№ 486
гр. Благоевград, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Илина В. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20251210200880 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Н. Х. Ч. с ЕГН ********** с адрес ... срещу
Наказателно постановление № 25-1116-001584/13.05.2025 г., издадено от началник
група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -Благоевград, с което на жалбоподателя
на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДВП са наложени административно наказание „глоба“ в
размер на 1000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно
постановление, както и че при издаването му са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Твърдят се нарушения при провеждане на процедурата по
вземане на кръвната проба и транспортирането й за провеждане на химическо
изследване. Сочи се, че в нарушение на Наредба №30/2001 г., при издаването на
талона за изследване на жалбоподателя, не е разяснено, че има право да избере начина
за извършване на проверката – с доказателствен анализатор или с химическо
изследване. С посочването в НП, че установената концентрация на алкохол в кръвта на
жалбоподателя е 0,86 съгласно техническото средство и 0,85 съгласно протокола за
химическо изследване се създавала неяснота и така били нарушени предвидените с
чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН изисквания към НП
Прави се искане за повторен анализ на дадената от жалбоподателя кръвна проба.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от
адв.У., която поддържа изложените във въззивната жалба доводи. Акцентира, че след
повторно извършване на химически анализ на контролната проба на жалбоподателя, е
установено наличие на алкохол в кръвта му, различна от посочената в наказателното
постановление и прави алтернативно искане за изменение на наложените с НП
1
санкции. Претендира присъждане на направените по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Представено е
писмено становище, в което се прави искане за оставяне на въззивната жалба без
уважение и се релевира възражение за прекомерност на претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено
от фактическа страна следното:
На 26.04.2025 г. свидетелите И. Я. и Л. И. - служители на сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР - Благоевград изпълнявали служебните си задължения в гр. Благоевград.
Около 12.35 ч. на бул. „Сан Стефано” срещу дом №13 полицейските служители спрели
за проверка л.а.„Ауди 80", с рег.№ Е4225АХ, който се движел по бул. „Сан Стефано“ в
посока от ул. „Славянска“ към ул.„Иван Михайлов“. При проверка на документите за
самоличност на водача, Я. и И. установили, че автомобилът се управлява от
жалбоподателя Ч..
На Ч. е извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 фабр.
№ ARВВ-0033, което отчело в проба № 3259 от 12.35ч. на 26.04.2025 г. концентрация
0.86 промила количество алкохол в кръвта, измерен в издишания от жалбоподателя
въздух.
На Ч. бил издаден и връчен талон за медицинско изследване № 0169447, в който е
отразен отчетеният от техническото средство резултат, в който жалбоподателят
отразил с подписа си, че избира да бъде изследван за установяване на концентрация на
алкохол в кръвта чрез медицинско и химическо изследване. С издадения талон за
изследване на жалбоподателя е указано, че следва да се яви в СПО при МБАЛ -
Благоевград в срок от 40 минути, считано от връчването на талона. Екземпляр от
талона за медицинско изследване със залепен на него стикер съответстващ на номера
на талона е връчен на Ч. в 13.10ч. на 26.04.2025 г.
При така направените констатации, свидетелят Я. приел, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП, поради което в негово
присъствието и на свидетеля И. съставил АУАН серия GA№3815855.
На същата дата в определеното с талона време за изследване, жалбоподателят се
явил МБАЛ Благоевград за вземане на биологични проби за концентрация на алкохол
в кръвта.
Съгласно протокол за химическо изследване №126 от 29.04.2025 г. в иззетата от
жалбоподателя кръвна проба е доказан етилов алкохол в количество 0,85 промила.
Въз основа на АУАН № GA№3815855/26.04.2025 г., на 13.05.2025 г. началник
група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Благоевград издал обжалваното
наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателя на 28.05.2025 г.
С депозираната въззивна жалба Ч. е направил искане за повторно изследване на
предоставената от него кръвна проба.
На 05.07.2025 г. е извършено повторно химическо изследване за определяне на
концентрацията на алкохол в контролната кръвна проба, взета от Ч., при което е
установено наличие на алкохол /етанол/ в концентрация 0.64 на хиляда.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели И. и Я. и от приобщените към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Протокол за повторно
изследване за определяне концентрацията на алкохол, изготвен от вещи лица при ВМА,
2
писмо от Сектор "Пътна полиция", с приложение АУАН серия GA № 3815855/26.04.25
г.; Заповед № GPAM -1351112/26.04.2025 г.; Заповед № GPAM-1351113/26.04.2025 г;
Талон за изследване с № 0169447 и стикери; Дрегер 7510 - с номер ARBB0033;
преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха, в Лаборатория за
проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери; Лист за преглед на
пациента в СПО; Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; Докладна
записка с peг. № 1116р-4262/28.04.2025 г.; Съпроводително писмо с peг. № 1116р-
4775/14.05.25; Съпроводително писмо с peг. № 1899р-9871/30.05.25г.; Заповед № 8121
з-1632/02.12.2021 г.; Справка за нарушител/водач.
При изграждане на фактическите си констатации, районният съд се довери на
показанията на свидетелите Я. и И., като отчете тяхната непротиворечивост,
последователност и подкрепата им от приетите по делото писмени доказателства.
Показанията на тези свидетели се характеризират с висока доказателствена стойност,
основана на липсата на данни за заинтересованост от изхода на делото и
възпроизвеждане на непосредствените им възприятия за относими към предмета на
доказване обстоятелства.
Като изясняващи релевантни към предмета на делото обстоятелства, районният
съд кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства.
Показанията на свидетелите и разпечатка от „Алкотест Дрегер“ 7510 с идент.
фабр. № ARВВ 0033 за проба № 3259 съдържат данни за движението на управлявания
от жалбоподателя автомобил, извършената му проверка за концентрация на алкохол в
кръвта чрез техническото средство и установения от изпробването резултат.
Протоколите за химическо изследване са доказателствен източник за установената
концентрация на алкохол в кръвните проби на жалбоподателя.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за
обжалване определен по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (НП е връчено на 28.05.2025 г., а жалбата е
от 04.06.2025 г.), и е насочена срещу обжалваем административно-наказателен акт,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните
съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка
относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи. Съгласно т.2.1 на
Заповед № 8121 з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи,
полицейските органи в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР имат право съставят
АУАН за нарушения на ЗДвП, а съгласно т.3.11 наказателни постановления могат да
бъдат издавани от началника на група в СПП при ОДМВР- на обслужваната територия.
Ето защо актосъставителят и наказващият орган са материално и териториално
компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно
наказание.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена форма и
съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването
3
им, като съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 ЗАНН и чл.57
ЗАНН реквизити. Релевантните за обективната съставомерност на нарушението
признаци са описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация
съответства на словесното описание.
Словесното описание на нарушението в двата акта не създава каквото и да било
съмнение по отношение на мястото на извършеното нарушение с оглед прецизното
посочване, както на улицата, по която се е движел управляваният от Ч. автомобил, така
и посоката му на движение.
Предвид изложеното РС- Благоевград не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
Настоящият съдебен състав намира наказателно постановление, предмет на
настоящия съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно.
С разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП по императивен начин на водача на
пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
От обективна страна на 26.04.2025 г. около в 12.35ч. в гр.Благоевград на бул. „Сан
Стефано“ в посока от ул.„Славянска“ към ул. “Иван Михайлов“ Ч. е управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил “Ауди 80“ с рег. № Е4225АХ с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0.64 на хиляда,
установено с химическо изследване
Въз основа на законовата делегация на чл.174, ал.4 ЗДвП редът, по който се
установява употребата на алкохол е определен с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози /Наредбата/. На основание чл. 27, ал. 3 от Наредбата в
седемдневен срок от връчване на наказателното постановление, изследваното лице
може да поиска за своя сметка повторно извършване на химически анализ чрез органа
по производството, ако не е изтекъл срокът по чл.26, ал. 4.
В конкретния случай на 04.06.2025 г. жалбоподателят е депозирал въззивна жалба,
в която се съдържа и искане за повторно изследване на предоставената от него кръвна
проба, което искане е направено в предвидения с чл.26, ал.4 от Наредбата срок.
При извършения повторен химически анализ на контролната проба е установено,
че опаковката и състоянието на контролната проба отговарят на изискванията на
Наредбата.
Предвидената законодателна възможност за провеждането на контролно
изследване по чл. 27, ал. 3 от Наредбата сочи, че установените от него резултатите
следва да бъдат приети, доколкото това е и целта на повторното изследване и
предвидения с него контрол- да се извърши проверка и съответно корекция на първото
изследване.
Ето защо именно установената при повторното изследване концентрация на
алкохол в кръвта следва да бъде съобразявана при преценката за извършено нарушение
на чл.5, ал. 3, т.1 ЗДвП.
Повторният химически анализ, извършен по искане на жалбоподателя е установил
наличие на алкохол в концентрация 0,64 на хиляда, поради което съдът приема за
установено по несъмнен начин, че на описаните в наказателното постановление време
и място жалбоподателят е управлявал МПС, с концентрация на алкохол в кръвта си
над 0,5 на хиляда, а именно 0.64 на хиляда.
Доколкото от приложения по делото талон за изследване се установява, че с
подписа си Ч. е удостоверил, че е избрал провеждането на химическо изследване като
4
начин за установяване на алкохол в кръвта му, съдът приема за неоснователно
направеното във въззивната жалба възражение в противоположната посока. Не се
установяват и нарушения в процедурата по вземане, транспортиране и изследване на
кръвната му проба, които да предпоставят компрометирането й.
От субективна страна жалбоподателят е извършил деянието виновно при
условията на единствено възможната в случая форма на умисъла /предвид формалния
характер на нарушението/- пряк умисъл.
Нарушението по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП може да се извърши само умишлено,
като не е необходимо деецът да съзнава точната концентрация на алкохол в кръвта си,
респ. наличието й над 0,5 промила. Доколкото извършеното нарушение е на
формалното извършване, то деецът не следва да предвижда настъпването на конкретен
престъпен резултат. Достатъчно е да съзнава, че управлява автомобила след употреба
на алкохол, както и да цели управлението на автомобила, въпреки употребения
алкохол. Каква точно концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя е обхваната
от умисъла му е ирелевантно за съставомерността на деянието по чл.5, ал.3, т.1, пр.1
ЗДвП.
В случая жалбоподателят е съзнавал, че управлява МПС след употреба на алкохол,
въпреки съществуващата законовата забрана за това, съзнавал е неправомерността на
деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и с
действията си пряко ги е целял.
При избора на санкция за процесното нарушение в наказателното постановление
като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 174, ал.1, т.2 ЗДвП.
Санкционната разпоредба на чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП предвижда, че който управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на
алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и
глоба 1000 лв.
Предвид установената концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя при
проведения повторен химически анализ от 0.64 на хиляда, съдът намира, че в
съответствие с предоставеното му с чл. 63, ал.7, т.1 ЗАНН правомощие, следва да
преквалифицира основанието, въз основа на което са наложени административните
наказания за нарушението и да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение.
Санкционната норма, която следва да намери приложение за описаното и доказано
нарушение на жалбоподателя по чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, е чл. 174, ал.1, т.1 ЗДвП,
предвиждаща наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок от 6 месеца и глоба 500 лв., за водач, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда
включително, в който смисъл атакуваното наказателно постановление следва да бъде
изменено
Съобразявайки гореизложеното и доколкото по делото по безспорен начин се
установи, че жалбоподателят е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3,
т.1 ЗДвП, съдът приема, че жалбата се явява частично основателна, поради което и на
основание чл.63, ал.7, т. 1 ЗАНН обжалваното наказателно постановление следва да
бъде изменено по отношение на приложената санкционна разпоредба на чл. 174, ал.1,
т.2 ЗДвП, като я преквалифицира по чл. 174, ал.1, т.1 ЗДвП намали наказанието "глоба"
5
от 1000 лева на 500 лева, а срокът на наказанието „лишаване от право да управлява
МПС“ от 12 месеца на 6 месеца .
При този изход на делото право на разноски възниква и за двете страни с оглед
изменението му от настоящата съдебна инстанция.
Жалбоподателят претендира заплащането на разноски в размер на 400лв,
представляващи възнаграждение за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне
на въззивната жалба
Въззиваемата страна не прави искане за присъждане на разноски, релевира
възражение за прекомерност на така заплатеното възнаграждение, което районният съд
намира за неоснователно.
Съдът след като съобрази фактическата и правна сложност на делото, неговия
предмет, вида и размера на наложената санкции, броят на проведените открити
съдебни заседания, обемът на осъществената правна защита и при съобразяване с
указанията на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., приема, че
претендираният размер на разноските за адвокатско възнаграждение в размер 400 лева
не се явява прекомерен.
С оглед изменението на НП от настоящия съдебен състав, на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени 200лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, който
размер е определен съобразно уважената част по правилото на чл.78, ал.1 ГПК, към
която разпоредба препраща чл.144 АПК.
Разноските следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВР-Благоевград, което е
юридическото лице, в чиято структура е включен административният орган – издател
на оспореното наказателно постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т.1 ЗАНН, Районен съд –
Благоевград, НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1116-001584/13.05.2025 г., издадено
от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -Благоевград, с което на Н.
Х. Ч. с ЕГН ********** с адрес ... на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДВП са наложени
административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА приложимата санкционна норма от чл. 174, ал.1, т.2 ЗДвП в
чл.174, ал.1, т.1 ЗДвП, НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание "глоба" от 1000
лева /хиляда/ на 500 лева /петстотин лева/ и НАМАЛЯВА срока на наказанието
„лишаване от право да управлява МПС “ от 12 /дванадесет/ месеца на 6 /шест/ месеца.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1, ЗАНН ОДМВР-Благоевград ДА ЗАПЛАТИ
на Н. Х. Ч. с ЕГН ********** с адрес ... сума в размер 200,00 лева (двеста лева),
представляваща направени по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
6
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7