Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1193/17.6.2019г. Година 2019 Град Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На единадесети юни Година две хиляди и деветнадесета
В публично съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
СЕКРЕТАР: КАЛИНА КАРАДЖОВА
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 2199 по описа за 2019 г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г.С.Г., депозирана
в качеството му на управител на „ Е.Д.Е.Г.”
ЕООД , против НП № 03 –007634/
21.07.2017 г. на И.И., Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с
което за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ на основание чл.414 ал.3 от КТ на дружеството е
наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 5000/ пет хиляди/
лева.
Жалбата е
процесуално допустима - подадена е в срока на обжалване/ срокът е изтекъл в
почивен ден и жалбата е подадена в първия работен ден/ и от надлежна страна,
поради което, като допустима е приета от съда за разглеждане.
С
жалбата се изразява становище, че НП е
незаконосъобразно, като се приема, че е изтекъл законоустановеният
срок за връчване на НП.Твърди се, че в действителност на 13.06.2017г. е било
установено закононарушение, бил е съставен АУАН, но въззивникът
не е бил предупреден за последващите процедури, сочи
се, че въззивникът непрекъснато се е намирал в обекта
в гр.Варна, че не е променял седалището на фирмата, телефонният си номер и едва
на 30.03.2018г. е узнал, че има издадено НП., което е неправомерно и в
нарушение на законоустановените правила, като в
заключение се иска отмяна на НП.
В
съдебно заседание въз. дружество, редовно призовано, не се представлява и не се
изразява становище в хода на делото по същество..
Процесуалният
представител на въззиваемата страна
оспорва жалбата, а в хода на делото по същество аргументира доказаност и
съставомерност на извършеното нарушение и правилно
приложение на материалния закон.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 13.06.2017г., св. Н.
***, съвместно с колега извършили проверка в
обект- пица-бар „Алеми”, находящ се в
гр.Варна, ул.“Топра Хисар“ №5, стопанисван от „Е.д.е.г.”
ЕООД.Проверката била по повод сигнал, получен в Д”ИТ”-Варна.По време на
проверката в обекта първоначално било установено лице, което сервирало напитки
и храна на клиентите в заведението.След като проверяващите се легитимирали и
обявили, че се извършва проверка, влезли в кухнята на заведението и установили,
че там се намира св.С., която приготвяла храна.След разговор с лицето,
установено в търговската зала, първоначално св.С. отказала да попълни предоставената
й от проверяващите декларация, касаеща основанието й
за присъствие в обекта, но в последствие свидетелката попълнила декларацията.Пред
проверяващите св.С. заявила, че работи в обекта от същия ден.В предоставената й
декларация св.С. отразила лично данните
си,фирмата за която работи-„Е.д.е.г.” ЕООД, работно време от 11,00ч. до 13,00ч.,
адрес на пицарията, като изрично отразила, че няма сключен нито трудов, нито
граждански договор.Отразила и, че обучава като готвач. Декларацията била
подписана в 12,05ч. на 13.06.2017г.
Насрочена била и
допълнителна документална проверка, в хода на която било представено
уведомление за регистриран трудов договор между процесните страни, но
регистрацията в НАП била от 13.06.2017г.г. в 15:57:06.ч.Св. Н.
извършил и проверка в регистъра за трудовите договори и установил, че в
действителност между процесните страни е
бил сключен безсрочен трудов договор, регистриран на 13.06.2017г..
Предвид горното св.Н.-***
приел, че св.С. на 13.06.2017г. е била допуснат до работа на длъжност „готвач”
преди да й е бъдат предоставени копия от трудовия договор и от уведомлението по
чл.62ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, поради което на 12.07.2017г. съставила
АУАН срещу „ Е.Д.Е.Г.” ЕООД - за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ.
АУАН бил съставен в
присъствието и надлежно връчен на упълномощено от представляващия дружеството
лице, което го подписало и в съответната графа вписало, че ще представи възражения.
В законоустановения
срок не били депозирани писмени
възражения, поради което въз основа
на материалите по преписката на 21.07.2017г. АНО издал НП, предмет на
настоящата въззивна проверка.
В съдебно заседание се
събраха гласни доказателства, че в действителност по време на пристигане на
проверяващите в обекта св.С. се е
намирала в обекта и е работила именно като готвачка, като освен горното е
обучавала и друг работник.Установи се, че същата лично е попълнила приложената
по делото декларация.Установи се, че същата е подписала и трудов договор, макар
да не помни точно кога, като е получила и копие от същия, както и копие от
уведомлението от НАП.
Съдът напълно
кредитира показанията на св.Н., тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и искрени.
Съдът напълно
кредитира и показанията на св.С., тъй като същите са последователни,
непротиворечиви, искрени и житейски
достоверни.
Съдът напълно
кредитира останалите писмените доказателства по делото, тъй като същите са
непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.
Описаната фактическа обстановка се установява и
потвърждава чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и
доказателствени средства, а именно – от показанията на свидетелите Н. и С., АУАН, декларация,
справка за приети уведомления и от
останалите приети по делото писмени доказателства.
Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи,
така и предвид императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните изводи:
АУАН и НП са издадени
от компетентни органи/ съгласно приетата по делото заповед/, при спазване на законоустановената форма и в законоустановения
срок, като следва да се отбележи, че ЗАНН не е визирал някакви конкретни
срокове за връчване на НП, поради което връчването му със забава, предвид
осигуреното право на защита на нарушителя, не съставлява съществено процесуално
нарушение и в тази насока възраженията в жалбата не се споделят.АУАН е надлежно
връчен на нарушителя, същият е бил уведомен за възможността да депозира
възраженията си, като ЗАНН не вменява задължение за актосъставителя да уведоми
евентуално какви биха могли да бъдат последиците, още повече, че единствено АНО
би преценил дали да издаде НП, поради което и тези възражения не се
споделят..Срещу АУАН не са били депозирани писмени възражения, но в конкретния случай не е била преценена в
пълнота законосъобразността на съставения АУАН, което в последствие е довело до
съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон.
Съгласно разпоредбата
на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно
описание на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които
същото е извършено, като следва да се посочат и доказателствата, които го
потвърждава..В този смисъл, в обстоятелствената част на НП следва да са
посочени всички факти, касаещи съставомерните
признаци на нарушението.Видно от съдържанието на НП, в обстоятелствената му
част се съдържа единствено правния извод на АНО, че св.С. е била допусната от
санкционираното дружество до работа на длъжност „готвач” в проверения обект, преди да й е предоставил екземпляр от
трудовия договор и от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено в ТД на
НАП.Липсват каквито и да било факти, които да сочат, конкретното работно време
и уговореното трудово възнаграждение, отпуски, почивки, многократност и
повторяемост на дължимите престации, които са
основните елементи на ТПО.Липсата на пълно, точно и ясно описание на
нарушението, непосочването на всички относими към съставомерността
факти и на обстоятелствата, при които нарушението е извършено, винаги
съставляват съществени процесуални нарушения, тъй като пряко рефлектират върху
правото на защита на нарушителя.Недопустимо е факти, касаещи съставомерността на нарушението да се установяват едва в
с.з.
Липсата на факти,
касаещи съставомерни признаци на нарушението,
ограничава и съда от възможността да прецени има ли извършено нарушение,
правилно ли е било квалифицирано същото и правилно ли е бил приложен
материалния закон.
В конкретния случай от гласните доказателства, събрани
едва в с.з. се установи, че св.С. в действителност е изпълнявала длъжността
„готвач” по време на проверката, въпреки отразеното в декларацията, че обучава
друго лице, но дори и да се приеме, че има осъществени признаци на състава на
нарушението, то извършеното не следва да се квалифицира като административно
нарушение,т.к. е малозначително по см.чл.9 ал.2 от НК
вр.чл.11 от ЗАНН, поради явно незначителната
обществена опасност на деянието.
Нормата на чл.63 ал.2 от КТ охранява
правото на работника да регулира трудовите си и осигурителни отношения
единствено с писмен трудов договор, който да е регистриран в НАП. Целта на
санкцията е да не се допуска престирането на
труд без да е договорно регламентиран или под формалното прикритие на
гражданско правоотношение.
В този случай, не се касае за прикриване на трудово правоотношение
или за наличие на такова без писмен трудов договор. От приобщените по делото и
кредитирани писмени и гласни доказателства, съгласие за трудово правоотношение
е постигнато между страните и е бил
сключен трудов договор между страните.
Справката от НАП е с изходящ номер няколко часа след установяване на
нарушението. Това поставя под съмнение изводът за прикриване на трудово
правоотношение. Налице са всички основания случаят да се прецени като малозначителен по см.чл.9 ал.2 от НК вр.
чл.11 от ЗАНН. Дори и ако приемем, че признаците на състава на нарушението може
да се считат осъществени, то това осъществяване е формално и е налице
явна незначителност на обществената опасност на деянието. Липсват каквито
и да било вредни последици, т.к. договорът е бил подписан в деня на установяване на нарушението, а уведомлението е било регистрирано в НАП
няколко часа след проверката.
Следва да се прави разлика между чл.415в от КТ, чл.28 от ЗАНН и чл.9 ал.2 от НК, като в първия случай има извършено
типично административно нарушение, но поради отстраняването му и липсата на
вредни последици, законодателят е предвидил привилегирован състав с много по- ниско наказание.
Привилегированите състави имат аналог в наказателното право, напр. чл.197 от НК. В случаите на чл.28 ЗАНН отново става въпрос за извършено нарушение,
но поради по- ниската степен на обществена опасност, за същото не се налага
наказание. И това има аналог в наказателното право, където за определени
деяния, макар и да са престъпления, законодателят е предвидил да не се
налагат наказания по НК, а административни такива. Чл.9 ал.2 се отличава от
горните случаи, като регламентира кога деянието не е престъпление/нарушение/,
въпреки че признаците на състава на това нарушение са осъществени. Поради
това ограничението за прилагане на чл.415в за този вид нарушения не ограничава прилагането на чл.9 ал.2 от НК.В конкретния случай степента на обществена опасност е явно незначителна по
смисъла на чл. 9 ал.2 от НК, тъй като има сключен трудов договор на датата на
проверката, връчено е копие от уведомлението от НАП срещу подпис, договорът е
бил регистриран в НАП в деня на проверката, няма никакви данни трудовите и
осигурителните права на работника да са били нарушени, няма никакви данни
дружеството да е било извършвало идентични нарушения на трудовото
законодателство, поради което съдът намира, че в конкретния случай степента на
обществена опасност на извършеното е явно незначителна и налагането на административно наказание, особено в размера ,
определен от АНО, по-скоро би имало негативно, отколкото поправително,
възпитателно и възпиращо въздействие, каквито са целите както на ЗАНН, така и
на НК.
Преценката
за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол /Тълкувателно решение №
1/12.12.2007 г. по тълк.н.д.
1/2005 г./. Доколкото е свързана с правилното приложение на материалния закон е
в правомощията на съда при извършване на служебна проверка на обжалваното
решение.
В горния смисъл са
Решения на Адм.съд-Варна, както следва: Решение по
КНАХД №219/2019г, Решение по КНАХД №598/2018г., Решение по КНАХД963/15г., Решение по КНАХД №2375/18г., Решение по КНАХД №930/14г.,
Решение по КНАХД №378/ 2019г. и др., Решение на Адм. съд
Пловдив по КНАХД №3513/2017г., Решение на Адм. съд
Русе по КНАХД №155/2014г. и др.
Водим от горното съдът
намира, че НП следва да бъде отменено, поради допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 03 –007634/ 21.07.2017 г. на И. И.,
Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.63
ал.2 от КТ на основание чл.414 ал.3 от КТ на
„ Е.Д.Е.Г.” ЕООД, представлявано и управлявано от Г.С.Г. е
наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 5000/ пет хиляди/
лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението.
След влизане в сила на решението, АНП да се върне по компетентност на АНО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: