№ 123263
гр. София, 06.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А.И.И
като разгледа докладваното от А.И.И Частно гражданско дело №
20231110148918 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „Т.С.“ ЕАД срещу М. А. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
От служебно изисканата справка от Национална база данни „Население” е видно, че
длъжникът има настоящ адрес в Израел от 20.07.2006 г. При липсата на представени други
доказателства в рамките на едностранното производство съдът приема, че лицето няма
обичайно местопребиваване на територията на Република България, доколкото настоящият
адрес отразява фактическото и регистрирано местопребиваване на лицето към даден
момент.
Следователно е налице пречка по чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника, доколкото липсата на обичайно местопребиваване е
самостоятелна пречка за издаване на заповед за изпълнение, алтернативна на останалите
пречки, посочени в чл. 411, ал. 2 ГПК, т.е. наличието на постоянен адрес на длъжника на
територията на Република България е ирелевантно за неговото обичайно местопребиваване
(още повече, че всяко лице, което е български гражданин, е длъжно да има постоянен адрес
в България, независимо от обичайното си местопребиваване).
Следва да се посочи, че доколкото законът е въвел липсата на обичайно
местопребиваване на територията на Република България като пречка за издаване на
заповед за изпълнение и предвид едностранният характер на производството, единственият
начин да се установи наличието на това обстоятелство е посредством проверка в НБДН на
настоящия адрес на лицето. Обратното тълкуване означава, че разпоредбата на чл. 411, ал. 2,
т. 5 ГПК е абсолютно неприложима /в този смисъл и установената съдебна практика на СГС
в определение от 07.02.2017 г. по ч. гр. д. № 1144/2017 г., определение от 31.05.2017 г. по ч.
гр. д. № 5816/2017 г. и др./
С оглед изложеното съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд
1
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 242458 от 30.08.2023 г. на „Т.С.“ ЕАД за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу М. А..
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2