Решение по дело №8/2024 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство е по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, [населено място], против Решение № 211/28.11.2023 г. по а.н.д. № 20232330200891/2023 г. на Районен съд - Ямбол. Със съдебния акт е отменено Наказателно постановление № **-**-*** от 01.09.2023 г., издадено от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция - София, с което на Г. И. С., за нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 3, вр. чл. 2, ал. 2, т. 1 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС) и на основание чл. 32, ал. 1, т. 1, вр. чл. 35, ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

В жалбата се твърди неправилност на решението. Оспорват се изводите на съда досежно съставомерността на нарушението по чл. 13, ал. 3, т. 3 от ЗФУКПС като противоречащи на установената по делото фактическа и правна обстановка. Сочи се, че неправилно решаващият съд е приел, че АУАН и НП са издадени при липса на установените в закона материалноправни и процесуалноправни предпоставки, като се твърди, че в случая всички фактически и правни основания за ангажиране на отговорността сочат на нарушения, извършени от санкционираното лице Г. С. в качеството му на кмет на община Ямбол, изразяващи се в неосъществяване на предварителен контрол за законосъобразност преди извършване на плащане в изпълнение на сключен Договор № ДГ/**-*****/19.02.2019 г. със Сдружение „Б. к. „Т. - Я.", [населено място]. Твърди се, че наказателното постановление е издадено въз основа на редовно съставен АУАН, съдържащ всички необходими реквизити по чл. 42 от ЗАНН; санкционният акт е издаден на основание чл. 35, ал. 1 от ЗДФИ в рамките на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН, от компетентен орган - Директора на АДФИ, оправомощен съгласно ЗДФИ; извършеното деяние се потвърждава от представените по делото относими и безпротиворечиви доказателства. По тези съображения се иска отмяната на оспореното съдебно решение и потвърждаване на отмененото с него НП като правилно и законосъобразно. Претендират се и разноски пред касационната инстанция, като се прави възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касацията - Г. И. С., редовно призован, не се явява, но се представлява от редовно упълномощен представител - адвокат Г. Г. от АК - Ямбол, който оспорва касационната жалба като неоснователна. Посочва, че правилно Районен съд –Ямбол в мотивите си е приел, че няма допуснато нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 3 от ЗФУКПС, както се твърди в НП. В тази връзка сочи, че по делото са събрани безспорни доказателства, че в община Ямбол още от 2015 г. е изградена система за предварителен финансов контрол за законосъобразност съобразно разпоредбите на закона и съгласно Методическите указания на Министъра на финансите. Твърди се, че този предварителен контрол за законосъобразност е реализиран от страна на работещи в община Ямбол длъжностни лица, като от приложения по делото контролен лист е видно, че тези лица ясно и точно са изразили становище за поемане/реализиране на разхода, което е дало и законно основание на кмета на община Ямбол да направи този разход, т.е. да преведе сумата на „Б. к. „Т. - Я.“, [населено място]. Иска се първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не е заявена претенция за разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ямбол намира решението на районния съд за правилно, а касационната жалба – за неоснователна. Счита, че оспореното решение не страда от пороци, водещи до отмяна, поради което моли същото да бъде оставено в сила.

Касационната инстанция, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С Решение № 211/28.11.2023 г. по а.н.д. № 20232330200891/2023 г. Районен съд – Ямбол е отменил НП № **-**-***/01.09.2023 г. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция - София, с което на Г. И. С., за нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 3, вр. чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗФУКПС и на основание чл. 32, ал. 1, т. 1, вр. чл. 35, ал. 1 от ЗДФИ, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

За да постанови решението си, районният съд приема от фактическа страна, че при извършената от контролните органи проверка в община Ямбол, (попадаща в обхвата на държавната финансова инспекция като бюджетна организация по смисъла на чл. 4, т. 1 от ЗДФИ, представлявана за проверявания период от кмета Г. С., който е първостепенен разпоредител с бюджетни средства и със своя заповед е утвърдил Вътрешни правила за осъществяване на предварителен контрол), е установено, че на 19.02.2019 г. кметът на общината в качеството му на възложител е сключил Договор № ДГ/**-***** със Сдружение „Б. к. „Т. - Я.“ за субсидиране на дейността и участието на детско-юношеските отбори на клуба в първенствата на страната по баскетбол за 2019 г. в размер на 30 000 лева. Установено било също, че на 17.07.2022 г. жалбоподателят в качеството му на кмет на община Ямбол одобрил извършването на плащане в размер на 7 500 лева в полза на Сдружение „Б. к.“ „Т. – Я.“. За извършването на този разход е съставен Контролен лист с вх. № № ***/19.02.2019 г. (Приложение 2) от Вътрешните правила за осъществяване на предварителен контрол, в който финансовия контрольор е изразил мнение за одобряване на разхода, но без представен от страна на Изпълнителя финансов отчет. От проверяващите било прието, че извършените от финансовия контрольор проверки за установяване на конкретните факти и обстоятелства от значение за изразяване на мнението за законосъобразност на извършения разход са формални, без да са били проверени условията по договора. Въз основа на горепосоченото срещу жалбоподателя бил съставен АУАН № **-**-*** от 14.03.2023 г. за това, че не е осъществил предварителен контрол за законосъобразност преди извършване на плащането на посоченото сдружение, което е квалифицирано като нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 3 от ЗФУКПС. Впоследствие въз основа на така съставения акт, при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, е издадено и процесното наказателно постановление.

При горната фактическа установеност въззивната инстанция приела от правна страна, че жалбоподателят не е извършил описаното в атакуваното наказателно постановление административно нарушение. Посочено е в тази връзка в мотивите на съдебния акт, че от събраните по делото доказателства се установява, че в община Ямбол е имало изградена система от вътрешни правила за осъществяване на предварителен контрол, както и утвърдени работни процедури за правата и отговорностите на служителите от общинската администрация, които имат отношение по отделните процедури от системата за финансово управление и контрол. Според разписаното в чл. 4, ал. 5 от Вътрешните правила предварителният контрол се извършва на три етапа, а именно: 1. предоставяне на цялата относима към съответното предстоящо решение документация; 2. извършване на конкретни проверки - документални проверки, анкетиране, а по преценка от страна на финансовия контрольор – и физически проверки на място; 3. писмено изразяване на мнение от финансовия контрольор по отношение на дадена дейност/процес. Съобразно установеното в ал. 6 на цитирания текст от правилата, целта на предварителния контрол е да предостави на кмета на община Ямбол или на заместник -кмет, отговорен за вземане на съответното решение/извършване на съответното действие разумна увереност за съответствието на тези решения/действия с приложимото законодателство. По силата на тези правила предварителният контрол за законосъобразност се извършвал от финансовия контрольор, кметът на община Ямбол или заместник - кмета, оторизиран да взема съответни решения и потребител на мнението, изразено в резултат на извършения предварителен контрол. При тези данни въззивната инстанция приела, че за одобрения разход от 7 500 лева в полза на Сдружение „Б. к. „Т. - Я.“, [населено място] са приложени действащите правила и плащането е извършено след представяне на контролен лист, подписан от финансовия контрольор - Директор на дирекция „Хуманитарни дейности“ и двама служители от Отдел „Бюджетно счетоводство“. В допълнение е посочено, че именно това са лицата, които е следвало да извършат пряк и непосредствен контрол на документите и условията, свързани с извършването на самото плащане и едва ако са налице всички предпоставки, да одобрят извършването му. В случая, след като цялостно е изпълнена разписаната в правилата процедура, която е създала у кмета в качеството му на решаващ орган разумна увереност за съответствието на тези решения/действия с приложимото законодателство, не би могло да се приеме, че той е допуснал нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 3 от ЗФУКПС. Противното би означавало жалбоподателят да извършва повторна проверка, което би обезсмислило изградената в община Ямбол система от вътрешни правила за осъществяване на предварителен контрол, което на практика ще затрудни изпълнението на останалите му задължения.

Решението е правилно.

Касационната инстанция счита, че първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло и не следва да бъдат дословно преповтаряни, предвид разписаната в чл. 221, ал. 2 от АПК възможност за препращане към мотивите на първоинстанционниия акт. Не са налице касационни отменителни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК за допуснато от ЯРС нарушение на материалния закон при произнасяне по съществото на спора, както и за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

В случая на жалбоподателя е ангажирана административнонаказателната отговорност за нарушение на разпоредбата чл. 13, ал. 3, т. 3 от ЗФУКПС, според която санкционираното лице в качеството му на кмет на община Ямбол (организация от публичния сектор, разпореждаща се със средства от общинските бюджети и фондове), е задължен да създаде и приложи контролни дейности на всички нива, включително предварителен контрол при извършване на разход. ЯАС в настоящия си състав намира, че правилно ЯРС е приел, че в конкретния случай Г. С. като кмет на община Ямбол не е извършил вмененото му административно нарушение, като посочените в мотивите на атакуваното съдебно решение подробни аргументи в тази насока се споделят напълно от касационната инстанция. Действително, доказателствата по делото недвусмислено сочат, че за одобрения разход от 7 500 лева в полза на Сдружение „Б. к. „Т. - Я.“, [населено място] са приложени действащите правила, като плащането е извършено след представяне на подписан от компетентните за това длъжностни лица контролен лист с отразено в него становище за одобрение на разхода (плащането по сключения договор). В тази връзка правилно е прието от първоинстанционния съд, че след изпълнение на разписаната в правилата процедура у решаващия орган – кмета на община Ямбол, е създадена разумна увереност за съответствието на взетото решение с приложимото законодателство, респ. не е налице нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 3 от ЗФУКПС, разписващ задължение за създаване и прилагане на контролни дейности на всички нива, включително предварителен контрол при извършване на разход. В този смисъл крайният извод за незаконосъобразност на оспореното НП поради несъставомерност на вмененото административно нарушение е напълно обоснован и съответен на доказателствата по делото, както и изводът за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, което правилно е отменено.

При този изход на спора неоснователна е заявената от касатора претенция за присъждане на разноски пред касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение, а поради липса на заявена претенция за разноски от страна на ответника по касация такива не следва да бъдат присъждани в негова полза.

Водим от горното, ЯАС, първи касационен състав

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 211/28.11.2023 г. по а.н.д. № 20232330200891/2023 г. по описа на Районен съд - Ямбол, с което е отменено НП № **-**-***/01.09.2023 г. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция - София.

Решението е окончателно.