Решение по адм. дело №450/2024 на Административен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 1388

Видин, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Видин - I състав, в съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:	АНТОНИЯ ГЕНАДИЕВА

При секретар КАТЕРИНА БОРИСОВА и с участието на прокурора КИРИЛ ЦВЕТКОВ КИРИЛОВ като разгледа докладваното от съдия АНТОНИЯ ГЕНАДИЕВА административно дело № 20247070700450 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба, подадена от ,,Био Ангус Груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], общ.Белоградчик, обл.Видин, представлявано от управителя Т. Д. С., против Община Чупрене, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в първоначално предявен размер от 652 518, 99 лева, от които главница за имуществени вреди и пропуснати ползи 537 428,37 лева и мораторна лихва 115 090,62 лева за периода от 24.01.2023г. до датата на предявяване на исковата молба – 10.09.2024г., а след допуснато изменение претенцията е 642 057,40 лева - главница и мораторна лихва за периода до датата на предявяване на исковата молба - 88 160,30 лева, както и направените по делото разноски, обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт - Мълчалив отказ по Заявление № 389/01.03.2022г., с което е направено искане за участие при разпределяне на общински мери, пасища и ливади по чл.37и от ЗСПЗЗ, отменен с влязло в сила на 24.01.2023г. Решение № 129 от 05.12.2022г. постановено по гр. д. № 257/2022г. на РС Белоградчик.

Ищецът твърди, че e земеделски производител с редовно регистриран животновъден обект в [населено място], общ.Чупрене и по предмет на дейност се занимава с отглеждане на елитни породи говеда за месо и кръстоските между тях, както и с обработка на земеделски земи, пасища и ливади, с цел осигуряване на сено, сенажи и тревни смески, задоволяващи хранителните потребности на ЕПЖ в стопанството. Като правоимащо лице по смисъла на чл.37и от ЗСПЗЗ, е подал Заявление с вх. № 389/01.03.2022г., за участие при разпределяне на общински пасища, мери и ливади (ПМЛ) за стопанската 2022-2023г. /от 01.10.2022 г. до 30.09.2023г./ Към датата на подаване на заявлението в животновъдния му обект е имало 90 бр. говеда над 2 г. (90 животински единици) и 29 бр. говеда от 6 м. до 2г. (което се равнява на 17,4 животински единици) или общо 107,4 бр. животински единици (ЖЕ). За тях, за стопанската 2022/2023г., съгласно чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ са се полагали пасища, мери и ливади (ПМЛ) до 2148.00 дка от I до VII категория (107.4 ЖЕ по 20 дка) и до 4296.00 дка от VIII до X категория (107,4 ЖЕ по 40 дка).

След подаване на заявлението, със заповед № 188/26.04.2022г. на Кмета на община Чупрене е назначена комисия по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ, която е трябвало да издаде до 01.05.2022г. административен акт за разпределение на площите пасища, мери и ливади на правоимащите земеделски производители по предвидените в закона правила. Но Общинският съвет на Чупрене, в нарушение на чл.37и, ал.3 от ЗСПЗЗ не е приел план за пашата през стопанската 2022-2023г., респ. назначената от Кмета на общината Комисия по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ не е извършила разпределението, като се е реализирал мълчалив отказ.

Мълчаливият отказ на Комисията е обжалван пред РС Белоградчик, който го е отменил, с влязло в сила на 24.01.2023г. Решение № 129/05.12.2022 г., постановено по гр.д. № 257/2022г. Съдът е приел, че макар Кметът на община Чупрене да е назначил Комисия по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ, както тя, така и Общинският съвет, изобщо не са провели предвидените в ЗСПЗЗ процедури.

Дружеството е било принудено през цялата стопанска 2022-2023г. да храни пасищните си животни при затворен тип оборно-дворна технология на отглеждане, вместо да са на пасищата, поради което за него са настъпили имуществени вреди в особено големи размери, тъй като е трябвало да закупува скъпи фуражи и премикси от витамини и минерали по пазарни цени. То е било лишено от възможността да получи и съответстващите се на полагащите му се площи пасища, мери и ливади директни плащания от ДФ „Земеделие“ - Разплащателна агенция, по различните интервенции за подпомагане, както и да коси и балира сено от полагащите му се площи.

Сочи, че чл.1,ал.1 от ЗОДОВ предвижда общините да отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В конкретния случай се касае за отменен по съдебен ред незаконосъобразен мълчалив отказ на ответната администрация ищецът да бъде допуснат до участие в разпределението на общински ПМЛ през стопанската 2022-2023г., въпреки че е бил правоимащ и въпреки, че е подал редовно заявление за участие. Според чл.4,ал.1 от ЗОДОВ общините дължат обезщетение за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Претендираният размер на исковете за имуществени вреди е конкретизиран така:

1.Пропуснати ползи от непостъпили директни плащания /субсидии/ в размер на минимум 162 623,75 лева по различни схеми и мерки за подпомагане за стопанската 2022- 2023г, съответстващи на полагащите се, но непредоставени площи ПМЛ, съгласно посочените по-долу 6 пункта, изчислени на по-ниската база полагащи се ПМЛ до 2148,00 дка от I до VII категория, а именно 214,8 хектара:

1.1.Основно подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ) - 218,34 лв/ха в размер на 46899,43 лв.

1.2.Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост (ДП-ОПДУ) - 12,42 лв./ха. в размер на 2667,82 лв.

1.3.Еко схема за намаляване използването на пестициди (Еко-НИП) - 102,14 лв./ха. в размер на 21939,67 лв.

1.4.Еко схема за екстензивно поддържане на постоянно затревените площи (Еко- ПЗП) - 156,46 лв./ха в размер на 33607,61 лв.

1.5.Мярка 12 плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите левовата равностойност на 52 евро/ха в размер на 21845,83 лв.

1.6.Мярка 13 Плащания за райони с природни или други спец. ограничения HP 1

-за частта до 50 ха - левовата равностойност на 152 евро на хектар в размер на 14864, 31 лв.

-за частта над 50 до 100 ха - левовата равностойност на 91 евро на хектар в размер на 8899, 03 лв.

-за частта над 100 ха - левовата равностойност на 53 евро на хектар в размер на 1 1900,05 лв.

2.Преки разходи в размер на 473 612,62 лева, на база необходимите разходи за покупка на фуражи, с цел оборно-дворно изхранване на 119 бр. ЕПЖ през стопанската 2022-2023г., поради липса на достъп на животните до ПМЛ, както и на премикси от витамини и медикаменти, които да компенсират липсата на биогенни елементи в организма на животните, които те си набавят по естествен начин при пасищно изхранване, по фактури, посочени в табличен вид от л.4 (гръб) до л.9 (гръб) на делото.

3.Общо пропуснатите ползи (т.1 - 162 623,75) и направените разходи за оборно-дворно изхранване (т.2 - 473 612,62) са 636 236,37 лева.

4.От тях следва да се извади себестойността на сеното по пазарни цени, което ищецът би окосил, за да изхранва животните си, ако полагащите му се площи му бяха реално предоставени, като се изключат разходите, които той би направил за добиването му със собствена техника, като се получава сумата от 98 808,00 лева, изчислена така:

4.1.3а площите с НТП: пасища, мери и ливади в землището на [населено място] при сравнително благоприятни валежи, при един откос годишно на 2 148 дка по една и половина рулонна бала на дка с размери 120 на 130 см. и тегло 300 кг. на бала;

4.2.От 2 148 дка се получават общо 3 222 броя по 60 лв. за бр. с обща стойност по пазарни цени 193 320,00 лева.

4.3.Косене с палцова косачка и събиране със сеносъбирач за един откос от площ 2148 дка по 5 лв. – 10 740 лева.

4.4.Валиране с рулонна сламопреса е варио камера марка „Джон Дийр“ – 2 148 дка по 1,5 бали на дка. 3 222 бали по 5 лв. на бала – 16 110 лева.

4.5.Товарене и транспорт на 3 222 бали по 3 лв. на бала 9 666 лева.

4.6.Наем дължим на общината за 2 148 дка по 27 лв. 57 996 лева.

4.7.Общо разходи по добиването на сеното /балите/ 94 512, 00 лева.

Сумата по т.4 /себестойността на ползите, ако полагащите се площи бяха разпределени на ищеца/ се явява разликата между сумите по т.4.2 -193 320,00 лв. /пазарната цена на евентуално добитото сено/ и т.4.7 – 94 512,00 лв. /разходите за добиване на сеното/, което е 98 808, 00 лева.

Претендираната главница от 537 428,37 лева е разликата от сумите по т.3 (636 236,37 лв.) и т.4 (98 808,00 лв.). Върху главницата се начислява мораторна лихва от датата на влизане в сила на решението на РС Белоградчик - 24.01.2023 г. до датата на предявяване на настоящата искова молба, в размер на 115 090,62 лева, изчислена с електронния лихвен калкулатор на НАП.

След своевременно поисканото (л.863) и допуснато изменение на исковете, в съдебно заседание на 25.11.2025г. (л.875), претендираната главница е 642 057,40 лв., а мораторната лихва е в размер на 88 160,30 лв. до предявяване на иска, след като ищецът се е отказал от претенцията си по две от фактурите и припадащите им се лихви.

Иска съдът да уважи предявените искове и претендира присъждане на деловодните разноски.

Ответникът по иска – Община Чупрене, чрез процесуалния си представител оспорва исковете, като неоснователни. Сочи, че твърдените за настъпили вреди не са в причинно-следствена връзка с посочения от ищеца мълчалив отказ на Комисията, отменен като незаконосъобразен с решение по гр.д. № 257/2022 г. на PC Белоградчик, доколкото процедурата по чл.37 и от ЗСПЗЗ съдържа сложен фактически състав и се реализира в няколко етапа, първият от които не е осъществен - приемане на решение от общински съвет за определяне на свободните площи. До приемане на решение от ОбС, за Комисията не възникват задълженията да заседава и съставя протокол за разпределяне на свободните ПМЛ по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ (в актуалната за периода редакция). Отделно от това, не е установено да са съществували свободни площи, годни да бъдат отдадени по реда на чл.37и от ЗСПЗЗ. Липсва незаконосъобразен административен акт - мълчалив отказ на Община Чупрене, който е предпоставка за отговорността по ЗОДОВ. Общината не е била страна по делото и не е обвързана от решението му. Твърдението на ищеца, че е отговарял на изискванията за участие в разпределението на общинските ПМЛ са относими към преценка на основателността на настоящия иск, но не са били предмет на делото по отмяна на мълчаливия отказ, тъй като там е било достатъчно доказването на подаване на заявление за участие в разпределението, но не и самото основание на заявителите за получаване на ПМЛ. Липсва причинно - следствена връзка между отменения мълчалив отказ и твърдените вреди, тъй като Комисията не се е произнесла с краен акт, с който решава въпроса по същество. Вреди евентуално биха настъпили, ако комисията откаже да предостави на ищеца площи. Формално е налице отменен акт, но висящността на административното производство по чл.37и от ЗСПЗЗ е останала и то не е завършено, тъй като Съдът не може да замести волеизявлението на Комисията и вместо нея да приеме, че на ищеца е следвало да се издаде благоприятен административен акт. Не е установено, че при едно разпределение ищецът би получил площи за ползване (съобразно законоустановените пречки по чл.37и, ал.1 от ЗСПЗЗ - наличие на парични задължения по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ и по чл.37ж, ал.5 от ЗСПЗЗ - не би получил площи) и че би сключил договор. Не е сигурно и дали изобщо за тази стопанска година е имало свободни площи за разпределение (тъй като липсва Решение на ОбС за определяне на свободните площи) и в какъв размер, и ако е имало по какъв начин комисията би ги разпределила, съобразно установените критерии, законоустановени предимства и брой кандидати - също правоимащи лица. Ответникът сочи, че по делото не са доказани претендираните пропуснати ползи.

Също така се твърди, че ищецът не е имал право да участва в разпределението, поради наличието на задължения към 01.03.2022г. установени с Удостоверение, издадено от Областна дирекция „Земеделие“ - Видин с изх. № РД — 10-171/09.04.2025 г., което е абсолютна пречка за участие в процедурата.

Твърди, че ищецът сам се е отказал да се ползва от Заявлението за участие в разпределението на ПМЛ, поради направеното от ответника оспорване на подписа на заявителя в него, поради което то е изключено от доказателствата по делото, от което следва, че и на това основание не е имал право да участва в разпределението.

Посочва, че претендираните преки разходи не са доказани, тъй като ищецът е имал и други два животновъдни обекта в [населено място], като общо в трите, ЖЕ са били 444 бр. и не е ясно направените разходи по представените фактури дали не са отивали и за животновъдни единици, извън находящите се в обекта в [населено място]. Отделно, че през периода е имало починали голям брой животни, което се установява от Писмен отговор на БАБХ с изх.№ ЗЖ-880/13.06.2025г. (колона 3 „№ на животно“ и колона 6 „смърт“) и посочените 146 броя животни не са били живи през процесния период. Според таблица 2 от същия писмен отговор от БАБХ се съдържа местопребиваване на животните в конкретни животновъдни обекти и оттам се установява, че останалите живи животни са били премествани, включително за изхранване на паша. Установява се, че от 19.07.2022г. до 01.03.2023г. в ЖО с per. № 3955 - 0114 за временно отглеждане на животни: пасище, за отглеждане на говеда, находящо се в землище на [населено място], са отглеждани, съответно изхранвани на паша говеда с изчерпателно изброени в писменото становище номера. Това опровергава твърдението, че в животновъдния обект в [населено място] са изхранвани на фуражи 146 бр. животновъдни единици за период от 365 дни в годината.

Също така, че ищецът е ползвал собствени имоти за паша, за което по делото са представени доказателства, а по силата на Договор за съвместна дейност с трето лице, ищецът е ползвал всичките му имоти от 1384,49 дка в землището на [населено място] за косене и пашуване.

Твърди, че по отношение на пропуснатите ползи, ищецът не е доказал, че изпълнява условията за отпускане на средствата от ДФ „Земеделие“, Разплащателна агенция: по чл.38б, ал.3 от ЗПЗП, във вр. с ал.1, на чл.41 от ЗПЗП, както и по чл.54, във вр. с чл. 53 от ЗПЗП и тези по чл.2, чл.З и останалите разпоредби на НАРЕДБА № 5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания за отпускане на помощите по посочените от него мерки и схеми и по чл.2, чл.З, чл.10, чл.41, чл.43, чл.46 и останалите разпоредби по НАРЕДБА № 3 от 10.03.2023г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции, Наредба № 6 от 30.05.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенцията „Плащания за земеделски земи в зони от Натура 2000“, включена в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 - 2027г. Т.е. не се знае, ако е било подадено заявление в ДФ „Земеделие“, дали РА би уважила същото с акта си по чл.106 от Наредба №5/2009 г. и би отпуснала средствата в пълния заявен размер, а вместо това приложи намаления и откази, съгласно правомощията си и при основанията по чл.43, ал.3 и 4 и 55, ал.3 от ЗПЗП, по реда и на основанията по глава IV на Наредба № 3/10.03.2023г.

Ищецът не твърди и не доказва, че би отговарял на всички нормативно изискуеми предпоставки за отпускане и изплащане на директните плащания по посочените от него схеми, мерки и подмерки. Сочи, че размерът на плащането за един допустим за подпомагане хектар за 2023г., съгласно Заповед № РД09-710/26.06.2024г. на Министър на земеделието и храните е 9,20 лв., а не както е посочено в исковата молба 102,14 лв./ха. Същевременно заключението съдебната комплексна зооинжинерна и техническа експертиза използва данни и ставки, определени по Заповед на министъра за 2023 г. и се явява неотносимо към установяване на спорните по делото факти и обстоятелства за 2022г.

Иска от съда да отхвърли предявените искове.

Претендира присъждане на деловодни разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

Представителят на прокуратурата счита, че искът следва да бъде уважен, като основателен и доказан. Според него е налице отменен по съдебен ред, като незаконосъобразен административен акт, какъвто е мълчаливия отказ на Комисията, назначена от Кмета на община Чупрене по направеното заявление от страна на ищеца, с направеното искане за участие при разпределяне на общински мери, пасища и ливади. По делото е установено, че ищецът е претърпял, като пряка и непосредствена последица от този отказ претендираните вреди в установения с експертизите размер, коригиран впоследствие от ищеца.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Ищецът ,,Био Ангус Груп“ ООД, представляван от управителя Т. Д. С., е подал Заявление по чл.37и, ал.5 от ЗСПЗЗ и чл.99, ал.1 от ППЗСПЗЗ с вх.№ 289/01.03.2022г. (л.15) до кмета на община Чупрене, като собственик (ползвател) на животновъден обект, в който постоянно се отглеждат пасищни селскостопански животни № 3951-0100, регистриран в Интегрираната информационна система на БАБХ, в землището на [населено място], община Чупрене. Приложил е опис на видовете и броя на отглежданите в обекта пасищни селскостопански животни, както и декларация за липса на задължения към ДФ “Земеделие“, държавен поземлен фонд, общински поземлен фонд и за земи по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ.

Ответникът е оспорил това заявление, но искането му за откриване на производство по оспорване е оставено без уважение с Определение № 208/20.02.2025г. (л.247), поради което твърдението му в писмените бележки, че следва да се изключи от доказателствата по делото не почива на извършените съдопроизводствени действия.

С Решение № 218, взето с протокол № 33/28.02.2022г.(л.485) ОбС Чупрене е приел Годишен план за паша на територията на общината за 2022г.; определил пасищата, мерите и ливадите за индивидуално и общо ползване; определил е размера на годишното плащане на стопаните, отглеждащи пасищни животни; дал е съгласие за разпределение на останалите свободни пасищни площи за отдаване под наем по реда на чл.37и, ал.13 и ал.14 от ЗСПЗЗ; дал е съгласие и за отдаване под наем на имотите, които не могат да се обособят в самостоятелни масиви; възложил е на кмета да сключи договори.

Със Заповед № РД-25-34/14.03.2022г. (л.527), Областния управител на област Видин в изпълнение на правомощията си по контрол по реда на чл.45, ал.4 от ЗМСМА, е отменил, като незаконосъобразно гореописаното решение № 218 и го е върнал за ново разглеждане от ОбС.

Поради направеното връщане от областния управител, ОбС Чупрене сам е отменил собственото си решение с друго Решение № 221, взето с протокол № 34/25.03.2022г. (л.489).

С Решение № 223, взето с протокол № 34/25.03.2022г. (л.492) отново приел годишния план за паша; определил пасищата, мерите и ливадите за индивидуално и общо ползване; определил размера на годишното плащане на стопаните, отглеждащи пасищни животни; дал съгласие за разпределение на останалите свободни пасищни площи за отдаване под наем по реда на чл.37и по пазарен механизъм, както и отделно тези по чл.37и, ал.13 и ал.14 от ЗСПЗЗ; възложил на кмета да сключи договори. С Решение № 222, взето с протокол № 34/25.03.2022г. (л.499) дал съгласието си за отдаване под наем на имотите с НТП „полски път“ на ползвателите, подали заявления.

Със Заповед № 188/26.04.2022г. Кметът на община Чупрене е назначил комисия, която да разгледа подадените заявления за ПМЛ по чл.37и от ЗСПЗЗ и да направи окончателно разпределение на имотите (л.24 от приложеното към настоящето дело гр.д. № 257/2022г. на Районен съд Белоградчик).

Със становище от 01.05.2022г. (л.504), председателят на комисията е уведомил кмета на общината, че в законовия срок са подадени 3 бр. заявления, но към 01.05.2022г. все още няма влязло в сила решение на ОбС за площите, които подлежат на разпределение. В становището е посочено и обстоятелството, че ОбС е предвидил в дневния си ред за 29.04.2022г. отмяна на собственото си решение № 223/25.03.2022г., поради оспорването му в Административен съд Видин от Областния управител.

Проведеното заседание на ОбС на тази дата не е обсъдило тези въпроси (л.60 от приложеното към настоящето дело гр.д. № 257/2022г. на Районен съд Белоградчик), но Председателят на ОбС е направил Предложение с вх.№ 112-63/13.05.2022г. (л.508) за отмяна на Решение № 223/25.03.2022г., поради оспорването му в Административен съд Видин от Областния управител със Заповед № РД-25-49/09.05.2022г. Това е извършено с Решение № 225, взето с протокол № 37/18.05.2022г. (л.513).

При направена служебна справка, съдът установи, че въз основа на заповедта на областния управител за оспорване на Р № 223, е образувано адм.дело № 100/2022г. по описа на Адм.съд Видин, което е прекратено на 29.06.2022г., поради отмяна на акта от ОбС Чупрене.

С протокол № 37/18.05.2022г., ОбС е взел решение № 226 (л.517), с което е задължил кмета на общината да възложи изготвянето на повторна пазарна оценка за определяне цени за отдаване под наем на ПМЛ по чл.37и от ЗСПЗЗ. Последното е извършено след законовия срок по чл.37, ал.6 от ЗСПЗЗ, в който назначената от кмета комисия е следвало да извърши разпределението на ПМЛ, който е 01.05.2022г.

По делото са приложени доказателства (л.456), че през 2023г. вече е правено разпределение на площите и в него е участвал и ищецът. Но през 2022г. такова не се установява.

Ищецът твърди, че за липсата на разпределение на свободните площи, е уведомен от кмета на 09.06.2022г., което се твърди от него самия (л.3 от приложеното към настоящето дело гр.д. № 257/2022г. на Районен съд Белоградчик).

На 23.06.2022г. ,,Био Ангус Груп“ ООД е обжалвало мълчаливия отказ на Комисията, назначена със Заповед № 188/26.04.2022г. на Кмета на община Чупрене. С Решение № 129/05.12.2022г. постановено по гр.д. № 257/2022г., влязло в сила на 24.01.2023г., Районен съд Белоградчик е отменил мълчаливия отказ.

След тази дата, други действия, свързани с предмета на спора по настоящето дело не са извършени.

Настоящият иск е предявен на 10.09.2024г.

След получаване на ИМ и доказателствата, ответникът е отговорил на исковата молба (л.118), но не се е представлявал по делото в съдебно заседание на 22.10.2024г. и поискал отлагане (л.133). Съдът му е предоставил тази възможност. Ползвайки се от нея, упълномощеният процесуален представител – адвокат е депозирал молба (л.146), в която е изложил основанията си за оспорване на иска и е поискал събирането на други такива.

Поради направено искане от ответника, с протоколно определение от 14.01.2025г. (л.199, 201) Съдът е открил процедура по оспорване по чл.193, ал.1 от ГПК и е указал тежест за доказване на ответника на следните документи, представени от ищеца:

Фактура № ********** от 07.10.2022г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 13.10.2022г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 17.10.2022г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 20.10.2022г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 28.10.2022г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 10.11.2022г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 15.11.2022г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 18.11.2022г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 24.11.2022г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 01.12.2022г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 06.12.2022г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 09.12.2022г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 16.12.2022г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 19.12.2022г. с издател Вианд клон АД; Фактура № ********** от 22.12.2022г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 22.12.2022г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 04.01.2023г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 11.01.2023г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 16.01.2023г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 25.01.2023г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 01.02.2023г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 08.02.2023г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 14.02.2023г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 20.02.2023г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 28.02.2023г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 07.03.2023г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 09.03.2023г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 14.03.2023г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 22.03.2023г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 28.03.2023г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура№ ********** от 05.04.2023г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 11.04.2023г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 20.04.2023г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 27.04.2023г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 04.05.2023г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 12.05.2023г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 19.05.2023г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 30.05.2023г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 08.06.2023г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 28.06.2023г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 06.07.2023г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 13.07.2023г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 24.07.2023г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 04.08.2023г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 16.08.2023г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 23.08.2023г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 08.09.2023г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 13.09.2023г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 28.09.2023г. с издател „Вианд клон“ АД; Фактура № ********** от 29.11.2022г. издател „Агрофог“ ЕООД; Фактура № ********** от 05.12.2022г. с издател „Агрофог“ ЕООД; Фактура № ********** от 14.12.2022г. с издател „Агрофог“ ЕООД; Фактура № ********** от 05.01.2023г. с издател „Агрофог“ ЕООД; Фактура № ********** от 12.01.2023г. с издател „Агрофог“ ЕООД; Фактура № ********** от 18.01.2023г. с издател „Агрофог“ ЕООД; Фактура № ********** от 02.02.2023г. с издател „Агрофог“ ЕООД; Фактура № ********** от 10.02.2023г. с издател „Агрофог“ ЕООД; Фактура № ********** от 24.02.2023г. с издател „Агрофог“ ЕООД; Фактура № ********** от 06.03.2023г. с издател „Агрофог“ ЕООД; Фактура № ********** от 16.03.2023г. с издател „Агрофог“ ЕООД; Фактура № ********** от 23.03.2023г. с издател „Агрофог“ ЕООД; Фактура № ********** от 06.04.2023г. с издател „Агрофог“ ЕООД; Фактура № ********** от 18.04.2023г. с издател АГРОФОГ ЕООД; Фактура № ********** от 02.05.2023г. с издател „Агрофог“ ЕООД; Фактура № ********** от 11.05.2023г. с издател „Агрофог“ ЕООД; Фактура № ********** от 26.05.2023г. с издател „Агрофог“ ЕООД; Фактура № ********** от 06.06.2023г. с издател „Агрофог“ ЕООД; Фактура № ********** от 01.07.2023г. с издател „Агрофог“ ЕООД; Фактура № ********** от 19.07.2023г. с издател „Агрофог“ ЕООД; Фактура № ********** от 10.08.2023г. с издател „Агрофог“ ЕООД; Фактура № ********** от 22.08.2023г. с издател „Агрофог“ ЕООД; Фактура № ********** от 13.09.2023г. с издател „Агрофог“ ЕООД; Фактура № ********** от 29.09.2023г. с издател „Агрофог“ ЕООД; Фактура № 47569 от 13.10.2022г. с „Голяма мелница Червен бряг“ АД; Фактура № 47618 от 19.10.2022г. с издател „Голяма мелница Червен бряг“ АД; Фактура № 47945 от 16.11.2022 г. с издател „Голяма мелница Червен бряг“ АД; Фактура № 48074 от28.11.2022г. с издател „Голяма мелница Червен бряг“ АД; Фактура№ 48186 от 08.12.2022г. с издател „Голяма мелница Червен бряг“ АД; Фактура № 48359 от 23.12.2022г. с издател „Голяма мелница Червен бряг“ АД; Фактура № 48494 от 11.01.2023г. с издател „Голяма мелница Червен бряг“ АД; Фактура № 48580 от 23.01.2023Г. с издател „Голяма мелница Червен бряг“ АД; Фактура № 48753 от 07.02.2023г. с издател „Голяма мелница Червен бряг“ АД; Фактура № 48816 от 13.02.202г. с издател „Голяма мелница Червен бряг“ АД; Фактура № 48954 от 27.02.2023г. с издател „Голяма мелница Червен бряг“ АД; Фактура № 49072 от 10.03.2023г. с издател „Голяма мелница Червен бряг“ АД; Фактура № 49245 от 28.03.2023г. с издател „Голяма мелница Червен бряг“ АД; Фактура № 49377 от 10.04.2023г. с издател „Голяма мелница Червен бряг“ АД; Фактура № 49545 от 27.04.2023г. с издател „Голяма мелница Червен бряг“ АД; Фактура № 49772 от 23.05.2023г. с издател „Голяма мелница Червен „ АД; Фактура № 41226 от 15.06.2023г. с издател „Мелница Арчар“ ООД; Фактура № 41247 от 26.06.2023г. с издател „Мелница Арчар“ ООД; Фактура № 41279 от 10.07.2023г. с издател „Мелница Арчар“ ООД; Фактура № 41317 от 26.07.2023г. с издател „Мелница Арчар“ ООД; Фактура № 41382 от 14.08.2023г. с издател „Мелница Арчар“ ООД; Фактура№ 41421 от 25.08.2023г. с издател „Мелница Арчар“ ООД; Фактура № 41465 от 13.09.2023г. с издател Мелница Арчар“ ООД; Фактура № 41510 от 28.09.2023г. с издател „Мелница Арчар ООД; Фактура № 666 от 12.06.2023г. с издател Р. Д. Р.; Фактура № 98 от 26.04.2023г. с издател „Акватоник“ ООД; Фактура № 101 от 17.05.2023г. с издател „Акватоник“ ООД; Фактура № 104 от 19.06.2023г. с издател „Акватоник“ ООД; Фактура № 197 от 23.06.2023г. с издател „Златия милк“ ЕООД; Фактура № ********** от 01.01.2023г. с издател „Хл-Топмикс“ ООД; Фактура № 10040074 от 20.03.2023г. с издател „Асклепфарма“ ООД; Фактура № 10040792 от 22.05.2023г. с издател „Асклепфарма“ ООД; Фактура № 102412 от 27.04.2023г. с издател Лом Бг ЕООД; Фактура № 102419 от 17.05.2023г. с издател „Лом Бг“ ЕООД; Фактура № 102432 от 20.06.2023г. с издател „Лом Бг“ ЕООД; Фактура № 102433 от 23.06.2023г. с издател „Лом Бг“ ЕООД; Фактура № 1271 от 17.01.2023г. с издател „Троя-Авто“ ЕООД-Варна; Фактура № 15824 от 15.02.2023г. с издател ЕТ „Агро-Св.Дичевски“.

За тези фактури, ответникът е поискал доказването да бъде в тежест на ищеца и съдът е отхвърлил искането с определение № 208/20.02.2025г. (л.247).

С него е открито производство по оспорване истинността и е указана тежест за доказване на ответника на други оспорени от него доказателства, а именно:

-Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 16/09.03.2021г., издадено от директора на ОДБХ Видин;

-Справка за наличните животни в ОЕЗ към 01.03.2022г. за собственик „Био Ангус Груп“ ООД за рег. ********** / 3951 – 0100 / , представляваща разпечатка от Интегрирана информационна система на БАБХ;

-Удостоверение от 01.03.2022г. от ОВЛ Г. М. Л..

Със същото определение съдът е отказал исканото от ответника изменение на протоколно определение на съда от с.з. на 14.01.2025г. относно доказателствената тежест във връзка с откритите производства за оспорване истинността на описаните в протокола фактури, както и искането за откриване на производство по оспорване истинността и на подписите на същите фактури.

По делото е приета комплексна съдебна зооинженерна експертиза (л.392), която установява, че подлежащите на разпределение, но без да е извършено такова, пасища, мери и ливади в общината за 2022/ 2023 стопанска година са били в размер на 34 713,06 дка, от които ливади 8 479,45 дка и пасища 26 233,61 дка, като от първа до седма категория са 39,06%, а от осма до десета са 60,94% (л.400); при изтичане на законоустановения срок са били подадени три броя заявления за разпределение на ПМЛ с общо 194 бр. животни, съответстващи на 173,9 ЖЕ (л.402), от които ищецът е имал 107,7 бр. ЖЕ (л.401); общината е имала достатъчно площи, за да удовлетвори исканията на тримата заявители за разпределение, като ищецът за своите 107,4 ЖЕ е следвало да получи общо 3 456,99 дка, от които 839,01 от първа до седма категория и 2 617,98 дка от осма до десета категория (л.406); реално използваемата площ за косене би била 2 419,89 дка, 725,97 т сухо балирано сено, общо 217 791 лв. и с разходи за добив 60 497,25 лв. (л.413), а директните плащания по схемите и мерките за кампания 2023г. следва да са 278 118,42 лв. (л.414); в случай, че беше направено разпределение ищецът щеше да произведе 2 420 стандартни рулонни бали сено на обща стойност 217 791,00 лв. и чиста икономическа стойност от 103 261,00 лв.(л.415); окончателната вреда от направените преки разходи представлява разлика между фактурираните суми за фуражи и премикси (приложени с ИМ) и потенциалната икономическа изгода от добива на сено или това е 379 351,62 лв., при което, след изчисление на общата мораторна лихва на 89 210,97 лв., общо пропуснатите ползи, преките вреди и мораторни лихви е 746 681,01 лв. (л.429); през процесния период ищецът е осигурил пълноценно хранене на животните в съответствие със зоотехническите и агрономически стандарти на Р България (л.432); не съществуват нормативни, веретинарно-медицински или зооинженерни пречки за регистрацията и експлоатацията на обекта (л.434); разликата от два бр. ЕПЖ в обекта на 01.02.2022 и 01.03.2022г. е техническа грешка (л.436); има пълно съответствие между посочените като местанохождение в [населено място] животни и тези от справката на БАБХ от 01.03.2022г. (л.438 – 444).

Вещото лице е отговорило (л.834) на допълнително поставена задача, за средната дажба от фуражи и витамини за един брой животни, за всеки месец от процесния период за броя животни, посочени в обекта, какъв би бил необходимия размер на дажбата за процесния период, какви са единични цени на фураж, смеските, витамините за един брой животно за процесния период и какво количество храна по тези цени обичайно е необходимо. При допълнителното заключение е уточнено, че това е хипотетичо, тъй като по делото не са проследявани динамиката на стадото и как в рамките на тази динамика са се променяли броят и категорията на животните през всеки един ден от стопанската година. Поради тази причина изчислението е направено на база изхранването на животните на ищеца по норми от породите Лимузин и Абердийн ангус за 365 дни през стопанската година 01.10.2022г. - 30.09.2023г., със съответната степен на приближение, поради обективните ограничения. В този вид допълнителното заключение е прието по делото.

По делото е приета и съдебна - икономическа експертиза (л.647), която установява, че всички представени от ищеца фактури са надлежно осчетоводени, както от него, така и от неговите доставчици и по всички тях е направено плащане по банков път.

По делото е приета (л.874 гръб) съдебнотехническа експертиза (л.775), която е дала заключение за идентичност на животновъдния обект с удостоверението за регистрация (оспорено от ответника). Посочено е, че същият е от вида „пасищно отглеждане на говеда“ , попада в защитена зона „Натура 2000“ , разположен е върху собствен поземлен имот, както и имот на А. М., с който има сключен договор за съвместна дейност.

По делото е приложен и договорът за съвместна дейност с третото лице - А. М. М. (л.374) и в него се проследяват предоставените площи от третото лице за дейността на дружеството.

Приложени са Решение № 90/26.07.2019г. по гр.д.310/2019г. на РС Белоградчик и Решение № 97/15.06.2020г. по гр.д. № 55/2020г. на РС Белоградчик, които са за обявяване на окончателни предварителни договори, купувач по които е ищецът, на ниви в землището на [населено място].

По делото са представени:

-писмо от БАБХ с изх. № 427/10.03.2025г. (л.264), от което се установява, че към 01.03.2025г. в обекта е имало 146 ЕПЖ. Сочи се, че категориите животни са променлива величина, тъй като при навършване на определена възраст ЕПЖ преминават от една категория в друга. Приложена е и справка с категориите животни и ушната им марка;

-констативен протокол № 12/09.03.2021г. на БАБХ съставен при регистрацията на обекта (л.358) и заявление (л.360) вх.№ 757/04.03.2021г. до БАБХ за регистрация на обекта;

-договор № 107/07.03.2021г. (л.382) за осъщесвяване на ветеринарномедицински услуги на обекта;

-справка за животните в обекта за дата 02.03.2023г. (л.543, 545) с категориите животни и ушната им марка; справка към 10.04.2023г. (л.554); справка към 01.02.2022г. (л.555) с категориите животни и ушната им марка;

-ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/ транспортиране на животни – 2 бр. (л.590, 592);

-справка за животните в обекта за дата 01.03.2022г. (л.595-605) с категориите животни и ушната им марка;

-удостоверение за регистрация на животновъдния обект № 16/09.03.2021г. (л.606);

-таблица, изготвена от ДФ „Земеделие“ за видовете схеми за подпомагане и стойността на субсидията в лева (л.609-611);

-Заповеди на министъра на земеделието и храните от 2024г. за размера на плащанията за подпомагане по видове за 2023г. (л.614, 615, 616, 617, 618, 619);

-писмо от БАБХ, че ищецът няма регистрирани обекти в регистрите на администрацията в обл.Благоевград (л.638);

-служебна бележка от ДФ „Земеделие“ (л.675), че към 12.03.2025г. ищецът няма задължения и не е регистриран като лош длъжник;

- писмо от НАП офис Видин (л.676), че за периода от 01.10.2021г. до 31.10.2022г. дружеството ищец е имало задължения;

-удостоверение от ОД“Земеделие“ Видин (л.679), че към 01.03.2022г. ищецът е имал неизплатени суми по чл.37в и чл.37ж от ЗСПЗЗ;

-счетоводни баланси на дружеството 2020-2023г. (л.680-719);

- отговор от БАБХ (л.744) с информация за регистрирани животновъдни обекти на ищеца с действаща регистрация в периода 01.01.2022-31.12.2023г. на територията на страната, вид и брой животински единици и паспортизацията им.

Ангажирани са и доказателства, че през 2023 и 2024г. дружеството вече е участвало в разпределението на ПМЛ в общината (л.165 и л.456).

По делото са представени и доказателства, които не са свързани с предмета на спора: от Констативен протокол от 25.02.2021г. (л.275) се установява, че в изчерпателно изброените в него общински имоти е поставен електронен пастир от ищеца, като справката от ОбС „Земеделие“ Белоградчик (л.281) сочи, че това е извършено без правно основание.

Като доказателство към настоящото производство е приложено гр.д. № 257/2022г. на РС Белоградчик, по което съдът се е произнесъл с отмяна на мълчаливия отказ на комисия, назначена със Заповед № 188/26.04.2022г. Кмета на община Чупрене, по Заявление № 389/01.03.2022 г. от ищеца.

При така установената фактическа обстановка Съдът, намира от правна страна следното:

Ищецът твърди, че са му нанесени имуществени вреди от незаконосъобразен акт – Мълчалив отказ по Заявление № 389/01.03.2022г., с което е направено искане за участие при разпределяне на общински мери, пасища и ливади по чл.37и от ЗСПЗЗ, отменен с влязло в сила на 24.01.2023г. Решение №129 от 05.12.2022г. постановено по гр.д. №257/2022г. на РС Белоградчик. Поради мълчаливия отказ на Комисията, която е назначена от Кмета на О. Ч. със Заповед № 188/26.04.2022г., за да разгледа подадените заявления за ПМЛ по чл.37и от ЗСПЗЗ и да направи окончателно разпределение на имотите, такова не е извършено и ищецът е претърпял имуществени вреди, представляващи 1.пропуснати ползи и от непостъпили директни плащания /субсидии/, съответстващи на полагащите му се, но непредоставени площи от ответника ПМЛ; 2.преки разходи за оборно-дворно изхранване на ЖЕ в обекта; 3.мораторната лихва от датата на влизане в сила на решението на РС Белоградчик за отмяна на мълчаливия отказ и 4. законна лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното му изплащане.

Касае се за площи - ПМЛ на община Чупрене, поради което неин орган - Комисия, назначена със Заповед на Кмета на общината, е реализирала мълчалив отказ, който е отменен в последствие. Т.е. О. Ч. има, както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица и съгласно ал.2, исковата защита се провежда при условията на ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на общините за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: отменен като незаконосъобразен административен акт на административен орган, който е причинил в пряка и непосредствена причинна връзка настъпила реална вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално причинени материални и/или нематериални вреди, т.е. тези вреди да са закономерно и директно настъпваща последица от незаконосъобразния административен акт.

Материалните вреди се изразяват в загуба или пропусната полза с определена парична стойност.

При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да бъде реализирана отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Непозволеното увреждане представлява сложен юридически факт, включващ следните елементи: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. Отговорността на държавата и общините е обективна и вина в случая не се изследва. Под деянието се разбира конкретна външна проява на едно лице, изразено както в действие, така и в бездействие. То е противоправно, когато противоречи на правните норми.

Тук следва да се посочи, че относимата към казуса правна норма е чл.37и от ЗСПЗЗ, която неколкократно е изменена от законодателя. Съответно, съдът обсъжда актуалната ѝ към процесния период редакция, а именно: „Чл. 37и. (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) (1) Пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем или аренда по реда на чл. 24а, ал. 2 на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни, по цена, определена по пазарен механизъм. Пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд се предоставят под наем или аренда на лица, които нямат данъчни задължения, както и задължения към Държавен фонд "Земеделие", държавния поземлен фонд, общинския поземлен фонд и за земи по чл. 37в, ал. 3, т. 2. (2) Министърът на земеделието, храните и горите или определено от него длъжностно лице от състава на министерството определя със заповед свободните пасища, мери и ливади от държавния поземлен фонд, които се отдават под наем или аренда по ал. 1, в срок, определен в правилника за прилагане на закона. Списък на имотите с категории се обявява в общинските служби по земеделие и областните дирекции "Земеделие" и се публикува на интернет страницата на съответната областна дирекция "Земеделие" в срок до 1 март. (3) Общинският съвет определя с решение пасищата, мерите и ливадите за общо и индивидуално ползване. Списък на имотите за индивидуално ползване с категории се обявява в общините и кметствата и се публикува на интернет страницата на общината в срок до 1 март. (4) Пасищата, мерите и ливадите се разпределят между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище, съобразно броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански животни, в зависимост от притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади, но не повече от 15 дка за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и/или до 30 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета категория. На правоимащите лица, които отглеждат говеда с предназначение за производство на месо и животни от местни (автохтонни) породи, се разпределят до 20 дка за 1животинска единица в имоти от първа до седма категория и до 40 дка за 1животинска единица в имоти от осма до десета категория. На правоимащите лица, отглеждащи говеда за мляко или месо, овце и/или кози, одобрени за подпомагане по дейностите от подмерки "Плащания за преминаване към биологично земеделие" и "Плащания за поддържане на биологично земеделие", включени в направление биологично животновъдство, се разпределят имоти до 0,15 животинска единица на хектар, независимо от категорията на имотите. (5) Лицата подават заявление по образец до кмета на общината в срок до 10 март, към което прилагат документи, определени в правилника за прилагането на закона. Заявленията се подават лично или по пощата и се регистрират в общинската администрация. Отказът за регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред областния управител по местонахождението на имота. (6) Кметът на общината назначава комисия, която определя необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал.4 и разпределя имотите за всяко землище. При разпределението предимство имат кандидати, които до датата на разпределението са ползвали съответните имоти по договори с изтекъл срок. Останалите неразпределени имоти се разпределят по възходящ ред, като се започва от лицата, които притежават най-малко животински единици. Комисията съставя протокол за окончателното разпределение на имотите при наличие на необходимите площи в срок до 1 май. (7) При недостиг на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд в землището към разпределените по реда на ал. 6 имоти съответната комисия извършва допълнително разпределение в съседно землище, което може да се намира в съседна община или област, и съставя протокол за окончателното разпределение на имотите в срок до 1 юни. Този ред се прилага до изчерпване на имотите от общинския поземлен фонд или до достигане на нормата по ал. 4. Разпределението се извършва последователно в съседното землище, община и област. (8) Протоколът по ал. 6 или по ал. 7 се обявява в кметството и се публикува на интернет страницата на общината и може да се обжалва по отношение на площта на разпределените имоти в 14-дневен срок пред районния съд. Обжалването не спира изпълнението на протокола, освен ако съдът разпореди друго. (9) При недостиг на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд след разпределението по ал. 7 в съответното и съседни землища, по заявление от правоимащото лице в срок до 10 юни, комисията по ал. 6 предоставя служебно на министъра на земеделието, храните и горите или оправомощено от него лице протоколите по ал. 6 и/или ал. 7 и копие от заявлението за допълнително разпределение на имоти от държавния поземлен фонд. (10) Директорът на областната дирекция "Земеделие" назначава комисия, в състава на която се включват представители на общинските служби по земеделие и на областната дирекция "Земеделие". Комисията разпределя допълнително необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал. 4 в съответното и/или съседни землища и съставя протокол за окончателното разпределение на имотите от държавния поземлен фонд в срок до 1 юли. При разпределението предимство имат кандидати, които до датата на разпределението са ползвали съответните имоти по договори с изтекъл срок. (11) Протоколът по ал. 10 се обявява в кметството и в сградата на общинската служба по земеделие и се публикува на интернет страницата на общината и на съответната областна дирекция "Земеделие". Протоколът може да се обжалва по отношение на площта на разпределените имоти в 14-дневен срок пред районния съд. Обжалването не спира изпълнението на протокола, освен ако съдът разпореди друго. (12) Въз основа на протоколите на комисиите по ал. 6 и 10 кметът на общината, съответно директорът на областната дирекция "Земеделие", сключва договори за наем или аренда по цена, определена по пазарен механизъм. Минималният срок на договорите е 5 стопански години. Договорите съдържат данните по ал. 1, 4, 6 и 7 и се регистрират в общинската служба по земеделие. (13) Останалите свободни пасища, мери и ливади от общинския и държавния поземлен фонд се отдават под наем чрез търг, в който се допускат до участие само собственици на пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ. Търговете се провеждат от областната дирекция "Земеделие" – за земите от държавния поземлен фонд, и от кмета на общината – за земите от общинския поземлен фонд. Договорите се сключват за една стопанска година. (14) Останалите след провеждане на търга по ал. 13 свободни пасища, мери и ливади се отдават чрез търг на собственици на пасищни селскостопански животни и на лица, които поемат задължение да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние, по ред, определен в правилника за прилагане на закона. Договорите се сключват за една стопанска година. (15) При сключване на договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд, които изцяло или частично не попадат в актуалния към датата на подписване на договора специализиран слой по чл. 5, ал. 2 от Наредба № 2 от 17 февруари 2015г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, не се дължи заплащане на наемна цена, съответно арендно плащане за две стопански години от сключването на договора.“

От цитираната по – горе разпоредба на чл.37и от ЗСПЗЗ се установява, че в ал.6 законодателят е предвидил, че следва да има назначена от кмета комисия, която „определя необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал.4 и разпределя имотите за всяко землище.“. В случая едното обстоятелство е налице: комисията е назначена със заповедта на кмета № 188/26.04.2022г.

Дали комисията е извършвала някаква дейност или не, не е предмет на делото, но е установено, че със становище от 01.05.2022г. (л.504), нейният председател е уведомил кмета на общината, че в законовия срок са подадени 3 бр. заявления, но към 01.05.2022г. все още няма влязло в сила решение на ОбС за площите, които подлежат на разпределение. В становището е посочено и обстоятелството, че ОбС е предвидил в дневния си ред за 29.04.2022г. отмяна на собственото си решение № 223/25.03.2022г., поради оспорването му в Административен съд Видин от Областния управител.

Независимо от това становище, факт е, че комисията не е направила предвиденото в закона разпределение на ПМЛ.

В това производство, съдът не следва да обсъжда законосъобразността на мълчаливия отказ на комисията, тъй като този въпрос е бил разрешен с влязъл в сила съдебен акт - решение № 129/05.12.2022г. по гр.д. № 257/2022г. на РС Белоградчик. Мълчаливият отказ на комисията е отменен с влязло в сила решение.

Противно на твърденията на ответната страна настоящият съд няма как да не се съобрази с влязлото в сила съдебно решение. Горното следва от разпоредбата на чл.297 от ГПК, според която влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Р България.

Същественият въпрос по това дело е дали този мълчалив отказ е правопораждащ факт за извършване на разпределението на свободните общински площи между заявителите. Отговорът следва от самата законова регламентация: ал.3 на чл.37и от ЗСПЗЗ сочи, че „Общинският съвет определя с решение пасищата, мерите и ливадите за общо и индивидуално ползване.“.

От доказателствата по делото се установява, че ОбС Чупрене е правил такова разпределение, но поради неподлежащи на обсъждане в това производство причини, това не е довело до предоставянето на комисията на площи, които да могат да бъдат разпределени между заявителите в законовия срок до 01.05.2025г., съгласно ал.6 на чл.37и от ЗСПЗЗ. И именно на тази дата, нейният председател е изпратил становище до кмета на общината (л.504), че не може да прави разпределение по трите подадени заявления, тъй като няма определени площи, които да разпределя.

Оказва се, че правопораждащият факт за получаване на свободни площи от заявителите не е самостоятелният акт на комисията (ал.6 на чл.36и от ЗСПЗЗ), след като той е поставен в зависимост от определянето на площите от ОбС (ал.3 на чл.37и от ЗСПЗЗ). Последният действително не е бездействал, но все пак законът не обсъжда това обстоятелство, а обсъжда неговия резултат (по аргумент от това, че отговорността на общината по този иск не зависи от липсата или наличието на вина за него).

Най-същественото е това, че действията или бездействията на комисията са в резултат и като последица от действията на общинския съвет и това е така за всяка една община, а не само за община Чупрене. Общинският съвет е орган на местното самоуправление на общината и съвкупността от неговите действия и действията на другия общински орган – комисията по чл.36, ал.6 от ЗСПЗЗ, са правопораждащи за отговорността на общината. Те са нейни органи и не може самостоятелно да се вменява на единия или на другия от тях отговорността, която носи общината, към която те принадлежат. Следователно наличието на влязлото в сила Решение № 129/05.12.2022г. по гр.д. № 257/2022г. на РС Белоградчик е правопораждащия факт за отговорността за това, че не е извършено разпределението на свободните общински площи между заявителите.

Съдът приема за доказан факта, че е налице отменен, като незаконосъобразен административен акт на ответника. Налице е първата предпоставка по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.204, ал.1 от АПК.

Преценката за наличието на вредоносен резултат в случая се прави от представените фактури - доказателства за направени разходи за покупка на фуражи, с цел оборно-дворно изхранване, поради липса на достъп на животните до ПМЛ, както и на премикси от витамини и медикаменти, които да компенсират липсата на биогенни елементи в организма на животните, които те си набавят по естествен начин при пасищно изхранване.

Възражението на ответника, че животните са премествани за паша до другите стопанства на ищеца, както и че има починали животни през процесната стопанска година всъщност не са опровергаващи, а потвърждаващи вредоносния резултат. Житейски неоправдано е при наличие на възможност за паша в конкретното стопанство, който и да било животновъд да премества животните си на друго място. А в случая, ако се е стигнало до такова преместване, очевидно е направено поради необходимост и поради липса на друга възможност. Отделно от това, настъпилата смърт на част от животните е безспорно обстоятелство, но то не бива да бъде обсъждано едностранно – само като по-малко ЖЕ за изхранване в стопанството. То следва да бъде обсъдено и в друг аспект, а именно, като неблагоприятна последица от липсата на свободна паша и принудителното оборно-дворно изхранване на животните.

В този смисъл, а и само по себе си, е абсурдно твърдението, че липсва вредоносен резултат за ищеца, поради смърт на част от животните и преместване на друга част от тях на друго място за свободна паша.

Това, че ищецът е имал собствени или арендувани площи, които е ползвал през стопанската година, също не опровергава настъпилата вреда за ищеца – едно е да прави разходи за зимно оборно-дворно изхранване и съвсем друго за целогодишно такова.

Все пак не бива да се пренебрегва фактът какъв вид животни е отглеждал ищецът и каква хранителна консумация имат тези животни. Едва ли целта, на което и да било стопанство, отглеждащо животни, е само и единствено оцеляване на животните. Касае се за добив на животински продукти, което е в пряка зависимост от качеството на отглеждане. Последното от своя страна зависи изключително от изхранването. И ако това изхранване е на по-малка площ от необходимата за съответния брой ЖЕ, така че да може да се подсигури целогодишната консумация, включително и тази, която ще се произведе от необходимите площи за зимния период, то логично животновъдът е принуден да закупува допълнително хранителни вещества и витамини или така да реорганизира животните, че те да не бъдат недохранени. Но това неизбежно е свързано с разходи, които не биха били направени при нормален развой на събитията. Или ако бяха направени, то те нямаше да са последица от бездействието на разпределящия ПМЛ.

Тук е мястото Съдът да се произнесе по отношение на откритото производство по оспорване на писмените доказателства по чл.193,ал.1 от ГПК. Поради тяхната многобройност и фактът, че са изчерпателно посочени във фактическата обстановка, при това обсъждане съдът няма да ги изброява отново. Единствено следва да се посочи, че те са представени от ищеца и са оспорени от ответника. Оспорването на нито едно от тях не е извършено своевременно, но все пак производството е открито. Съдът е указал тежест за оспорването на ответника, но оспорването остава недоказано. По отношение на представените фактури, всички те представляват частни документи и не носят подписа на страната, която ги оспорва. При това положение, действително тежестта за доказване на истинността им, в съответствие с разпоредбата на чл.193, ал.3 изр.второ от ГПК е за ищеца. Ищецът, обаче е ангажирал счетоводна експертиза, която е установила, че всички фактури, представени по делото са надлежно осчетоводени от ищеца и неговите доставчици и са платени по банков път (л.647). Фактурата е частен документ, който регистрира за първи път дадената стопанската операция, а когато и надлежна проверка, каквато е експертизата по делото установи, че тази стопанска операция е платена и то по банков път, то безспорно, че стопанската операция е осъществена. При това положение, съдът приема, че оспорването на истинността на фактурите, като частни документи, които не носят подписа на оспорилата ги страна не е доказано.

По отношение оспореното от ответника на Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 16/09.03.2021г., издадено от директора на ОДБХ Видин; Справка за наличните животни в ОЕЗ към 01.03.2022г. за собственик „Био Ангус Груп“ ООД за рег. ********** / 3951 – 0100 / , представляваща разпечатка от Интегрирана информационна система на БАБХ; Удостоверение от 01.03.2022г. от ОВЛ Г. М. Л., приложима е разпоредбата на чл.193, ал.3, изречение първо от ГПК. Тези документи не носят подписа на страната, която ги е представила – ищеца, но той е заявил, че ще се ползва от тях. При това положение тежестта за доказване е на ответника. Същият не доказа, че тези три документа не са истински, поради което и съдът приема, че тяхното оспорване не е доказано.

Всички тези документи, чието оспорване не е доказано са част от доказателствата по делото и са съобразени при направените правни изводи по делото.

Съдът приема, че другите две предпоставики от предявения иск също са налице - реално причинени материални вреди, които са закономерна и директна последица от незаконосъобразния административен акт.

Т.е. предявените искове са основателни, поради което следва да се обсъди дали е доказан техният размер.

Следва да се има предвид, че преди конкретизиране и мотивиране на претендираните количества и суми, се дължи уточнението, че ако ответникът беше разпределил ПМЛ, животните на ищеца нямаше да бъдат изхранвани целогодишно от тях, тъй като в зимните дни неизбежно се налагат оборно-дворни условия. Това е безспорно. Но от друга страна, храната за това оборно отглеждане се подсигурява именно от тези ПМЛ и ако не изключително от тях, то включително и от тях. Следователно именно на годишна база или по-точно 365 дни в годината е периодът, който е меродавен за определяне необходимите дажби за животните от ищцовото стопанство по предявените искове.

Направеното оспорване, че ищецът е имал задължения, които не биха му дали възможност да кандидатства и да получи директни плащания /субсидии/ от ДФ „Земеделие“, по различни схеми и мерки за подпомагане за стопанската 2022- 2023г. също е неоснователно. Преценката за допустимост за тези плащания не се прави от общината, а се прави от трето лице - ДФ „Земеделие“. Независимо дали е имал задължения или не, които са предпоставка за други плащания, начинът по който би се разчел с тях зависи само и единствено от кандидата и не е предпоставено от преценка от общината, която би се явявала предшестваща на предвидената от законодателя преценка за допустимост на разплащателната агенция. В този смисъл общината, като не е направила разпределение на своите ПМЛ и по този начин предварително е лишила кандидата от възможността да кандидатства, на база на тези разпределени площи и пред ДФ „Земеделие“ за субсидии, не може да заема позицията, че той и без това не би имал право на това. А може би би имал, ако напр. не следваше да закупува непредвидено храна за животните и плати задълженията, за да кандидатства за субсидии.

Невярно е направеното възражение от ответника, че в Заповед № РД09-710/26.06.2024г. на Министър на земеделието и храните, размерът на плащането за един допустим за подпомагане хектар за 2023г., е 9,20 лв., а не както е посочено в исковата молба 102,14 лв./ха. Заповедта, която се намира на л.615 по делото сочи именно 102,14 лв./ха.

Самостоятелно обсъждане следва да бъде направено по отношение на починалите през стопанската година животни. Това обстоятелство е безспорно, както и фактът, че към датата на подаване на заявлението до общината за разпределение на ПМЛ, жалбоподателят е разполагал със 107,4 бр. ЖЕ, като това не е брой животни. Т.е. за разпределението на ПМЛ, ако изобщо беше пристъпено към такова, щяха да бъдат изчислявани именно 107,4 бр. ЖЕ. А техния последващ положителен или отрицателен прираст не бива да бъде обсъждан по принципа на обсъдените субсидии от разплащателната агенция.

Извън всякакви данни и възражения по делото се налага въпроса какъв е смисъла, който и да било животновъд да отглежда именно в тази община своите животни, ако не може да ползва предоставените от законодателя условия или ако тази община със своите действия или бездействия налага допълнителни, над нормалните разходи за отглеждането им.

При този анализ, както и при посоченото в заключението на счетоводната експертиза е, че всички представени фактури са редовно осчетоводени при ищеца и при неговите доставчици и са платени по банков път, неизбежно се налага извода, че доказаните по своето основание искове, са основателни и доказани в размера, посочен и в зооинженерна експертиза.

Според нея за ищцовите 107,4 бр. ЖЕ е следвало да се разпределят 3456,99 дка, от която би се добило 725,97 т сухо балирано сено, общо 217 791 лв. и биха се направили разходи за добив 60 497,25 лв.; директните плащания по схемите и мерките за кампания 2023г. следва да са 278 118,42 лв.; при произведени 2 420 стандартни рулонни бали сено на обща стойност 217 791,00 лв., чистата икономическа стойност е 103 261,00 лв.; окончателната вреда от направените преки разходи представлява разлика между фактурираните суми за фуражи и премикси (приложени с ИМ) и потенциалната икономическа изгода от добива на сено или това е 379 351,62 лв., при което, след изчисление на общата мораторна лихва на 89 210,97 лв., общо пропуснатите ползи, преките вреди и мораторни лихви е 746 681,01 лв.

Изготвената експертиза е детайлна и мотивирана, включително и след допълнителната задача, изслушана в последното съдебно заседание по делото, поради което и Съдът изцяло я кредитира.

В съдебно заседание на 25.11.2025г. ищецът е заявил, че няма да се ползва от представените Фактура № 666/12.06.2023 г. от Р. Д. Р. на стойност с ДДС 4532,64 лв. с припадаща се мораторна лихва в размер на 770.83 лв. и Фактура № 102433/23.06.2023 г. от „Лом БГ“ ЕООД на стойност с ДДС 1680,00 лв. с припадаща се мораторна лихва в размер на 279.84 лв. Съответно изменението на иска, което е направено е без тези две фактури е посочило като разлика от всички фактури, която е 467 199,98 лв. (без двете посочени) и потенциалната икономическа изгода от добива на сено върху неразпределените площи, която е 103 261,00 лв. Поради което и вредите от преките разходи са посочени в размер на 363 938,98 лв. Към тях са прибавени пропуснатите ползи от преки плащания /субсидии/ в размер на 278 118,42 лв. Вредата е претендирана в общ размер на 642 057,40 лв. (363 938,98 лв. + 278 118,42 лв.), като мораторна лихва за периода от влизане в сила на решението за отмяна на мълчаливия отказ на комисията - 24.01.2023г. до датата на исковата молба – 10.09.2024г., без двете горепосочени фактури е претендиран в размер на 88 160,30 лева.

Съдът счита, че размерът на исковите претенции също е доказан.

По делото са извършени многобройни процесуални действия, които обаче се отклоняват от спорния предмет, представляват опит да се пререши спор, разрешен с влязло в сила решение от една страна, а от друга представляват шиканиране на процеса, поради което те и не следва да бъдат обсъждани.

Въз основа на изложеното, съдът счита, че предявените искове против О. Ч., с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди и пропуснати ползи от незаконосъобразен административен акт - мълчалив отказ по Заявление № 389/01.03.2022 г., с което е направено искане за участие при разпределяне на общински мери, пасища и ливади по чл.37и от ЗСПЗЗ, отменен с влязло в сила на 24.01.2023г. Решение № 129 от 05.12.2022г. постановено по гр. д. № 257/2022г. на РС Белоградчик, са основателни и следва да бъдат уважени в претендирания и доказан размер.

При този изход на спора и предвид правилото на чл.10,ал.3 от ЗОДОВ, следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на разноски, съобразно списъка на разноските (л.865) за депозити за вещи лица в размер на 600 лева и възнаграждение за адвокат в размер на 28 920 лева, определен съобразно размерите, посочени в чл.8,ал.1 вр. с чл.7,ал.2,т.6 от Наредба № 1 / 2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Освен това съдът отчита обстоятелствата, че по делото са проведени 7 открити и множество закрити с.з., като са допуснати, представени и анализирани множество доказателства. Поради това и съдът приема, че не е налице основание за намаляване на размера на направените и претендирани разноски.

Водим от горното, Административен съд Видин,

РЕШИ:

ОСЪЖДА О. Ч. ДА ЗАПЛАТИ на ,,Био Ангус Груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], общ.Белоградчик, обл.Видин, обезщетение за претърпени имуществени вреди и пропуснати ползи от незаконосъобразен административен акт - мълчалив отказ по Заявление № 389/01.03.2022г., с което е направено искане за участие при разпределяне на общински мери, пасища и ливади по чл.37и от ЗСПЗЗ, отменен с влязло в сила Решение № 129 от 05.12.2022г. постановено по гр. д. № 257/2022г. на РС Белоградчик, в размер на 642 057,40 лева – главница, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното издължаване и мораторна лихва в размер на 88 160,30 лева, от датата на влизане в сила на решението за отмяна на мълчаливия отказ - 24.01.2023г., до датата на предявяване на исковата молба 10.09.2025г.

ОСЪЖДА Община Чупрене да заплати на ,,Био Ангус Груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], общ.Белоградчик, направените по делото разноски в общ размер на 29 520 лева, представляващи заплатени Д.Т. , възнаграждения на вещи лица и адвокатски хонорар.

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕДОКАЗАНО ОСПОРВАНЕТО на истинността на следните документи:

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия:

Номер на акта:	1388
Дата:	23 декември 2025 г.
Съдия:	Антония Генадиева

Дело:	20247070700450
Тип на делото:	Административно дело
Дата на образуване:	10 септември 2024 г.

Решение по адм. дело №450/2024 на Административен съд - Видин

Съдържание на акта