Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.134 и сл. от ГПК. От съдържанието на исковата молба и на допълнителната искова молба съдът констатира твърдените факти и обстоятелства, от които ищцовата страна счита, че са възникнали и съществуват претендираните права. Те са следните: Между ищеца, в качеството му на застрахован, и ответника, в качеството му на застраховател е сключен застрахователен договор обективиран в Допълнително споразумение №1/23.12.2010г. към Рамкова полица №Д1Б091002563/29.09.2010г. за З. на плащания по договори за износ на стоки и услуги срещу непазарен краткосрочен търговски риск при общи условия, приети с Протокол №156/16.08.2010г. на СД на „Б." Е.. Застрахователен посредник по договора е „К. с." ЕООД, град С.. Предмет на застрахователното покритие по допълнителното споразумение са забавени плащания по договор за износ на стоки, сключени при условията на отсрочено плащане с „Д.." О., К., Призрен за период по-дълъг от периода на изчакване. С посоченото чуждестранно дружество „К.." О. ищецът е във формални търговски отношения от 01.09.2009г., когато между двете дружества е сключен договор за търговско представителство на територията на К., като преди тази дата двете дружества също са били в търговски отношения. По искане на търговския представител и за негови нужди е сключен формален договор за търговско представителство. Тъй като във времето „Де." О. се е доказал като коректен партньор, заплащащ изцяло задълженията си по фактурите издадени от „К." О., макар в договора да е уговорено, че всяка доставка се извършва след пълно заплащане на предходната, в практиката помежду си двете страни никога-нито преди, нито след сключване на договора от 01.09.2009г. не са спазвали тази уговорка. Обичайно плащанията се извършвали в рамките на един-два, до три месеца, често на повече от една вноски. Посоченото забавяне в условията на икономическа криза се налага като нормална практика, още повече, че спирането на доставките поради непълно издължаване на цената на предходната заявка би означавало да се загуби търговски партньор. Икономическата ситуация, както и трайните и добри търговски отÝошения налагат ищецът да проявява гъвкава и толерантна политика с търговските си представители, и да дава по-дълги срокове за заплащане на задълженията им. На 27.06.2011г. след направена заявка от Деликатес" О. ищецът натоварил и изпратил за Косово стоки на обща стойност 47 443,31 лева, за което била издадена фактура №18736 от 27.06.2011г. Стоките били получени на 29.06.2011г., но тъй като до 27.07.2011г. не били платени, в съответствие с чл. 18, А.1 от Общите условия по договора за застраховка, ищецът чрез застрахователния посредник, представил на ответника декларация за просрочено плащане. Част от дължимата по фактурата сума, в размер на 9 105,52 лв. била изплатена от Д." О. на „К. ..." О. в периода на изчакване, уговорен в Допълнително споразумение №1/23.12.2010г. За останалата неизплатена част с вх.№1200354 от 20.01.2012г. ищеца, чрез застрахователния посредник, депозирал пред застрахователя Претенция за застрахователно обезщетение на щетата по фактура №18736 от 27.06.2011г., изд. от „Кармела 2000" О. в размер на 38 337,79лв. На 04.08.2011г. след направена заявка от „Д." О. ищецът натоварил и изпратил за Косово стоки на обща стойност 15 851,45 лева, за което била издадена фактура №19318 от 04.08.2011г. Стоките били получени на 06.08.2011г. На 25.08.2011г. след направена заявка от „Д." О. ищецът натоварил и изпратил за Косово стоки на обща стойност 20 086,08 лева, за което била издадена фактура №19446 от 25.08.2011г. Стоките били получени на 27.08.2011г. Цената на стоките и по двете фактури не била платена в 30-дневния срок на отсрочено плащане, и в съответствие с чл.18, А.1 от Общите условия по договора за застраховка ищецът, чрез застрахователния посредник, представил на ответника декларация за просрочено плащане. Дължимата по фактурите сума не била изплатена от ,Д." О. на „К." О. и в периода на изчакване, уговорен в Допълнително споразумение №1/23.12.2010г., поради което с вх.№1201199 от 09.03.2012г. и вх.№1204626 от 17.09.2012г. ищецът, чрез застрахователния посредник, депозирал пред застрахователя претенции за застрахователно обезщетение на щетите съответно по фактура №19318 от 04.08.2011г. в размер на 15 851,45 лв. и по фактура №19446 от 25.08.2011г. в размер на 20 086,08 лв. С Писмо изх.№1301971 от 29.07.2013г. на „Б." Е. застрахователният посредник бил уведомен, че ответникът няма да извърши плащане по трите претенции. Такова плащане не е извършено и до момента. Забавянето на плащане от страна на длъжника „Д." ЕООД за период, по-дълъг от периода на изчакване (шест месеца след изтичане на 30-дневния срок, в който е следвало да се плати по сделката) задължава ответника да заплати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 85% от щетата. Щетата по фактура №18736 от 27.06.2011г. предвид извършеното частично плащане от страна на „Деликатес" ЕООД е 38 337,79лв., т.е. дължимото застрахователно обезщетение е в размер на 32 587,12 лв. Щетата по фактура №19318 от 04.08.2011г. е в размер на 15 851,45 лв., т.е. дължимото застрахователно обезщетение е 13 473,7.3 лв. Щетата по фактура №19446 от 25.08.2011г. е в размер на 20 086,08 лв., т.е. дължимото застрахователно обезщетение е 17 073,17 лв. Общият размер на дължимото по трите фактури застрахователно обезщетение е 63 134,02 лв. Трите CMR, издадени във връзка с трите доставки, са надлежно оформени от формална страна като и на трите има подпис, печат на получателя и дата на доставката. Въз основа на така твърдените факти и обстоятелства е направено искане да бъде осъдена „Б. А. ЗА Е. З. (Б.)" Е. да заплати на „К. - .." О. общо сумата 63 134,02 лв., от която: 32 587,12 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпяна щета по фактура №18736 от 27.06.2011г.; 13 473,73 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпяна щета по фактура№19318 от 04.08.2011г., и 17 073,17 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпяна щета по фактура №19446 от 25.08.2011г., в едно със законната лихва за забава от датата на предявяване на настоящите искове до окончателното изплащане на вземанията. Съдът като взе предвид съдържанието на постъпилия от ответника отговор на исковата молба и допълнителен отговор на исковата молба, счита, че ответникът се брани с правоизключващи факти, а именно: Със сключването на застрахователния договор ищецът поема задъÙжение да декларира в срока на застрахователния договор целия износ, който ще осъществи към всеки един от посочените длъжници в застрахователната полица, респ. към конкретния длъжник. Застрахованият има задължения да уведомява застрахователя за всяко просрочие в плащанията, защото забавянето на плащанията от страна на купувача има пряко въздействие върху проявлението на застрахования риск и е от съществено значение за обема на отговорността, поета от застрахователя. Исковете са неоснователни поради неизпълнение от страна на ищеца на задължението, предвидено в чл.17 от приложимите към застрахователния договор общи условия, за полагане грижата на добрия търговец с оглед предотвратяване и ограничаване на възможността от настъпване на застрахователно събитие. Това твърдение се обосновава със следните факти: Съгласно договора за търговско представителство, сключен на 01.09.2009 между ищеца и т.нар. длъжник по полицата „D." O.O.D., Beslidhja № 49, P., К., застрахованият е следвало да изпълнява заявките за доставка на стоки към длъжника, само след като последният е платил изцяло стойността на доставената стока по предходни фактури. Ищецът системно е осъществявал доставки към „D." O.O.D., предмет на процесния застрахователен договор, без вземанията му по предходни доставки да са били изцяло удовлетворени. Доставките по фактурите - предмет на настоящия спор, са предхождани от други доставки, по които вземанията на ищеца не са били изцяло удовлетворени. По този начин застрахованият с действията си е допуснал увеличение на риска от настъпване на застрахователно събитие. Още повече, визираните в исковата молба щети нямаше да настъпят, ако ищецът се беше съобразил с клаузите на договора за търговско представителство и не беше извършил доставките към своя длъжник - нередовен платец, от които произтичат претендираните вземания. Предявените искове са неоснователни и поради обстоятелството, че ищецът не е представил доказателства, от които да е видно, че застрахованите доставки са получени от длъжника по полицата „D." O.O.D. Това твърдение се обосновава със следните факти: Трите CMR товарителници са без подпис и печат на получателя, както и без съответните заверки от митническите органи на държавите, през които е осъществен транспортът на заявените доставки. На митническата декларация за износ на стоки по процесната фактура № 19446 от 25.08.2011 е поставен печат от българската митница, че износът е осъществен на 31.08.2011, а твърдението на ищеца е, че стоката е доставена на 29.08.2011, т.е. стоката е доставена преди износът да е осъществен. От друга страна във визираната митническа декларация е посочено, че фактура № 19446 е от дата 26.08.2011, а представената на доверителя ми фактура с този номер 19446 е от дата 25.08.2011. На другите две митнически декларации за износ датата, на която съответният износ е осъществен, не се чете. Ответникът не е уведомяван изобщо че длъжникът по полицата „D." O.O.D. е забавял плащания по фактури, предхождащи процесиите. Предвид спецификата на този вид застраховка това обстоятелство е съществено за преоценка на риска до изтичане срока на застраховката и свързаната с тази преоценка договорна възможност за застрахователя да отнеме кредитния лимит на застрахования към съответния длъжник, респективно да отпадне отговорността на застрахователя за щети по договори за износ. Застрахованият с поведението си е допринесъл за увеличаване на риска от настъпване на щети, както и за увеличаване размера на вредите. За застрахователя е налице основание да откаже плащане на претендирано обезщетение. Налице е неизпълнение от страна на ищеца на вмененото му в чл. 12 от ОУ приложимите към застрахователния договор общи условия задължение, а именно застрахованият не е декларирал пред застрахователя целия износ към длъжника „D." O.O.D., осъществен в периода на действие на полицата. Предявените искове освен неоснователни, са и силно завишени. Това твърдение се обосновава със следните факти: Съгласно застрахователния договор застрахователното обезщетение не може да надвишава посочения в полицата процент от кредитния лимит. Като се има предвид, че договореният по застрахователната полица кредитен лимит е 58 674.90 (петдесет и осем хиляди шестстотин седемдесет и четири и 0.90) лева, а уговореният процент на застрахователно обезщетение е 85%, то застрахователното обезщетение за всички просрочени плащания в срока на застрахователния договор не може да надвишава 49 873.67 (четиридесет и девет хиляди осемстотин седемдесет и три и 0.67) лева. На 19.04.2012 ищецът е получил плащане от длъжника по полицата „D." O.O.D. в размер на 19 975 (деветнадесет хиляди деветстотин и седемдесет и пет) евро. Предвид обстоятелството, че длъжникът не е посочил кое свое задължение погасява, то на основание чл. 76, А. 1, изр. трето от ЗЗД с това плащане следва да се погаси най-старото вземане, а именно вземането по процесната фактура № 18736 от 27 06.2011 и част от вземането по фактура № 19318 от 04.08.2011. Ищецът не може да бъде страна по процесния застрахователен договор относно вземанията му към този длъжник, което води до частична недействителност на застрахователния договор. Това възражение произтича от направеното в допълнителната искова молба от ищеца пояснение относно търговските му отношения с длъжника по процесната застрахователна полица „D." O.O.D. Търговските отношения между ищеца и конкретния му длъжник са такива между свързани лица по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Търговския закон - „D." 0.0 D е търговски представител на ищеца. Налице е хипотезата на чл. 3, А. 7 от приложимите общи условия. Съгласно тази разпоредба застрахованият и длъжникът не могат да бъдат свързани лица по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на Търговския закон. При наличието на това обстоятелство ищецът не може да бъде страна по процесния застрахователен договор за доставките му към „D." 0.0.D. и застрахователният договор в тази му част е недействителен. При сключването на застрахователния договор ищецът е обявил неточно съществено обстоятелство, за което застрахователят е поставил писмено въпрос, и при наличието на което доверителят ми не би сключил процесния договор, а именно в заявката за З. вх. № 33 - 7048/08.10.2010, раздел „Данни за купувача" ищецът е отговорил отрицателно на поставения въпрос за наличие на договор с купувача „D." O.O.D. При условията на евентуалност, в случай, че съдът намери исковите претенции на ищеца за частично основателни, е направено възражение за прихващане в размер на 3 270 (три хиляди двеста и седемдесет) лева с размера на претендираните суми. Сумата представлява неизпълнено задължение за заплащане на такса за определяне на кредитен лимит по всички сключени застрахователни полици. Съдът като взе предвид становището на страните, изложените от тях доводи и съображения и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Производството по настоящото дело е образувано по предявени субективно и обективно съединени искови претенции с правно основание: обуславящите - чл.208, А.1 от Кодекс за застраховането; и обусловените - чл.86, А.1, изречение първо от ЗЗД. От фактическа страна. Чрез съдържанието на приетите като писмени доказателства „Рамкова полица” № Д1Б091002563/29.09.2010г. за З. на плащания по договори за износ на стоки и услуги срещу непазарен краткосрочен търговски риск при общи условия приети с Протокол №15б/1б.08.2010г. на СД на „Б." Е., и „Допълнително споразумение” №1/23.12.2010г. към Рамковата полица, приложени по делото от л.32 до л.37, съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства: Страните по делото са сключили застрахователен договор за имуществено З.. Предмет на застрахователното покритие по допълнителното споразумение са забавени плащания по договор за износ на стоки, сключени при условията на отсрочено плащане с „Д." О., К., П. за период по-дълъг от периода на изчакване. В ОУ към договора за застраховка в чл.17е уговорено задължение за застрахования ищец да действа с грижата на добрия търговец с оглед предотвратяване и ограничаване на възможността от настъпване на застрахователно събитие, като при неизпълнение на това задължение застрахователят има право да откаже изцяло изплащането на обезщетение. В чл.12 от ОУ към договора за застраховка е уговорено задължение за застрахования ищец писмено да уведоми застрахователя за всички обстоятелства, водещи до промяна на естеството и на размера на риска към длъжника незабавно, но не по-късно от три дни след узнаването. При съзнателно или поради небрежност неизпълнение застрахователят има право да откаже изцяло изплащане на обезщетението, ако неточно обявеното или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на застрахователното събитие. Чрез съдържанието на приетия като писмено доказателство „Договор за официален търговски представител за Косово”, приложен по делото от л.42 до л.44, съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства: На 01.09.2009 година ищецът, в качеството на продавач,и „Деликатес" О., Косово, в качеството на купувач, са сключили договор за покупко-продажба на стоки, с който са уговорени условията за доставка на стоките и условията за заплащане на цената, като изрично са уговорили в р. IV, т.3 от договора следното: „Условия за плащане: 100% изплащане на предходната фактура, преди експедицията”. Фактът, че посочената уговорка не е спазвана както преди сключване на договора от 01.09.2009г., така и след него, не е спазвана и след сключване на застрахователния договор между страните по делото, съдът приема за установен чрез признанието на този факт от ищеца ичрез заключенията на вещото лице по допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза /основно и допълнително/, като от Таблица №1от допълнителното заключение, л.415 от делото, е видно, че посочената уговорка не е спазвана и след сключване на застрÓхователния договор чрез „Допълнителното споразумение” към „Рамковия договор” до настъпване на първото процесно застрахователно събитие. Спорен е фактът - уведомил ли е ищецът ответникаоще преди сключване на застрахователния договор, че длъжникът, чиито плащания са обект на застрахователния договор, бави плащанията си както преди сключване на договора от 01.09.2009г. и след него, така и след сключване на застрахователния договор чрез „Допълнителното споразумение” към „Рамковия договор”. Ищецът твърди, че ответникът-застраховател е бил уведомен от ищеца още преди сключване на застрахователния договор, че длъжникът, чиито плащания са обект на застрахователния договор, бави плащанията си. Но, по делото не са приети доказателства, чрез които да се установява както твърдяните от ищеца факти за уведомяване преди сключване на застрахователния договор, така и факта, за уведомяване и след сключването му. Тежестта на доказване на тези факти лежи върху ищцовата страна. И при липсата на доказателства, съдът ги приема за неосъществени. Или факта, за неуведомяванена застрахователя, че длъжникът, чиито плащания са обект на застрахователния договор, бави плащанията си,както преди сключване на процесния застрахователен договор, така и след сключването на процесния договор за застраховка и до настъпване на процесните застрахователни събития, еустановен по изложените по-горе съображения. Съдът счита, че не следва да обсъжда останалите факти, установени чрез посочените по-гори писмени доказателства, както и не следва да обсъжда какви факти се установяват чрез останалите събрани по делото доказателства, по съображения, които ще изложи в правните си изводи. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства, изложени по-горе, съдът прави следните правни изводи: По отношение на обуславящите искови претенции с правно основание чл.208, А.1 от ЗЗД. Предявените искове са неоснователни и недоказани. За този извод съдът е мотивиран от следното: Сключеният между страните поделото процесен застрахователен договор е „застрахователен договорза имуществено З.” по смисъла на чл.200 от КЗ. Договорът е валиден. Не са налице предпоставките за обявяване на недействителността му, твърдени от ответната страна. Това е така, защото: От съдържанието на сключения между ищеца и „Д." О., К., така наречен „Договор за официален търговски представител за Косово”, е видно, че са сключили договор за покупко-продажба на стоки, с който са уговорени всички съществени елемента на такъв вид договор, а именно: условията за доставка на стоките и условията за заплащане на цената им. Поради коетоне е налице твърдяната от ответника хипотеза на § 1, А.1, т.8 от ДР на ТЗ. Нито една от страните по посочения процесен договор за покупко-продажба не е „търговски представител” на другата страна по договора, за да са страните „свързани лица” по смисъла на посочената законова разпоредба, и за да е приложима забраната на чл.3, А.7 от ОУ към процесния застрахователен договор. С оглед на изложеното между страните по делото е възникнало валидно застрахователно правоотношение, с всички права и задължения на страните, уговорени с договора и ОУ и тези, визирани с разпоредбите на КЗ за ”Имущественото З.”. На основание чл.208, А.1 от КЗпри настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Същото задължение е уговорено и с чл.10, А.1 от ОУ към процесния договор за застраховка. Но, застрахователят може да откаже плащане на обезщетениепри наличие на предпоставките, визирани с разпоредбите на чл.211, т.2 от КЗ, във вр. с чл.207, А.2, изречение последно от КЗ, във вр. с чл.17 и чл.12 от ОУ към процесния договор за застраховка. Застрахователят може да откаже плащане на обезщетение и при наличие на предпоставките, визирани с разпоредбите на чл.211, т.3 от КЗ във вр. с чл.189, А.4 от КЗ, във вр. с чл.189, А.1, изречение първо, предложение второ от КЗ. Изложеното обосновава извод, че дори да е възникналозадължението за застрахователя, визирано с разпоредбите на чл.208, А.1 от КЗ във вр. с чл.10, А.1 от ОУ към процесния договор за застраховка, то ако е налице една от предпоставките, визирани с посочените по-горе правни норми, застрахователят има право да откаже изплащане на обезщетението. Съдът намира, че са налице всички предпоставки, визирани с посочените по-горе правни норми, и за застрахователя-ответник въз основа на всяко едно от посочените основания е възникнало павода откаже плащане на претендираните застрахователни обезщетения. По отношение на предпоставките, визирани с разпоредбите на чл.211, т.2 от КЗ, във вр. с чл.207, А.1 и А.2, изречение последно от КЗ, във вр. с чл.17 и чл.12 от ОУ към процесния договор за застраховка. На основание чл.211, т.2 от КЗ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор. Предвидено в закон - чл.207, А.1 от КЗ, е задължението на застрахования ищец да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, и на основание чл.207, А.2, изречение последно от КЗ, ако настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението по А.1, застрахователят може да откаже плащане, ако изрично е предвидил това в договора. В настоящия казус това екакто чл.17 от ОУ към договора за застраховка, с който е уговорено задължение за застрахования ищец да действа с грижата на добрия търговец с оглед предотвратяване и ограничаване на възможността от настъпване на застрахователно събитие, като при неизпълнение на това задължение застрахователят има право да откаже изцяло изплащането на обезщетение, такаи чл.12 от ОУ към договора за застраховка, с който е уговорено задължение за застрахования ищец писмено да уведоми застрахователя за всички обстоятелства, водещи до промяна на естеството и на размера на риска към длъжника незабавно, но не по-късно от три дни след узнаването. При съзнателно или поради небрежност неизпълнение застрахователят има право да откаже изцяло изплащане на обезщетението, ако неточно обявеното или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на застрахователното събитие. Съдът приема, че неизпълнението от страна на ищеца на уговорката да осъществява следващата доставка след 100% изплащане на предходната, което е поведение, осъществявано след сключване на процесния договор за застраховка, обстоятелство, прието за установено по съображения, изложени при обсъждане на доказателствата, е неизпълнение на задълженията, визирани с посочените правни норми и договорни клаузи. Ищецът не самоне е вземал „мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди” по смисъла на чл.207, А.1 от КЗ, а е имал поведение,което обективно води както до „възможността от настъпване на застрахователното събитие” по смисъла на чл.17 от ОУ към договора за застраховка, така и дообективнонастъпване на „обстоятелство, водещо до промяна на естеството и на размера на риска към длъжника” по смисъла на чл.12 от ОУ към договора за застраховка, което обстоятелство е „оказало въздействие за настъпването на застрахователното събитие” по смисъла на посочената уговорка, и което обстоятелство е „премълчано” по смисъла на същата уговорка. Факта, за неуведомяванена застрахователя, че длъжникът, чиито плащания са обект на застрахователния договор, бави плащанията сислед сключването на процесния договор за застраховка и до настъпване на процесните застрахователни събития, еобстоятелство, прието за установено по съображения, изложени при обсъждане на доказателствата. По отношение на предпоставките, визирани с разпоредбите на чл.211, т.3 от КЗ, във вр. с чл.189, А.4 от КЗ, във вр. с чл.189, А.1, изречение първо, предложение второ от КЗ. На основание чл.211, т.3 от КЗ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение в други случаи, предвидени със закон. Предвидено със закон - чл.189, А.4 от КЗ, във вр. с чл.189, А.1, изречение първо, предложение второ от КЗ, е правото на застрахователя да откаже плащане на застрахователното обезщетение, ако при сключване на договора застрахованият епремълчал обстоятелство, при наличието на което застрахователят не би сключил договора, и премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на застрахователното събитие. Факта - неуведомяванена застрахователя, че длъжникът, чиито плащания са обект на застрахователния договор, бави плащанията сипреди сключването на процесния договор за застраховка, еобстоятелство, прието за установено по съображения, изложени при обсъждане на доказателствата. С посоченото поведениезастрахованияте осъществява състава на чл.189, А.4 от КЗ, във вр. с чл.189, А.1, изречение първо, предложение второ от КЗ. Съдът приема, че отфакта нанеизпълнение от страна на ищеца на уговорката да осъществява следващата доставка след 100% изплащане на предходната, което е поведение, осъществявано преди сключване на процесния договор за застраховка, както и от факта на неуведомяванена застрахователя преди сключването на процесния договор за застраховка, че длъжникът, чиито плащания са обект на застрахователния договор, бави плащанията си, обстоятелства, приети за установени по съображения, изложени при обсъждане на доказателствата, е възникнало правото на застрахователя да откаже плащане на застрахователното обезщетение, тъй като „премълчаните факти”, посочени по-горе, са обстоятелство, при наличието на което застрахователят не би сключил договора. Факта за неуведомяванена застрахователя, че длъжникът, чиито плащания са обект на застрахователния договор, бави плащанията си,както преди сключване на процесния застрахователен договор, така и след сключването на процесния договор за застраховка и до настъпване на процесните застрахователни събития, който съдът прие заустановен по изложените по-горе съображения, обосновава и извод за неоснователност на възраженията на ищцовата страна за неприложимост на разпоредбите на чл.211, т.2 от Кодекс за застраховането, във вр. с чл.207, А.2, изречение последно, във вр. с А.1 от Кодекс за застраховането, във вр. с чл.12 и чл.17 от ОУ към процесния договор за застраховка, и на ¸л.211, т.3 от Кодекс за застраховането във вр. с чл.189, А.4 във вр. с А.1 от Кодекс за застраховането. Изложеното обосновава извод, че за застрахователя-ответник въз основа на всяко едно от обсъдените по-горе основания е възникнало правода откаже плащане на претендираните застрахователни обезщетения. По изложените съображения обуславящите искови претенции са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. По отношение на обусловените искови претенции с правно основание чл.86, А.1 предложение първо от ЗЗД. Поради неоснователността на обуславящите искови претенциии обусловените са неоснователни. Няма възникнали парични задължения, чието изпълнение да е забавено. Поради което и тези искови претенции следва да бъдат отхвърлени. При този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски в настоящото производство в размер на 4 025.36 лв. Водим от горното на основание чл.211, т.2 от Кодекс за застраховането, във вр. с чл.207, А.2, изречение последно, във вр. с А.1 от Кодекс за застраховането, във вр. с чл.12 и чл.17 от ОУ към „Рамкова полица” № Д1Б091002563/29.09.2010г. за З. на плащания по договори за износ на стоки и услуги срещу непазарен краткосрочен търговски риск при общи условия приети с Протокол №15б/1б.08.2010г. на СД на „Б." Е., и „Допълнително споразумение” №1/23.12.2010г. към Рамковата полица, и на основание чл.211, т.3 от Кодекс за застраховането, във вр. с чл.189, А.4 във вр. с А.1 от Кодекс за застраховането В. окръжен съд Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.208, А.1 от КЗ и на основание чл.86, А.1 предложение първо от ЗЗД от „К. - 2000" О., ЕИК-..., със седалище и адрес на управление град В. Т., ул."О." №..., представлявано от управителя П. И. С., против „Б. А. ЗА Е. З. /." Е.,ЕИК-...., със седалище и адрес на управление град С. 1301, р-н Възраждане, бул."А. С." №55, .1, представлявано от Д. М.К.в, искове, с които се претендира да бъде осъдена „Б. А. ЗА Е. З. (Б.)" Е., ЕИК-..., да заплати на„К. - ..." О., ЕИК-..., общо сумата63 134,02 лв. /шестдесет и три хиляди сто тридесет и четири лева и две стотинки/, от която: 32 587,12 лв. /тридесет и две хиляди петстотин осемдесет и седем лева и дванадесет стотинки/,представляваща застрахователно обезщетение за претърпяна щета по фактура №18736 от 27.06.2011г.; 13 473,73 лв. /тринадесет хиляди четиристотин седемдесет и три лева и седемдесет и три стотинки/,представляваща застрахователно обезщетение за претърпяна щета по фактура №19318 от 04.08.2011г., и 17 073,17 лв. /седемнадесет хиляди седемдесет и три лева и седемнадесет стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпяна щета по фактура №19446 от 25.08.2011г., в едно със законната лихва за забава,считано от датата на предявяване на исковите претенции – 24.10.2013 година, до окончателното изплащане на вземанията, като НЕОСНОВАТЕЛНИ. ОСЪЖДА „К. - ..." О., ЕИК-....., със седалище и адрес на управление град В. Т., ул."О." №...., представлявано от управителя П. И. С., да заплати на „Б. А. ЗА Е. З. /." Е.,ЕИК-...., със седалище и адрес на управление град С. 1301, р-н Възраждане, бул."А. С." №55, .1, представлявано от Д.М. К., направените разноски в първоинстанционното производство в размер общо на 4 025.36 лв. /четири хиляди двадесет и пет лева и тридесет и шест стотинки/. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред АПЕЛАТИВЕН СЪД - В. Т. в двуседмичен срок от връчването му на страната. СЪДИЯ: |