№ 2385
гр. С., 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110158833 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от „С.В.“ ЕАД срещу АЛ. К. Д. обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД за сумата от 4477,93 лв., представляваща цена за доставена и потребена вода за
имот находящ се в гр. С., ***, отразена във фактури, дължими за периода 28.08.2013 г. –
25.04.2021 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 1409,67 лв. за периода от 28.09.2013 г. до
25.04.2021 г.
В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение между страните,
възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично
известни общи условия. Поддържа се, че съгласно тези общи условия ищецът е доставил за
процесния период ВиК услуги (доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадъчни води) в посочения обект, като потребителят не е заплатил дължимата цена.
Претендират се разноски по делото.
Ответникът е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените
искове като неоснователни. Оспорва твърдението за наличие на облигационна връзка между
страните. Излага, че по делото не са представени фактури. Оспорва методиката за
определяне на изразходваното количество вода, твърди, че ищецът не е спазил нормативно
установените правила. Оспорва твърдението на ищеца за изпадане в забава. Възразява, че
претендираните вземания са погасени по давност. Моли съда да отхвърли исковите
претенции. Претендира разноски.
1
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното по делото ч.гр.д. № 47981/2021 по описа на СРС, 179 състав, се
установява, че същото е образувано по депозирано на 23.01.2020г. заявление по чл.410 ГПК
от ищеца “С.В.“АД срещу АЛ. К. Д.. Издадена е ЗИПЗ в полза на ищеца за следните суми:
главница в размер на 4 477,93 лева потребена вода от длъжника за периода от 28.08.2013г.
до 25.04.2021 г. за имота му адрес гр. С., ***, ведно със законна лихва от 19.08.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва от 28.09.2013г. до 25.04.2021 г. в размер на 1
409,67 лв. Заповедта е редовно връчена на длъжника и в срока по чл.414, ал.2 ГПК е
депозирано възражение срещу дължимостта на сумите по издадената заповед. Във
възражението са претендирани разноски.
Поради изложеното с разпореждане от 30.09.2021г. съдът е указал на заявителя, че
може в месечен срок от уведомяването да предяви иск за установяване на вземанията си
като представи доказателства за това.
В изпълнение на дадените указания ищецът е предявил настоящият установителен иск
с предмет вземанията отразени в издадената срещу ответника А.Д. вземания. Предявените
искове са допустими като предявени в преклузивния срок по чл.415, ал.4 ГПК от страна,
притежаваща правен интерес от установяване на вземания по срочно оспорена заповед по
чл.410 ГПК.
По предявените реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове с правно
основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл.198о, ал.1 ЗВ и чл.86,ал.1 ЗЗД за
установяване съществуването на задължение за заплащане на претендираната главница,
представляваща стойността на услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадъчни води и начислена лихва, в тежест на ищеца е да установи
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на ВиК
услуги - за доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води, за пречистване на
отпадъчни води, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на
собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати
уговорената продажна цена, така и продавачът да е доставил ВиК услуги - за доставка на
питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води, за пречистване на отпадъчни води в
твърдяното количество на купувача.
Съгласно § 1, ал.1, т.2, б. "а" от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/ (обн. дв. бр.18 от 25.02.2005г.), В и К услуги по чл.1, ал.1
са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят В и К услуги. Аналогична е разпоредбата и на чл.3, ал.1 от Наредба №
4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, която посочва, че потребители на В и К
услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
2
отвеждат отпадъчни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост; и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
В тежест на ищцовото дружество е да установи, че се намира в облигационни
отношения по повод доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води.
По делото от страна на ищцовото дружество не са ангажирани доказателства, от които да се
установява, че имотът, за който се претендира ползвана В и К услуга в гр. С., *** е
собственост на ответника, че има учредено вещно право на ползване или че е налице
сключен договор за доставка на подобни услуги. В подкрепа на горното е прието писмо от
Дирекция „Общински приходи“ към Столична община, съгласно което ответникът не е
декларирал право на собственост върху процесния недвижим имот.
С оглед на изложеното, отсъствието на представен титул за собственост съдът приема,
че ищецът, който носи доказателствената тежест, не е провел пълно и главно доказване на
наличието на твърдяната облигационна връзка с ответника през исковия период. Не се
установява в производството, че ответникът има качеството на потребител на В и К услуги
и страните са били в облигационна връзка, възникнала на основата на договор за доставка на
В и К услуги за горепосочения имот.
С оглед изложеното предявеният иск за главница следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан, което обуславя и отхвърляне на акцесорната претенция за лихва,
без да е необходимо съдът да се произнася по наведеното възражение за погасяване на
правото на принудително изпълнение на вземането с изтичане на предвидения в закона
давностен срок.
По разноските:
При този изход на спора ищцовото дружество няма право на разноски.
Ответникът претендира разноски за исковото производство в размер на 420лв. –
адвокатски хонорар, като не претендира разноски за заповедното производство.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.В. АД , ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
ГР.С., ***, против АЛ. К. Д. ЕГН: ********** гр. С., ***, положителни установителни
искове реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл.198о,
ал.1 ЗВ и чл.86,ал.1 ЗЗД, за признаване за установено установено по отношение на
ответника, че последният дължи на ищцовото дружество сумата главница в размер на 4
477,93 лева потребена вода от длъжника за периода от 28.08.2013г. до 25.04.2021 г. за имота
му адрес гр. С., ***, ведно със законна лихва от 19.08.2021г. до изплащане на вземането,
3
мораторна лихва в размер на 1 409,67 лв. дължима за периода от 28.09.2013г. до 25.04.2021
г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.09.2021 г. по ч.гр.д. №
47981/2021г. по описа на СРС, II ГО, 179-ти състав.
ОСЪЖДА С.В. АД , ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ГР.С., *** да
заплати на АЛ. К. Д. ЕГН: ********** гр. С., *** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от
420лева, представляваща адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4