№ 514
гр. Плевен, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. Д.-КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
в присъствието на прокурора И. В. Р.
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. Д.-КОВАЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20254400500817 по описа за 2025 година
С решение №192 от 05.06.2025 г. по гр.д. №1557/2024 г. Червенобрежки
Районен съд е:
ОСЪДИЛ на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Главния прокурор на Р.
България и Областната дирекция на МВР - Плевен солидарно да заплатят на
Т. Ц. Т., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, обл. Плевен сумата от 4 000
/четири хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, вследствие привличането му като обвиняем за
извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК по пр.пр. 7592/2021 г. по
описа на РП - Плевен и ДП № 3M433/2021 г. на РУ Червен бряг за периода
26.12.2021 г. - 11.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 11.08.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪДИЛ на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Главния прокурор на Р.
България и Областната дирекция на МВР - Плевен солидарно да заплатят на
Т. Ц. Т., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, обл. Плевен сумата от 500
/петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинените му
имуществени вреди, вследствие привличането му като обвиняем за извършено
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК по пр.пр. 7592/2021 г. по описа на РП -
1
Плевен и ДП № 3M433/2021 г. на РУ Червен бряг за периода 26.12.2021 г. -
11.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.08.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪДИЛ на основание чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ и чл.78, ал.1 от ГПК и
чл.38, ал.2 от ЗА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
представлявана от Главния прокурор на Р. България и Областната дирекция на
МВР - Плевен солидарно да заплатят на адв. В. Д. В. от АК - Враца сумата 2
250 /седемстотин и петдесет/ лева, с ДДС - адвокатско възнаграждение за
предоставената безплатна правна помощ.
Производството по делото е разгледано с участието на прокурор от РП
Плевен на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ.
С определение №474 от 08.08.2025 г. по гр.д. №1557/2024 г.
Червенобрежки Районен съд е:
ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНИ молбите по
чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските на Областната дирекция на МВР - Плевен с вх. №3371/26.06.2025
г. и на ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с вх.
№3389/27.06.2025 г.
Недоволна от решението е останала ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ и е подала въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде
съответно отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което
иска да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен и недоказан. Алтернативно
се моли, ако съдът приеме иска за доказан по основание, да бъде намален
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
ПРОКУРАТУРАТА твърди, че срещу Т. Ц. Т. не е повдигано обвинение и
не са взимани мерки за неотклонение или процесуална принуда. Твърди, че
пред гражданите не е била изнасяна информация за воденото наказателно
производство.
ПРОКУРАТУРАТА счита, че свидетелските показания не са обективни
доказателства за установяване на негативното отражение на случилото се
върху психиката на Т. Ц. Т..
ПРОКУРАТУРАТА намира, че присъденото обезщетение за
неимуществени вреди е завишено, като не е съобразено с ниския интензитет
на наказателната принуда и с разумната продължителност на наказателното
производство. Намира също, че не се дължи обезщетение за имуществени
вреди, тъй като Т. Ц. Т. доброволно е платил 500 лв. за изготвяне на химическа
експертиза.
Според ПРОКУРАТУРАТА, тя не следва да носи отговорност за
направените от Т. Ц. Т. разноски за адв. възнаграждение, тъй като се касае за
оказана му безплатна правна помощ.
Препис от въззивната жалба на ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ е връчен на Т. Ц. Т., но отговор не е депозиран.
2
Недоволна от решението е останала ОД на МВР-Плевен и е подала
въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде съответно отменено и
вместо него да бъде постановено друго решение, с което иска да бъде изцяло
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Алтернативно се моли, ако съдът
приеме иска за доказан по основание, да бъде намален размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Претендират се разноски
за юриск. възнаграждение за двете инстанции.
ОД на МВР-Плевен сочи, че заповедта за налагане на ПАМ „отнемане на
СУМПС“ не е била обжалвана от Т. Ц. Т., а ПАМ „Прекратяване на
регистрацията на МПС“ не е налагана, той като процесното МПС е
собственост на трето лице.
ОД на МВР-Плевен твърди, че срещу Т. Ц. Т. не е повдигано обвинение,
както и че разследването по образуваното срещу неизвестен извършител
досъдебно производство не е било за тежко умишлено престъпление и е
продължило около 8 месеца, като забавянето е свързано с изготвянето на
заключение от НИКК по допуснатата експертиза.
ОД на МВР-Плевен сочи, че не е била публично разпространена
информация, свързана с Т. Ц. Т., поради което той не е бил злепоставен в
обществото.
ОД на МВР-Плевен счита, че няма доказателства да е пострадало
конкретно физическото и психическото здраве на Т. Ц. Т.. Намира, че липсват
и доказателства - вн. бележка, банк. бордеро или др., удостоверяващи
направата на разноски за химико-токсикологична експертиза. Твърди, че за
експертизата по наказателното дело са направени разноски за експертиза в
размер на 479.55 лв., платени в полза на МВР /НИК/.
ОД на МВР-Плевен счита, че след като е посочила процедурните
нарушения на съда, не следва да носи отговорност за направените при новото
разглеждане разноски.
Препис от въззивната жалба на ОД на МВР-Плевен е връчен на Т. Ц. Т.,
но отговор не е депозиран.
Недоволни от определение №474 от 08.08.2025 г. са останали ОД на
МВР-Плевен и ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ и са подали
частни жалби срещу него с искане да бъде отменено. Според ОД на МВР-
Плевен, не следва да се присъждат разноски в полза на Т. Ц. Т. по гр.д.
№571/2023 г. на Червенобрежки Районен съд и по в.гр.д. №714/2024 г. на
Плевенски Окръжен съд, а присъденото адв. възнаграждение следва да бъде
намалено под минимума, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ твърди, че адв. В. В. не е
предоставил правна защита на ищеца по гр.д. №571/2023 г. на Червенобрежки
Районен съд; че същият не се е явил в о.с.з. по в.гр.д. №714/2024 г. на
Плевенски Окръжен съд; че производството по гр.д. №1557/2024 г. на
Червенобрежки Районен съд не се отличава с фактическа и правна помощ,
3
поради което присъденото на основание чл.38, ал.2 от ЗА адв. възнаграждение
следва да бъде намалено под минимума.
Преписи от частните жалби са връчени на Т. Ц. Т., но отговори не са
депозирани.
С определение №1440 от 02.10.2025 г. Плевенски Окръжен съд е приел
въззивните жалби за допустими и редовни и е насрочил о.с.з. за разглеждането
.
Процесуалният представител на Т. Ц. Т. – адв. В. В. е изпратил на
26.11.2025 г. по ел. поща молба, в която заявява, че счита въззивните жалби за
неоснователни и че претендира направените разноски, съгласно представен
заедно с молбата списък по чл.80 от ГПК.
В о.с.з. на 27.11.2025 г. процесуалните представители на ПРОКУРАТУРА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ и ОД на МВР-Плевен са пледирали за
уважаване на въззивната им жалби. ОД на МВР-Плевен е представила списък
по чл.80 от ГПК и е направила възражение по чл.78, ал.5 от ГПК и моли да
бъде присъдено по-ниско адв. възнаграждение, поради това, че делото не се
отличава с правна и фактическа сложност.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Безспорно е, че на 26.12.2021 г. в гр. Червен бряг е била извършена
проверка с полеви наркотест DREGER Drug Check 3000 SLK на водача на лек
автомобил ОПЕЛ Корса с рег. №**** – Т. Ц. Т., като теста е отчел
положителен резултат за употреба на амфетамин. Безспорно е, че Т. Ц. Т. не е
приел показанията на теста, поради което му е издаден талон за изследване бл.
0052338, въз основа на който във ФСМП-Червен бряг е извършено
медицинско изследване и са взети биологични проби от кръв и урина за
химико-токсикологично лабораторно изследване.
Спорно е дали лабораторното изследване е било по желание на Т. Ц. Т.
или по назначение на служителите на ОД на МВР, респ. в какъв размер са и за
чия сметка са разходите за извършване на медицинско изследване, за вземане
на биологични проби и за извършване на химико-токсикологично изследване за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози,
както и платени ли са тези разходи в конкретна полза и в конкретен размер
от Т. Ц. Т..
Видно от постановление на Плевенска Районна прокуратура от
11.08.2022 г., на база отчетения от техническото средство резултат, на
26.12.2021 г. срещу Т. Ц. Т. е образувано наказателно производство – за
извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. В хода на разследването въз
основа на талон за медицинско изследване №0052338, Т. Ц. Т. дал кръв и
урина във ФСМП-Червен бряг. Изготвянето на химико-токсикологично
изследване на взетите биологични проби за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози било възложено на НИКК-София и
4
видно от експертиза №22/ТХК-179, не е установено наличие на наркотични и
лекарствени вещества, в т.ч. и амфетамин. Поради това, досъдебно
производство ЗМ №433/2021 г. по описа на РУ-Червен бряг, пр. пр.
№7592/2021 г. на Плевенска Районна прокуратура, водено срещу Т. Ц. Т. за
извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, е прекратено. Цялото
досъдебно производство, респ. пр. преписка не са прилагани по делото и не са
част от доказателствения материал.
Т. Ц. Т. твърди, че за извършването на химико-токсикологичното
изследване е заплатил 500 лв. по сметка на ОД на МВР-Плевен, но не
представя никакви доказателства. ОД на МВР-Плевен твърди, че в сметката
за разходи по експертизата е посочена сумата 479.55 лв. с титуляр МВР
/НИКК/, без да заявява изрично платена ли е тази сума от Т. Ц. Т..
От заповед №21-0374-000335 от 26.12.2021 г. се установява, че на Т. Ц.
Т. е наложена ПАМ по чл.171, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДП – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство. Няма данни кога
е върнато СУМПС.
Не е спорно, че през периода от 26.12.2021 г. до 11.08.2022 г. Т. Ц. Т. не е
работил по трудов договор.
В о.с.з. на 03.04.2025 г. е разпитан св. Ц. Т. – баща на ищеца, който
твърди, че обвинението в употреба на наркотици сериозно въздействало върху
психиката на сина му. Във Фейсбук имало публикации, че Т. е наркоман. Той
станал напрегнат. Разделил се с приятелката си. Искал да започне работа, но
не могъл, тъй като за целта трябвало да се придвижва с кола. В семейството
възникнали дразги, а приятелите на Т. започнали да го избягват. Консултирали
се с психолог, който му предписал конвулекс.
В о.с.з. на 03.04.2025 г. е разпитан св. А.Г. – приятел на ищеца, който
твърди, че след като взели книжката на Т., хората започнали да говорят, че е
наркоман и да гледат на него с „други очи“. Това повлияло на психиката му и
се наложило да пие успокоителни. Останал без работа и започнал да играе
хазартни игри. Свидетелят твърди, че във Фейсбук имало публикация, че
водачът /без имена/ на процесния автомобил /с посочени марка, модел и
номер/ е дал положителна проба за амфетамин.
Писмени доказателства за публикации на ОД на МВР-Плевен във
Фейсбук, касаещи процесния случай, не са представени.
В о.с.з. на 03.04.2025 г. е разпитан св. М.Ц. – регионален говорител на
ОД на МВР-Плевен. Тя твърди, че на 26.12.2021 г. е била в отпуск поради
пътуване извън страната и че към този момент не е била замествана от др.
служител. В бюлетина от 04.01.2022 г. не е имало информация за процесния
случай.
При така установената фактическа обстановка, Червенобрежки Районен
съд е приел, че Т. Ц. Т. е претърпял вреди от проведеното срещу него
наказателно преследване независимо, че производството е прекратено без да
5
му е повдигнато обвинение за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Така е,
защото в нарушение на правилото на чл.214, ал.3 от НПК, в акта за образуване
на досъдебното производство са били посочени имената на лицето, за което
има данни, че е извършило престъплението. Самият акт за образуване на
досъдебното производство не е представен, но в постановлението за
прекратяване на наказателното производство се сочи, че досъдебното
производство е образувано и водено срещу Т. Ц. Т..
Плевенски Окръжен съд споделя практиката, цитирана в обжалваното
решение, според която, когато в нарушение на чл.214, ал.3 от НПК
досъдебното производство е образувано срещу конкретно лице, въпреки че не
е било привлечено като обвиняем по предвидените форма и ред, следва да се
счита, че е ангажирана наказателната му отговорност и че от проведеното
срещу него наказателно преследване до прекратяването на досъдебното
производство поради неизвършване на деянието или поради неговата
несъставомерност то може да претърпи вреди, отговорна за които е държавата
на основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
За да присъди 4 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди,
Червенобрежки Районен съд е съобразил най-вече субективното отражение
на наказателното преследване върху психическото здраве на Т. Ц. Т., върху
доброто му име в обществото и върху личния му жИ.т, за установяването на
което отражение са събрани гласни доказателства. Според трайната практика
на ВКС /обективирана например в решение по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС IV
ГО/, при наличие на обвинение в извършване на престъпление, наказателното
производство за което е прекратено, е несъмнено и без да са налице други
доказателства, че ищецът търпи неимуществени вреди в рамките на
обичайните в подобни случаи негативни преживявания, логично обусловени
от провежданото производство, рефлектиращи върху честта и достойнството
и обичайния му начин на жИ.т.
В допълнение и с оглед възраженията във въззивните жалби, Плевенски
Окръжен съд намира, че определеното в размер на 4 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди е справедлИ. и при отчитане на следните обективни
обстоятелства: тежестта на престъплението по чл.343б, ал.3 т НК – за него се
предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от
петстотин до хиляда и петстотин лева; продължителността на наказателното
преследване – около 8 месеца, липсата на наложена мярка за неотклонение.
Съгласно Решение № 157 от 21.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4776/2017
г., III г. о., със ЗОДОВ се урежда въпросът срещу кой държавен орган –
юридическо лице се предявява иска, а не кой е длъжник по материалното
правоотношение. При иск по чл. 2 ЗОДОВ Прокуратурата на РБ е
легитимираният процесуален субституент на държавата във всички случаи, за
които не е посочен изрично друг орган. В процесния случай се твърди, че
увреждането от незаконното обвинение е причинено едновременно от
незаконни действия и актове както на разследващите органи, така и на
6
Прокуратурата на РБ и те са привлечени от ищеца да отговарят солидарно за
глобално обезщетение на вредата. Плевенски Окръжен съд споделя
застъпената в цитираното решение на ВКС теза, че възможността държавата
да се представлява от различни органи по искове за обезщетение за вреди се
допуска от законодателя и не е отречена в съдебната практика.
По настоящото дело не се твърди действието на всеки отделен ответник
да е причинило конкретна вреда и не се иска отделно обезщетение за всяка
вреда. При така воденото разследване трудно биха се разграничили отделните
ефекти от задържането с цел даване на проби за медицински изследвания,
отнемането на СУМПС, образуването на досъдебно производство,
провеждането на разпит и пр. Всички тези действия взети заедно са довели
като краен резултат до незаконно обвинение, за което се претендира
обезщетение от държавата. Именно тя е носителят на кореспондиращо с
материалното право на обезщетение задължение, поради което и решението
по иска на основание чл. 2 ЗОДОВ, насочен срещу двамата ответници като
процесуални субституенти на държавата, не може да бъде различно за тях.
По така изложените съображения, обжалваното решение следва да
бъде потвърдено в частта му, с която е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 4 000 лв.
Червенобрежки Районен съд е отчел, че липсват доказателства за
плащането на 500 лв. от Т. Ц. Т. по сметка на ОД на МВР-Плевен, но е приел,
че наличието на химико-токсикологична експертиза косвено доказва
извършването на разхода от ищеца, което прави основателен иска за
обезщетение за имуществени вреди. Въззивната инстанция обаче намира, че Т.
Ц. Т. не е доказал наличието на имуществени вреди по презумптивен път – с
представянето на постановлението от 11.08.2022 г., в което се коментира
заключението на токсико-химичната експертиза №22/ТХК-179 на НИКК,
защото:
Съгласно чл. 3а, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, употребата на наркотични вещества
или техни аналози се установява с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на
техническото средство или теста. Съгласно чл. 7, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от
19.07.2017 г., когато с тест е установено наличие на наркотични вещества или
техни аналози, полицейски орган съпровожда лицето до мястото за
извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химико-токсикологично лабораторно изследване. Съгласно чл.28 от
НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г., ръководителите на лечебните заведения и
структурите по чл. 11, чл. 19, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 със своя заповед определят
размерите на разходите за извършване на медицинско изследване, за вземане
на биологични проби и за извършване на химическо изследване за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или химико-
7
токсикологично изследване за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози и предоставят тази информация на областните
дирекции на МВР. Анализът на така цитираните нормативни разпоредби сочи,
че взимането на биологични проби и извършването на медицинско и химико-
токсикологично лабораторно изследване не е по желание на тестваното лице, а
е задължително, когато то не приема показанията на техническото средство
или теста. Ето защо е несъстоятелна тезата, че съответните разходи са за
сметка на лицето и че следва да бъдат заплатени авансово от него – преди
извършване на изследванията.
Съгласно чл.172а, ал.1 от ЗДП, разходите за извършване на медицинско
изследване, за вземане на биологични проби и за извършване на химико-
токсикологично изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози са за сметка на лицето, за което с тест е
установена употреба на наркотични вещества или техни аналози или което е
отказало извършването на проверка с техническо средство или тест. Съгласно
чл.172а, ал.2 от ЗДП обаче, разходите по ал. 1 са за сметка на ведомството,
чийто орган е назначил изследването, когато при извършването на химико-
токсикологично изследване не е установена употреба на наркотични вещества
или техни аналози.
Законът ясно е разграничил от кого се поемат разходите за вземане на
проби и извършване на изследвания в двете възможни хипотези, но коя от тях
е приложима става известно в момент, който е последващ вземането на
пробите. Към момента на вземане на пробите в лечебното заведение
употребата на наркотични вещества е неизвестна. Тя се установява след това,
от изрично изброените в чл. 19, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г.
лаборатории, на които пробите се изпращат заедно с талона за изследване и
протокола по чл. 14, ал. 2. Едва в този момент може да бъде определено кой
дължи тези разходи: ако не е установена употреба на наркотични вещества, те
са за сметка на ведомството, чийто орган е назначил изследването, а ако е
потвърдена употребата на наркотични вещества – от лицето, от което е взета
пробата. За да се осигури и гарантира заплащането на разходите във втория
случай, в чл. 172а, ал. 3 от ЗДП, е предвидено, че до заплащането на разходите
по ал. 1 свидетелството за управление на моторно превозно средство, отнето
на основание чл. 171, т. 1, буква "б", не се връща на собственика.
Анализът на чл.172а от ЗДП потвърждава вече изложената теза че
несъгласието с показанията на техническото средство или теста, е право на
лицето и е без правно значение за отговорността му за разходите за вземането
на проби и последващото медицинско изследване, доколкото тази отговорност
е разграничена съобразно концентрацията на алкохол в кръвта или
установяването на наркотични вещества, а не с оглед на това чия е
инициативата или волята за извършване на изследването.
В заключение – Плевенски Окръжен съд намира, че ако Т. Ц. Т. беше
доказал, че в протИ.речие с нормативните изисквания е платил авансово –
8
преди взимане на пробите и извършване на изследванията сумата от 500 лв. в
полза на ОД на МВР-Плевен или на МВР /НИКК/ като стойност на разходите
за извършване на медицинско изследване, за вземане на биологични проби и
за извършване на химико-токсикологично изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, т.е. че е претърпял
имуществени вреди в този размер, то иска му за обезщетение за имуществени
вреди би бил основателен. След като липсват доказателства кога, на кого,
каква по размер сума и с какво основание е платена от Т. Ц. Т., иска му
неправилно е уважен от първоинстанционния съд като основателен и
доказан. Обжалваното решение в съответната му част следва да бъде
отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде
отхвърлен иска за сумата от 500 лв., претендирана като обезщетение за
претърпени имуществени вреди.
С обжалваното решение Червенобрежки Районен съд е определил
съгласно чл.38, ал.2 от ЗА адв. възнаграждение по 750 лв. /при уважени
искови претенции за общо 4 500 лв./ за оказана на ищеца безплатна правна
защита и съдействие при първото разглеждане на делото в РС, в първото
въззивно производство и при новото разглеждане на делото в РС – общо 2 250
лв. /3 х 750 лв./, които е присъдил в полза на адв. В. В..
С определение №474 от 08.08.2025 г. Червенобрежки Районен съд е
оставил без уважение молбите на ответниците по чл.248 от ГПК за изменение
на решението в частта му за разноските. Срещу това определение са подадени
частни жалби, приобщени за разглеждане по настоящото въззивно дело.
Плевенски Окръжен съд намира, че при определяне на адв.
възнаграждение за правна защита и съдействие при първото разглеждане на
делото в РС, в първото въззивно производство и при новото разглеждане на
делото в РС, Червенобрежки Районен съд не е съобразил, че при първото
разглеждане на делото в РС Т. Ц. Т. е бил представляван от адв. С. Б., както и
че тя е изготвила отговорите на жалбите в първото въззивно производство. Не
е съобразил още, че С. Б. считано от 16.09.2024 г. /по време на първото
въззивно производство/ е заличена като адвокат и че новият процесуален
представител на Т. Ц. Т. адв. В. В. е участвал само в част от първото въззино
производство, като не се е явявал в о.с.з. по делото и е подал молба от
02.12.2024 г., в която се съдържа немотивирано бланкетно становище по
основателността на жалбите. Червенобрежки Районен съд не е съобразил, че
при новото разглеждане на делото в РС, то се е развило въз основа на
изготвената от адв. Б. искова молба и че са приповторени вече извършени
процесуални действия, като адв. В. В. се е явил в едно о.с.з. – на 03.04.2025 г. и
че е подал една молба – от 30.04.2025 г., в която се съдържа немотивирано
бланкетно становище по основателността на исковите претенции.
Плевенски Окръжен съд намира, че няма как да бъде определено и
присъдено в полза на адв. В. адв. възнаграждение за безплатна правна защита
и съдействие, оказани от адв. Б. при първото разглеждане на делото в РС и в
9
част от първото въззивно производство. За оказаните от адв. В. безплатна
правна защита и съдействие в останалата част от първото въззивно
производство и при новото разглеждане на делото от РС следва да бъде
определено адв. възнаграждение съответно 300 лв. и 700 лв. или общо 1 000
лв., съобразно уважената част от исковите претенции.
За оказаните от адв. В. безплатна правна защита и съдействие в
настоящото въззивно производство следва да бъде определено адв.
възнаграждение в размер на 700 лв. съобразно отхвърлената част на
въззивните жалби.
Дори и ответниците /сега въззивници/ да отговарят солидарно за
претендираните обезщетения, отговорността им за разноски не е солидарна –
няма такова законово предвиждане.
За защитата от юрисконсулт при първото разглеждане на делото в РС, в
първото въззивно производство и при новото разглеждане на делото от РС
следва да бъде определено юриск. възнаграждение съответно 100 лв., 50 лв. и
100 лв., или общо 250 лв., съобразно отхвърлената част от исковите
претенции, които се дължат от Т. Ц. Т. в полза на ОД на МВР-Плевен.
За защитата от юрисконсулт в настоящото въззивно производство следва
да бъде определено юриск. възнаграждение в размер на 50 лв. съобразно
уважената част на въззивната жалба, които се дължат от Т. Ц. Т. в полза на ОД
на МВР-Плевен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№192 от 05.06.2025 г. по гр.д. №1557/2024 г. по описа на Червенобрежки
Районен съд е в частта му, с която са ОСЪДЕНИ на основание чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ и ОБЛАСТНАТА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ПЛЕВЕН солидарно да заплатят на Т. Ц. Т., с ЕГН:
********** от гр. Червен бряг, обл. Плевен сумата от 500 /петстотин/ лева,
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди,
вследствие привличането му като обвиняем за извършено престъпление по
чл.343б, ал.3 от НК по пр.пр. 7592/2021 г. по описа на РП - Плевен и ДП №
3M433/2021 г. на РУ Червен бряг за периода 26.12.2021 г. - 11.08.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 11.08.2022 г. до
окончателното й изплащане и вместо него ПОСТАНОВИ СЛЕДНОТО:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения от
Т. Ц. Т., с ЕГН: ********** срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ и ОБЛАСТНАТА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ПЛЕВЕН иск по чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ с петитум: да бъдат осъдени ответниците да заплатят
солидарно в полза на ищеца сумата от 500 лв., представляваща обезщетение
10
за имуществени вреди, причинени му при обвинение за извършено
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК по пр.пр. 7592/2021 г. по описа на РП -
Плевен и ДП № 3M433/2021 г. на РУ - Червен бряг, във връзка с което
обвинение е образувано наказателно производство, продължило през периода
26.12.2021 г. - 11.08.2022 г. и прекратено поради това, че извършеното деяние
не е престъпление, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.08.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№192 от 05.06.2025 г. по гр.д. №1557/2024 г. по описа на Червенобрежки
Районен съд е в частта му относно разноските, както и постановеното на
основание чл.248 от ГПК определение №474 от 08.08.2025 г. по гр.д.
№1557/2024 г. по описа на Червенобрежки Районен съд и вместо тях
ПОСТАНОВИ СЛЕДНОТО:
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ във вр. с чл.38, ал.2 от
ЗА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ и ОБЛАСТНАТА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ПЛЕВЕН да заплатят на адв. В. Д. В. от АК - Враца
сумата от 1 000 лв. /хиляда лева / като адвокатско възнаграждение за
безплатна правна помощ, предоставена от него на Т. Ц. Т. по в.гр.д.
№714/20204 г. по описа на Плевенски Окръжен съд и по гр.д. №1557/20204 г.
по описа на Червенобрежки Районен съд, съобразна уважената част на
исковите претенции.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал.4 от ЗОДОВ Т. Ц. Т., с ЕГН:
********** да заплати на ОБЛАСТНАТА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ПЛЕВЕН
сумата от 250 лв. /двеста и петдесет лева / като юриск. възнаграждение за
защита по гр.д. №571/2023 г. по описа на Червенобрежки Районен съд, по
в.гр.д. №714/20204 г. по описа на Плевенски Окръжен съд и по гр.д.
№1557/20204 г. по описа на Червенобрежки Районен съд, съобразно
отхвърлената част на исковите претенции.
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО
решение №192 от 05.06.2025 г. по гр.д. №1557/2024 г. по описа на
Червенобрежки Районен съд в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ във вр. с чл.38, ал.2 от
ЗА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ и ОБЛАСТНАТА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ПЛЕВЕН да заплатят на адв. В. Д. В. от АК - Враца
сумата от 700 лв. /седемстотин лева / като адвокатско възнаграждение за
безплатна правна помощ, предоставена от него на Т. Ц. Т. в настоящото
въззивно производство, съобразно отхвърлената част на въззивните жалби.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал.4 от ЗОДОВ Т. Ц. Т., с ЕГН:
********** да заплати на ОБЛАСТНАТА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ПЛЕВЕН
сумата от 50 лв. /петдесет лева/ като юриск. възнаграждение за защита в
настоящото въззивно производство, съобразно уважената част на въззивната
жалба.
11
ПРОИЗВОДСТВОТО по делото е разгледано с участието на прокурор
от ПЛЕВЕНСКА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12