Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е    № 260063

 

                                                   гр.Хасково, 26.02.2021 год.

     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Производството е по реда на Глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК

        Обжалваното решение:

                             С решение № 260075 / 04.12.2020 г., постановено по гр.дело № 425 / 2020 г. по описа на Районен съд – Свиленград е признато за установено по отношение на „Електроразпределение Юг” ЕАД -гр.Пловдив,че Т. П.Й. не дължи сумата от 601.55 лева, представляваща корекционна сметка за неотчетена и неплатена стойност на  електрическа енергия за периода от 19.01.2020 год. до 16.04.2020 год.

                             Съдебният акт е постановен по предявен отрицателен установителен иск от Т. Петров Й.  против „Електроразпределение Юг” ЕАД - гр.Пловдив, с правно основание чл.124, ал.І от ГПК, относно недължимост на сумата от 601.55 лева.

    Обстоятелства по обжалването.

                             Недоволен от решението е останал „Електроразпределение Юг” ЕАД - гр.Пловдив,поради което го обжалва, с искане за отмяната му и постановяване на отхвърлително решение по предявения отрицателен установителен иск.

                         В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че в случая е ирелевантна причинната връзка между констатираното неправилно отчитане на ползваната ел.енергия и поведението на потребителя, тъй като Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ създавали специален случай на безвиновна отговорност и това изключвало общия принцип на договорна отговорност по чл. 82 ЗЗД. Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира деловодни разноски за двете инстанции.

Правни съображения

                                                                     В рамките на задължителната проверка от страна на въззивния съд по чл.269 от ГПК се установи,че обжалваното решение е валидно и допустимо. В подобна насока не се правят доводи и възражения от страните. Представената въззивна жалба е акт на активно легитимиран субект,предвид разпоредените с обжалваното решение негативни последици в правната му сфера.

                         Решението на РС - Свиленград е правилно и законосъобразно, постановено при напълно изяснена фактическа обстановка,адекватно тълкуване на доказателствените средства и точно прилагане на материалния и процесуален закон спрямо установените факти. В хода на производството пред първата инстанция страните са участвали надлежно съобразно действащото законодателство в процеса и са имали възможност да упражнят адекватно наличните им процесуални права.

                      Предявената отрицателна установителна претенция с правно основание чл.124 ал.І от ГПК от страна на ищеца против дружеството е допустима,предвид на очертаното задължение за изплащане на посочената сума от 601.55 лева по справка за коригиране на сметката за електроенергия за неотчетена и неплатена стойност на електрическа енергия за минал период от 19.01.2020 г. до 16.04.2020 г., за която сума е издадена фактура № ********** от 20.07.2020 год., представена и приета като писмено доказателство. Само чрез отричане наличието на това твърдяно право от страна на електроразпределителното дружество, ищецът би упражнил адекватно правата си и защитил законовите си интереси по конкретния случай.

                         Следователно основния въпрос,обоснован от предмета на заявения пред съда спор,е действителната дължимост на очертаната в документа стойност от визирания адресат.

                       Към момента на проверката на СТИ – 16.04.2020 год. действат  Правила за измерване на количеството електрическа енергия, обнародвани в ДВ, бр.35 от 30.04.2019 год.,които като подзаконов нормативен акт имат функцията да уредят детайлите на очертаното в хипотезата на чл.83 ал.І т.6 от ЗЕ,а именно - правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Към тази законова делегация се прибавя и ПИКЕЕ да уреди осъществяване на корекция на сметката на потребителя на ел.енергия-чл.104А ал.ІІ т.5 и чл.98А ал.ІІ т.6 от ЗЕ. Чл.50 от ПИКЕЕ,обосновал твърдяното задължение по процесната фактура,е израз на въпросната законова делегация относно съдържанието на този подзаконов нормативен акт.Следва да се има предвид,че посочените законови разпоредби не уреждат безвиновна отговорност за който и да е субект,а само възможността да се извършва промяна в сметката на потребителя на ел.енергия без да въвеждат безвиновна отговорност за тази корекция,като същевременно не дават и мандат в подзаконовия акт да се уреждат подобни отношения.Безвиновната отговорност е рядко изключение като законодателна фигура, поради което същата следва да се уреди подробно, изрично, ограничително но само на законово ниво. В случая даденото тълкувание на чл.104А ал.ІІ т.5 и чл.98А ал.ІІ т.6 от ЗЕ от страна на електроразпределителното дружество не отговаря на действителното съдържание на закона. Подобна отговорност не се извлича от тези хипотези и същите не дават делегация в подзаконовия акт да се урежда безвиновна отговорност.

                       В този смисъл законовия мандат спрямо подзаконовия акт се ограничава само до въпросите по измерването,и или установяване на неизмерената такава на ел.енергията,с възможността за корекция в сметката на потребената ел.енергия, но без да дава възможност за установяване на безвиновна отговорност за потребителя на ел.енергия в тази насока. Разпоредбата на чл.50 от ПИКЕЕ,обосновала твърдяното задължение по фактурата, очевидно противоречи на законовото оторизиране от чл.83 ал.І т.6 от ЗЕ вр. с чл. чл.104А ал.ІІ т.5 и чл.98А ал.ІІ т.6 от ЗЕ, тъй-като излиза извън предметния му обхват,поради което не може да бъде прилаган като част от по-низш нормативен акт,който излиза извън законовата делегация на такъв от по-висок ранг,съобразно чл.15 от Закона за нормативните актове.

                             Същевременно въпросната норма противоречи и на друга норма от законов ред – чл.82 от ЗЗД,тъй-като отношенията между страните са договорни. В тази хипотеза няма безвиновна отговорност,каквато на практика въвеждат нормите, предвидени в ПИКЕЕ спрямо потребителите на ел.енергия. Това противоречие следва да се разреши естествено в полза на правилото от законов порядък. Поради това именно сочещата се като изправна страна следва да установи,че дължимата сума е функция на виновното поведение и неизпълнение на задължения в рамките на договора на неизправната страна-в случая ищеца в първоинстанционното производство.Само виновното поведение в режима на чл.82 от ЗЗД е предпоставка за ангажиране на съответната отговорност. В производството обаче такова не се доказа от електроразпределителното дружество.

                             Безспорно установените отклонения в работата на процесното СТИ,довели до по-ниско отчитане от действителното потребление на ел.енергия от въззиваемата страна,не се установи по пътя на пълното и главно доказване да са резултат от поведението на потребителя. Начислената сума за плащане е резултат на предположение и на презумпция,които са лишени от законово основание. В хода на производството не се установи,че именно потребителят е осъществил описаното въздействие върху СТИ. За да бъде основателна една такава корекция на сметка законът изисква несъмнено да се докажат нарочно извършените действия от страна на потребителя по манипулиране на СТИ,както и пряко породената от тях неотчетена ел.енергия, консумирана от потребителя.Сметката трябва да отразява конкретно само реалното енергийно потребление за определен период,като информацията следва да се представи за това по ясен и разбираем начин.В тази насока е изрично и чл.13 от Директива 2006/32/ЕО/05.ІV.2006 г.

                            Още повече,че съобразно чл.89 т.4,чл.116 и чл.120 от ЗЕ средството за търговско измерване на ел.енергията е собственост на електроразпределителното дружество,което го монтира на определено от него място, стопанисва се  и се поддържа винаги технически изправно от него. Достъп до СТИ имат само служители на дружеството,без такъв да е гарантиран на потребителите. Следователно основната отговорност по поддръжката,изправната работа на СТИ,отчетността на същите и т.н. по законов път е възложена именно на дружеството,без да е възможно в тази насока да се ангажира поведение от страна на купувача на ел.енергия,който впрочем няма и подобни задължения. Изискуемото му поведение в рамките на договора по отношение на техническата инфраструктура на ел.мрежата и устройствата й е за бездействие.Тези отговорности на дружеството са конкретно проявление на принципа на защита на потребителя по чл.2 ал.ІІ от ЗЕ,поради което и последният няма възможности за достъп до СТИ. Отговорностите поради това са прехвърлени именно на дружеството,което е длъжно по всяко време да осигурява коректното отчитане на действително потребената ел.енергия,и да вземе мерки както при по-ниско отчитане,така и при завишено отчитане на същата. Очевидно в нарушение на тези принципи е чл.50 от ПИКЕЕ,който автоматично прехвърля риска и последиците дори от елементарна повреда в отчитащото устройство в отговорност на потребителя,която последният следва да репарира в полза на оператора. Абсолютно противоречие със закона е въз основа на обективно установено неправилно отчитане на ел.енергия от СТИ, отговорността да се прехвърля върху потребителя,без да се докажат виновните му действия. Още повече,че само дружеството има достъп до измерващото устройство.   

                         От друга страна уредените в ПИКЕЕ, норми не са и част от самия договор за доставка на ел.енергия,но въпреки това са основание за интервенция в договора и против правата на крайния клиент по смисъла на §1т.3Б т.27 Г от ДРЗЕ,който е и потребител на енергийни услуги съобразно §1 т.3Б т.41Б от ДРЗЕ. Разпоредбата на чл.50 от ПИКЕЕ директно противоречи на чл.2 ал.ІІ от ЗЕ,който въздига защитата на потребителите в основна цел на ЗЕ и с който следва да са съобразени нормите на този закон,нормите на всички относими нормативни актове към потреблението на ел.енергия,както и тяхното тълкуване и практическо прилагане. Самият ЗЕ в  чл.2 ал.ІІ от ЗЕ  и §1т.3Б т.27 Г вр. с  §1 т.3Б т.41Б от ДРЗЕ,като специален закон, признава на купувачите на ел.енергия статута на потребители в урежданите от него обществени отношения,в частност и при покупката на ел.енергия и то независимо от техния вид-физическо или юридическо лице,търговец или друг субект.Този статут им гарантира и съответните права,които не са уредени изрично в ЗЕ. Ето защо спрямо тях следва да се прилагат нормите на ЗЗП за защита на потребителя,за да може правилото на чл.2 ал.ІІ от ЗЕ да се прилага ефективно,а не да се ограничи само до декларативно съдържание на закона.

                       Ето защо подзаконовите правила,обосновали издаването на процесната фактура за коригиране на сметката за електроенергия, нарушават равнопоставеността в рамките на договора и накърняват сериозно правата на купувача на ел.енергия,като потребител,тъй-като дават възможност едностранно и произволно оператора да определя заплащането на суми от потребителя,срещу които не е доставил ел.енергия,водят до ограничаване законовите права на потребителя спрямо оператора при неизпълнение или неточно изпълнение на договорните задължения,поставят изпълнението на задълженията на оператора в зависимост само от неговата воля, създават задължение за купувача на ел.енергия да заплати високо обезщетение,водят до възможност за налагане на потребителя да изпълни свои задължения,дори и при неизпълнение на съответните от страна на оператора,налага се на купувача на ел.енергия необосновано ограничаване на средствата за доказване,както и тежест на доказване,която съобразно действащото законодателство е за сметка на оператора. Тези хипотези са обхванати от чл.143 от ЗЗП и съставляват при всички случаи неравноправни клаузи за потребителя,тъй-като не отговарят на изискването за добросъвестност, на принципа по чл.2 ал.ІІ от ЗЕ,водят до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и потребителя. Поради това подобни правила,превърнати в норми за уреждане на договорни отношения, са нищожни на основание чл.146 от ЗЗП и не следва да се прилагат,предвид и задължението на съда служебно да преценя материята през тази призма съобразно §13А от ДРЗЗП вр. с Директива 93/13 ЕИО.

                        Въпросното задължение, обективирано в приложената фактура,е резултат на извършената проверка на 16.04.2020 г. на СТИ от дл.лица на дружеството.За тази проверка е съставен протокол по чл.49 от ПИКЕЕ, който касае само извънсъдебните отношения между страните и е част от тази също така извънсъдебна процедура.При налично съдебно оспорване,независимо от съдържанието и редовността му,се прилагат  общите правила на доказване по ГПК в призмата на договорната отговорност по чл.82 от ЗЗД.Още повече,че съдържанието на протокола по чл.49 от ПИКЕЕ,като частен свидетелстващ документ, касае само удостоверяване на състоянието и показанията на СТИ към момента на проверката,без в нито една хипотеза да доказва виновно неизпълнение на договорни задължения или увреждащи действия от страна на купувача на ел.енергия, довели до техническа неизправност. Идентична е и доказателствената стойност на експертизата по-делото.

                        Предвид на изложеното постановеното решение на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно,поради което следва да се потвърди.

                        Водим от горното и на основание чл.271 и чл.280 ал.ІІ от ГПК, Окръжен съд-Хасково

 

Р       Е       Ш       И

 

                             ПОТВЪРЖДАВА  Решение  № 260075 от 04.12.2020 г., постановено по гр.дело № 425 / 2020 г. на Районен съд – Свиленград.

                         ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.“Хр.Г.Данов“ № 37 да заплати на Т.П.Й., ЕГН ********** *** сумата в размер на 300 /триста/ лева – разноски по делото - възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителство пред въззивния съд.

                         РЕШЕНИЕТО  не подлежи на касационно обжалване.

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                             ЧЛЕНОВЕ:1.ОМ:               

 

                                 2.