№ 737
гр. Варна, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. П.
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100502674 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по:
1) Въззивна жалба вх. № 296710/23.08.2021 г. от К. П. П., ЕГН **********, с поС.ен
адрес: с. Каменар, обл. Варна, ул. „Цар Асен“ № 4-А, чрез адв. В.Т. - ВАК, срещу Решение
№ 262419 от 04.08.2021 г., постановено по гр. д. № 1973/2021 г. по описа на ВРС, ХХI
състав, в частите, с които са отхвърлени предявените от К. П. П., ЕГН **********, с поС.ен
адрес: с. Каменар, обл. Варна, ул. „Цар Асен“ № 4А, срещу ЕМ. ЦВ. П., ЕГН **********, с
адрес: с. Каменар, обл. Варна, ул. „Цар Асен“ № 4-А, искове с правно основание чл. 108 от
ЗС по отношение на недвижимите имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
35701.501.1.2 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-69/30.01.2020 г. на ИД на АГКК,
последно изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния обект със Заповед
№18/12402/17.12.2020 г. на Началника на СГКК Варна, адрес на имота: с. Каменар, п.к.
9026, ул. „Цар Асен“ №4-А, ет.2, като самостоятелният обект се намира на етаж 2 в сграда с
идентификатор 35701.501.154.1, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор 35701.501.154, предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, посочена в
документа площ: 100 кв.м, прилежащи части: тавански помещения, ниво: 1, съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - 35701.501.154.1.1, над
обекта – няма, както и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35701.501.154.1.4 по
КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-69/30.01.2020 г. на ИД на АГКК, последно
изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния обект със Заповед № 18/12402/17.12.2020 г.
на Началника на СГКК Варна, адрес на имота: с.Каменар, п.к.9026, ул. „Цар Асен“ № 4-А,
като самостоятелният обект се намира на етаж минус 1 в сграда с идентификатор
35701.501.154.1, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор 35701.501.154, предназначение на самостоятелния обект:
гараж в сграда, брой нива на обекта: едно, посочена в документа площ: 16,50 кв.м, ниво: 1,
1
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 35701.501.154.1.3, под обекта -
няма, над обекта - 35701.501.154.1.1, съгласно схема № 15-1171263/17.12.2020 г. на СГКК
Варна.
Жалбоподателят счита постановеното решение за незаконосъобразно, неправилно и
необосновано в обжалваните части, като настоява за неговата отмяна и уважаване на
предявените искове. Заявява, че в уточняващата искова молба ищците са посочили, че от
момента на построяване на сградата и от придобиване на собствеността върху ид.ч. от
земята през 1992 г. до смърта на общия наследодател на ищците – П. П., процесните ид.ч. от
земята, жилището, прилежащите части – тавански помещения и гаража са владяни от него
непрекъснато и необезспокоявано. Счита, че първоинстанционният съд в нарушение на
процесуалните правила, както в доклада по делото, така и в решението си, напълно е
игнорирал заявения от ищците оригинерен способ за придобиване на правото на собственост
върху процесните имоти.
Оспорва извода на първоинстанционния съд, че тъй като между страните по договора
за групов строеж – наследодателят на ищците и ответницата, след построяване на сградата
не била извършена доброволна делба съгласно чл. 192, ал. 4 от ЗТСУ (отм.), не можело да се
приеме, че П. П. е придобил правото на собственост върху процесното жилище, апартамент
на ет. 2 от жилищната сграда, ведно с прилежащите му тавански помещения, както и
процесния гараж, предвид това, че до откриване на наследството не се доказва такива
самостоятелни обекти на правото на собственост да са възникнали.
Застъпва, че първоинстанционният съд е следвало да се произнесе с два диспозитива,
тъй като последният е достигнал до извода, че процесните имоти не са самостоятелни
обекти - собственост на едно лице, а същите са съсобствени между ищците и ответницата.
Счита, че съдът е следвало да посочи за каква идеална част евентуално е уважен предявеният
иск по чл. 108 ЗС, ако приеме, че са налице и останалите предпоставки за уважаване на
ревандикационния иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата Е.П., чрез адв. П.В., депозира писмен отговор, с
който оспорва въззивната жалба, Счита първоинстанционното решение за правилно и
обосновано и настоява за неговото потвърждаване. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК Ц.П. не е депозирал писмен отговор.
2) Въззивна жалба вх. № 297082/30.08.2021 г. от ЦВ. П. П., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ул. „Найден Геров“ 47А, ет. 5, ап. 29, чрез адв. В.Т. - ВАК, срещу Решение №
262419 от 04.08.2021 г., постановено по гр. д. № 1973/2021 г. по описа на ВРС, ХХI състав, в
часттите, с които са отхвърлени предявените от ЦВ. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „Найден Геров“ 47А, ет. 5, ап. 2, срещу Е.П., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 108 от ЗС по отношение на недвижимите имоти: Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 35701.501.1.2 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-
69/30.01.2020г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния
обект със Заповед №18/12402/17.12.2020г. на Началника на СГКК Варна, адрес на имота: с.
Каменар, п.к.9026, ул. „Цар Асен“ №4-А, ет. 2, като самостоятелният обект се намира на
етаж 2 в сграда с идентификатор 35701.501.154.1, предназначение: жилищна сграда -
еднофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 35701.501.154,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно,
посочена в документа площ: 100 кв. м, прилежащи части: тавански помещения, ниво: 1,
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта -
35701.501.154.1.1, над обекта – няма, както и Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 35701.501.154.1.4 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-69/30.01.2020
г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния обект със
2
Заповед № 18/12402/17.12.2020 г. на Началника на СГКК Варна, адрес на имота: с. Каменар,
п. к. 9026, ул. „Цар Асен“ № 4-А, като самостоятелният обект се намира на етаж минус 1 в
сграда с идентификатор 35701.501.154.1 , предназначение: жилищна сграда - еднофамилна,
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 35701.501.154, предназначение на
самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: едно, посочена в документа
площ: 16,50 кв. м, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
35701.501.154.1.3, под обекта - няма, над обекта - 35701.501.154.1.1, съгласно схема № 15-
1171263/17.12.2020 г. на СГКК Варна.
Жалбоподателят счита постановеното решение за незаконосъобразно, неправилно и
необосновано в обжалваните части, като настоява за неговата отмяна и уважаване на
предявените искове. Заявява, че в уточняващата искова молба ищците са посочили, че от
момента на построяване на сградата и от придобиване на собствеността върху ид.ч. от
земята през 1992 г. до смърта на общия наследодател на ищците – П. П., процесните ид.ч. от
земята, жилището, прилежащите части – тавански помещения, и гаража са владяни от него
непрекъснато и необезспокоявано. Счита, че първоинстанционният съд в нарушение на
процесуалните правила не е дал указания за уточняването на наведените от ищците
фактически твърдения относно евентуално твърдяното оригинерно придобивно основание,
съответно доказването му.
Застъпва становище, че представеният договор за разпределение от 11.06.1987 г. не
притежава характеристиките на договор за групов строеж. Счита, че договорът за
разпределение следва да бъде ценен като разпределение по смисъла на чл. 192, ал. 4 от
ЗТСУ, съответно като договор за доброволна делба по смисъла на чл. 35, ал. 1 от ЗС.
Счита, че първоинстанционният съд е следвало да уважи претенция по чл.108 от ЗС
до обема на собственост на ищците, а не да я отхвърля изцяло.
Евентуално настоява за постановяване на решение, с което ответницата да бъде
осъдена да предаде владението върху ½ ид.ч. от процесните имоти общо на двамата ищци.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата Е.П., чрез адв. П.В., депозира писмен отговор, с
който оспорва въззивната жалба, Счита първоинстанционното решение за правилно и
обосновано и настоява за неговото потвърждаване. Претендира разноски
В срока по чл. 263 от ГПК К.П., чрез адв. В.Т. – ВАК, депозира писмен отговор, с
който счита подадената въззивна жалба за основателна и настоява за нейното уважаване.
Настоява за отмяна на решението в обжалваните части, евентуално настоява за
постановяване на решение, с което ответницата да бъде осъдена да предаде владението
върху ½ ид.ч. от процесните имоти общо на двамата ищци.
В съдебно заседание въззивникът К. П. П., редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. В.Т.. Настоява въззивната жалба, подадена от доверителя му, да бъде
уважена. В условията на евентуалност иска съдът да постанови решение, с което да бъде
установено, че въззивниците са собственици на по ¼, общо ½ за двамата, от процесните
сгради.
В съдебно заседание въззивникът ЦВ. П. П., редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. В.Т.. Поддържа подадената въззивна жалба. Настоява искът да бъде
уважен, като в условията на евентуалност поддържа направеното от адв. Т. искане, тъй като
претенцията за предаване на владението върху цялата собственост имплицитно съдържа в
себе си претенцията за предаването на ½ ид. ч.
В съдебно заседание въззиваемата ЕМ. ЦВ. П., редовно уведомена, се явява лично и
се представлява от адв. П.В.. Оспорва въззивните жалби. Поддържа подадените отговори.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от К. П. П., ЕГН
3
**********, с поС.ен адрес: с. Каменар, обл. Варна, ул. „Цар Асен“ № 4-А, и ЦВ. П. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Найден Геров“ 47А, ет. 5, ап. 29, срещу ЕМ. ЦВ. П.,
ЕГН **********, с адрес: с. Каменар, обл. Варна, ул. „Цар Асен“ № 4-А, ревандикационни
искове за приемане за установено, че ищците са собственици по наследство на 160/710 кв.м
ид. части от недвижим имот намиращ се в село Каменар, община Варна, представляващ
имот с идентификатор 35701.501.154 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-
69/30.01.2020г. на ИД на АГКК, адрес на поземления имот: с.Каменар, п.к. 9026, ул. „Цар
Асен“ №4-А, с площ от 741 кв.м. (а по документ за собственост 710 кв.м.), трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид
застрояване, номер по предходен план: 154, квартал 44, парцел VI, при съседи:
53701.501.289, 53701.501.440, 53701.501.290 и 53701.501.153; самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 35701.501.154.1.2 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-69/30.01.2020
г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния обект със
Заповед №18/12402/17.12.2020г. на Началника на СГКК Варна, адрес на имота: с. Каменар,
п.к.9026, ул. „Цар Асен“ № 4-А, ет. 2, като самостоятелният обект се намира на етаж 2 в
сграда с идентификатор 35701.501.154.1, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна,
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 35701.501.154, предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, посочена в
документа площ: 100 кв. м, прилежащи части: тавански помещения, ниво: 1, съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - 35701.501.154.1.1, над
обекта – няма; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35701.501.154.1.4 по КК и
КР, одобрени със Заповед № РД-18-69/30.01.2020 г. на ИД на АГКК, последно изменение на
КК и КР, засягащо самостоятелния обект със Заповед № 18/12402/17.12.2020 г. на
Началника на СГКК Варна, адрес на имота: с. Каменар, п. к. 9026, ул. „Цар Асен“ № 4-А,
като самостоятелният обект се намира на етаж минус 1 в сграда с идентификатор
35701.501.154.1 , предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор 35701.501.154, предназначение на самостоятелния обект:
гараж в сграда, брой нива на обекта: едно, посочена в документа площ: 16,50 кв. м, ниво: 1,
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 35701.501.154.1.3, под обекта -
няма, над обекта - 35701.501.154.1.1, съгласно схема № 15-1171263/17.12.2020 г. на СГКК
Варна, както и осъждане на ответницата да предаде владението на имотите, на осн. чл. 108
ЗС.
Навеждат се твърдения, че ищците са наследници на П. Ц. П., ЕГН **********,
починал на 14.06.2020г., като след откриване на наследството всеки един от ищците е
придобил равна квота от наследството на праводателя си. На 10.06.1987г. ответницата е
отстъпила на праводателя на ищците безвъзмездно право на строеж в процесното дворно
място, по силата на което последният следва да построи жилищна сграда, гараж,
второстепенна постройка и др. с площ от 120 кв.м. Издадено е разрешение за строеж №
193/15.06.1987 г., съобразно което е одобрено изграждането на двуетажна сграда със ЗП 100
кв.м, без стълбищна клетка, и по една гаражна клетка за всяко жилище. На 11.06.1987 г.
ответницата и наследодателят на ищците са сключили договор с нотариална заверка на
подписите за разпределение, като в полза на праводателя на ищците е разпределен втори
жилищен етаж и тавански помещения, съответно гараж (северно изложение). По силата на
договор за дарение, който е оформен в нотариален акт № 115, том ХХ, дело №
6139/26.08.1992 г., праводателят на ищците е придобил от ответницата процесните 160/710
кв.м идеални части от дворното място.
Твърди се, че след смъртта на наследодателя им процесните ид. части от дворното
място, жилището и гаража се владеят от ответницата. Многократни покани са отправяни до
последната да предаде владението им, но последвали откази от същата да стори това. Към
момента на депозиране на исковата молба в съда ответницата владее процесните имоти без
наличие на правно основание.
4
Предявени са и облигационни искове за осъждане на ответницата да заплати
обезщетение на всеки един от ищците за лишаване от ползване досежно процесните имоти,
за времето от смъртта на техния общ наследодател до депозиране на исковата молба в съда,
както следва:
- ответницата Е. Ц.а П., ЕГН **********, да заплати на ЦВ. П. П., ЕГН **********,
сумата от 20,50 лева - обезщетение за лишаване от ползване по отношение на процесните
съсобствени 160/710 кв.м. ид.части от НЕДВИЖИМ ИМОТ намиращ се в село Каменар,
община Варна, с идентификатор 35701.501.154 по КК и КР, за периода 14.06.2020 г. –
09.02.2021 г., на осн. чл. 31, ал.2 ЗС; сумата от 398 лева - обезщетение за лишаване от
ползване на собственият имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор
35701.501.154.2, представляващ ЖИЛИЩЕ, апартамент с площ от 100 кв.м, за периода
14.06.2020г. – 09.02.2021г, на осн. чл. 59 ЗЗД; сумата от 47 лева - обезщетение за лишаване
от ползване на собственият имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор
35701.501.154.4, представляващ ГАРАЖ в сграда, с площ от 16,50 кв.м, за периода
14.06.2020г. – 09.02.2021г., на осн. чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от депозиране на исковата молба в съда – 10.02.2021 г., до окончателно изплащане
на задължението, съобразно допуснатото изменение на предявените искове с протоколно
определение, постановено в открито съдебно заседание на 09.07.2021 г.;
- ответницата Е. Ц.а П., ЕГН **********, да заплати на К. П. П., ЕГН **********,
сумата от 20,50 лева - обезщетение за лишаване от ползване по отношение на процесните
съсобствени 160/710 кв.м. ид.части от НЕДВИЖИМ ИМОТ намиращ се в село Каменар,
община Варна, с идентификатор 35701.501.154 по КК и КР, за периода 14.06.2020г. –
09.02.2021г., на осн. чл. 31, ал.2 ЗС; сумата от 398 лева - обезщетение за лишаване от
ползване на собственият имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор
35701.501.154.2, представляващ ЖИЛИЩЕ, апартамент с площ от 100 кв.м, за периода
14.06.2020г. – 09.02.2021г, на осн. чл. 59 ЗЗД; сумата от 47 лева - обезщетение за лишаване
от ползване на собственият имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор
35701.501.154.4, представляващ ГАРАЖ в сграда, с площ от 16,50 кв.м, за периода
14.06.2020г. – 09.02.2021г., на осн. чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от депозиране на исковата молба в съда – 10.02.2021 г., до окончателно изплащане
на задължението, съобразно допуснатото изменение на предявените искове с протоколно
определение, постановено в открито съдебно заседание на 09.07.2021 г.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата Е. Ц.а П., с който
предявените искове се оспорват. Посочва, се, че по силата на процесното дарение от 1992 г.
ищците се легитимират като собственици на 160/710 кв.м ид. части от дворното място, без
построената в него сграда. При тези твърдения счита, че същите към момента на депозиране
на исковата молба в съда не се легитимират за собственици на самостоятелни обекти в
сградата, която е изградена в процесното дворно място. Оспорва се твърдението, наведено в
исковата молба, че ответницата владее процесните имоти. Сочи, че самостоятелните обекти
в сградата не са завършени през 1992 г., същите са необитаеми, за последните не е издавано
разрешение за ползване, нямат разкрита партида за вода и ел. енергия. Излага възражения,
като посочва че тя няма ключ за входната врата на двора и процесните жилище и гараж,
последните са поС.но отключени, като до същите достъпът е свободен. Оспорва предявените
облигационни претенции по основателност, като в евентуалност излага, че предявените
искове са завишени по размер.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот чрез Общинския
народен съвет № 159, том VІІІ, дело № 6064/1980 г., на 06.11. 1980 г. ЕМ. ЦВ. П. е
придобила собствеността върху дворно място с площ от 710 кв.м, съставляващо парцел №
5
V-91 в кв.11, по плана на с. Каменар, окръг Варненски.
С нотариално заверено заявление от дата 10.06.1987 г. до Началника на отдел „АБ“
при Общински/Районен народен съвет – гр. Варна, от ЕМ. ЦВ. П., ЕГН **********, и П. Ц.
П., ЕГН **********, Е.П. заявява, че като собственик на дворно място от 120 кв.м,
съставляващо парцел V-91 в кв. № 11 на с. Каменар, отстъпва на своя брат П. П. правото на
строеж по чл. 56, ал. 2 и 3 от ЗТСУ върху гоерпосоченото дворно място, по силата на което
той да построи (пристрои, надстрои) жилищна сграда, гараж, второстепенна постройка и др.
върху площ от 120 кв.м. съгласно одобрен архитектурен проект. П. П. заявява, че е съгласен
с така отстъпеното му право на строеж. Отбелязано е, че горното право се отстъпва на осн.
чл. 56, ал. 2, т. 2 от ЗТСУ – безвъзмездно.
С Разрешение за строеж № 193/15.06.1987 г., издадено от Приморски народен съвет –
гр. Варна, на Е. Ц.а П., ЕГН **********, и П. Ц. П., ЕГН **********, е разрешено да
построят двуетажна жилищна сграда с площ от 100 кв.м без стълбищна клетка и гаражна
клетка за всяко жилище, съобразно одобрените на 15.11.1986 г. проекти, в парцел № V-91,
кв. № 11 по плана на с. Каменар, ул. V.
Видно от нотариално заверен договор от 11.06.1987 г., между строителите Е. Ц.а П.,
ЕГН **********, и П. Ц. П., ЕГН **********, е осъществено разпределение на етажите,
гаражите и сервизните помещения на жилищната сграда, която ще бъде построена в
собственото дворно място на Е. Ц.а П., находящо се в с. Каменар, Варненски окръг – парцел
№ V-91, кв. № 11 по плана за селото, върху което П. Ц. П. има отстъпено право на строеж,
както следва: за Е.П. - гараж (южно изложение) и сервизни помещения в партерния етаж и
първи жилищен етаж; за П. П. - гараж (северно изложение), втори жилищен етаж и тавански
помещения.
От Нотариален акт № 115, том ХХ, дело № 6139/1992 г. е видно, че на 26.08.1992 г.
Е. Ц.а П., ЕГН **********, е дарила на брат си П. Ц. П., ЕГН **********, следния свой
личен недвижим имот: 160/710 кв. м ид. ч. от дворно място, цялото с площ от 710 кв. м,
представляващо парцел V-91, кв.11 по плана на с. Каменар, Варненска област, без
построената в мястото сграда.
От Удостоверение за наследници изх. № АУ055386КМН от 23.06.2020 г., издадено от
Община Варна, се установява, че П. Ц. П., ЕГН **********, починал на 14.06.2020 г., акт за
смърт № 0036/15.06.2020 г., съставен в гр. Девня, е оставил за законни наследници ЦВ. П.
П., ЕГН **********, и К. П. П., ЕГН ********** – синове.
Видно от телепоща № 22 от дата 15.01.2021 г., със същата ЦВ. П. П., ЕГН
**********, и К. П. П., ЕГН **********, са отправили искане до Е. Ц.а П., ЕГН **********,
да им предаде в тридневен срок от получаване на съобщението владението върху следните
недвижими имоти - собственост на Ц.П. и К.П. по наследство от баща им П. Ц. П. при равни
квоти, върху които Е.П. упражнява неправомерно владение след смъртта на П. П.: гараж
северно изложение на партерен етаж, втори жилищен етаж, тавански помещения, намиращи
се в сграда с ид. № 35701.501.154.1, ½ ид. ч. от сграда с ид. № 35701.501.154.2, 160 кв. м ид.
ч. от ПИ с ид. № 35701.501.154, находящи се в с. Каменар, община Варна, с
административен адрес: с. Каменар, ул. „Цар Асен“ № 4А. Отправено е и искане за
заплащане от Е.П. на Ц.П. и К.П. на наем в размер на общо от 600 лева (по 300 лева за всеки
от двамата) за неоснователното ползване на горните имоти, считано от 15.06.2020 г., до
предаването на владението. Видно от гръб на Известие за доставяне № ИД PS 9000 03GRB8
J, телепощата е върната като недоставена на дата 08.02.2021 г.
Със заключението по допуснатата пред първа инстанция съдебно – оценителна
експертиза вх. № 292808/01.07.2021 г. вещото лице П.П. е определеил средно пазарния наем
за периода от 14.06.2020 г. до 09.02.2021 г. за процесните имоти както следва: за ПИ с
идентификатор № 35701.501.154 - в размер на 41 лева; за самостоятелен обект в сграда с
6
идентификатор № 35701.501.154.1.2 - в размер на 796 лева; за самостоятелен обект в сграда
с идентификатор № 35701.501.154.1.4 - в размер на 94 лева. В съдебно заседание експертът
посочва, че при оглед на място е констатирал наличие на 4-етажна сграда, в която на
партерен изцяло надземен етаж се помещават два гаража, процесният жилищен обект се
намира на втори жилищен етаж, съответно на трети от сградата, като над него има изградено
мансардно помещение. Гаражът е завършен на тухла, като същият не е измазан и в него
липсва ел. инсталация. Жилището - предмет на спора, е завършено, положена е боя. Имотът
е посетен от експерта на място, като в него е допуснат от ответницата, която му отключила.
Първоинстанционният съд е допуснал събирането на гласни доказателствени
средства чрез разпити на свидетелите В.Я. П. и В.Б. Т. – от страна на ищците, и С.М.И. и
В.Ц. П. – от страна на ответницата.
В показанията си, ценени при условията на чл. 172 от ГПК предвид възможната
заинтересованост от изхода на спора, свид. В. П., майка на ищеца К.П., излага, че й е
известно, че строежът на процесната сграда е извършен на фамилни начала от брата и
сестрата П. П. и Е.П., като е започнат в ранната 1987 г. Сочи, че същият е довършен, но
няма констативен нотариален акт. Заявява, че първите й впечатления от сградата са от 1996
г., когато конструкцията била изградена, но сградата не била измазана отвън. До 1996 г. там
живели както ответницата, така и съпругът на свидетелката; след тази година П. П. се
преместил във Варна, където със свидетелката си закупили жилище, а в процесната сграда
останала да живее Е.П. със семейството си и свекър си. Сочи, че имотите на Е. и П. са
фактически разделени с ограда, като на лицето на сградата, откъм пътя, има две врати и два
вратника, като едните врата и вратник са за имота на Е., а другите – за имота на П.. След
смъртта на П. на неговия вратник имало синджир и катинар, а на вратата – само катинар,
като свидетелката не знае кой държи ключовете за тези катинари. Свидетелката не била
чувала лично от ответницата последната да оспорва правата на ищците по отношение на
процесните имоти, но от ищеца Ц.П. й било известно, че в разговор с него Е.П. е заявила, че
доколкото къщата няма документи, подялбата следва да се реши в съда. Излага, че първият
опит на Ц. и К. да влязат в имота, за да видят какво се случва, бил още в деня на
погребението на съпруга й, но същият бил отклонен, като братът на Е. – В., обещал да
намери необходимите документи и да им ги предаде. Ц. искал достъп до имота във връзка с
един автомобил на баща си, който стоял пред гаража и следвало да бъде отчислен. Преписи
на документите били набавени от ищците, които поискали и съдействие от полицията да им
бъде осигурен достъп до имота, за да може автомобилът да бъде изкаран. След разговор на
инспектора, отговарящ за с. Каменар, с Е. или В. – свидетелката не знае с кого, станало ясно,
че автомобилът ще бъде изкаран на улицата с ключовете, но достъп до къщата няма да бъде
позволен преди решение на съда. На 08.12.2020 г. от ищците бил направен втори опит за
влизане в имота, на който, освен тях, присъствали и свидетелката, нейна близка, приятел на
сина й и ключар. При този опит Ц. предложил на Е. да им предаде ключовете, тъй като, ако
откаже, ще влязат с помощта на ключар. Тя отговорила, че ако разбият вратата, иска
ключове и за нея, тъй като притежавала документи, въз основа на които имала право да иска
владение върху имота. Впоследствие дошла и полиция, след което ищците подписали
протокол и си тръгнали. Свидетелката заявява, че през този ден ищците и придружаващите
ги не са влизали в имота, който не бил отключен от ответницата, като не са използвали
услугите на присъстващия ключар. На 15.12.2020 г. синът й отишъл да прибере автомобила
от улицата пред къщата, за което имал пълномощно от Ц., който бил извън страната.
Излязла Е., която попитала за пълномощно от другия собственик и то й било предоставено.
К. помолил да влезе в имота, за да вземе задните седалки на автомобила, но достъп отново
му бил отказан.
В показанията си свид. В. Т. излага, че му е известен имотът, находящ се в с.
Каменар, на ул. „Цар Асен“ № 4-А. Същият представлявал 3-етажна къща с дворно място,
което било разделено с мрежа по средата. Откъм пътя имало два отделни входа – единият
най-вдясно, другият най-вляво. Разположената отдясно входна врата била заключена с
катинар, а на лявата поставен катинар свидетелят не бил виждал. Сочи, че в лявата част на
7
имота живее ответницата с мъжа си и дъщеря си. На му е известно кой притежава ключове
за катинара, поставен на входа от дясната страна на имота. Заявява, че за пръв път посетил
имота на 08.12.2020 г., като придружавал ищеца К.П.. Заедно с тях били и другият ищец,
майката на К., нейна приятелка и ключар. На тази датата в имота заварили ответницата, като
с нея разговарял ищецът Ц.П., който я предупредил, че водят със себе си ключар.
Ответницата отказала достъп, като препречила вратата, която се намирала откъм дясната
част на имота, и им казала да си тръгват. Те си тръгнали след като на място пристигнала
полиция. Свидетелят не знае кой е извикал полицаите, но последните им обяснили, че
въпросът следва да се реши по съдебен път. На свидетеля не е известно дали ответницата е
разполагала с ключ за дясната врата. На 15.12.2020 г. свидетелят отново придружил ищеца
К.П. до имота, за да вземат автомобил на името на ищците оттам. Автомобилът бил изкаран
отвън, на улицата, но ищецът поискал да влезе, за да вземе седалките, които според него
били в къщата, при което ответницата и съпръгът й му отказали достъп. Поискали да видят
и пълномощно от името на другия ищец за прибирането на автомобила, каквото им било
показано.
От показанията на свидетеля С.И. се установява, че същият живее в имота в с.
Каменар, на ул. „Цар Асен“ № 4-А, от 2008 г., на приятелски начала с ответницата. Сочи, че
за имота има два входа откъм улицата, които се заключват; единият вход е бил предназначен
за П. П., който преди да почине живеел на втория етаж на сградата. На първия етаж живеела
дъщерята на ответницата, а ответницата живеела на партера, където имало две стаички.
Свидетелят знаел от ответницата, че същата няма ключ за обитаваната приживе от П. П. част
от имота. Заявява, че познава Ц. и К. и че последните били правили опити да влизат в имота.
Свидетелят излага, че на 08.12.2020 г., докато той бил на двора и чистел, пред имота спрели
микробус и лека кола, от тях излезли 4-5 човека и застанали пред главната врата, която била
заключена. След като стояли там известно време, майката на К. се обадила изотзад да не
чакат, а да разбият вратата и да влязат. Нищо обаче не станало. Дъщерята на Е. се обадила в
полицията, полицаите дошли и започнали да се разправят. Е. първоначално била в къщата,
впоследствие свидетелят я извикал и тя се включила в разговора, който свидетелят не бил
възприел лично, тъй като не бил там. Заявява, че не се сеща за друг случай, в който ищците
да са идвали в имота. Излага, че докато П. бил жив, свидетелят се бил качвал на втория етаж
да му носи храна и цигари, защото бащата на ищците не работел и нямал пари; след смъртта
му не се е качвал на етажа. Заявява, че ответницата също не се е качвала, тъй като страдала
от дископатия, едва вървяла и не можела да се качва по стъпалата нагоре. Казва, че
процесните помещения са отворени, не се заключват и в тях може да се влезе. Излага, че
целият процесен гараж бил пълен със секции, като в него нямало ток. На тавана имало пясък
и тухли, в едната стая имало легло, а в другата - диван и парчета секции, като там също
нямало ел. и ВиК инсталации. Вода нямало и в апартамента. Заявява, че ищците не са
казвали на ответницата, че искат да влязат в имота.
В показанията си свидетелят В. П. – брат на ответницата и на бащата на ищците,
сочи, че в имота на ул. „Цар Асен“ № 4-А в с. Каменар на партерния етаж живее сестра му
със своя приятел – свидетеля И., а на първия жилищен етаж живее дъщерята на Е. – Т..
Освен партерен и първи жилищен етаж, сградата има още втори жилищен етаж и таванско
помещение. В последните преди смъртта си пребивавал брат му П., който живеел в гр.
Варна, на ул. „Македония“, но през седмицата посещавал и имота в село Каменар, ползвал
го като склад. Посочва, че към сградата откъм пътя има два входа, като вторият бил
построен от бащата на свидетеля, когато същият гледал животни - за да влизат те оттам. П.
2-3 години преди смъртта си заключил единия вход, като използвал другия, който бил
заключван само вечер от ответницата. На свидетеля не е известно друг, освен П., да има
ключ за заключената външна врата. Знае, че Ц. и К. имат претенции по отношение на имота.
Същите дошли пред имота на 08.12.2020 г. и искали да разбият заключения катинар на
външната врата и патрона на бравата за общите стълби и да монтират нов ключ. Лице, което
придружавало ищците, направило опит за разбиване на катинара на синджира на входната
врата, но С., а впоследствие и Е. направили забележка, че нямат право да разбиват. Е. или
дъщеря й подадали сигнал към полицията, която пристигнала на място, като към този
8
момент пред имота дошъл и свидетелят. Свидетеля разговарял с ищеца Ц.П., който го
уведомил, че целта на посещението била да се сменят патроните, при което свидетелят
посочил, че в такъв случай трябва да дадат ключове и на ответницата, тъй като стълбището е
общо. Свидетелят заявява, че след смъртта на брат им ответницата не е ползвала частта от
имота, който приживе е бил обитаван от последния, тъй като страда от заболяване, което
възпрепятства възможността й да се изкачва по стълбите, които, освен това, били и в
незавършен вид, доколкото не бил поставен парапет. На свидетеля не били известни случаи,
при които ищците са предявявали претенции към процесния имот, такива за пръв път били
предявени с исковата молба по настоящото дело. Други съобщения от ищците по повод
имота, доколкото му било известно, ответницата не била получавала. Свидетелят заявява, че
помещенията в сградата, които са били обитавани от П., са отключени, като заключена е
само входната врата откъм пътя, както си е била и преди. Другата входна врата се
заключвала само вечер. Вътре в двора имало телена ограда, разделяща подходите за първи и
втори жилищен етаж, на която имало врата, която никога не се заключвала. Общото
стълбище било използвано за достъп до комините, за почистването им, докато ответницата
за вход към първия жилищен етаж имала самостоятелен достъп.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на настоящото производство са предявените ревандикационни искове по чл.
108 ЗС относно процесните втори етаж от двуетажна жилищна сграда и гараж.
Още в разпоредителното заседание, при обсъждане на предварителните въпроси,
настоящият състав е посочил, че нито в исковата молба, нито в уточнаяващата я такава са
въведени твърдения за придобиване на процесните обекти въз основа на изтекла в полза на
техния наследодател придобивна давност. В тази връзка доказателства в тази насока не
следва да бъдат обсъждани.
Искът за собственост по чл. 108 ЗС представлява иск на невладеещия собственик
срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на
ищеца, като искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда:
искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния
имот, и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота, по които
искания съдът е длъжен да се произнесе с два отделни диспозитива (ТР № 4 от 14.03.2016 г.
на ОСГК, ВКС).
За уважаване на претенцията следва кумулативно наличие на следните
материалноправни предпоставки: 1) ищецът е собственик на вещта - предмет на иска; 2)
ответникът владее тази вещ и 3) това владение е без правно основание.
В настоящия случай ищците твърдят, че са собственици по наследяване, като техният
наследодател е придобил правото на собственост върху обектите въз основа на учредено в
негова полза и реализирано право на строеж.
Настоящият съдебен състав намира, че представеният по делото нотариално заверен
договор от 11.06.1987 г., сключен между строителите Е.П. и П. П., има характера на договор
за групов строеж по смисъла на чл. 192 на действалия към датата на подписването му ЗТСУ
(отм.).
По силата на ал. 1 на цитираната норма, групов строеж могат да извършат две или
повече лица в съсобствен парцел или по силата на отстъпено им право на строеж, на
надстрояване или пристрояване на заварена сграда. Договорът за групов строеж трябва да
бъде нотариално заверен. В него се определят жилищата или другите обекти, които ще
получат участвуващите в груповия строеж, тяхната стойност и условията по изпълнение на
строителството. Ал. 4 на разпоредбата урежда, че участниците в груповия строеж след
построяване на сградата разпределят жилищата или другите обекти съобразно договора.
При анализ на договора от 11.06.1987 г., се установява, че същият отговаря на всички
посочени в ал. 1 на цитираната законова норма изисквания. Едната страна – Е.П., е
собственик на поземления имот, в който строежът ще бъде реализиран, на другата страна –
9
П. П., по съответния надлежен ред е учредена суперфиция; договорът е нотариално заверен;
с него е извършено разпределение на бъдещите обекти в сградата. Въз основа на горното,
страните по договора от 11.06.1987 г., имат правото да участват в разпределението на
жилищните и другите обекти след построяването на сградата, както определя чл. 192, ал. 4
ЗТСУ.
Задълженията на страните по договора за групов строеж са само облигационни и
разпределянето на обектите в самия договор не създава самостоятелни вещни права.
Договорът по естеството си е съглашение за бъдещо разпределение; в този смисъл
договорът за групов строеж в частта му, отнасяща се до определянето на обектите, които
участниците в него ще получат, има значение само на предварителен договор за делба.
Изградените обекти в съсобствения терен или въз основа учреденото право на строеж на
участниците в договора са със статут на съсобствени за страните по силата на приращението
– чл. 92 ЗС. Правото на собственост върху конкретни изградени обекти се придобива от
участниците в груповия строеж едва по силата на извършено разпределение по чл. 192, ал. 4
ЗТСУ (отм.). Правото да иска разпределение на построените обекти по чл. 192, ал. 4 ЗТСУ
(отм.) чрез сключване на договор за делба възниква за всеки от участниците в груповия
строеж, тъй като същият има правни последици като на предварителен договор за делба.
Прехвърлителният ефект за правото на собственост настъпва с окончателния разделителен
протокол, представляващ договор за делба, сключен с нотариална заверка и вписан в
книгите на Службите по вписванията. Делбата на построените обекти след приключване на
строителството по договор за групов строеж следва да извърши между лицата, които са
съсобственици на дворното място, респ. на правото на строеж върху терена, към момента на
завършване на строителството или към момента на извършването й, ако след завършване на
строителството са настъпили вещноправни промени в съсобствеността.
В съответствие с горното, към настоящия момент съсобствена на страните по делото,
съобразно квотите им по договора за групов строеж от 11.06.1987 г., е вещта двуетажна
жилищна сграда с идент. № 35701.501.154.1, с адрес: с. Каменар, община Варна, ул. „Цар
Асен“ № 4-А. Жилището на втория етаж на същата и процесният гараж не съществуват в
правния мир като обособени обекти на собственост. Те ще възникнат като такива едва след
сключването на договор за делба на имота.
Поради това, ревандикационните искове по чл. 108 ЗС по отношение на тях са
неоснователни, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, включително в
частта за разноските.
Относно съдебно-деловодните разноски пред настоящата инстанция:
С оглед изхода на спора, разноски пред настоящата инстанция се следват на
въззиваемата Е.П.. Същата претендира разноски в размер на сумата от 800,00 лева,
представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък
по чл. 80 от ГПК и договор за правна помощ и съдействие. Няма направени възражения за
прекомерност.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262419 от 04.08.2021 г., постановено по гр. д. №
1973/2021 г. по описа на ВРС, ХХI състав, в частите, с които са отхвърлени предявените от
К. П. П., ЕГН **********, с поС.ен адрес: с. Каменар, обл. Варна, ул. „Цар Асен“ № 4А, и
10
ЦВ. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Найден Геров“ 47А, ет. 5, ап. 2, срещу
ЕМ. ЦВ. П., ЕГН **********, с адрес: с. Каменар, обл. Варна, ул. „Цар Асен“ № 4-А,
искове с правно основание чл. 108 от ЗС по отношение на недвижимите имоти:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35701.501.1.2 по КК и КР, одобрени със
Заповед № РД-18-69/30.01.2020 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР,
засягащо самостоятелния обект със Заповед №18/12402/17.12.2020 г. на Началника на СГКК
Варна, адрес на имота: с. Каменар, п.к. 9026, ул. „Цар Асен“ №4-А, ет.2, като
самостоятелният обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор 35701.501.154.1,
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 35701.501.154, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: едно, посочена в документа площ: 100 кв. м, прилежащи
части: тавански помещения, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж - няма, под обекта - 35701.501.154.1.1, над обекта – няма, както и Самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 35701.501.154.1.4 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-
69/30.01.2020 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния
обект със Заповед № 18/12402/17.12.2020 г. на Началника на СГКК Варна, адрес на имота:
с.Каменар, п.к.9026, ул. „Цар Асен“ № 4-А, като самостоятелният обект се намира на етаж
минус 1 в сграда с идентификатор 35701.501.154.1, предназначение: жилищна сграда -
еднофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 35701.501.154,
предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: едно,
посочена в документа площ: 16,50 кв.м, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж - 35701.501.154.1.3, под обекта - няма, над обекта - 35701.501.154.1.1,
съгласно схема № 15-1171263/17.12.2020 г. на СГКК Варна.
В останалите си части Решение № 262419 от 04.08.2021 г., постановено по гр. д. №
1973/2021 г. по описа на ВРС, ХХI състав, е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА К. П. П., ЕГН **********, с поС.ен адрес: с. Каменар, обл. Варна, ул. „Цар
Асен“ № 4А, и ЦВ. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Найден Геров“ 47А, да
заплатят на ЕМ. ЦВ. П., ЕГН **********, с адрес: с. Каменар, обл. Варна, ул. „Цар Асен“ №
4-А, сумата от 800,00 лева (Осемстотин лева), представляваща съдебно-деловодни разноски
за въззивна инстанция, включващи платено в брой адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11