Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-324 25.02.2021
година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА:
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански
състав
На шести
октомври две хиляди и двадесета година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2.
ЙОРДАНСКА МАЙСКА
Секретар: Тодорка
Стоянова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 1907 по описа за
2020 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата съдебна
инстанция е образувано по въззивна жалба
вх.№13318/20.03.2020г., подадена от П.Х.В., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Станчев - БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
,,Хан Крум“ №38 и въззивна жалба
вх.№15172/30.04.2020г., подадена от Община Бургас, ЕИК *********, с адрес: ул.
,,Александровска“ №26, представлявана от Кмета
Димитър Николов Николов, против Решение №851 от
06.03.2020 г., постановено по гр. дело № 6575/2018 г. по описа на Районен съд -
Бургас, с което съдът е разпределил реалното ползване между В.П.М., ЕГН **********;
И А Б, роден на ***г., гражданин на С; Р.Г.П., ЕГН **********;***,
представлявана от кмета Димитър Николов; Е.О.К., ЕГН **********; И.Б.Х.; К.Д.Б.;
П.Х.В., ЕГН **********; М.Я.Ч., ЕГН **********; Л.Ж.Р., ЕГН **********; Я.Ж.Ч.,
ЕГН **********; М.Д.Ч.; Г.Д.А., ЕГН **********; П.С.С.,
ЕГН **********; Д.Ж.С., ЕГН **********; С.Н.С., ЕГН **********; М.С.К., ЕГН **********;
Т.А.П., ЕГН **********; С.П.С., ЕГН **********; Д.А.Т., ЕГН **********; П.А.А., ЕГН **********; Д.Д.П., ЕГН **********;
С.Р.П., ЕГН **********; М.Х.Ж., ЕГН **********; К.Х.П., ЕГН **********; З.Ж.С.,
ЕГН **********; Р.Г.Т., ЕГН **********; Ж.Г.С., ЕГН **********; Н.Х.В., ЕГН **********;
Д.С.В., ЕГН **********, на съсобствен между тях
недвижим имот, представляващ имот с идентификатор 07079.613.289 по КК на
гр.Бургас, с площ 775 кв.м. и административен адрес: гр. Б, ул. ,,**“ №16-18,
съгласно шестия вариант в допълнителното заключение по СТЕ на вещото лице Мирчо
Мавродиев (скица, вариант 6 към горното заключение, приложена на л.358 от
делото, представляваща неразделна част от настоящото решение).
Със същото
решение съдът е присъдил в полза на В.П.М., ЕГН **********, И А Б, роден на ***г.,
гражданин на Сирия и Р.Г.П., ЕГН **********, разноски за вещо лице в размер на
52.48 лв. (петдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки), дължими от
ответниците – физически лица.
С въззивна жалба вх.№13318/20.03.2020г., подадена от П.Х.В.,
чрез адв. Станчев - БАК, със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. ,,Хан Крум“ №38, се изразява недоволство от така постановеното
съдебно решение. На първо място се излага становище за недопустимост на първоинстанционния съдебен акт, като се
иска неговото обезсилване като недопустим. Развиват се подробни съображения в
тази насока. В подкрепа на изложеното се цитира съдебна практика. Алтернативно,
иска се отмяна на съдебното решение като неправилно. Претендира се присъждане
на направените по делото съдебно - деловодни разноски за въззивната
инстанция.
С депозираната въззивна жалба вх.№15172/30.04.2020г. подадена от Община
Бургас, представлявана от Кмета Димитър Николов Николов, се навеждат се доводи
за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен по
недопустим иск, при нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Посочва се, че крайните правни изводи на съда не кореспондирали със събраните
по делото доказателства. Излагат се съображения. Иска се отмяна на
първоинстанционното решение.
В предвидения законов срок по
делото е постъпил отговор на въззивните жалби от въззиваемите В.П.М., К.С.Д. и Р.Г.П., чрез адв. Силвия Пенева - БАК. Излага се становище за
неоснователност на въззивните жалби. Оспорват се
наведените от въззивниците доводи. Иска се
потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на
сторените пред въззивната инстанция разноски.
Въззивните жалби са
подадени в срока по чл. 259 и следващите от ГПК.
Пред Районен съд – Бургас е предявен
иск с правно основание чл.32, ал.2 от Закона за собствеността.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Видно от
приложените и събрани пред първата съдебна инстанция писмени доказателства, в
поземлен имот с идентификатор 07079.613.289 с административен адрес: гр.
Бургас, ул. „Цар Петър“ №16-18 и с площ от 775 кв.м., стар № 478, кв.180,
парцел 1, по отношение на който се иска на основание чл.32 ал.2 от ЗС
разпределение на ползването от съсобствениците, е построена от ЖСК „Щерю
Воденичаров“ сграда с идентификатор 07079.613.289.1 с предназначение: многофамилна жилищна сграда, брой на етажите – 4, брой на
самостоятелни обекти – 16, като самото строителство е било извършено след 1959
година. С протокол № 25/07.08.1959г. на ИК на Бургаски градски общински народен
съвет е отстъпено право на строеж на ЖСК „Пчела“ и ЖСК „Щерю Воденичаров“ за
построяване на жилищен блок.
В последствие е
направено обединение между двете ЖСК-а и сградата е изградена като такава от
ЖСК „Щ. Воденичаров“.
Тъй като
страните не могат да постигнат съгласие за ползването на дворното място, същите
на основание чл.32 ал.2 от ЗС са поискали от съда да разпредели ползването на
дворното място. Производството по чл.32 ал.2 от ЗС е спорна съдебна
администрация и касае ползването и служенето с общата вещ. Постановеното от
съда решение цели да замести решението на съсобствениците на вещта, като същото
не се ползва със сила на присъдено нещо. Съгласно ал.2 на чл.32 „ако не може да
се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата
вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава
въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата
вещ“.
Няма спор по
делото, че чрез изграждане на ЖСК „Щ. Воденичаров“ суперфициалите,
придобивайки право на собственост върху конкретни апартаменти в жилищната
сграда видно от приложените нотариални актове, са придобили суперфициа
(право на строеж)
върху 1/16 идеална част както от общите части на сградата, така и от правото на
строеж върху парцела, върху който е построена сградата. Само по отношение на Р
К и Р Ш, които в последствие са прехвърлили на А и С. С правото на собственост
на апартамент с нотариален акт № 77, т.1, рег.№886, нот.дело
№ 69/17.05.2018г., Областния управител на Бургаска област на 01.09.1998 г. е
продал имот – частна държавна собственост, представляващ 6,25% ид.ч., равняващи се на 71,42 кв.м. от процесния
недвижим имот на ул. „Цар Петър“ № 16-18, при което преобретателите се явяват
собственици на 71,42 кв.м. ид.ч. от поземления имот.
Останалите ответници – физически лица са носители на право на строеж върху
дворното място.
Настоящата
съдебна инстанция като взе предвид събраните по делото писмени доказателства,
изложените от първостепенния съд мотиви и постановения краен съдебен акт,
намира, че постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно и законосъобразно
и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на същото.
Пред първата
инстанция са направени възражения за недопустимост на претенцията по чл.32 ал.2
от ЗС, като е представено определение на ВКС, Второ г. о., №453/12.11.2010 г.
по ч.гр.д. №419/2010г., сочещо на това, че предмет на разпределение дворно
място, чието предназначение е да обслужва етажната собственост, то
разпределението следва да се извърши по реда на Закона за управление на
етажната собственост, а не по реда на чл.32 ал.2 от ЗС. Това би било така, ако
собствениците на апартаменти в етажната собственост съвпадаха изцяло със
собствениците по отношение на дворното място. Тогава последното би било обща
част по смисъла на чл.38 от ЗС. В случая обаче Община Бургас е собственик по отношение
на дворното място, но тя не притежава обекти в етажната собственост. При това
положение единствената възможност за разпределение на ползването върху
недвижимия имот е предвидения в чл.32 ал.2 от ЗС ред, който изключва реда
посочен в ЗУЕС. В този смисъл е Решение №28 от 01.02.2012 г. по гр.д. №331/2011
г., Второ г.о. на ВКС.
При разглеждане
на делото пред първата инстанция вещото лице Мирчо Мавродиев е изготвил
първоначално заключение по допусната съдебно-техническа експертиза и две
допълнителни експертизи. При изготвяне на първоначалната СТЕ вещото лице е
взело предвид, че реално собственици в имота са С.С.,
Д.Т., ПА. ***, поради което е съобразило в първия си вариант с това
обстоятелство, а в последствие е изготвило и втори вариант, като е посочило
собствениците на недвижими имоти във вход север и вход юг и е разпределил
ползването по този начин.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че в случая следва да бъде взета предвид разпоредбата
на чл.15 ал.3 от ЗС /отменена считано от 01.06.1996г./, която към момента на
приемането си през 1974 г. дава възможност на съсобствениците на правото на
строеж да ползват и незастроената част от земята, тъй като същата по своята
същност е представлявала държавна собственост. Едва в последствие правото на
собственост е придобито от Община Бургас, но последната остава в качеството си
на „гол“ собственик в имота. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.15 ал.3
от ЗС /отм./ се отнася както за имотите построени след 1974 г., така и за тези,
които към този момент са били изградени, и в този смисъл е Решение №
946/11.04.1979г. по гр.д. №946/1978 г. на Първо г.о. на ВС. Това означава, че
преобретателите на имоти с отстъпено право на строеж за построяване на
недвижими имоти в етажна собственост, при отстъпено право на строеж върху
терена могат да се ползват от последния, въпреки, че не са собственици на
земята. В този смисъл постановеното от първоинстанционния съд решение е
правилно и законосъобразно.
Пред настоящата
съдебна инстанция са изложени аргументи във въззивните
жалби на П.В. *** за недопустимост и неправилност на постановения съдебен акт. Настоящата
съдебна инстанция намира оплакванията за неоснователни. Първоинстанционният съд
се е позовал на практика на ВКС и ВС досежно
разпоредбата на чл.15 ал.3 от ЗС /отм./, както и по отношение на това, кой е
компетентен да се произнесе по възникналия спор, като правилно е счел, че се
изключва компетентността на общо събрание на етажната собственост. Твърденията
в жалбата на Община Бургас, че съдът неправилно е разширил правата на суперфициарните собственици не отговаря на истината, тъй
като това следва от законови разпоредби, по отношение на които има константна
практика на ВКС
Що се отнася до
изложените от П.В. аргументи, за това, че предметът на предявения иск
представлява обща част и при това положение същият е загубил самостоятелния си
характер и е придобил обслужващо значение спрямо сградите, същото не се
установява по делото, още повече, че изложените аргументи и цитирани дела на
ВКС касаят извършване на съдебна делба, която въпреки общото с разпоредбата на
чл.32 ал.2 от ЗС има и множество различия. В този смисъл се твърди, че земята
представлява съсобственост между част от физическите лица и Община Бургас,
поради което претенцията следва да бъде отхвърлена, което е в противоречие с
разпоредбата на чл.15 ал.3 от ЗС /отм./.
Неоснователно е
и твърдението, че е извършено разпределение чрез групиране, което е
недопустимо. Въззивникът П.В. няма интерес от
обжалване на решението с този аргумент, тъй като на последния е предоставен
самостоятелен дял за упражняване на правото на ползване.
Направено е
искане за присъждане на разноски, но с оглед резултата по делото и
непредставяне на доказателства за извършени разноски, такива не се дължат.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №851 от 06.03.2020 г.,
постановено по гр. дело № 6575/2018 г. по описа на Районен съд - Бургас.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.