди в полза на грижещия се целия свой имот, а не само част от
него, като въз основа на тях не могат да се правят кардинални изводи в никаква посока, още
по – малко в желания от ищцата смисъл, като се има предвид освен това и обстоятелството,
че другият син К. С. Ф. е оставен да живее в имота и след дарението, което не би било
логично, ако чрез сделката целият имот е бил прехвърлен на неговия брат. Съдът приема за
допустимо волята на страните по една правна сделка да се тълкува на база факти, които не
се съдържат в документа, който я обективира, но в конкретния случай по делото не бяха
установени такива, които навеждат на даденото от ищцата тълкуване, поради което не са
налице основания да се приеме, че смисълът на сключената сделка е различен от формално
изразения в договора.
Казаното означава, че намерението на договарящите е било да се извърши
прехвърляне на реална част от сградата и дворното място, но същевременно същите не са
индивидуализирали предмета на своя договор, поради което текстът на документа не
позволява да бъдат фактически отграничени дарената и запазената част от процесния имот.
Нотариалният акт не съдържа местоположението на прехвърлените, съответно запазените
помещения, нито съдържа описание на прехвърлените и запазени части от дворното място,
поради което съдът приема, че неопределеността и дори неопределяемостта на основната
престация опорочава договора с оглед невъзможността за дефиниране на неговия предмет. В
тази връзка следва да се добави, че по отношение на дворното място предметът на сделката
не е конкретизиран в идеални части, а единствено е отбелязано, че сградите, помещенията и
навесите, чието прехвърляне се предприема, са с площ от 125 кв.м., а част от дворното място
се запазва, което допълнително увеличава неизвестностите относно волята на дарителя по
въпроса дали се запазва идеална част от правото на собственост или реална и ако е така,
къде се намира тя. Поради тази причина съдът счита, че за целите на настоящото
производство НА № 126, т. 3 по описа на РС – С. за 1979 г. не следва да се взема под
внимание, тъй като се явява нищожен поради липсата на предмет на основание чл. 26, ал. 2,
пр. 1 ЗЗД (горното следва и от мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 28.06.2017 г. на
ВКС по т. д. № 3/2014 г., ОСГК).
Така описаната ситуация не позволява извършването на преценка за съответствие на
4
новообособената чрез договора за дарение от 1979 г. част и оставащата непрехвърлена част
от имота със строителните правила и нормативи за съществуването на самостоятелни
жилища, тъй като волята на страните не е изразена по достатъчно конкретен начин, така че
да става ясно кои са помещенията, които следва да участват при обособяването на двата
обекта.
Нищожността на договора да дарение обосновава наследяването на правото на
собственост върху процесния имот и сгради от тримата синове на основния наследодател
при равни квоти, т.е. по 1/3 ид.ч. за всеки от тях. По делото не бяха изразени твърдения и
ангажирани доказателства, че тези квоти са се променили през годините, например поради
изтекла в нечия полза придобивна давност, като в тази насока следва да се отбележи, че
ищцата и ответниците К. С. Ф. и М. К. С. не се позовават на такава, а наследниците на А. С.
Ф. са на мнение, че следва да получат полагащата им се част от наследствения имот, което
сочи, че не са се дезинтересирали от собственическите си права върху него. Всички
последващи сделки с имота преповтарят първоначално формулирания предмет на договора
за дарение от 1979 г., поради което на същия принцип следва да се приеме, че се явяват
нищожни и като такива не са произвели присъщия си вещнопрехвърлителен ефект.
Чл. 32, ал. 1 ЗС гласи, че общата вещ се използва и управлява съгласно решението на
съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ, а съгласно ал. 2 на
същата разпоредба ако не може да се образува мнозинство или ако решението на
мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от
съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава
управител на общата вещ. По силата на изложените по – горе аргументи следва да се
приеме, че ищцата (която е завладяла и квотите на своята майка и брат) притежава 1/3 ид. ч.
от имота и сградите в него, а ответникът К. С. Ф. - също 1/3 ид.ч., поради което най -
справедливото разпределение на неговото ползване е по равно между тези страни, при
положение че ответниците И. А. Ф. и Т. А. Ф., които също притежават 1/3 ид.ч. от имота,
нямат понастоящем претенции да ползват някаква част от него. Отделно от това от
заключението на вещото лице става ясно, че към момента ответникът К. С. Ф. и
семейството на сина му ползват част от сграда с идентификатор .............. с площ от 40 кв.м.,
състояща се от три стаи, разположени в предната част на имота откъм входа от ул. „К. И.“,
сграда с идентификатор ............ и 27 кв.м. от свободното дворно място (всичко общо 72
кв.м.), а ищцата ползва останалата част от сграда с идентификатор ............ и свободно
дворно място от 32 кв.м. (всичко общо 72 кв.м.). Това фактическо ползване отговаря на
установените по делото равни квоти на страните и допълнително аргументира единият от
двата предложени от вещото лице варианта на разпределение на ползването (първи
вариант), при който на ищцата следва да се позволи преминаване през частта, разпределена
за ползване на ответника с оглед осигуряване на достъп от улицата до ползваната от нея част
от имота. По делото се установи, че към момента тя не разполага с такъв достъп до имота
си, тъй като не е допускана до него откъм неговия вход, т.е. през двора, ползван от
ответника К. и сина му, а за да достигне до своята част било необходимо да преминава през
5
съседен имот, понастоящем собственост на нейната дъщеря. Отделно от това по делото не е
спорно, че ответниците К. С. Ф. и М. К. С. изградили стена в двора на имота, която
разделяла ползваните от страните части от двора и препятствала достъпа до частта,
ползване от ищцата, като твърденията на ответниците, че стената била издигната с нейно
съгласие и дори по нейно предложение, като израз доброволно постигнатото разпределение,
останаха недоказани, тъй като нито един от разпитаните по тяхно искане свидетели не
потвърди, че тя е била запозната с построяването на стената, а още по – малко – че е била
съгласна с тази идея или че същата е предложена от самата нея. Напълно очевидно е, че
бидейки съсобственици на един имот страните К. С. Ф. и Б. С. Н. следва да го ползват като
самостоятелен обект на право на собственост, поради което достъпът до него следва да се
осъществява през собствения му излаз на улица, а не през съседни имоти, дори те
понастоящем да принадлежат на родственици на някой от съсобствениците.
Поради изложените аргументи съдът счита, че ползването на имота следва да се
разпредели съобразно описания по – горе първи вариант от заключението на вещото лице с
оглед на неговото съответствие с квотите на страните и фактическото му разделяне между
тях. Вторият вариант от предложението на експертизата се основава на различни квоти на
съсобственост – 5/6 ид.ч. за ищцата и 1/6 ид.ч. за ответника М. К. С., поради което той е
неприемлив с оглед на направените от съда изводи относно фактите, обосноваващи
собственическите права на страните, които изводи, макар да не се ползват със сила на
присъдено нещо, са необходими за целите на настоящото производство при наличието на
спор относно квотите в съсобствеността (в този смисъл е и ТР № 13/12 от 10.04.2013 г. по
тълк.д. № 13 от 2012 г.). При обособяването на дяловете за ползване съдът също така
съобразява обстоятелството, че всеки от тях би могъл да задоволява нуждите на едно
домакинство, тъй като живущите в първия дял (за К. С. Ф.) ползват санитарен възел в сграда
с идентификатор ............, а вторият дял, предвиден за ищцата, понастоящем е в ремонт и
предстои изграждането на необходимите за самостоятелното му ползване помещения.
Тъй като с оглед на изложените по – горе доводи на съда, свързани с правото на
собственост върху процесния имот, ответникът М. К. С. не е титуляр на вещни права върху
него, производството по делото спрямо този ответник следва да бъде прекратено.
Съдът счита, че искането на ищцата за заплащане на деловодни разноски следва да
се уважи единствено по отношение на разноските за експертиза и държавна такса, които
следва да се разпределят по равно между нея и ответника К. С. Ф. с оглед на равните им
дялове от имота и еднакви права при разпределянето на неговото ползване. Производството
по чл. 32, ал. 2 ЗС има сходство с делбеното такова, при което разноските за извършване на
делбата се разпределят съразмерно на квотите на съделителите, а тези за адвокатски хонорар
остават за страните както са ги направили. Поради тези причини ответникът К. С. Ф. следва
да заплати на ищцата разноски за експертиза в размер на 233 лв. и за държавна такса в
размер на 15 лв. С оглед на казаното и на основание чл. 235 ГПК С. районен съд
РЕШИ:
6
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на ответника М. К. С. с ЕГН
**********.
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на ПИ с идентификатор .................... по кадастралната
карта и регистри на гр. С., одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с площ от 144 кв.м. (сто четиридесет и четири кв.м.) и
административен адрес: гр. С., ул. „К. И.“ № .......... заедно с построените в него едноетажна
жилищна сграда с идентификатор ................. с площ от 80 кв.м. (осемдесет кв.м.) и
едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор .............. с площ от 5 кв.м. (пет кв.м.),
при съседи на имота: имоти с идентификатори: ............, .........., ............, .........и ......... , който
имот е съсобствен между ищцата Б. С. Н. с ЕГН ********** от гр. С., ул. “К. И.“ № ........ и
ответниците К. С. Ф. с ЕГН ........... от гр. С., ул. „К. И.“ № ....... , И. А. Ф. с ЕГН **********
от гр. С., ул. „Т.“ № ......... и Т. А. Ф. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „М. Д.“ № ........., като
-на К. С. Ф. с ЕГН .............. от гр. С., ул. „К. И.“ № ....... СЕ ПРЕДОСТАВЯ ЗА
ПОЛЗВАНЕ част от сграда с идентификатор ............... с площ от 40 кв.м., състояща се от три
стаи, разположени в предната част на имота откъм входа от ул. „К. И.“, сграда с
идентификатор ............. и 27 кв.м. от свободното дворно място, като този дял е оцветен в
синьо в скицата, представяща вариант 1 от заключението на вещото лице (Приложение 2),
неразделна част от съдебното решение, при съседи: ПИ с идентификатори ............... ,
..................... , другата част от ПИ с идентификатор ............... , която ще се ползва от Б. С. Н.,
и ...................;
-на Б. С. Н. с ЕГН ********** от гр. С., ул. “К. И.“ № ........... СЕ ПРЕДОСТАВЯ ЗА
ПОЛЗВАНЕ част от сграда с идентификатор ............... с площ от 40 кв.м., разположена в
дъното на имота, и свободно дворно място от 32 кв.м., като този дял е оцветен в червено в
скицата, представяща вариант 1 от заключението на вещото лице (Приложение 2),
неразделна част от съдебното решение, при съседи: другата част от ПИ с идентификатор
................., която ще се ползва от К. С. Ф., и ПИ с идентификатори ............., ................,
................. и .............., като за достъп до тази част от имота следва да се преминава през
частта от имота, предоставена за ползване на К. С. Ф. по пътека с дължина 9,70 м. и ширина
0,90 м. и обща площ 8,70 кв.м. при координати на правото на преминаване, посочени в
скицата, представяща вариант 1 от заключението на вещото лице (Приложение 2),
неразделна част от съдебното решение.
ОСЪЖДА К. С. Ф. с ЕГН .............. от гр. С. ул. „К. И.“ № ......... да заплати на Б. С.
Н. с ЕГН ********** от гр. С., ул. “К. И.“ № ........ направените по делото разноски в размер
на 15 лв. (петнадесет лв.) за държавна такса и 233 лв. (двеста тридесет и три лв.) за
експертиза, като ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата за присъждане на разноски над така
посочените размери.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването.
7
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
8