Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II „Е“ въззивен състав, в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
при секретаря
Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Младенова в. гр. д.
№ 11165 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 129328 от 23.06.2020 г.,
постановено по гр. д. № 3629/2020 г. по описа на СРС, 78 състав, е осъден
ответникът С.Д.В.Р.– МВР да заплати на ищеца Б.С.Д., на
основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, сумата от 1597,55 лв. - обезщетение за
положен извънреден труд за периода 24.01.2017 г. - 24.01.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба в съда -
24.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата от 150 лв. - лихва за забава за периода от 24.02.2017 г.
до 24.01.2020 г. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 350 лева разноски. Ответникът
Столична директия на вътрешните работи – МВР е осъдена да плати на СРС сумата
313,90 лв. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок
по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Столична
дирекция на вътрешните работи. Излага съображения, че решението е необосновано
и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Излага доводи, че
съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители,
работещи в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Допълнителното възнаграждение е изрично предвидено в чл. 178,
ал. 1, т. 3 ЗМВР. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в ЗМВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневена работна седица - чл.
187, ал. 1 ЗМВР, а работното време се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12-, 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагане на труд
през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Посочва, че работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен периода - за служителите
работещи на смени чрез заплащане на 50/100 увеличение над основното месечно
възнаграждение. През процесния период е действала Наредба
№ 8121з-776/ 29.07.2016 г., в която липсва изрично правило за
преизчисление, подобно на Наредбата и структурата за организацията на работната
заплата. Поддържа, че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 67,
ал. 7 ЗДСл, вр. с Наредбата за заплатите на служителите в администрацията. През процесния период са действали Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г., съгласно които за всеки отработен през нощта или за част от него между 22,00 часа и 06,00 часа на
държавните служители се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0,25
лв. Предвид посочената нормативна уредба спрямо държавните служители в МВР не
намира приложение чл. 9 Наредбата и структурата за организацията на работната
заплата. Излага, че в ЗМВР са предвидени
определени допълнителни материални блага, като допълнително възнаграждение за
прослужено време за всяка прослужена година в размер на 2%, основен платен
годишен отпуск с продължителност 30 дни и по 1 ден допълнително - чл. 189, ал.
1 ЗМВР, обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение - чл. 234,
ал. 1 ЗМВР. Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да се
постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищеца Б.С.Д.. Излага съображения, че обжалваното решение е
правилно и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира
разноски за адвокатски хонорар.
Съдът, след
като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.
12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността
на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните
оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност,
допустимост на решението в обжалваната част и спазване на
императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
При извършената служебна проверка въззивният съд
установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо,
поради което следва да бъдат обсъдени доводите относно правилността му.
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно
основание чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както
следва: сумата от 1597,55 лв., представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 24.01.2017 г. до 24.01.2020
г., формиран като разлика между положен от ищеца като държавен служител в МВР
нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен
като извънреден, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 24.01.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата от 150
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от първо
число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до 24.01.2020 г.
Като писмено доказателство по делото е представена
справка за изплатено допълнително възнаграждение за положен труд за времето от
22,00 до 06,00 часа за положения
извънреден труд от Б.С.Д. от 01.11.2016 г. до 23.01.2020 г.
Видно от представените по делото доказателства, че в
исковия период от 24.01.2017 г. до 24.01.2020 г. страните са били обвързани по
валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал
длъжността „командир на отделение“ в 3-то РУ при СДВР, в рамките на което е
полагал труд на 12-часови смени, съгласно графици, а отработеното работно
време се е изчислявало сумирано.
Съгласно приетото в първоинстанционното производство
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, за процесния период ищецът е положил нощен
труд, извънреден труд и труд на официални празници, или общо 2196 часа.
Положеният нощен труд от 1635 часа, превърнат в дневен, преизчислен с коефициент
1,143 възлиза на 1868 часа, 48 минути и 36 секунди. Изчисленият извънреден
труд, получен като разлика между положения нощен труд и преизчисления с
коефициент 1,143 е в размер на 233,81 часа или 233 часа, 48 минути и 36 секунди.
Изчислено върху дневната часова ставка, увеличена с 50 % съгласно разпоредбата
на чл. 187, ал. 6 вр. ал. 5, т. 2 ЗМВР, възнаграждението възлиза на 1607,13 лв. Дължимото обезщетение
за забава на тримесечна основа за периода от първо число на месеца, следващ
месеца на дължимото плащане до 24.10.2020 г. е в размер на сумата от 209,72 лв.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд - чл. 178,
ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 187, ал.
1 ЗМВР (Изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г.) нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично, при 5-дневна работна седмица. Съгласно ал. 3 на същата норма работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
Определянето на 24-часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 часа, като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (ал. 3, изр. 3).
Съгласно чл. 187, ал. 5 работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни
дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни
- за служителите на ненормиран работен ден, възнаграждение за извънреден труд
за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на
смени, като възнаграждението е в размер на 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение. Предвидено е плащане на възнаграждение за положен нощен
труд в чл. 179, ал. 1, пр. 2 ЗМВР, според който за полагане на труд през
нощта от 22,00 до 6,00 часа се изплащат допълнителни възнаграждения при условия
и по ред, които са различни от този за извънредния труд. Съгласно чл. 179, ал. 2 ЗМВР, условията и редът за изплащане на
тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед.
През исковия период са издадени Наредба №
8121з-776/29.06.2016 г. (отм. ДВ. бр. 4 от 14.01.2020 г.), Наредба №
8121з-908/02.08.2018 г., в сила от 14.08.2018 г., и Наредба № 8121з-1059/26.09.2019
г., в сила от 04.10.2019 г., приети на основание чл. 187, ал. 9 ЗМВР от
министъра на вътрешните работи. В чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-776/29.06.2016 г. е предвидено, че за държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В чл. 9 от Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. е предвидено, че за всеки
отработен нощен час или за част от него от 22,00 до 6,00 часа на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд. Идентична е
разпоредбата на чл. 9 от Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г. В цитираните
подзаконови нормативни актове не е предвидено правило за преизчисляване на
нощния труд в дневен. Съгласно чл. 188, ал. 2 ЗМВР държавните служители, които
полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 часа, се ползват със специалната
закрила по КТ. Ето защо при липсата на специално правило (до
изменението на чл. 187, ал. 4 със ЗИД ЗМВР от м.07.2020 г.) и в наредбата,
издадена по чл. 187, ал. 9 ЗМВР, за превръщането на отработените нощни часове в
дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР, е налице нормативна празнота, която съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА следва да се преодолее чрез
субсидиарно приложение на чл. 9, ал. 2 от общата НСОРЗ. В чл. 9, ал. 2
от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че размерът
на нощния труд и труда по официалните празници следва да се определи според
разпоредбата на чл. 67, ал. 7 ЗДСл и заповедите на министъра. Разпоредбата на
чл. 67, ал. 7 ЗДСл, вр. чл. 20 и чл. 22 от Наредбата за заплатите на
служителите в администрацията предвижда допълнителни възнаграждения за всеки
отработен час нощен труд (след 22,00 до 6,00 часа) в размер на 0,25 лв. Идентично е предписанието на чл. 8 от Наредба за структурата и организацията на работната
заплата (обн. - ДВ,
бр. 9/2007 г., в сила от 1.07.2007 г.), съгласно която за всеки отработен нощен
час или за част от него между 22,00 и 6,00 часа на работниците и служителите се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък
от 0,25 лв., независимо от начина на отчитане на работното време
(подневно или сумирано); системата на заплащане на труда; вида на работните
смени (смесени с дневна и нощна продължителност или само нощна). Тези
разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т.
е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Посочената в чл. 9 от
наредбата методология е само с оглед установения по законодателен път начин за
отчитане на нормата фактически положен труд (така Решение № 14 от
27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК). Възприемането
на противното би довело до поставянето на служители в МВР в неравностойно
положение спрямо държавните служители и служителите по трудово правоотношение,
които получават допълнителни възнаграждения съгласно разпоредбите на чл. 67,
ал. 1 ЗДСл и чл. 261 и чл. 264 КТ. Горното тълкуване е в съответствие и
с основния правен принцип за равенство, закрепен в чл. 6 КРБ и чл. 14 ЕКЗПЧОС (така Решение № 311 от 8.01.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., IV г. о.).
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за неприложимост
на чл. 9 НСОРЗ към държавните служители в МВР
поради липса на предвидените в нормата предпоставки – продължителност на
нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното и трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми. С въззивната жалба се поддържа, че
дневното и нощното време в чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР са с еднаква продължителност
от 8 часа. В тази връзка следва да се посочи, че от посочената от жалбоподателя
норма е видно, че 8-часовото ограничение при полагане на
нощен труд на смени се отнася за случаите на сумирано изчисляване на
работното време за тримесечен период, а не за случаите на подневно отчитане на
работното време, която е различна форма на отчитане на труда. В ЗМВР липсва
правна норма, която да установява нормалната продължителност на нощното работно
време при подневно отчитане на работното време през процесния период, поради
което приложение следва да намери правилото на чл. 140, ал. 1 КТ, съгласно което нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
7 часа. Както се посочи, нормалната продължителност на дневното работно време,
установени при подневно отчитане на работното време на държавните служители в
МВР, е 8 часа дневно или 40 часа седмично, поради което отношението между
така определената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР продължителност и нормалната
продължителност на нощното работно време от 7 часа, е 1,143. Общата разпоредба
на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се отнася
единствено до изчисляване на положения труд като стойност в часове
при сумирано изчисляване на работно време. Специалната разпоредбата на чл. 187,
ал. 1 ЗМВР не изключва превръщането на нощните часове в дневни с коефициент
1,143, а предвижда възможност в нощния труд да е осем часа, а не
седем, както предвижда КТ за работещите по трудово правоотношение. Изключването
на възможността положения от служителите на МВР през нощта труд да не се
приравнява в дневен, както по отношение на работниците,
полагащи труд по трудови правоотношения, е в несъответствие с чл. 6, ал. 2 КРБ.
Освен това, съгласно чл. 9, ал. 5 от Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж, трудовият стаж на работниците и служителите, работещи
при сумирано изчисляване на работното време, се определя, като изработените
часове по графика за периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в
дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях
нормална продължителност на дневното работно време. Определеният по този начин
стаж не може да е по - голям от броя на работните дни за периода на сумирането.
В чл. 18, ал. 3 НСОРЗ е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време броят на отработените дни се установява, като
отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се
разделят на дневната продължителност на работното време, установена за
работното място при подневно отчитане на работното време.
С оглед изложените съображения за приложимост на
установения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за отчитане на
положения от ищеца нощен труд и доколкото правилото за преизчисляване
на нощните часове в дневни е в съответствие с правилата за заплащане
на труда и зачитането на трудовия стаж, настоящият съдебен състав
приема, че за процесния период нощните часове, преизчислени в дневни с
коефициент 1,143, следва да се вземат предвид при решаване на въпроса дали е
положен извънреден труд от страна на ищеца, съответно
превишаването на нормата следва да се заплати като извънреден труд.
От заключението на счетоводната експертиза се установи,
че за исковия период ищецът е положил 1635 часа нощен труд, който превърнат в
дневен, преизчислен с коефициент 1,143, се равнява на 1868 часа, 48 минути и 36
секунди, а извънредния труд е 233 часа, 48 минути и 36 секунди. Положеният
нощен труд следва да бъде заплатен в увеличен размер.
Ето защо неоснователни се явяват възраженията на
жалбоподателя за неприложимост на установения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за отчитане на
положения от ищеца нощен труд.
Следва да се посочи, че в решението на СЕС от 24.02.2022
г. по дело С-262/20 г. с предмет преюдициално запитване, отправено на
основание член 267 ДФЕС от Районен съд Луковит (България)
с акт от 15 юни 2020 г., е прието, че член 8 и член 12, буква а)
от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември
2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да
се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба,
която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците
от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената
за тях нормална продължителност на труда през деня. Отговорено е, че чл. 20 и 31 от Хартата на основните права
на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от
седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от
публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика
в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази
цел. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд. Освен това съгласно т. 74 и 76
от решението съображенията от правен и икономически порядък за липсва на
преобразуване на нощните часове труд в дневни, не отразяват допустима от
закона цел, годна да обоснове разлика в третирането.
Предвидените в ЗМВР допълнително възнаграждение за
прослужено време за всяка прослужена година в размер на 2%, основен платен
годишен отпуск с продължителност 30 дни и по 1 ден допълнително - чл. 189, ал.
1 ЗМВР, обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение - чл. 234,
ал. 1 ЗМВР, на които се позовава жалбоподателят, не могат да обосноват мерки за
защита по смисъла на Директивата в решението на СЕС за служителите на МВР,
полагащи нощен труд. От постановеното в т. 73 от решението на СЕС е видно, че
съгласно постоянната съдебна практика разликата в третирането е обоснована,
когато се основава на обективен и разумен критерий, тоест когато е свързана с
допустима от закона цел на съответното законодателство и е съразмерна на тази
цел.
Възражението на ответника, заявено с отговора на исковата
молба, за изтекла погасителна давност се явява неоснователно. Вземанията
за трудово възнаграждение се погасяват с тригодишен давностен срок, съгласно
разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ . Давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането - чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Вземането за допълнително
възнаграждение за първото тримесечие на 2017 г. е дължимо от 01.04.2017 г., с
оглед сумираното отчитане на работното време - за тримесечен период. Исковата
молба е подадена на 24.01.2020 г., поради което следва да се приеме, че
вземанията на ищеца не са погасени по давност.
Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната
експертиза съдът приема, че общо дължимата сума за извънреден труд в размер на
1607,13 лв., а обезщетението за забава в размер на законната лихва за периода
от съответното първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до 24.01.2020
г. възлиза на 209,72 лв. Ищецът претендира сумата от 1597,55 лв. за главница и
сумата от 150 лв. за обезщетение за забава, поради което и при съобразяване на диспозитивното начало (чл.
6, ал. 2 ГПК) в гражданския предявените искове са основателния в пълния предявен
размер.
По изложените съображения първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът по жалбата има право
на направените разноски пред въззивния съд. Претендира се възнаграждение за един адвокат в
размер на 350 лв. съгласно списък с разноски по чл. 80 ГПК и пълномощно, в
което е отразено плащане в брой на адвокатско
възнаграждение в посочения размер. Възражението за прекомерност по чл. 78, ал.
5 ГПК е неоснователно, доколкото претендираното
възнаграждение е в размер близък до минималния, установен
в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 68 от
2020 г.) от Наредба № 1/2004 г. за минималнтие адвокатски възнаграждения.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 129328 от 23.06.2020 г.,
постановено по гр. д. № 3629/2020 г. по описа на СРС, 78 състав.
ОСЪЖДА С.Д.В.Р.– МВР, с адрес: гр. София, ул. ******да заплати на Б.С.Д., ЕГН: **********,***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски във въззивното
производство в размер на 350 лв. за възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.