РЕШЕНИЕ
№ 891
гр. Бургас, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20222120103266 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. ****, представлявано
от Г.Й.Т., против Община Бургас, Булстат ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, ул. ****, представлявано от Димитър Николов Николов, с която се
претендира установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 1199/12.04.2022 г. по ч.гр.д. № 2333/2022 г. по описа
на Бургаския районен съд, а именно: сумата 6 236. 05 лева – главница, представляваща
неплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода за водоснабден имот,
находящ се в гр. Бургас, кв. ****, ул. „***“ №*, абонатен номер ***, за отчетния
период от 22.02.2019 г. до 14.02.2022 г., както и сумата 104. 98 лева, представляваща
сборна лихва върху главницата, начислена за периода от 22.04.2019 г. до 07.04.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление - 11.04.2022 г., до окончателното изплащане. Моли се и за присъждане на
направените по делото разноски, в това число и на юрисконсултско възнаграждение.
Основанията за дължимост на горните суми се основават на твърдения, че
ответната община е собственик на общински терен, попадащ на горния
административен адрес, а именно гр. Бургас, кв. ****, ул. „***“ №*, по който титуляр
на партида било лицето С. Е. Б.. Общината като собственик на имота имала и
1
качеството на потребител и следвало да отговоря за търсените в настоящото
производство суми.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни. Твърди се, че общината
не е титуляр на партидата и не е страна по валидно възникнало правоотношение с
предмет за предоставяне на ВиК услуги за водоснабден имот, находящ се на горния
адрес, като за нея не било възникнало и качеството на потребител, поради което и не
следвало да отговаря за задълженията. Анализира се подробно нормативната уредба,
обосноваваща според ответника този извод. С горните мотиви се моли за отхвърлянето
на исковете. Също се търси присъждане на разноските по делото, както и на
юрисконсултство възнаграждение.
Конституиран по делото е С. Е. Б. като трето лице – помагач на страна на
ответника Община Бургас.
Предявява се и обратен иск срещу него, обективиран в молбата, входирана в
съда на 09.08.2022 г. търси се и присъждане на разноските по обратния иск.
По делото не е постъпил отговор по обратния иск, като трето лице помагач не се
явява в съдебно заседание, нито изпраща свой представител, като не изразява
становище по исковете.
Правното основание на предявените главни искове е чл. 422 от ГПК във връзка с
чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, а на обратния иск е
чл. 219, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в
същата факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД е образувано
ч.гр.д. 2333/2022 г. по описа на съда, по което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на установителния иск по
настоящото дело. Длъжникът е депозирал възражение в законоустановения срок,
поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК да
предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правният
интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящето производство.
Представена е справка-извлечение, видно от която показания на водомер
742/135, отчетени с мобилно устройство, адрес на водомера: гр. Бургас, ул. „***“ №*,
с посочен титуляр на партидата С. Е. Б., потребителски номер: ***. Видно от същата за
процесния отчетен период от 22.02.2019 г. до 14.02.2022 г. са начислени 2 137 куб.м.
вода, като през месец юли 2021 г. има поставен нов водомер с дистанционно отчитане.
Представени по делото са и фактури, остойностяващи тези отчети, като общата им
2
стойност възлиза на 6 236. 05 лв., като титуляр на задължението по тях е посочен С. Е.
Б..
Съгласно извлечение от кадастралната карта на гр. Бургас, на ул. „***“ №*, кв.
****, гр. Бургас, има изградена сграда с идентификатор ***34.1 с посочен собственик
С. В. Б. с ЕГН ****, без отбелязан документ за собственост. Не е спорно, че теренът
върху който е изградена сградата е частна общинска собственост.
По делото като свидетел е разпитана Р. Н. – отчетник измервателни уреди към
ищцовото дружество, която обслужва района, където попада и процесния имот.
Същата описва имота като едноетажна къща с двор, чиито водомер се намирал в шахта
до оградата, до която имало свободен достъп, в случай, че се влезе в двора. При
посещенията си в имота тя е установила, че в него живее С. и той й е отварял за да
снеме показанията на водомера. Когато нямала осигурен достъп извършвала служебен
отчет, съобразно данните от предходния отчетен период, като след това се извършвало
уравняване. В този имот имало две къщи с два отделни водомера, като всъщност
другата постройка попадала в съседния имот. По принцип водата била спряна към
настоящия момент за неплатени сметки.
От заключението на вещите лица инж. Р. И. и Т. Д. по изпълнената съдебно-
техническа и икономическа експертиза, изготвено след оглед на имота и съответните
справки, в това число и в АГКК, се установява, че водоснабдяването към обекта-
сграда, която е нанесена по действащия план на гр. Бургас от 1998 г., с
административен адрес: гр. Бургас, ул. „***“ №*, се извършва чрез едно водопроводно
отклонение, с водомерен възел и два самостоятелни водомера, монтирани във
водомерна шахта, разположена на два метра от уличната регулация на ул. „***“.
Сградата се ползва от С. Е. Б.. Към датата на огледа водоподаването било прекъснато,
поради неплатени задължения, чрез демонтаж на водомера, като същият е свален на
показание 481 куб.м. и се съхранява в район ВиК – Меден рудник. В ищцовото
дружество за имота имало открита партида на името на С. Е. Б. с ЕГН ********** с
абонатен номер ***; водомерът е въведен с виртуален номер ****, вписан в карнет №
742, стр. 135, с баркод **********. Изразходеното количество вода в процесния
период е 2 137 куб.м., а стойността му възлиза на 6 236. 05 лв. Като титуляр на
задължението по фактури – получател на услугите е отбелязан С. Е. Б., като не са
открити документи във връзка с откриване на партидата, което било извършено преди
2000 г. В процесния период отчитане се е извършвало по два начина – дистанционно,
след поставянето на такъв водомер, и с мобилно устройство преди това, чието
механизъм на работа, експертът разяснява в заключението си. Не са открити и книжа в
ищцовото дружество, удостоверяващи искане на Община Бургас за ползване на ВиК
услуги в процесния имот. В съдебно заседание инж. И. е посочила, че на процесния
водомер има начислено високо потребление, тъй като той захранвал още десет
3
постройки, попадащи в други поземлени имоти, които били нерегламентирано
присъединени към него, тъй като водата им била спряна преди това.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
За да се установи основателността на претенциите следва да се изследва
облигационната връзка между страните и в частност дали ответникът е собственик на
процесния водоснабден имот с идентификатор ***34.1, попадащ на улица „***“ №*,
кв. ****, гр. Бургас. В тази връзка по делото се установи, че поземленият имот, в който
е изградена процесната постройка действително е частна общинска собственост, като
има издаден акт за частна общинска собственост, но негов предмет не са и постройки в
терена. Самата постройка, представляваща самостоятелен обект с идентификатор
***34.1 по КККР на гр. Бургас е записана в кадастъра със собственик С. В. Б..
Партидата за имота е открита в ищцовото дружество преди 2000 г., с посочен
титуляр/потребител С. Е. Б..
Именно предвид обстоятелството, че процесната партида с абонатен номер *** е
била открита преди 2000 г., приложение следва да намери действащата преди 2000 г.
нормативна уредба с предмет регулиране на обществените отношения по повод
предоставяне на В и К услуги. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 9 от 14.09.1994 г. за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена на основание
чл. 201, ал. 1 от Закона за териториално и селищно устройство от министъра на
териториалното развитие и строителството (обн. ДВ, бр. 77 от 23.09.1994 г., отм.
12.10.2004 г.), ползването на води от водоснабдителните системи и заустването на
отпадъчни води в канализационните системи се извършва въз основа на: 1. сключен
договор между експлоатационните предприятия „В и К“ и абонатите - юридически
лица и търговци физически лица; 2. разрешително от експлоатационното предприятие
„В и К“ за абонатите физическите лица - собственици на имоти или от етажната
собственост. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 (ред. ДВ, бр. 16 от 1998 г.) предвижда, че
ползването на води от водоснабдителните системи и включването на отпадъчни води в
канализационните системи се извършва въз основа на писмен договор за
водоснабдяване, който се сключва между експлоатационното предприятие „В и К“ и: 1.
собственика на имота по негова писмена молба; 2. всеки един от собствениците на
водоснабдявани имоти в сгради - етажна собственост - по молба, подписана от тях, към
която се прилага решение на общото събрание за определяне на абонатите по чл. 1, ал.
2, т. 1; 3. пълномощник на собственика на водоснабдявания имот, който може да бъде
управителят или председателят на управителния съвет на етажната собственост,
ползвателят, наемателят или друго упълномощено лице.От анализа на приложимата
правна уредба и предвид събраните по делото доказателства може да се направи извод,
че по делото не е установено при условията на пълно и главно доказване от страна на
4
ищеца наличието на облигационно правоотношение, по силата на което ответникът да
носи задължението за заплащане на В и К услуги, потребени във водоснабдения имот.
По делото не е представен нито договор за водоснабдяване, сключен между ищеца и
ответника като юридическо лице съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата, нито писмен
договор между ищеца и ответника/ пълномощник на ответника съгласно чл. 3, ал. 1, т.
1 и т. 3 от Наредбата (ред. ДВ, бр. 16 от 1998 г.). Напротив, събраните по делото
доказателства сочат, че страна по сключен договор за водоснабдяване с ищеца е трето
за спора лице – С. Е. Б., на чието име е открита процесната партида и са издадени
процесните фактури, и което всъщност при това положение се явява легитимирано да
отговора за процесните задължения. При това се налага извода, че не налице е първата
законова предпоставка за уважаване на предявения главен иск, тъй като не се установи
ищецът и ответникът да са страни по облигационно правоотношение с предмет
предоставяне на В и К услуги срещу заплащане на определена цена за процесната
сграда, находяща се в гр. Бургас, кв. ****, ул. ***“ №*. Нещо повече установи се, че
процесната сграда идентификатор ***34.1 в кадастъра е нанесена като собственост на
С. Б., като има на негово име е открита партидата във ВиК, като той е потребител и
титуляр на задълженията по нея, което само потвърждава липсата на изискуема
съгласно нормативната уредба облигационна връзка между ищцовото дружество и
Община Бургас относно процесния водоснабден имот.
По изложените съображения съдът намира, че главният иск следва да бъде
отхвърлен, ведно с акцесорните искове за лихвите.
Предвид отхвърляне на главните искове обратния иск не подлежи на
разглеждане.
При този изход на делото се явява неоснователна претенцията на ищеца за
присъждане на направените по делото разноски, в това число и за заповедното
производство.
Ответникът има право да получи направените от него разноски по делото по
главните искове на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в размер на 600 лв., включващи
изплатения депозит за експертизата в размер на 400 лв. и 200 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на материалния интерес и
степента на фактическата и правната сложност по делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля исковете на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. ****, представлявано от Г.Й.Т.,
5
срещу Община Бургас с БУЛСТАТ ***, адрес: гр. Бургас, ул. ****, представлява от
кмета Димитър Николов, за установяване дължимостта на сумите по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1199/12.04.2022 г. по ч.гр.д. №
2333/2022 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата 6 236. 05 лева –
главница, представляваща неплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода за
водоснабден имот, находящ се в гр. Бургас, кв. ****, ул. „***“ №*, абонатен номер
***, за отчетния период от 22.02.2019 г. до 14.02.2022 г., както и сумата 104. 98 лева,
представляваща сборна лихва върху главницата, начислена за периода от 22.04.2019 г.
до 07.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявление - 11.04.2022 г.
Осъжда “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. ****, представлявано от Г.Й.Т., да заплати на
Община Бургас с БУЛСТАТ ***, адрес: гр. Бургас, ул. ****, представлява от кмета
Димитър Николов, сумата от 600 лв. /шестстотин лева/ за направените разноски по
делото.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6