№ 1987
гр. Варна, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Симона Р. Донева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело №
20253110101071 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск от И. М. И. срещу „Електроразпределение север“
АД с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
му заплати сумата от 7848,00 лв., представляваща платена на 17.11.2022 г. без
основание стойност за съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО“ ЕАД
на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителна мрежа
средно напрежение за обект: ФвЕЦ с инсталирана мощност 0,18 MW,
планирана за изграждане в ********, ПИ № 23813.501.128, ПВИ - 2990,
поръчка № **********, за което плащане е издадена проформа-фактура №
********** от 11.11.2022 г., издадена от „Електроразпределение север“ АД, а
след заплащане на сумата и издадена фактура № **********/17.11.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда -
28.01.2025 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 13.10.2022 г. е започнал процедура по
присъединяване на ФВЕЦ към електроразпределителната мрежа, по време на
която платил процесната сума за съгласуване условията за присъединяване с
„ЕСО“ ЕАД към електроразпределителната мрежа средно напрежение. Счита,
че сумата е била недължима. Излага, че с действията си по събиране на сумата
ответникът въвежда ограничения чрез заплащане на такса за съгласуване на
ФвЕЦ с „ЕСО“ ЕАД, която не се следва за централи до 5 МВч, тъй като не е
нормативно определена. Таксата бил произволно определена, като съществува
нормативна обосновка за дължимостта й. Сочи, че в чл.116, ал.7 ЗЕ е
посочено, че условията и реда за присъединяване към съответната мрежа се
1
определяне с наредба, а в ал.8 е указано, че операторът на електропреносната
мрежа няма право да откаже присъединяването на нов обект на производител
на електрическа енергия въз основа на възможни бъдещи ограничения в
преносната способност на мрежата. Счита, че събраната така за съгласуване на
условията за присъединяване с „ЕСО“ ЕАД се явява втора такса по платена
услуга № ********** и не съставлява проучване за условията за
присъединяване на ФЕЦ. Съгласуването на операторите на разпределителните
мрежи с оператора на преносната мрежа на условията за присъединяване на
ел. централата към разпределителната мрежа средно напрежение съгласно чл.
53, ал. 2 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи не представлява проучване на присъединяване на обекта
към мрежата и не съответства на включените по количества и обем разходи по
одобрената от КЕВР цена по позиция „2.1. проучване за присъединяване на ел.
централи от ВИ с обща инсталирана мощност до 15МВ вкл.“ на стойност 7848
лв. и за съгласуването не е предвидена такса. Моли за уважаване на
претенцията. Претендира разноски.
Ответникът „Електроразпределение Север“ АД в срока по чл. 131 ГПК
сочи, че на 30.08.2022 г. ищецът е заявил проучване условията за
присъединяване на фотоволтаична електрическа централа (ФвЕЦ) към
електроразпределителната мрежа и по конкретно такава с номинална изходна
мощност 0,18MW, планирана за изграждане в с. *****, ***********, ПИ
№23813.501.128. След извършено проучване на условията за присъединяване
на обект на производител на електрическа енергия към
електроразпределителната мрежа с peг. индекс № ПВИ - 2990 е установено, че
ФвЕЦ може да бъде евентуално присъединена към електроразпределителната
мрежа средно напрежение, като е необходимо съгласуване на условия за
промяна на условията за присъединяване на електропровод 20 KV
„Напояване“ от закрита електроразпределителна мрежа 20 KV на п/с „Ш. 1“.
Ответникът изпратил на 11.11.2022 г. писмо до „ Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД („ЕСО“ ЕАД), с което е подадено искане за съгласуване на
условията за присъединяване на ФвЕЦ към разпределителната мрежа средно
напрежение. Сочи, че на 11.11.2022 г. е издадена проформа-фактура №
********** от 11.11.2022 г. за сумата от 7848 лева, както и че на ищеца са
изпратени становището и проформа-фактурата. Излага, че на 17.11.2022 г. е
заплатена сумата по проформа-фактурата от страна на ищеца, за което
ответникът е издал фактура № ********** от 17.11.2022 г. Посочва, че на
24.11.2022 г. сумата е преведена от ответника на „ЕСО“ ЕАД, за което е
издадена фактура № 20237 от 24.11.2022 г. Излага, че на 29.11.2022 г. в
„Електроразпределение“ Север АД постъпило писмо на „ЕСО ЕАД във връзка
с промяната на условията за присъединяване, като на 30.01.2023 г. на
дружеството е издадено становище относно условията за присъединяване,
извън тези уредени по ЗЕВИ. Като счита, че предвиденото съгласуване на
операторите на разпределителните мрежи с оператора на преносната мрежа на
2
условията за присъединяване на електрическа централа към разпределителна
мрежа средно напрежение съгл. чл. 53, ал. 2 от Наредба № 6 следва да се
окачестви, като проучване на присъединяване на обекта към преносната
мрежа, което съответства на включените по количества и обем разходи на
одобрената от КЕВР цена на ЕСО ЕАД по позицията „2.1 Проучване за
присъединяване на електрически централи от ВЕИ с обща инсталирана
мощност до 15 MB включително", на стойност 7748лв, публично достъпна на
интернет страницата на „ЕСО“ ЕАД, намира, че е било налице основание за
даване на сумата и не дължи връщането й. Подчертава, че
„Електроразпределение Север" АД извършило вменените си по закон
задължения като е извършило проучване, съгласувателна процедура с
електроенергийният системен оператор, като в крайна сметка е издало
положително становище относно условията за присъединяване на обект за
производство на електрическа енергия извън тези, уредени по Закона за
енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) с изх. № ПВИ-2990/30.01.2023г.
Ответникът отправя искане до съда за привличане на трето лице – помагач на
негова страна - „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД. Излага, че
ответното дружество не е окончателен реципиент на извършеното плащане.
Сочи, че е изискало плащане предвид полученото на 29.11.2022 г. в
„Електроразпределение Север“ АД писмо от „ЕСО“ ЕАД вх. № ПВИ-
2990/30.01.2023г., с което се посочва че искането за съгласуване на
необходимите условия за промяна на условията за присъединяване на
електропровод 20KV „Напояване“ от закрита разпределителна уредба (ЗРУ)
20kV на п/с „Ш. 1", поради присъединяването към електроразпределителната
мрежа на ФвЕЦ с инсталирана мощност 0.18MW, находяща се в ПИ №
23813.501.128, г*********, ще се осъществи след заплащане на цена за
проучване в размер на 7848,00лв. с ДДС, след заплащането на която „ЕСО“
ЕАД ще пристъпи към разглеждане на искането. На 17.11.2022г. ответното
дружество е получило сумата от 7848,00лв. по издадената проформа-фактура
№ **********/11.11.2022г., като е издал фактура № ********** от 17.11.2022
г., а на 24.11.2022г. същата сума е преведена на „ЕСО“ ЕАД, извършило
услугата по съгласуване. Плащането е прието от получателя, поради което е
издадена фактура № ********** от 24.11.2022г. Счита, че след като ответното
дружество не е окончателен получател на плащането, не следва последното да
носи отговорност за връщането й. Ответникът предявява обратен иск срещу
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, в случай че бъде осъден да
заплати на ищеца претендираното обезщетение, „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД да бъде осъден да му заплати. присъдената сума. Моли за
отхвърляне на главния иск и евентуално уважаване на предявения обратен
иск. Претендира разноските по делото.
С определение от 17.03.2025 г. като трето лице- помагач на страната на
ответника е привлечен „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, на
основание чл.219 ГПК.
Предявен е обратен иск от ответника срещу „Електроенергиен системен
3
оператор“ ЕАД, в случай че бъде осъден да заплати на ищеца претендираното
обезщетение, „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД да бъде осъден да
му заплати присъдената сума. Обратният иск е приет за съвместно
разглеждане в настоящото производство с определение от 17.03.2025 г. Иска
се отхвърляне на главния иск и евентуално уважаване на предявения обратен
иск. Претендира разноските по делото.
В законоустановения срок е депозиран отговор на обратния иск от
страна на „Електроенергиен системен оператор” ЕАД, в който се излагат
доводи за неоснователността на обратния иск. Сочи, че в настоящия случай е
било поискано присъединяването на обект на оператора на разпределителната
мрежа по реда на чл. 102, ал. 1 от Наредба № 6, а именно: присъединителен
електропровод високо или средно напрежение, собственост на
„Електроразпределение север” АД, присъединен към преносната мрежа, което
той е бил длъжен да стори съгласно чл. 116а ЗЕ. Твърди, че след като към
електроразпределителната мрежа е щяла да бъде присъединена ФвЕЦ, която
да работи в паралел с електроенергийната система, то необходимо е било
извършването не само на съгласуване, но и на проучване съгласно чл. 102, ал.
4 Наредба № 6, доколкото тази разпоредба изисква, представянето и на
документи по реда на Част трета от Наредба № 6. Излага, че поради
необходимостта от извършеното проучване, е дължима таксата от 7848 лв. на
основание чл. 51, ал. 6 от Част трета от Наредбата, определена в т. 2.1 от
Решение № Ц-27/28.07.2016 г. на КЕВР. Твърди се, че тъй като едно от
изискванията за присъединяване на ФвЕЦ е сключването на предварителен
договор между двата мрежови оператора за присъединяване на обект на
оператора на електроразпределителната мрежа към електропреносната такава,
то това би било невъзможно без определяне на относимите условията, което се
извършва на етап проучване и евентуално бива последвано от сключването на
договора при необходимост от изменение. Намира, че ако бъде приета тезата
на ищеца по главния иск, би се стигнало до неравнопоставеност на
участниците на електроенергийния пазар и до нарушаване на принципите за
конкуренция и финансово стабилен енергиен пазар.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Подадено е искане № ********** от 30.08.2022 г., направено от И. М. И.
до „Електроразпределение север“ АД за проучване условията за
присъединяване на фотоволтаична електрическа централа към
електроразпределителната мрежа (неотговарящи на чл. 24, ал. 1 от ЗЕВИ) за
обект, находящ се в с. *****, общ. Ш., обл. Ш., ПИ № 23813.501.128, с
номинална изходна мощност на електрическата централа от 180 kW.
Декларирано е, че произвежданата електроенергия няма да бъде използвана за
собствено потребление. Установява се, че от „Електроразпределение север“
АД „е изпратено до „ЕСО“ ЕАД искане с изх. № ПВИ - 2990#1 от 13.10.2022 г.
за съгласуване на условията за присъединяване на обект: Фотоволтаична
4
електрическа централа с местоположение на присъединяване: **********, ПИ
№ 23813.501.128.
Изпратено е уведомление с изх. № 6241464 от 17.10.2022 г. от
„Електроразпределение север“ АД до И. М. И. за подаденото до „ЕСО“ ЕАД
искане за съгласуване на условията за присъединяване на процесния обект
към електроразпределителната мрежа средно напрежение.
По делото е представено писмо от „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД до „Електроразпределение север“ ЕАД от 21.10.2022 г., в което
е посочено, че във връзка с присъединяване на електропровод 20 kV
„Напояване“ от ЗРУ на п/ст „Ш. 1“, поради присъединяване към
електроразпределителната мрежа на ФЕЦ с инсталирана мощност 0,18 MW,
планирана за изграждане в ********, ПИ № 23813.501.128 е необходимо да се
заплати сумата от 7848 лева с ДДС за проучване, като след заплащане на
сумата „ЕСО“ ЕАД ще пристъпи към разглеждане на искането.
Видно е, че във връзка с постъпилото писмо от „Електроенергиен
системен оператор“ АД за заплащане на сумата от 7848 лв. с ДДС за
проучване съгласно чл. 102, ал. 3 от Наредба № 6/2014 г. е изпратено
уведомление с изх. № 6321060/15.11.2022 г. от страна на
„Електроразпределение Север“ АД до И. М. И.. В писмото е посочено, че от
ответника е изготвена проформа фактура № ********** от 11.11.2022 г. за
стойността от 7848 лева.
Приложено е платежно нареждане от 17.11.2022 г., от което се
установява, че сумата от 7 848 лв. е заплатена в полза на
„Електроразпределение север“ АД, като за основание на плащането е
посочена проформа фактура № ********** от 11.11.2022 г. Видно от платежно
нареждане от 24.11.2022 г. от „Електроразпределение север“ АД е заплатена
сумата от 7 848 лв. в полза на „ЕСО“ ЕАД за проучване условията по
присъединяване на ФЕЦ 0,18 MW, с. *****, ПВИ-2990-2/24.10.2022 г.
Представена е и фактура № 20237 от 24.11.2022 г., издадена от „ЕСО“ ЕАД на
Електроенергиен системен оператор“ АД за сумата от 7 848 лв. за проучване
за присъединяване на обект към ЕПМ-ФЕЦ 0,18 MW, ПИ 23813.501.128, с.
*****.
По делото е приложено писмо от 25.11.2022 г. от „ЕСО“ ЕАД до „ЕРП
Север“ АД, в което е дадено становище за съгласуването на присъединяването
на фотоволтаична електрическа централа с мощност 0,18 MW, намираща се в
ПИ 23813.501.128, ***********, ******** по начина, определен от „ЕРП
Север“ АД при изпълнение на конкретно посочени условия.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова претенция с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Предвид уважаване искането на ответника „ЕРП Север“ АД за
привличане в производството на трето лице помагач, е предявен и обратен иск
5
по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД срещу
последния.
За успешното доказване на ищцовата претенция ищецът е следвало да
установи при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил на
ответника сумата от 7 848 лв. на 17.11.2022 г., а ответникът, че е било налице
основание за заплащане и задържане на сумата от 7 848 лв., вкл. че
предвиденото съгласуване на операторите на разпределителните мрежи с
оператора на преносната мрежа на условията за присъединяване на
електрическа централа към разпределителна мрежа средно напрежение съгл.
чл. 53, ал. 2 от Наредба № 6 представлява проучване на присъединяване на
обекта към преносната мрежа, което съответства на включените по количества
и обем разходи на одобрената от КЕВР цена на „ЕСО“ ЕАД по позицията „2.1
Проучване за присъединяване на електрически централи от ВЕИ с обща
инсталирана мощност до 15 MB включително“, на стойност 7 848 лв.
С постановеното по делото определение от 17.03.2025 г. по чл. 140 ГПК
съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване извършеното от
ищцовата страна в полза на ответника „ЕРП Север“ АД заплащане на сумата
от 7 848 лв. Последното се установява и от представената проформа фактура
№ ********** от 11.11.2022 г., към която е издадена фактура № ********** от
17.11.2022 г.
По въпроса за основанието на плащането:
Съгласно чл. 116, ал. 7 от ЗЕ условията и редът за присъединяване към
съответната мрежа, за преустановяване на присъединяването или
снабдяването с електрическа енергия и границата на собственост между
електрическите съоръжения се определят с наредба, приета от комисията.
Съгласно чл.2 от Наредба № 6 от 2014 г. за присъединяване на производители
и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи, обекти на клиенти и производители
на електрическа енергия се присъединяват към съответната електрическа
мрежа при технически условия и начин, определени от съответния мрежови
оператор. Мрежовият оператор, към чиято мрежа може да се осъществи
присъединяването, издава и договаря с лицето, поискало присъединяването 1.
становище за условията и начина на присъединяване; 2. предварителен
договор за присъединяване, когато такъв се изисква, сключен между
преносното или съответното разпределително предприятие и лицето,
поискало присъединяването; 3. договор за присъединяване, сключен между
преносното или съответното разпределително предприятие, към чиято мрежа
ще се осъществи присъединяването, и лицето, поискало присъединяването на
обекта. В процесния случай не е налице хипотеза, в която преносният
оператор следва да извърши процедура по проучване за присъединяване по
смисъла на чл. 2 от Наредбата.
В Наредба № 6/24.02.2014 г. не е предвидено задължение за заплащане
на определена такса за действията по съгласуване, а само за тези по проучване.
6
Освен това от КЕВР няма определена такава цена.
С Решение № Ц-27/28.07.2016 г. на КЕВР, по заявление на ЕСО ЕАД е
утвърден ценоразпис за извършване на услугата „проучване на условията за
присъединяване на обекти на клиенти и обекти на производители към
електропреносната мрежа“, на основание чл. 51, ал. 6 от Наредба № 6/2014 г.
Съгласуването не съставлява проучване и за него не се дължи такса. Първо се
извършва съгласуване на искането за присъединяване на обекта към
преносната мрежа по чл. 53, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 6/2014 г., след което се
извършва проучване за присъединяване и съответно се сключва
предварителен договор за проучване с оператора на съответната мрежа, към
която ще се извърши присъединяването.
В случая, видно от представеното по делото уведомление от 21.10.2022 г.
от „ЕСО“ ЕАД до „ЕРП Север“ АД, първият е предпоставил разглеждането на
искането на ответника за съгласуване на условията за присъединяване към
електроразпределителната мрежа на ФвЕЦ на ищеца с инсталирана мощност
0,18 MW, находяща се в ПИ 23813.501.128, с. *****, общ. Ш., обл. Ш., от
заплащането на сумата от 7 848 лв. на основание чл. 102, ал. 3 от Наредба № 6
от 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа
енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи.
Предвид това ответникът е поискал заплащането на същата от И. М. И. във
връзка с искането на последния за проучване условията за присъединяване на
обект на производител на еллектрическа енергия към
електроразпределителната мрежа.
Разпоредбата на чл. 102, ал. 3 от Наредба № 6 от 2014 г. предвижда
заплащане на проучването за присъединяване на обекти на оператори на
разпределителните мрежи към преносната мрежа по утвърден от КЕВР
ценоразпис на услугите на оператора на преносната мрежа.Съгласно чл. 51, ал.
1, т. 2 от Наредба № 6 писмено искане за проучване на условията и начина на
присъединяване на електрическа централа към електрическата мрежа се
отправя до оператора на разпределителната мрежа по местонахождение на
електрическата централа, когато общата инсталирана електрическа
генераторна мощност е равна на или по-малка от 5 MW /в настоящия случай
0,18 MW/. Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от Наредбата предвижда съгласуването
на операторите на разпределителни мрежи с оператора на преносна мрежа на
условията за присъединяване на електрическа централа към
разпределителната мрежа средно напрежение. След съгласуването операторът
на преносната мрежа следва да изготви предварителен договор за
присъединяване и да изпрати писмена покана до оператора на
разпределителната мрежа за сключването му в срок от 25 дни от получаване на
поканата. Именно за това съгласуване в настоящата хипотеза операторът на
преносната мрежа „ЕСО“ ЕАД е претендирало процесната сума от 7 848 лв., а
именно: като предпоставка за разглеждането на искането на производителя на
електрическа енергия за присъединяване на обекти към електрическата
мрежа.
7
Настоящият състав счита, че не е налице равнозначност между
употребените в подзаконовия нормативен акт термини – „съгласуване“ на
условия за присъединяване на електрическа централа и „проучване“ на
условията и начина за това, доколкото самите действия по съгласуване и
проучване представляват различни етапи на процедурата по присъединяване
на обект на производител на ел. енергия към електрическата мрежа. Касае се
до отделни етапи в процедурата, като е необходимо първо съгласуване на
искането за присъединяване на обекта към преносната мрежа по чл. 53, ал. 2 и
ал. 3 от Наредба № 6, което съгласуване не е обусловено от заплащане на цена,
след което съгласуване се извършва проучване за присъединяване и съответно
се сключва предварителен договор за проучване с оператора на съответната
мрежа, към която ще се извърши присъединяването.
На съда е известна и постановената съдебна практика в тази посока,
обективирана в Решение 1265/05.02.2024г. по адм. д 10794/2023 г. по описа на
ВАС и Решение № 7284 от 4.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2490/2023 г., III
отд. В подкрепа на това се явява фактът на обособяване от страна на
законодателя на две различни разпоредби, уреждащи съответния етап и
предвиждащи различни участници в него, а именно: за съгласуване условията
между оператора на разпределителното дружество и този на преносната
мрежа досежно условията за присъединяване на обект към ел. мрежа /чл. 53 от
Наредбата/ и за проучване, което се извършва от мрежовия оператор, а в
случая от електроразпределителното дружество /чл. 56 от Наредбата/.
Посоченото навежда до извода, че доколкото нито в Наредбата е предвидена
дължимостта на такса за съгласуване, предвид това, че от „ЕСО“ ЕАД е
сторено това, а не проучване, задължението за извършването на което е
вменено в тежест на друго лице, нито по тълкувателен път може да бъде
обосновано предположение за дължимостта на такава за извършеното
съгласуване, то искът на И. М. И. следва да бъде уважен в пълен размер.
В този смисъл е съдебната практика, обективирана в Решение № 1222 от
15.11.2024 г. по в. гр. д. № 1730/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна и
Решение № 10 от 07.01.2025 г. по в. гр. д. № 2139/2024 г. по описа на Окръжен
съд – Варна, която настоящият съдебен състав напълно споделя.
По предявения обратен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД
съдът намира следното:
Предвид сбъдването на вътрешно – процесуалното условие, а именно
уважаването на първоначално предявения иск, то следва да бъде разгледан
предявеният в условията на евентуалност обратен иск с правно основание чл.
55, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по него „ЕРП Север“ АД е доказването на получаване
на сумата от 7 848 лв. на 17.11.2022 г. от И. И., за която е издал проформа-
фактура № **********/11.11.2022 г., както и че е заплатил същата сума на
24.11.2022 г. на „ЕСО“ ЕАД с преводно нареждане № 737В1О02232800N0 и с
оглед постъпилото плащане от страна на „ЕСО“ ЕАД е издадена фактура №
8
20237/24.11.2022 г. Ответникът по обратния иск „ЕСО“ ЕАД е следвало да
докаже, че има правно основание да събере процесната сума и да я задължи
вкл., че тя е събрана за „Проучване за присъединяване на електрически
централи от ВЕИ с обща инсталирана мощност до 15 MB включително“ и
нормативно установения й размер възлиза на 7 848 лв.
По делото вече е установено, а и действително не е оспорено от „ЕРП
Север“ АД получаването на сумата от 7 848 лв. на 17.11.2022 г. от И. И., както
и издаването на проформа-фактура № ********** от 11.11.2022 г. за сумата.
Установява се и от приложеното платежно нареждане от 24.11.2022 г.
извършеното от „ЕРП Север“ АД в полза на „ЕСО“ ЕАД плащане на
процесната сума, за което и последният е издал фактура № 20237 от 24.11.2022
г. Мотиви за недължимостта в полза на „ЕСО“ ЕАД на сумата в размер на 7
848 лв., претендирана от последния като такса за проучване за присъединяване
на електрически централи от ВЕИ с обща инсталирана мощност до 15 MW
включително, вече са изложени, поради което и не следва да бъдат
приповтаряни. С оглед на горното, съдът намира за основателен и предявения
обратния иск, поради което следва да бъде уважен.
Относно съдебно-деловодните разноски:
Предвид изхода от спора право на разноски има ищецът И. И., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. От ищеца се претендира заплащането на
държавна такса от 313,91 лв. и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 1 500 лв. При присъждането на разноски за адвокатско
възнаграждение на страната съдът не следва да цени направеното възражение
за прекомерност от страна на ответника по обратния иск - „ЕСО“ ЕАД,
доколкото последният няма интерес да релевира подобно възражение спрямо
ищеца по главния иск. Затова в полза на И. И. са дължими съдебно-деловодни
разноски за настоящото производство в общ размер на 1813,92 лева.
С оглед изхода от спора по обратния иск в полза на ищеца по него „ЕРП
Север“ АД се следва репарирането на разноски, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК. Последният претендира заплащането на сумата от 313,92 лв. за
заплатена държавна такса, както и 2 592 лв. с ДДС – адвокатско
възнаграждение. В представения списък по чл. 80 от ГПК се претендира
заплащането на отделни адвокатски възнаграждения от по 2592 лева с ДДС по
обратния иск и по отговора на исковата молба. В представения договор за
правна защита е посочено, че адвокатското възнаграждение от 2592 лева се
касае и за депозиране на обратния иск и за отговора на исковата молба. Затова
и следва да се приеме, че за обратния иск се претендира заплащането на
сумата от 1296 лева с ДДС или 1036.80 лева без ДДС. В производството са
направени възражения за прекомерност от страна на ищеца, както и от „ЕСО“
ЕАД спрямо претендираното възнаграждение от „ЕРП Север“ АД.
Ориентирът на следващото се възнаграждение в производството е 1
084,80 лв., доколкото попада в хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Претендираната сума от
9
1296 лв. с ДДС не надвишава размера до определената такава, поради което не
следва да се редуцира. След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г.
по дело С–438/22 съдът не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба
за възнагражденията за адвокатска работа. Затова и съдът намира, че
възраженията се явяват неоснователни, доколкото възнаграждението по
обратния иск е в размер под ориентирите, приети в Наредбата, поради което на
страната следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1296 лева с ДДС, респ. съдебно-деловодни разноски в общ размер
на 1609,92 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, да заплати на И. М. И., ЕГН: **********, с
адрес: *********, сумата от 7848,00 лв. /седем хиляди осемстотин
четиридесет и осем лева/ - представляваща платена на 17.11.2022 г. без
основание стойност за съгласуване условията за присъединяване с
„ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД на фотоволтаична
електрическа централа към електроразпределителна мрежа средно
напрежение за обект: ФвЕЦ с инсталирана мощност 0,18 MW, планирана за
изграждане в ********, ПИ № 23813.501.128, ПВИ - 2990, поръчка №
**********, което плащане е направено по проформа-фактура № **********
от 11.11.2022 г., издадена от „Електроразпределение север“ АД, а след
заплащане на сумата и издадена фактура № **********/17.11.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда -
28.01.2025 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар
Борис III“ № 201, да заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна
Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, сумата от 7848,00 лв. /седем
хиляди осемстотин четиридесет и осем лева/ - представляваща платена на
24.11.2022 г. без основание стойност за съгласуване условията за
присъединяване с „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД на
фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителна мрежа
средно напрежение за обект: ФвЕЦ с инсталирана мощност 0,18 MW,
планирана за изграждане в ********, ПИ № 23813.501.128, ПВИ - 2990,
поръчка № **********, което плащане е направено по проформа-фактура №
********** от 11.11.2022 г., издадена от „Електроразпределение север“ АД, а
10
след заплащане на сумата и издадена фактура № **********/17.11.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на обратния иск – п. к.-
13.03.2025 г., до окончателното изплащане на задължението, ПРИ
УСЛОВИЕ, че „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД изпълни
постановеното срещу него решение по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 7 848 лв., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 28.01.2025 г., до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс-Е, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, да заплати на И. М. И., ЕГН: **********, с
адрес: ********* сумата от 1 813,92 лв. /хиляда осемстотин и тринадесет лева
и деветдесет и две стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски в
настоящото исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар
Борис III“ № 201, да заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна
Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, сумата от 1609,92 лв. /хиляда
шестстотин и девет лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща
съдебно-деловодни разноски по обратния иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице-помагач
„ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 201 на
страната на ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс-Е,
бул. „Владислав Варненчик“ № 258.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11