Решение по дело №275/2021 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 юли 2024 г.
Съдия: Кирил Давидов Павлов
Дело: 20211870100275
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

Самоков 19. 07. 2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

САМОКОВСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ състав, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КИРИЛ ПАВЛОВ

с участието на секретаря  Екатерина Вл. Баракова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 275  по описа на РС Самоков за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

С ИСКОВА МОЛБА подадена от: „ТС Лизинг - Ауто“ ООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя Теодора Николова Цонкова-Гибинска, е предявен осъдителен иск срещу „ДИСТАЛОРИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Самоков, п.к. 2000, ул. „Освобождение“ № 11, представлявано от управителя Боян Иванов Спасов и срещу        Д.П.С., ЕГН **********, в качеството си на солидарен длъжник за сумата 7 849,15 (седем хиляди осемстотин и четиридесет и девет и 0.15) евро, левовата равностойност 15 352 лева.

Твърди се в исковата молба, че на 10.03.2016 г. между „Т. С. Лизинг Ауто“ ООД, ЕИК: *********, в качеството му на Лизингодател и ответника „ДИСТАЛОРИ“ ЕООД, ЕИК: *********, в качеството му на Лизингополучател, и Д.П.С., ЕГН: **********, в качеството му на солидарен длъжник наред с лизингополучателя, е сключен Договор на финансов лизинг № 37 -OFF/2016, по силата и в изпълнение на който ищецът „Т. С. Лизинг Ауто“ ООД е придобива и с приемо-предавателен протокол от 21.03.2016 г. предоставя на ответника за ползване транспортно средство - влекач марка „ДАФ“ ФТ ХФ 105.410 с peг. номер № СВ8605ВВ.  Твърди се в исковата молба, че това транспортно средство МПС на 10.08.2017 г., става участник в пътно транспортно произшествие в Германия на федерална магистрала 77, район Пайсен, километър 001,087, участък 110 и че вследствие на ПТП и настъпилата повреда на същото МПС превозно средство, се е наложило репатрирането му, чрез пътна помощ, от страна на Полицейска дирекция - Итцехое, Германия за което лизингополучателя ответник по делото „ДИСТАЛОРИ“ ЕООД не е съдействал. Твърди се в ИМ, че за така осъщественото репатриране на катастрофиралото МПС, Полицейска дирекция - Итцехое, Германия на 19.06.2020 г. ангажира пътна помощ и в последствие  издава Решение № 04319887565 за събиране на сума в изпълнение па параграф 3, ал. 3 от Наредба за разходите по процедури по привеждане в изпълнение от 2007 г. Твърди се в исковата молба, че по силата на това  решение за изпълнението му и поради отказ от страна на ползвателя на превозното средство ответник по делото да заплати разходите по репатрирането на влекача, ищецът в качеството си на собственик, се явява задължен да заплати на Полицейска дирекция - Итцехое сумата  7 849,15 евро, за репатрирането на влекача. Твърди се в исковата молба, че съгласно сключеният договор за лизинг, както и съгласно общите условия към договора, всички разходи и вреди настъпили вследствие на експлоатация на превозното средство са за сметка на лизингополучателя „ДИСТАЛОРИ“ ЕООД.

Във връзка с плащането на сумата за репатриране на влекача се твърди в исковата молба, че на адреса на дружеството ищец е получено Решение № 04319887565 от Полицейска дирекция - Итцехое от 19.06.2020 г. за събиране на сума в изпълнение на параграф 3, ал. 3 от Наредба за разходите по процедури по привеждане в изпълнение от 2007 г. със задължение да заплати разходите по репатрирането на влекача участвал в пътно-транспортното произшествие. Твърди се в исковата молба, че ищеца „ТС Лизинг – Ауто“ ООД чрез представляващия го управител с нотариална покана поискал от ответниците да заплатят претендираната и дължима от тях суми, че поканата е връчена на лизингополучателя „ДИСТАЛОРИ“ ЕООД на 19.09.2020 г., а на солидарният длъжник - Д.П.С. нотариалната покана е връчена на 10.09.2020 г. Твърди се в исковата молба, че ищецът „ТС Лизинг – Ауто“ ООД, заплаща претендираната по решението сума на Полицейска дирекция - Итцехое с банков превод № 23052106 от 14.09.2020 година и че с така направеното плащане „ТС Лизинг – Ауто“ ООД изцяло покрива претендираното от Полицейска дирекция - Итцехое задължение.

В исковата молба се съдържа претенция, че поради приетите от страните условия, обективирани в подписания протокол за приемо-предаване на подробно описаното по - горе МПС, така платеното от ищеца, за покриване на вредите настъпили от експлоатацията на веща, е чуждо за „ТС Лизинг – Ауто“ ООД и същото се дължи от лизингополучателя, съответно от солидарният длъжник по договора, но нито лизингополучателя „ДИСТАЛОРИ“ ЕООД, нито солидарният длъжник са изпълнили задължението си да възстановят заплатената от „ТС Лизинг – Ауто“ ООД сума на Полицейска дирекция – Итцехое.

В петитума на исковата молба се съдържа искане съдът да осъди ответникът „ДИСТАЛОРИ“ ЕООД, ЕИК: *********, и ответникът Д.П.С., ЕГН ********** да заплатят на ищеца сумата 7 849,15  евро или левовата равностойност съгласно курса на БНБ, а именно - 15352 лева, представляваща претърпяна от „ТС Лизинг – Ауто“ ООД вреда, в следствие на заплатено чуждо задължение.

Ответникът „ДИСТАЛОРИ“ ЕООД, ЕИК ********* не е представил отговор на исковата молба, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по иска.

            Ответникът Д.П.С., ЕГН ********** чрез пълномощника си адвокат Д.М. оспорва предявения иск по съображенията изложени в отговора на исковата молба и моли съдът да отхвърли иска въз основа на възраженията, че лизинговият договор  е развален по право на основание чл. 89 от ЗЗД преди изтичането на срока, за който е сключен поради погиване на вещта, предмет на процесния лизингов договор в резултат на посоченото в исковата молба ПТП от 10.08.2017 год. Твърди се в отговора на исковата молба, че на ищеца е било издадено представеното по делото Удостоверение изх. №310-02-987/26.01.2018 год. от ЗАД „Алианц България“ АД за „Тотална щета“ и изплащане на стойността на процесното МПС, вкл. относно за прекратяване на неговата регистрация в „Пътна полиция-КАТ“ София, което според този ответник прави невъзможно изпълнението на лизинговия договор за задължението на ищеца да предостави ползването на процесното МПС за ползване за срока на договора, както и за прехвърляне на собствеността на автомобила с изплащане на стойността на придобиване от 775 евро без ДДС съгласно чл. 3, ал. 2 от договора във връзка с чл. 4 от Общите условия на ищеца към договор за финансов лизинг. Изложено е в отговора на ИМ, депозиран от ответника Д.П.С., че съгласно представеното по делото Писмо изх. №310-02-2105/14.03.2018 год. на застрахователя е било определено за изплащане обезщетение на ищеца за погиналата му вещ сумата от 17 245 евро с равностойност в размер на 33 728.29 лева, като на застрахователя са били представени и документи за репатриране. Ответникът Д.П.С. изтъква довод в отговора си на исковата молба, че видно  от същото писмо от тази стойност е била приспадната стойността на „остатъците“ от МПС, поради което общо за плащане от страната на застрахователя е посочена сумата от 23 628.29 лева, която е била получена от ищеца. В отговора си на исковата молба този ответник твърди, че в същото удостоверение се сочи, че е било представено копие от удостоверение на свидетелството за прекратена за прекратена регистрация на МПС като „тотална щета“. На тези обстоятелства ответникът Д.П.С. се позовава за възражението си, че задължението на ищеца да предоставя за ползване процесното МПС е погасено с факта на погиването му в резултат на процесното ПТП на 10.08.2017 год., поради което този ответник счита, че договорът за лизинг е развален по право от тази дата, поради което на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение за погиналото МПС с приспадане на стойността му като „отпадъци“. В отговорът си на исковата молба ответникът Д.П.С. сочи, че  ищецът като собственик на отпадъците на погиналото МПС се явява задълженото лице да поеме за своя сметка процесните разходи, поради което искът за тях е лишен от основание. Сочи се в отговора от този ответник на исковата молба, че предвид развалянето по право на процесния лизингов договор, не е налице правно основание за твърдяната от ищеца солидарна отговорност в негова тежест.

Ответникът Д.П.С. излага в отговора си на исковата молба възражението, че дори и да не беше развален по право процесния договор с погиването на лизинговата вещ, не е налице основание за солидарна отговорност на този ответник въз основа на клауза от процесния лизингов договор, нито въз основа на клауза от Общите условия, представени с исковата молба. В тази връзка се сочи, че липсва договорна клауза за солидарна отговорност на ответника Д.С. относно процесните суми, произтичащи от обстоятелствата по транспортирането на погинало МПС при процесното ПТП, което МПС в този си погинал вид е собственост на ищеца и че поемане на на такива задължения няма описани нито в лизинговия договор, нито в Общите условия, която освен това са отпаднали като правни основания по съображенията изложени по-горе. В отговора си на исковата молба ответникът оспорва, че ищецът е следвало да заплати цялата процесна сума, както и да я претендира за заплащане от ответника. В тази връзка ответникът Д.С. изтъква в отговора си на исковата молба, че видно от представения превод на писмото от германска страна с дата от 10.10.2019 год. услугата за оказване на пътна помощ е била изпълнена по отношение на „камион с ремарке / автовлак /“, без да е ясно каква е стойността на задължението при оказване на такава помощ само за погиналия влекач, собственост на ищеца и който е бил предмет на лизинговия договор. В тази връзка се съдържа възражението, че ищецът не се е възползвал от предоставеното му право да подаде писмено възражение в месечен срок с цел разпределение на действителните разходи по услугата за пътна помощ по прибирането и изтеглянето единствено на останките от погиналото МПС / камион - влекач /, собственост на ищеца, поради което актът на германската администрация за заплащането на услугата по транспортирането на процесния автовлак, претърпял ПТП е породил правните си последици за ищеца. Поради това ответникът Д.С. твърди в отговора си на ИМ, че не е била налице отговорност за ищеца за заплащането на процесните задължения в такъв размер, какъвто е поискан от германската администрация, тъй като същият не се отнася единствено до погиналото МПС, собственост на ищеца, предмет на разваления по право договор за лизинг. В отговора си на исковата молба ответникът оспорва твърдението, че процесиите вземания са за вреди причинени на адм.орган, тъй като същите се изискват като заплащане за предоставена услуга по транспортирането на останките от погиналото МПС в резултат на процесното ПТП.

В съдебно заседание ищецът „ТС Лизинг – Ауто“ ООД поддържа предявения иск чрез пълномощника си адвокат Георги Тренчев. Претендира и за осъждане на ответниците да заплатят направените по делото разноски.

Ответникът Д.П.С. в съдебно заседание, чрез пълномощника си адвокат М. оспорва иска по съображенията изложени в отговора на исковата молба и моли съдът да отхвърли иска като неоснователен и да му се присъдят разноските по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

На 10.03.2016 г. между „Т. С. Лизинг Ауто“ ООД, ЕИК: *********, в качеството му на Лизингодател и „ДИСТАЛОРИ“ ЕООД, ЕИК: *********, в качеството му на Лизингополучател, и Д.П.С., ЕГН: **********, в качеството му на солидарен длъжник на лизингополучателя, е сключен Договор на финансов лизинг № 37 -OFF/2016, по силата на който  лизингодателят се е задължил да придобие един брой транспортно средство, предварително избрано и посочено от лизингополучателя, съгласно чл. 1/1/ от договора и да го предаде за ползване на Лизингополучателя. Срещу изпълнението на това задължение, Лизингополучателят е следвало да заплаща лизингови вноски по погасителен план - неразделна част от договора за финансов лизинг.

В изпълнение на така сключения договор, „Т. С. Лизинг Ауто“ ООД е придобил транспортно средство - влекач марка „ДАФ“ ФТ ХФ 105.410 с peг. номер № „СВ8605ВВ“., предмет на договора и го е предава за ползване на Лизингополучателя, за което се съставя приемо-предавателен протокол от 21.03.2016 г. препис от който е приложен по делото.

На 10.08.2017 г., товарен автомобил с влекач марка „ДАФ“ ФТ ХФ 105.410 с peг. номер № „СВ8605ВВ“ - транспортното средство предоставено на лизингополучателя „ДИСТАЛОРИ“ ЕООД, става участник в пътно транспортно произшествие на федерална магистрала 77, район Пайсен, километър 001,087, участък 110, Германия. В следствие на това пътно транспортно произшествие ПТП, и настъпилата повреда – тотална щета, се е наложило репатриране на превозното средство, предмет на лизинговия  договор чрез пътна помощ, от страна на Полицейска дирекция - Итцехое, Германия. Нито лизингополучателя „ДИСТАЛОРИ“ ЕООД, нито солидарно задължения по лизинговия договор Д.П.С. не установява да е изпълнено от страна на лизингополучателя задължението му по чл. 233, ал. 2 от ЗЗД, приложима и при договора за финансов лизинг, а именно – да съобщи незабавно на лизингодателя ищец по делото за повредата до степен на тотална щета на  транспортното средство, предмет на лизинговия договор. Поради това съдът приема за доказано посоченото в исковата молба лизингополучателят „ДИСТАЛОРИ“ ЕООД ответник по иска не е съдействал за репатриране на влекача предмет на лизинговия договор и чрез свое виновно неизпълнение на задълженията му по договора и по закон чл. 345, ал. 1 от ТЗ  за връщане на  вещта предмет на лизинговия договор и за уведомяване на лизингодателя за повредата й. За репатриране на катастрофиралото МПС,  включващо и влекача предмет на лизинговия договор Полицейска дирекция - Итцехое, Германия на 19.06.2020 г. ангажира пътна помощ и издава Решение № 04319887565 за събиране на сума в изпълнение па параграф 3, ал. 3 от Наредба за разходите по процедури по привеждане в изпълнение от 2007 г. В следствие на цитираното решение и поради отказ от страна на ползвателя на превозното средство „ДИСТАЛОРИ“ ЕООД ответник по иска да заплати разходите по репатрирането на влекача, предмет на лизинговия договор ищецът „Т. С. Лизинг Ауто“ ООД, ЕИК *********, в качеството си на собственик, е задължен по силата на  Решение № 04319887565 на Полицейска дирекция - Итцехое от 19.06.2020 г., приложено в препис по делото и придружено от заверен превод, да заплати сумата от 7849,15 (седем хиляди осемстотин и четиридесет и девет и 0.15) евро към Полицейска дирекция - Итцехое, за репатрирането на влекача, предмет на лизинговия договор и на законоустановеното в чл. 345, ал. 1 от ТЗ задължение на „ДИСТАЛОРИ“ ЕООД да върне вещта. Съдът приема че и солидарно задължения по лизинговия договор наред с „ДИСТАЛОРИ“ ЕООД, а именно Д.П.С. също не е изпълнил задължението за връщане на лизинговата вещ, като исковата сума 7849,15 (седем хиляди осемстотин и четиридесет и девет и 0.15) евро е вреда от това неизпълнение, като се е наложило ищецът да я заплати в изпълнение влязло в сила решение на държавен орган, а именно Решение № 04319887565 на Полицейска дирекция - Итцехое от 19.06.2020 г.

Изложеното от фактическа страна се установява от събраните по делото доказателства -Договор за финансов лизинг № 37 -OFF/2016; Подписани от страните Общи условия на ,,ТС Лизинг – Ауто“ ООД, Приемо-предавателен протокол от 21.03.2016 г. - влекач марка „ДАФ“ ФТ ХФ 105.410 с peг. номер № „СВ8605ВВ“; Решение № 04319887565 на Полицейска дирекция - Итцехое от 19.06.2020 г, препис, придружено от заверен превод на български език; Голям талон на влекач марка „ДАФ“ ФТ ХФ 105.410 с peг. номер № „СВ8605ВВ“; Документ за банков превод № 23052106 от 14.09.2020; Пълномощно за управление и експлоатация; Протокол от ЧСИ Наталия Дангова от 19.09.2020 г., удостоверяващ връчването на нотариална покана на „ДИСТАЛОРИ“ ЕООД; Нотариална покана до  Д.П.С., с удостоверено връчване на 10.09.2020 г.; Писмо от Алианц България Застрахователно АД за заведената щета № № 0300/17/777/505810; Удостоверение от Алианц България Застрахователно АД по щета № 0300/17/777/505810.

Относно посочените фактически констатации няма противоречия в доказателствения материал.

Правни изводи

Съгласно сключеният договор за лизинг, както и съгласно общите условия към договора, всички разходи и вреди настъпили вследствие на експлоатация на превозното средство са за сметка на лизингополучателя „ДИСТАЛОРИ“ ЕООД. Дори да се приеме че договорът за лизинг е развален по право това задължение за връщане на лизинговата вещ си остава, като е установено и по силата на закона. Видно от чл. 345 ал. 1 от Търговския закон ТЗ лизингополучателят има задълженията на наемател съгласно чл. 232 и чл. 233, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, както и задължението да върне вещта след изтичане срока на договора. По аргумент от тази разпоредба и при разваляне договора по право ответниците са имали задължението да върнат както вещта така и остатъците от нея щом тези остатъци физически съществуват и дори имат стойност, съобразена при изплащане от застрахователя стойността на катастрофиралия автомобил, независимо че степента на увреждането му е определена като тотална щета.

Така, вследствие неизпълненото задължение на ответниците  „ДИСТАЛОРИ“ ЕООД и на Д.П.С. изрично визиран в договора като солидарният длъжник по лизинговия договор, на адреса на дружеството ищец е получено Решение № 04319887565 от Полицейска дирекция - Итцехое от 19.06.2020 г. за събиране на сума в изпълнение на параграф 3, ал. 3 от Наредба за разходите по процедури по привеждане в изпълнение от 2007 г. със задължение да заплати разходите по репатрирането на влекача участвал в пътно-транспортното произшествие.

Безуспешно „ТС Лизинг – Ауто“ ООД чрез представляващия го управител с нотариална покана до всеки от ответниците да заплатят претендираната с Решение № 04319887565 от Полицейска дирекция - Итцехое от 19.06.2020 г и дължима от тях сума. Поканата е връчена на лизингополучателя „ДИСТАЛОРИ“ ЕООД на 19.09.2020 г., което връчване е удостоверено с Протокол от ЧСИ Наталия Дангова, а на солидарният длъжник - Д.П.С.,  нотариалната покана е  връчена на 10.09.2020 г.

Вредата за ищеца от неизпълнението на договора от страна на ответниците е доказана и се реализира с това, че ищецът „ТС Лизинг – Ауто“ ООД, като собственик на вещта по лизинговия договор заплаща сумата, с която е задължен по силата на Решение № 04319887565 от Полицейска дирекция - Итцехое от 19.06.2020 г на Полицейска дирекция - Итцехое с банков превод № 23052106 от 14.09.2020, препис от който е приложен по делото. С така направеното плащане „ТС Лизинг – Ауто“ ООД изцяло покрива задължението визирано във влязлото в сила Решение № 04319887565 от Полицейска дирекция - Итцехое от 19.06.2020. Доказано е от ищеца че изпълнението на така платеното задължение, за покриване на вредите настъпили от експлоатацията на веща, се дължи от „ДИСТАЛОРИ“ ЕООД в качеството му на лизингополучател, както и от Д.П.С. в качеството му на солидарен длъжник по договора.

Не е основателно никое от възраженията на ответника Д.П.С., от които претендира неоснователност на иска.  Така, от това че счита договора за лизинг за развален по право не следва че е отпаднало задължението на лизингополучателя, а така също и неговото задължение като солидарен длъжник да върнат лизингованото транспортно средство, а така също и това което е останало от него след ПТП. Това че щетата на МПС е определена като тотална не означава че се е изпарила вещта предмет на лизинговия договор. Определянето на щетата като тотална е поради това че след ПТП влекачът предмет на лизинговия договор не може да се ползва по предназначение, но това което е останало от него физически подлежи на  връщане на лизингодателят, представлява изискуемо задължение на лизингополучателя и солидарно задължения по договора Д.П.С.. Това връщане се дължи както по правилата за лизинговия договор, така и по правилата за разваляне на договорите, включително и когато това разваляне е по право. Тъй като се касае за договор с повтарящо се задължение за изплащане на лизинговите вноски, макар и след развалянето ответниците да не дължат лизингови вноски, дължат връщане на влекача предмет на лизинговия договор. Това следва както от правилата за разваляне на договорите, така и от разпоредбата на чл. 345 ал. 1 от Търговския закон, която предполага изтекъл срок на договора за финансов лизинг, но действащо по силата на закона задължение на лизингополучателя да върне вещта предмет на лизинговия договор. От това че влекачът предмет на договора за лизинг не може да се върне на собствен ход не отпада задължението на ответниците да върнат тази вещ, респективно това което е останало от нея на лизингодателя. При положение, че не може на собствен ход, задължението за връщане е следвало да се  изпълни с помощта на пътна помощ, така както това е сторено в изпълнение  решението на Полицейска дирекция - Итцехое от 19.06.2020 г.  Макар, че за тази полицейска дирекция собственикът е лицето което трябва да плати за това репатриране, за вътрешните облигационни отношения между ищецът собственик  и ответниците лизингополучател и солидарно задължено лице Д.С., именно ответниците дължат както връщането на вещта, така и разходите за това връщане. Това следва както от съдържанието на договора за финансов лизинг и Общите условия, така и от закона чл. 345 ал. 1 от ТЗ и правилата относно последиците при разваляне на договора, а именно страната да върне това което е получила. За вътрешните отношения между лизингодателя и ответниците, а така също и обективно, от голямо значение е че влекачът предмет на лизинговия договор не се е изпарил вследствие на ПТП, като макар щетата му да е тотална и да изключва ползване по предназначение,  от влекача е останало физически това, което дори има стойност оценена от застрахователя и намаляваща обезщетението именно защото подлежи на връщане на собственика. Така, вместо да получи застрахователно обезщетение в размер на  33 728.29 лева ищецът като собственик и застрахован при тотална щета е обезщетен от застрахователя със сумата 23 628.29 лева, като е приспадната стойността на „остатъците от МПС“ подлежащи на връщане на собственика, което връщане се е дължало от ответниците, като именно те по изложените съображения дължат исковата сума за репатриране на тези остатъци. Тъй като става въпрос за МПС с произтичащата от презназначението му възможност във всеки момент да стане участник в ПТП, да се повреди, включително и тотална щета, ответникът Д.С. като се е задължил солидарно по договора за финансов лизинг, безусловно по изложените съображения е бил задължен наред с лизингополучателя Дисталори след ПТП да върне на лизингодателя лизинговата вещ в състоянието й след ПТП и щом никой от тях не е изпълнил това задължение следва да заплати разходите за това връщане – исковата сума заплатена от ищеца в изпълнение на решение на компетентен държавен орган на Федерална Република Германия. Застрахователят Алианц България е отказал да осигури репатриране на автомобила, както и да заплати осъщественото репатриране с оглед обстоятелството че щетата е тотална. Но това е от значение за вътрешните отношения между застрахователя и застрахования че „ТС Лизинг - Ауто" ООД, като по изложените съображения си остава в сила задължението на ответниците да върнат на лизингодателя вещта предмет на лизинговия договор каквото и да е останало от влекача след ПТП. Самото обстоятелство, че с влязло в сила решение на компетентен държавен орган на Германия се обосновава необходимостта от репатриране до собственика в България на катастрофиралия влекач налага извод, че е било в действие и изискуемо задължението на ответниците точно за връщане на това което е останало от вещта предмет на лизинговия договор. Това свое договорно и произтичащо от закона задължение ответниците не са изпълнили и следва да се осъдят да заплатят исковата сума като вреди от неизпълнението на това задължение, основание на което са сключения от тях договор за финансов лизинг на процесния влекач ДАФ, както и законът уреждащ последиците от разваления по право договор за финансов лизинг при което се дължи връщане на вещта на лизингодателя, макар и в състоянието й след ПТП на 10. 08. 2017 година. 

Въпреки отправените и надлежно получени от ответниците нотариални покани, нито лизингополучателя „ДИСТАЛОРИ“ ЕООД, нито солидарният длъжник Д.С. са изпълнили исковата сума, включително и до приключване на устните състезания по делото.  

Предявеният иск е доказан по своето основание и размер и по отношение на всеки от ответниците.

Съдът следва да осъди ответниците „ДИСТАЛОРИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Самоков, п.к. 2000, ул. „Освобождение“ № 11, представлявано от управителя Боян Иванов Спасов и Д.П.С., ЕГН: ********** притежаващ л.к. N2 ********* изд. на 20.05.2014, от МВР Пазарджик, с постоянен адрес:***, aп. 1, да заплатят на ищеца  „ТС Лизинг - Ауто" ООД сумата 7 849,15 (седем хиляди осемстотин и четиридесет и девет и 0.15) евро с левовата равностойност съгласно курса на БНБ 15 352 лева. Тази сума представлява претърпяна от ищеца вреда от неизпълнението на договора за лизинг, като в следствие неизпълнение на задълженията на всеки от ответниците да върнат лизинговата вещ на ищеца като лизингодател, същият е заплатил дължимото от ответниците за репатриране на лизинговата вещ и остатъците от нея на ищеца като собственик на вещта и кредитор на задължението за връщането й, включително и на остатъците от нея. Собствеността на вещта е от значение организиралия репатрирането държавен орган Полицейска дирекция – Итцехое, издал влязлото в сила и подлежащо на изпълнение по отношение на собственика Решение № 04319887565 от Полицейска дирекция - Итцехое от 19.06.2020. Това че „ТС Лизинг - Ауто" ООД е кредитор на всеки от ответниците е от значение че във вътрешните им отношения действат правилата на лизинговия договор който за тях като страни които са го сключили има силата на закон –чл. 20а ал. 1 от ЗЗД. Силата на закон има и задължението за връщане на вещта, установено в чл. 345 ал. 1 от ТЗ което предполага изтекъл срок на договора и по аргумент на по-силното основание се прилага и за развален договор включително и по право при съобразяване че при финансовия лизинг рискът от частично или пълно погиване на вещта предмет на договора за финансов лизинг  се носи от лизингополучателя. Това следва от общите условия на лизинговия договор и от закона – чл. 343 от ТЗ. Щом ответникът Д.С. по този договор е изрично визиран като солидарен длъжник наред с лизингополучателя „ДИСТАЛОРИ“ ЕООД, ЕИК: ********* тези изводи се отнасят и за него и наред с лизингополучателят следва да се осъди да заплати исковата сума.

На основание чл. 78 ал. 1 от ЗЗД ответниците следва да се осъдят да заплатят на ищеца разноските му по делото, заплатени за държавна такса 614, 10 лева и сумата 1470 лева заплатени от ищеца за адвокатско възнаграждение на пълномощника му адвокат Георги Тренчев.

Мотивиран от изложените съображения съдът,

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА "ДИСТАЛОРИ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Самоков, п.к. 2000, ул. "Освобождение" № 11, представлявано от управителя Боян Иванов Спасов, както и втория ответник Д.П.С., ЕГН ********** да заплатят на „ТС Лизинг - Ауто" ООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя Теодора Николова Цонкова-Гибинска сумата 7849,15 (седем хиляди осемстотин и четиридесет и девет и 0.15) евро с левова равностойност  по курса на БНБ към датата на предявяване на иска 15352 /петнадесет хиляди триста петдесет и два/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК "ДИСТАЛОРИ" ЕООД, ЕИК ********* и Д.П.С., ЕГН ********** да заплатят на „ТС Лизинг - Ауто" ООД, ЕИК *********, сумата 2 084 /две хиляди и осемдесет и четири/ лева за направените по делото разноски, от които 614 лева платени за ДТ и 1470 лева адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред СОС в двуседмичен срок от връчване преписа на страните.

Районен съдия: