№ 594
гр. П., 08.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500646 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл., във вр. с чл.83, ал.2 от ГПК.
Същото е образувано по подадена молба с вх.№4905/20.09.2022г. от Н.
Л. Л. чрез пълномощника му адв.Б. Б. срещу Определение №601 от
25.08.2022г., постановено по гр.д.№362/2021г. по описа на РС- В..
Твърди се в същата, че постановеното определение е неправилно. В тази
връзка се сочи, че с обжалваното определение, първоинстанционният съд е
оставил без уважение искането на жалбоподателя, на основание чл.83, ал.2 от
ГПК, да бъде освободен от внасянето на такси и разноски. За да постанови
своя акт, съдът е приел, че Н. Л. разполага с достатъчно средства, с които да
заплати разноските.
Приема се от жалбоподателят, че това становище не може да бъде
споделено. В този смисъл са изложени подробни съображения. Въз основа на
същите се моли, да се отмени обжалваното определение и се постанови
съдебен акт, с който на основание чл.83, ал.2 от ГПК, Н. Л. Л. бъде освободен
от дължимата държавна такса за подадена въззивна жалба, както и евентуално
бъдещите такси и разноски за въззивното и касационното производство.
Съдът като взе предвид постъпилата молба и отговор на
последната и като прецени материалите по делото, намира за установено
следното:
Видно от Решение №155/16.06.2022г., постановено по гр.д.№362/2021г.
по описа на РС- В. е осъден, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД Райфайзенбанк
1
България ЕАД, да заплати на Н. Л. Л., сумата от общо 1 190,95 евро, от които
397,14 евро- главница, 269,77 евро- наказателна лихва, 24,04 евро-
наказателна надбавка, 490 евро- такса за усвояване на кредит и 10,00 евро-
такса за разглеждане на документи, дадени без основание по Договор за
потребителски кредит от 20.04.2011г., ведно със законна лихва от
08.03.2021г., до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за разликата
над сумата от 1 190,95 евро, до претендираната сума от общо 11 028,81 евро,
като неоснователен.
Осъден е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Райфайзенбанк България ЕАД,,
да заплати на Н. Л. Л., разноски по гр.д.№362/2021г. на РС- В. за държавна
такса в размер на 104,47лв. и съдебно-икономическа експертиза, в размер на
76,33лв. или общо 180,80лв.
Осъден е на основание чл.38, ал.2 ЗА, Райфайзенбанк България ЕАД, да
заплати на младши адвокат Б. В. Б.- АК В., разноски за правна защита и
съдействие в размер на общо 1121,23лв.
Осъден е, на основание чл.78, ал. 8 ГПК, във вр. чл.25, ал.1 от Наредба
за заплащане на правната помощ, Н. Л. Л., да заплати на Райфайзенбанк
България ЕАД, разноски за процесуално представителство от юрисконсулт, в
размер на 150лв.
Против това решение са постъпили възззивни жалби и от двете страни в
процеса.
С Разпореждане №1351/21.07.2022г., съдът е оставил, на основание
чл.262, ал.1, във вр. с чл.261, т.4 от ГПК, въззивна жалба с вх.№3718 от
15.07.2022г., подадена от Н. Л. Л. против Решение №36/18.02.2022г. по гр.д.
№509/2021г. по описа на РС- В.. Указано е на жалбоподателя, в едноседмичен
срок от връчване на съобщението, да внесе по сметка на ОС- П., държавна
такса в размер на общо 431,41лв. и да представи доказателства за това.
Указано е, че при неизпълнение на дадените указания, на основание чл.262,
ал.2, т.2 от ГПК, жалбата ще бъде върната.
Видно от Молба с вх.№4357/19.08.2022г. от Н. Л. Л., подадена във
връзка с разпореждането от 21.07.2022г. под №1351 е поискано от същия, на
основание чл.83, а.2 от ГПК, да бъде освободен от внасянето на посочената
такса и евентуално бъдещите такси и разноски във въззивното производство.
Към молбата е представена декларация за материално и гражданско
2
състояние, служебна бележка за трудово възнаграждение и удостоверение за
семейно положение, съпруг/а и деца.
Видно от Определение №601 от 25.08.2022г., постановено по гр.д.
№632/2021г. по описа на РС- В. се установява, че районният съд е оставил без
уважение, на основание чл.83, ал.2 ГПК, молбата на Н. Л. Л. за освобождаване
от заплащане на държавна такса, а именно по депозираната от него въззивна
жалба в производството по гр.д.№362/2021г., по описа на РС- В..
Оставена е без движение, на основание чл.262, ал.1, връзка чл.261, т.4
ГПК, въззивна жалба вх.№3718 от 15.07.2022г., подадена от Н. Л. Л., против
Решение №36/18.02.2022г. по гр.д.№509/2021г. по описа РС- В..
Указано е на жалбоподателя, в едноседмичен срок от връчването на
съобщението, да внесе по сметка на ОС- П., държавна такса в размер на общо
431,41лв. и да представи доказателства за това.
Указано е, че при неизпълнение в срок на дадените указания на
основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК, жалбата ще бъде върната.
Посочено е, че определението в частта, с която е оставена без уважение
молбата на молителя подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на страната пред ОС- П.. В останалата част има
характер на разпореждане и не подлежи на обжалване.
При тези данни, настоящата инстанция намира от правна страна
следното:
Подадената частна жалба е процесуално допустима, като по същество
си е основателна касаещо освобождаването от държавна такса.
Съображенията в тази насока са следните:
За разглеждане на отправена до съда молба за защита и съдействие на
гражданските права, ищците са задължени да заплащат държавна такса в
определения от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, размер, съобразно цената на иска. Гражданският
процесуален кодекс предвижда изключения, при които страната да бъде
освободена от заплащането на такси и разноски в производството. Това са
предвидените в чл.83, ал.1 от ГПК хипотези, съобразно качеството на
страната или естеството на предявения иск, както и по отношение на
физическите лица, за които е признато от съда, че не разполагат с достатъчно
средства.
3
По молбата на страната за освобождаване от държавна такса, на
основание чл.83, ал.2 от ГПК, преценката на съда се извършва с оглед
доходите на ищеца и на семейството му, имуществото, здравословно
състояние, трудова заетост, възраст и всяко друго констатирано
обстоятелство, което е от значение за преценката, дали лицето разполага с
достатъчно средства да заплати таксите и разноските по делото.
Целта на разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК е да се даде възможност за
защита на лични и имуществени права и на лица, чието материално
положение не позволява поемане изцяло или частично на разходите в
съдебното производство.
Законът ясно посочва, че имущественото състояние на страната се
удостоверява с декларация. Страната удостоверява притежаваното от нея
имущество чрез неговото деклариране под страх от наказателна отговорност
за престъпление по чл.313 от НК.
Въз основа на представената декларация, съдът следва да прецени дали
молителят разполага с достатъчно средства към момента на искането, като
съобрази данните от представената декларация.
При декларирани данни, за липса на получавани доходи и наличие на
парични средства е недопустимо, съдът да откаже освобождаването от такса,
мотивирайки отказа си си с евентуални предположения за възможни доходи.
В този смисъл Определение №285 от 15.07.2013г. по ч.гр.д.№4118/2013г. на
ВКС, ІVг.о.
В случая, първоинстанционният съд е приел, че според приложената
към молбата декларация по чл.83, ал. 2 ГПК молителят е на 39-годишна
възраст, женен, не притежава моторно превозно средство, получава доходи от
заплата, като такива получава и съпругата му, като общият им размер е над
1700лв., освен това получават ежемесечно детски надбавки в размер на над
500лв., притежават собствено жилище с площ от 310кв.м., което е достатъчно
да задоволи нуждите им като семейство, а и предполага, че част от него би
могла да се отдава под наем, откъдето да се реализират допълнителни доходи,
управител е на фирма като едноличен търговец и прокурист на още една, в
добро здравословно състояние е, като в такова са и членовете на семейството
му, което не предполага да извършва ежемесечно разходи за лечение.
Съобразявайки данните за имущественото състояние и месечните
4
доходи на молителя и тези на съпругата му, семейното му положение,
здравословното му състояние, както и това на членовете на семейството му,
възрастта му, както и трудовата му ангажираност като управител и прокурист
на две търговски дружества, съдът е счел, че не са налице предпоставките на
чл.83, ал.2 ГПК за уважаване на молбата, а именно липса на достатъчно
средства за заплащане на такси и разноски в производството на
първоинстанционния съд при обсъждане на събраните доказателства за
имуществото и доходите на жалбоподателят е неточна, поради което
обжалваното определение е необосновано и в този смисъл е неправилно.
В конкретният казус, не може да се сподели констатацията на
първоинстанционния съд в насока, че молителя и съпругата му получават
детски надбавки в размер над 500лв. От представената декларация на Л.,
безспорно се установява, че за четирите деца съпругата му получава детски
надбавки в размер на 135лв. за четири деца.
Действително, съгласно процесната декларация се установява, че
жалбоподателят е управител и прокурист, съответно на търговско дружество
и едноличен търговец, но данните в нея са, че последните не осъществят
дейност и в последица от това, на практика от тях Л. не може да получава
доходи.
Не може да се приеме констатацията на районния съд в насока, че част
от жилището може да бъде отдавано под наем, тъй като данните от
декларацията са, че жилището е собственост на съпругата, не са налице
доказателства опровергаващи факта, че в него не живее многочленното
семейството на жалбоподателят. На практика не са налице данни от който
може да се изведе извод, че същото може да се отдава под наем за да се
генерират доходи.
Относно установените доходи от трудови възнаграждения, то следва да
е посочи на база представените доказателства, че те са в общ размер на
1879лв., включващи доходите на двамата съпрузи и детските надбавки в
размер на 135лв.
Не може да има спор, че жалбоподателят е баща на четири деца, като
всичките са на възраст под 10 години.
Няма как да се игнорира фактът, че при тези доходи и членовете на
семейството на Л. всяко от лицата разполага с доход за издръжка от под
5
314лв.
Не може да има спор, че съгласно Постановление №286 от 19.08.2021г.
на МС, е определена от 01.01.2022г. линия на бедност в страната на 413лв.
Факт е, че през 2022г. са налице силни инфлационни процеси, което е довело
до значително нарастване в цените на основни стоки и услуги необходими за
всеки човек.
При така изложените съображения, настоящия въззивен състав намира,
че събраните по делото доказателства са достатъчни за извода на съда, че
жалбоподателят е обосновал невъзможността на заплати дължимата се
държавна такса за депозираната от него въззивна жалба с вх.
№3718/15.07.2022г., поради липса на достатъчно доходи и имущество,
респективно искането му по чл.83, ал.2 от ГПК е основателно и като такова
следва да бъде уважено.
Предвид на това, подадената жалба следва да се уважи, а обжалваното
определение, като неправилно се отмени, вместо което се освободи Н. Л. от
задължението за внасяне на държавна такса в размер на 431,41лв. по въззивна
жалба с вх.№3718/15.07.2022г. против Решение №36/18.02.2022г. по гр.д.
№509/2021г. по описа РС- В.. В последица от това, не следва да се изпълнява
определението в частта, с която е оставена без движение процесната въззивна
жалба за внасяне на дължимата се държавна такса. Съдът не намира
основание, с оглед на настоящия съдебен акт, който се обжалва, че следва да
се произнася по искането за освобождаване на евентуални бъдещи такси и
разноски във въззивното и касационно производство. Основанието за това е
т.13 от ТР №6 от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК,
определяща кой е компетентния съд да разгледа това искане.
Предвид на гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определение №601 от 25.08.2022г., постановено по гр.д.
№632/2021г. по описа на РС- В. с което е оставена без уважение, молбата на
Н. Л. Л., на основание чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от заплащане на
държавна такса в размер на 431,41лв., по депозираната от него въззивна
6
жалба с вх.№3718/15.07.2022г. против Решение №36/18.02.2022г. по гр.д.
№509/2021г. по описа РС- В., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА Н. Л. Л., с ЕГН *********** от гр.В., ул.“Ц.С.“ №29
от заплащане на държавна такса в размер на 431,41лв., по депозираната от
него въззивна жалба с вх.№3718/15.07.2022г. против Решение
№36/18.02.2022г. по гр.д.№509/2021г. по описа РС- В..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7