Решение по дело №8171/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260109
Дата: 25 август 2020 г.
Съдия: Светла Илменова Замфирова
Дело: 20194430108171
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

25.  08.  2020  г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ПЛЕВЕНСКИЯТ     РАЙОНЕН   СЪД,    ТРИНАДЕСЕТИ  ГРАЖДАНСКИ   СЪСТАВ,   в   открито  съдебно  заседание  на  четиринадесети август  през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛА  ЗАМФИРОВА

 

при   секретаря   Наталия   Николова,    като разгледа докладваното от председателя  гр.  д.    8171  / 2019  г.  по  описа  на  РС  -  Плевен, за да се произнесе, намери за установено следното:

        

В районен съд гр. Плевен е постъпила искова молба от  ******, ЕИК ***, против ***., ЕГН **********,***,  с която е предявен иск  с правно основание чл. 415 от ГПК. В исковата молба   се твърди, че е издадена заповед за изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч. гр. дело по описа на РС - Плевен,  връчена на длъжника, който в срока по чл. 414 ГПК е депозирал писмено възражение. Ищецът претендира   заплащане на сумите по издадената заповед за изпълнение,  поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника.  

В срока по чл.131 от ГПК   е депозиран писмен отговор от ответната страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Безспорно е, че със заповед за изпълнение съдът е разпоредил    ***., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ  на  кредитора  ******, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***,  сума в размер на 318,13 лв. - главница, представляваща неизпълнени парични задължения, дължими се съгласно фактура № ***г., фактура № ***г. и фактура № ***г.

 

ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***г. до изплащане на вземането, както и сумите от 25  лв. – внесена държавна такса и 360 лв. – адвокатско възнаграждение.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Неизпълнени парични задължения, произтичащи от следните договори между длъжника ***. и  ***.  *** /с предишно наименование  ******/: Договор за мобилни услуги № ***и Договор за лизинг от ***г.

Видно от представения договор за мобилни услуги, между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което операторът е предоставил на абоната телефонен номер, при съответни месечни такси и срок на действие на договора, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата - абонаментни такси. За да се приеме, че за процесния период от време ответникът е ползвал далекосъобщителните услуги, доказателствената тежест е на ищеца. По делото липсват каквито и да е доказателства за това, дали по силата на сключения договор за мобилни услуги,  операторът реално е предоставил на клиента такива услуги, дали същите са били вярно отчетени от измервателните средства на доставчика на услугите и дали са правилно тарифирани, а оттук - и дали са коректно фактурирани. Приложените по делото фактури, на които се позовава ищеца, не са подписани от ответника и доказателствената тежест за получените от него далекосъобщителни услуги и начина на определяне на цената им се носи от ищеца. Липсва доказателства за едностранно прекратяване на договорите.

 На второ място: Относно неустойка, свързана с предсрочно прекратяване на договора. На първо място, неустойката е нищожна поради накърняване на добрите нрави и в тази връзка тя не поражда задължения за ответника. В случая неустойка е начислена на две основания- фиксирана сума и друга- в размер на месечните абонаменти до края на срока на договора. При предварителното фиксиране на размер на неустойката, подобна клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1, предложение трето от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Основната цел на така уговорената клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на потребителя, тъй като не се държи сметка за цената на самата услуга, оставащият срок на договора и евентуалните вреди на търговеца. Доколкото противоречието е още при уговарянето, то въобще не е налице валидна клауза за тази неустойка, същата не е породила действие и оттук - претенцията се явява неоснователна.

Още повече, че  клаузата за неустойка се явява нищожна на основание чл. 146,  ал.1 от Закона за защита на потребителите,  във вр. с чл. 143,  т. 14  от ЗЗП. Ответникът има качеството на потребител по смисъла на §13 т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Съгласно разпоредбата на чл.146 ал.1 от ЗЗП  неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В нормата на чл. 143 от ЗЗП се съдържа примерно изброяване на неравноправни клаузи, а разпоредбата на чл.144 посочва изключенията. За да е нищожна една клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да е неравноправна, осъществявайки някой от фактическите състави на чл. 143 от ЗЗП; да не попада в някое от изключенията на чл. 144 от ЗЗП и да не е уговорена индивидуално. Съдът намира, че процесната клауза за неустойка осъществява фактически състав по чл.143 т.14 от ЗЗП, т.к. налага на потребителя изпълнение на неговите задължения за заплащане на абонаментната такса за предоставяните от оператора услуги до края на първоначално уговорения срок, без доставчикът на практика да предоставя услугите, като същевременно не попада в изключенията по чл.144 от ЗЗП. Клаузата от процесния договор, предвиждаща търсената от ищеца неустойка не е индивидуално уговорена, тъй като представлява част от предварително изготвен от оператора бланков договор, в който се попълват при подписването му единствено данните индивидуализиращи конкретния потребител и избрания план /вид предоставяна услуга. Ето защо,  ответникът, в качеството на потребител, не би могъл да влияе върху съдържанието му, договаряйки със ***на ***промени в бланкетните клаузи. Противното - предоставена такава възможност при подписване на процесиите договори, не се установява от ангажираните от ищеца доказателства.

На трето място: Третата претенция,  касаеща неплатени лизингови вноски,  ищецът е предоставил на ответника ***. Ищецът е представил напълно нечетливо копие на договора за лизинг, поради което не може да се проверят твърденията му за наличието на валидно възникнали между страните облигационни правоотношения по посочения договора за лизинг и клаузите по него. Отделно от това, начислените като дължими лизингови вноски в представените по делото фактури не кореспондират на твърденията в исковата молба, като наред с това начисленията за лизингови вноски във фактурите са крайно неясни /без посочен период, лизингова вещ, за която се отнася вноската и др./. Освен това,  издадените от ищеца фактури представляват едностранни негови изявления, удостоверяващи изгодни за него обстоятелства.

На основание чл.12 от Общите условия към договора за лизинг, в какъвто смисъл е било твърдението на ищеца, посочената клауза е за неустойка, която изисква писмено известяване от ищеца до ответника, съдържащо недвусмислено волята му, че обявява предсрочна изискуемост на месечните вноски, когато ***не изпълни свое задължение по договора, като правото на ищеца да развали и прекрати действието на договора е уредено и в чл.10 и  чл. 11  от ***- в хипотезата на чл.10,  ал.2 - с писмено изявление, без необходимост ищецът да дава срок за изпълнение на ответника, а при условията на чл. 11,   ал. 2 - и с предвидено задължение за заплащане на неустойка, равна на оставащите и неплатени месечни лизингови вноски до размера на общата цена. Няма доказателства изготвената от ***покана до ответника за заплащане на дължимите суми за месеците да му е била връчена надлежно, поради което, считам фактическият състав за претендиране на неустойка не е бил осъществен, поради което такава не се дължи..

Страните по делото трябва да са в облигационно правоотношение, за да се търси отговорността на ответника, като в процесния случай тази предпоставка не е налице.  

Не е доказана по безспорен начин дължимостта на главницата, поради което неоснователен се явява искът  за лихва, който е  акцесорен по отношение на главния иск и поради неоснователността на главния иск следва също да бъде отхвърлен.

При този изход на делото, на ищеца следва да се възложат  разноските в настоящото производство.

           По изложените съображения съдът

 

Р        Е       Ш        И:

 

ОТХВЪРЛЯ  КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения  иск за признаване на установено по отношение на    ***., ЕГН ********** ***, че дължи ДА ЗАПЛАТИ  на  кредитора  ******, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***,  сума в размер на 318,13 лв. - главница, представляваща неизпълнени парични задължения, дължими се съгласно фактура № ***г, фактура № ***г. и фактура № ***г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***г. до изплащане на вземането, както и сумите от 25  лв. – внесена държавна такса и 360 лв. – адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на  обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

             

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: