РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. В., 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОС – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:А.М.П.
Членове:В.Й.М.
Н.Д.Н.
при участието на секретаря В.В.У.
като разгледа докладваното от В.Й.М. Въззивно гражданско дело №
20221300500208 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на ОД НА МВР
гр.В. против решение № 149 от 11.04.2022г. постановено по гр.д.
№2134/2021г. по описа на ВРС
Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е
неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение
на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа се, че
страните по делото са в служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР
в който закон няма препращаща норма към КТ и издадените към него
подзаконови нормативни актове. Поддържа се, че поради това ВРС
неправилно е приел, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за
положен от него извънреден труд предвидено в НСОРЗ, която не може да
намери приложение в настоящия случай. След като е приел обратното ВРС е
постановил незаконосъобразно решение за което се иска да бъде отменено
изцяло, като се приеме че предявените искове са неоснователни.
По делото е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата, чрез
адв. В. М., с който се оспорва изцяло въззивната жалба и се поддържа, че
обжалваното решение е законосъобразно и обосновано.
Към настоящето вгрд е присъединено ч.гр.д № 209/2022г по описа на ВдОС, с
предмет частна жалба от ОД на МВР-В. против определение №
770/31.05.2022г, с което е оставена без уважение молбата им за изменение на
1
решението в частта на разноските.
Окръжният съд, след като се запозна с оплакванията във въззивната
жалба, становището на ответната по жалба страна и събраните доказателства
приема за установено следното :
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна и в законният срок,
поради което е допустима.
По същество Окръжният съд приема въззивната жалба за
неоснователна.
Спорът между страните е основан на разпоредбата на чл.178 във вр.с
чл.187 от ЗМВР. Ищецът,след направеното изменение на размера на иска,
претендира за допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
посочен период, получен в резултата на преизчисляване на положен нощен
труд при превръщане на нощните часове в дневни съобразно определен
коефициент, общо в размер на 1923.11 лева и обезщетение за забава в размер
на 349.36 лева.
Ответната страна е подала отговор на исковата молба в който се
поддържа, че исковете са неоснователни и недоказани по размер, тъй като
спрямо ищеца не е положен извънреден труд и не е работил извън
установеното работно време, тъй като осъществява трудовата си дейност по
утвърдени графици.
При разглеждане на делото пред ВРС са събрани писмени
доказателства, изслушана е съдебно икономическа експертиза, въз основа на
които с обжалваното решение съдът е приел, че са налице условията при
които претендира ищеца за заплащане на допълнително възнаграждение,
съобразно чл.178, ал.1, т.3 във вр. С чл.187,ал.5,т.2 от ЗМВР за положен труд
през нощта. Съдът на база установената по делото фактическа обстановка,
която се базира на събраните по делото доказателства е направил съответните
правни изводи ,които са пространствени и обосновани.От събраните по
делото доказателства се установява, че през исковия период 01.11.2018 г. –
31.12.2020 г., ищецът е работил на сменен режим като е полагал и нощен
труд. Ответникът не е направил възражения и не се е противопоставил на
полагането на извънреден труд. Не се оспорва и ищеца да не е отработил
нормативно установените работни часове.
При така установената фактическа обстановка ОС-В. приема за
установено от правна страна следното :
Районният съд правилно е дал правна квалификация на правата на
ищеца- чл.140 КТ е във връзка с чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от
ЗМВР.За да бъде уважена такава искова претенция в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване, следните правно
релевантни факти: фактът на възникване на служебно правоотношение с
ответника , че е полагал нощен труд за исковия период , който не е
преобразуван, чрез преизчисление с коефициент 1.143, както и размера на
претендираното възнаграждение за положения нощен труд след
2
преобразуването му със съответния коефициент .
Искът се явява доказан изцяло поради следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР - брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия
закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд - чл. 178, ал.1, т.З ЗМВР. Според нормата
на чл. 187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи.В процесния период
са действали последователно Наредба № 8121 з-407/11.08.2014 г., Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издавани от
министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал.3 и в трите наредби са идентични
и са в смисъл,че при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период.В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.
и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба,
съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.
Районният съд законосъобразно е приел ,че липсата на такава норма не да
следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи.Правилен е и изводът ,че в случая при наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се
приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9, ал.2 е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място.Законодателят е възприел
подхода ,установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата . Във въззивната жалба се поддържа ,че
бил неправилен изводът на Съда са субсидиарното приложение в процесния
случай на Наредбата за структурата и организацията на работната
3
заплата.Горните доводи са неоснователни . Съдът подробно е обсъдил
възраженията на ответната страна за недопустимост на превръщане на
нощните часове в дневни, като обосновано е приел, че в случая разпоредбата
на чл.9,ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските няма
отношение към начина на преизчисляването на положения труд и
дължимостта на претендираното възнаграждение за извънреден труд, тъй като
въпросната разпоредба касае единствено отчитането на такъв труд пред
Инспекцията по труда.
По тези съображения окръжния съд приема оплакванията във
въззивната жалба за неоснователни, като възприема изцяло изложените в
обжалваното решение мотиви, които се основат на събраните по делото
доказателства и нормативната уредба за конкретните трудови
правоотношения, поради което обжалваното решение ще следва да бъде
потвърдено, като законосъобразно и обосновано.
По претендираните за тази инстанция разноски на ответника по жалба
в размер на 700 лева, жалбоподателя е направил възражение за прекомерност
на възнаграждението, което се приема за основателно от настоящата
инстанция, преценявайки, фактическата и правна сложност на делото,
разноските за адвокатско възнаграждение са съгласно чл.7 ал.2 т.2 от
Наредба № 1/09.07.2004г поради което определя възнаграждение в размер на
389.07 лева.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЧАСТНАТА ЖАЛБА на ОД на МВР-В. против
определение № 770/31.05.2022г, с което е оставена без уважение молбата им
за изменение на решението в частта на разноските, относно присъдената
държавна такса от 126.92 лв. на 90.90лв.
С горното определение е оставено без уважение искането на ищеца за
изменение на решението в частта за разноските като неоснователно.
Въззивната инстанция намира ,че обжалваното определение на РС - В. е
неправилно. Съгласно определение № 533 от 30.10.2107 г. по ч. т. д. №
1649/2017 г. на I ТО ,определение № 95/03.04.2017 г. по ч. гр. д. № 868/17 г.
на ВКС, III г. о., определение № 292/13.06.2017г. по чгрд № 2096/2017 на
ВКС , ГК трето г.о , в хипотеза на обективно съединяване на искове
материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните
искове.Безспорно е по делото, че в предявената от ищеца пред районния съд
искова молба има два обективно съединени иска - иск по чл. 179 във вр. с чл.
187. ал. 5. т. 2 от ЗМВР-1923.11 лв. и иск по чл. 86 от ЗЗД- 349,36лв. и че
същите се намират в съотношение на главен и акцесорен иск.
Дължимата държавна такса е в размер на 90.90 лв., в какъвто размер
следва да бъде изменено решението в частта на разноските, относно
присъдената държавна такса.
Водим от горното и на основание Чл. 272 ГПК Съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ решение № 149 от 11.04.2022г. постановено по гр.д.
№2134/2021г. по описа на ВРС в частта на разноските, ЗА СУМАТА НАД
90.90 лв. , Дължимата държавна такса върху обективно съединените искове
предявени от В. П. Пеков с ЕГН : ********** до присъдената сума 126.92 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 149 от 11.04.2022г. постановено по гр.д.
№2134/2021г. по описа на ВРСв останалата част.
ОСЪЖДА Обастна Дирекция на МВР-В., представлявана от П.М.К.-
Директор да заплати на В. П. П. ЕГН : ********** сумата 389.07 лв разноски
за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция като в останалата
част до пълния размер 700 лева, отхвърля.
Решението е окончателно .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5