№ 3241
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20221110125810 по описа за 2022 година
Производството е по исковата молба на П. Г. Г. е ЕГН **********, чрез
адв. Д. Ц., с aдрес: гр./адрес/ спрямо "Б..." ООД, ЕИК ... , с адрес на
управление гр.С/адрес/, представлявано от управител.
Ищцата твърди, че страните са били страни по ТД № 001/ 04.08.2020г., на
основание който е била служител на пълен осем часов работен ден на
длъжност „...” с код поНКПД 5142003 и ТВ от 1000 лв. бруто или 775.98 лв.
Излага се, че с ДС и Анекс № 1/ 04.08.2020г. е било договорено допълнително
възнаграждение като бонус, а с уведомление, получено от ищцата на
04.04.2022 г., е било прекратено ТП от 06.04.2022г. на основание чл.327, ал.1,
т.2 от КТ – неплащане на ТВ и допълнителните такива към него. Сочи се, че
ищцата с уведомление до ответника го е поканила в срок от седем дни да
оформи и върне трудовата й книжка; да начисли и изплати дължимите
обезщетения по чл.221 ал. 1 от КТ, както и обезщетението по чл. 224 ал.1 от
КТ и да заплати сума от 15 000 лева като неизплатени суми за ТВ и ДТВ.
Излага се, че на 29.04.2022г. и е било изплатено по банков път сумата в
размер на 2 303,16 лева с основание: „мес. възнагр. м.03 04 и обезщетение
отпуск и ТС”, а на 09.05.2022г. е била поканена да получи трудовата си
книжка срещу подпис в офиса на трето по делото лице, която ТК е била
получена на 13.05.2022г. Излага се, че ищцата не разполага със заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение тъй като такава не й е връчвана.
1
Сочи се, че за периода 01.01.2021г. - 28.02.2022г. не й е изплащано ТВ като
общата дължима сума за ТВ е в размер на 10 863,72 лева и още 300 лева за
ДТВ. При горните твърдения и нарочна уточнителна молба 30.05.2022г. се
желае решение на съда, с което ответното дружество да заплати на ищцата
сумата от 10 863.72 лева като сбор от дължими и неплатени ТВ за положен
труд през периода от 01.01.2021г. до 28.02.2022г. от по 775.98 лева за всеки
от 14 месеца, както и за 14 дни неползван годишен отпуск за 2020г. сума от
542.50 лева, за 20 дни неползван годишен отпуск за 2021г. в размер на 775
лева и за шест дни на 2022г. сума от 232.50 лева, както и сумата от 1000 лева
като обезщетение по чл.327, ал.1, т.2 от КТ и още 1000 лева като обезщетение
на основание чл. 350 от КТ – за неправомерното задържане на трудовата
книжка в периода от 06.04.2022г. до 09.05.2022г.
Като се ангажират доказателства се желае решение в този смисъл с
присъждане на разноските.
В срока за отговор е депозиран такъв, с който не се оспорва наличието на
трудово правоотношение между страните на сочената в исковата молба
длъжност, но се излага, че исковете за неоснователни. Излага се, че
претендираните суми са платени в тази връзка се оспорва твърдението за
прекратен на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ ТД. Оспорват се като платени
и претендираните суми за обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
В условията на евентуалност се прави възражение за прихващане между
сумата от 2303.16 лева – платена като обезщетение по чл. 224 от КТ в случай,
че съдът приеме, че не е платена за това с част от тази сума в размер на
1554.73 лева – платена без основание.
Оспорва се и иска за присъждане на обезщетение за задържане на
трудовата книжка на ищцата, както и иска за присъждане на обезщетение от
1000 лева за неспазено предизвестие. Желае се решение в този смисъл и се
ангажират доказателства.
Исковете са с правно основание по чл128, ал.1 и 2 от КТ, по чл. 224, ал.1 от
К и такова по чл. 221, ал.1 от КТ, както и по чл.226, ал.1, т.1 от КТ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
В съдебно заседание от 30.09.2022г. ищцата чрез своя пълномощник, е
десеизирала съда с иска си за присъждане на обезщетение за неползван
платен годишен отпуск с правно основание по чл. 224, ал.1 от КТ като са
2
останали висящи само исковете за присъждане на трудово възнаграждение
по чл.128, ал.1 от КТ и за допълнително такова, за присъждане на
обезщетение за неспазено предизвестие по чл.221, ал.1 от КТ и за
присъждане на обезщетение за задържане на трудова книжка по чл.226,
ал.2 и ал.3 от КТ като с определение на съда от 07.02.2022г. съдът е
допуснал изменение на иска за присъждане на ТВ като същият е намален на
сумата от 10 836 лева, и увеличен е искът за допълнително ТВ в размер от
300 лева на 375.77 лева.
Съдът като взе в предвид събраните по делото доказателства и като
съобрази закона намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Страните не спорят и се установява от Трудов договор с № 001/
04.08.2020г. и анекс към него от 04.08.2020г., че помежду им е възникнало
трудово правоотношение, по което ищцата като служител е била назначена на
длъжността ‚...‘ в предприятието на ответника. Установява се от договора и
анекса, че трудовото правоотношение е възникнало за неопределено време –
чл.67, ал.1, т,1 от КТ и със срок за изпитване от шест месеца – чл.3.3 от
договора, който срок е уговорен в полза на работодателя. Съгласно ТД и
анекса служителят има право на основно, месечно ТВ в размер на 1000 лева и
допълнителни плащания за придобит трудов стаж, суми за допълнително
материално стимулиране, посочени в анекса – отразени в чл.1 от анекса.
Страните нямат спор и това се установява от протокол за постъпване на
работа, че ищцата е постъпила на работа при ответника на 07.08.2020г. като
видно от протокола, а и от справка за подадени уведомения до НАП,
договорът е бил изпратен за отразяване в НАП.
Установява се от уведомление от ищцата до ответника, връчено на
ответника чрез куриер, за което страните не спорят, а това е видно и от
товарителница и справка от ‚Еконт“, че след изтичане срока на изпитване
ищцата поради неплащане на трудовите й възнаграждения, едностранно и с
предизвестие до работодателя, е прекратила трудовия договор с ответника,
считано от датата 06.04.2022г. Със същото е поканила работодателя да й
заплати в едноседмичен срок обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ във вр. с чл.
327, ал.1, т.2 от КТ, както и такова по чл. 224, ал.1 от КТ.
От заключение на вещото лице по ССчЕ, което съдът е приел без
3
възражения от страните в процеса, се установява, че за периода 01.01.2021г.
до 28.02.2022г. неплатеното трудово възнаграждение от страна на
работодателя към служителя възлиза в брутен размер на 13 905,63 лв. и в
нетен размер на 10 801,11 лв. и допълнително възнаграждение в брутен
размер на 34,80 лв. и в нетен размер на 26,97 лв. или общо от 10 836 лева.
Отново според вещото лице размерът на полагащото се на П. допълнително
възнаграждение за придобит трудов и професионален стаж за периода
04.08.2020 - 06.04.2022г. съгласно Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата при първоначален стаж от 3г. 1м. и 3 дни, е в размер на
375,77 лв., а размерът на обезщетението на основание чл.226, ал. 2 и ал. 3, изр.
2 КТ в размер на 1 000 лева за периода 06.04.2022г. - 09.05.2022г. Изчислена
е и законовата лихва върху главница от 1 000,00 лв. за периода 06.04.2022г. -
09.05.2022г., която е размер на 9,17лв.
От показанията на свидетеля Нора Г., чийто показания съдът кредитира
като дадени от лице без заинтересованост от изхода на спора, се установява,
че трудовата книжка, която е била оформена за предаване на ищцата с оглед
нейното уведомление за прекратяване, й е била върната на 13 май или месец,
след получаване на уведомлението за прекратяване от работодателя.
Конкретизира, че именно управителя на ответното дружество е бил поел
ангажимента да й върне трудовата книжка и всички нужни документи по
прекратяване на договора. Няма доказателства, че ответникът е търсил П. за
връщането й на трудовата книжка.
Или при така установените факти и от правна страна съдът намира, че
исковете за присъждане на възнаграждение по съществувало между страните
трудово правоотношение, както и за присъждане на сума за допълнително
трудово възнаграждение; на обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ във вр. с чл.
327, ал.1, т.2 от КТ са доказани и основателни, както и искът по чл.226, ал.2
от КТ при следните мотиви на съда:
Съобразно нормата на чл.128, т. 2 КТ работодателят е длъжен да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, а разпоредбата
на чл.13, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, работодателят следва да заплаща и допълнително трудово
възнаграждение в случай, че е уговорено такова. Безспорно се доказа, че
страните са постигнали съгласие към датата на възникване на трудовия
4
договор както относно размера на основното тр. възнаграждение, дължимо на
служителя, така и досежно начисляването на 0.6 % допълнително такова за
стаж и възраст.
Доказа се от заключението на вещото лице, че за периода от 01.01.2021г. до
28.02.2022г. неплатеното трудово възнаграждение от страна на работодателя
към служителя възлиза в брутен размер на 13 905,63 лв. и в нетен размер на
10 863 лв., а размерът на допълнително възнаграждение е от 375.77 лева
така, както се търсят от ищцата след изменението им.
Основателен е и иска за присъждане на обезщетение на основание чл.221,
ал.1 въ ввр. с чл. 327, ал.1, т.2 от КТ тъй като се доказа, че тр.договор е бил
прекратен поради неплащане на тр.възнаграждения на служителя ерго това
дава право на служителя да получи обезщетение в размер на сумата за
предизвестието или от 1000 лева.
А досежно претенцията за присъждане на обезщетение за задържане
трудовата книжка от работодателя, то съдът намира, че същата е основателна
в размер на 1000 лева.
Съдът е сезиран с възражение за прихващане от страна на ответника между
сумите, които ищцата първоначално е заявила – тази с основание по чл. 224,
ал.1 от КТ за обезщетение за неплатен годишен отпуск и сума, която се
твърди от работодателя, че е платена за неползван платен годишен отпуск.
Това възражение при десезиране на съда с иска по чл. 224, ал.1 от КТ следва
да остане без разглеждане и съдът не дължи произнасяне по него.
На основание чл. 86 от ЗЗД дължима е законовата лихва за забава върху
сумите от датата на сезиране на съда – 18.05.2022г. до окончателното им
заплащане.
Ищцата на основание чл. 78, ал.1 от ГПК има право на разноски за 970
лева – за платено възнаграждение на адвокат.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК осъденото лице следва да заплати и
нужната държавна такса по исковото производство в размер на 529 лева,
както и още 350 лева като платено от бюджета на съда възнаграждение за
вещо лице. Сумите следва да бъдат внесени по сметка на СРС.
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен съд
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 128, ал.1 и 2 от КТ, чл. 221, ал.1 от КТ и
чл.226, ал.1, т.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД "Б..." ООД, ЕИК ... , с адрес на
управление гр.С/адрес/, представлявано от управител да заплати на П. Г. Г. е
ЕГН **********, чрез адв. Д. Ц., с aдрес: гр./адрес/ следните суми по Трудов
договор с № 001/ 04.08.2020г. и анекс към него от 04.08.2020г.: неплатеното
трудово възнаграждение в размер на 10 863 лв. и допълнително
възнаграждение в размер на 375.77 лева за периода от 01.01.2021г. до
28.02.2022г. ; сумата от 1000 лева – обезщетение по чл. 221, ал.1 във вр. с чл.
327, ал.1, т.2 от КТ и още 1000 лева - обезщетение по чл.221, ал.1 въ ввр. с чл.
327, ал.1, т.2 от КТ ведно със законовата лихва за забава върху сумите от
датата на подаване на исковата молба – 18.05.2022г. до окончателното
плащане и
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ‚Б..." ООД, ЕИК ... , с адрес
на управление гр.С/адрес/, представлявано от управител да заплати на П. Г.
Г. е ЕГН **********, чрез адв. Д. Ц., с aдрес: гр./адрес/ разноски за платено
по гр.дело с № 25810/ 2022г. адвокатско възнаграждение в общ размер на 970
лева и
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ‚Б..." ООД, ЕИК ... , с адрес
на управление гр.С/адрес/, представлявано от управител да заплати по
сметка на СРС сумата от 879 лева разноски и държавна такса по делото и за
възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6