Р Е Ш Е Н И
Е № 2792
гр. Пловдив 03.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди и двадесета година,
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5642 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на предявени от Лайт
Кредит Консулт ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2 против Ц.И.Ф., ЕГН **********,*** и К.И.М.,
ЕГН **********,*** с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. с чл. 99
от ЗЗД и чл. 240 и чл.86 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответниците солидарно дължат на ищеца сумата от общо 1730,60 лв., формирана както следва:
сумата от 1180,24 лв. – дължима по договор за заем № ***/19.04.2016 г., сключен
между длъжниците и Лайт Кредит ООД с краен срок на погасяване 19.03.2017
г. и сумата от 550,36 лв.,
представляваща неплатена част от възнаграждение по договор за гаранция,
обезпечен със запис на заповед, издаден в полза на Лайт Кредит Консулт ООД на 19.04.2016 г. с падеж 19.03.2017 г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 04.01.2019 г. до окончателното й
изплащане , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 132 по описа за 2019 г. на РС- Пловдив,
І-ви бр. с-в.
Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ищеца:
Сочи се, че между ответниците и Лайт Кредит ООД е сключен договор за заем
от 19.04.2016 г. по силата на който е предоставена на заемополучателите –
ответници сумата от 1500 лв. Ответниците е следвало да върнат предоставената в
заем сума, ведно с договорна лихва или обща сума в размер от 1816,32 лв. за срок от 11 месеца чрез заплащане на 11
месечни погасителни вноски от по 165,12 лв., от които първата с падеж –
19.05.2016 г., а последната с падеж – 19.03.2017 г.
Като обезпечение на вземането по договора за заем се сочи, че е сключен
договор за гаранция от 19.04.2016 г. между ищцовото дружество в качеството му
на гарант, Лай Кредит ООД като заемодател и ответниците като заематели.
Съгласно този договор ответниците дължат на гаранта възнаграждение, платимо
чрез 11 ежемесечни премии от по 121,48 лв. Заплащането на възнаграждението на
гаранта е обезпечено с издаден в негова полза запис на заповед.
Към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
ответниците са платили към заемодателя обща сума в размер от 636,08 лв. или 3
вноски по заема и частично погасяване на четвърта, а към ищеца по договора за
гаранция 785,92 лв. – 6 ежемесечни премии и частично плащане по седмата.
С уведомление от 17.12.2018 г. до ищеца Лайт Кредит ООД е активирало
гаранцията, като е претендирало заплащане на задълженията на ответниците към
него в размер от 1180,24 лв. Извършено е плащане от ищеца на задълженията по
договора за заем. Освен така платената сума ответниците се сочи, че дължат и
остатъкът от дължимото възнаграждение по договор за гаранция в размер от 550,36
лв. Тъй като ответникът не изплатил
задълженията си договора за кредит и
гаранция, ищецът подал заявление по
чл.410 от ГПК на 04.10.2018 г. срещу ответника, по което било
образувано частно гр. дело № 132/2019 г.
по описа на РС - Пловдив, по което била издадена заповед за парично изпълнение,
но тъй като същата е връчена при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, се предявява
настоящият установителен иск за съществуване на вземането. Моли същият да бъде уважен. Претендират се и
разноските в заповедното и настоящото производство.
Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответниците:
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК особеният представител на
ответника К.М. е депозирал отговор на
исковата молба, като оспорва договора за гаранция, като сочи, че в същия липсва
индивидуализация – какви средства по кой договор се обезпечават. Отделно от
това сочи, че същото представлява тристранно споразумение, в което се преплитат
правните белези на поръчителство и встъпване в дълг, което го прави неотносим
към договора за заем. Прави възражение за нищожност на договора за гаранция
поради противоречието му със закона и по- специално – чл.442 ТЗ. Оспорва
дължимостта на претендираните суми, тъй като липсват доказателства за предаване
на ответника на заемната сума. Освен това се оспорва наличието на предпоставки
за активиране на гаранцията. Прави възражение за нищожност на договора за заем,
поради накърняване на добрите нрави, като излага подробни съображения в тази
насока. Твърди, че договорите заобикалят закона, като с тях се цели да се
получи чрез възнаграждението по договор за гаранция прикрита лихва/такса по
договора за заем, за да се избегне по – високия процент ГПР на заема,
императивно уреден в чл. 19, ал. 2 ЗПК. Освен това се сочи, че двете търговски
дружества заемодател и гарант са свързани лица по смисъла на ТЗ. На основание изложените доводи се моли
предявеният иск да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
В продължения от съда срок за отговор на исковата молба не е постъпил такъв
от особения представител на ответника Ц.И.Ф. – В.. В първото по делото съдебно заседание оспорва
договорът за кредит и за поръчителство, като нищожни. Прави и други възражения,
които обаче са преклудирани, доколкото не са заявени в продължения срок за
отговор на исковата молба.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна:
На 19.04.2016 г. между
Лайт Кредит ООД в
качеството на заемодател и ответниците в
качеството на заематели сключен договор за
заем № ***/19.04.2016
г. Размерът на предоставената в заем сума е 1500 лв.
Предоставеният заем е за срок от 11
месеца, като погасяването е уговорено да стане на 11
равни месечни вноски, всяка една от които на стойност 165,12 лв., с първа
погасителна
вноска 19.05.2016 г. и краен срок на
погасяване с последна вноска 19.03.2017 г. Общата сума, подлежаща на връщане, е уговорена в размер на 1816,32 лв. В чл.3, ал.2 от договора за паричен заем е
предвидено, че сумата се предава при предоставяне на обезпеченията по чл.6 от
договора, едно от които е гарантиране от трето лице чрез сключване на Договор
за гаранция / вж.чл.6/. т.е., условия за предоставяне на заема е сключването на
договор за гаранция. Уговорено е плащането на вноските да е : в дома, а в
условия за усвояване на цялата сума по заема е предвидено, че същата се усвоява
в тридневен срок от подписване на договора по банков път. Относно условията за
издължаване на получения заем се сочи, че същият е съгласно погасителен план –
Приложение № 1, но такъв не е представен по делото. В чл.5, ал. 2 от договора е предвидено, че
когато плащането е по банков път, то заемателят се задължава да превежда
дължимите погасителни вноски по посочената банкова сметка.
***а за заем е сключен Договор за гаранция от 19.04.2016 г. между ищцовото
дружество в качеството му на гарант, „ЛАЙТ КРЕДИТ" ООД като заемодател и
ответникът като заемател. Съгласно този договор заемателят дължи на гаранта
възнаграждение в размер на 11 ежемесечни премии, всяка от които на стойност 121,48
лв. Месечните премии по гаранцията се посочва, че се дължат и заплащат заедно с
месечните погасителни вноски по заема, като заемателят се задължава да удържа
от постъпилите от заемателя плащания и незабавно да превежда към гаранта от
името и за сметка на заемателя сумата по вноска за гаранция. В чл. 5 от
договора за гаранция е предвидено, че гарантът – ищец по делото, поема
отговорността си по гаранцията към Заемодателя при постъпване на писмено
уведомление от страна на заемодателя, с което заемодателят декларира, че
заемателят не е заплатил своите задължения по Договора за заем, придружено с писмени
доказателства за изпълнение на условията по чл. 2 от договора. Предвидено е, че в случай на активиране на
гаранцията заемателят продължава да дължи в пълен размер и плаща на гаранта
премиите по реда на Договора за гаранция. Съгласно т.5.2. заемателят се
задължава да възстанови на гаранта в пълен размер всички суми, платени от
гаранта към заемодателя по гаранцията, в срок до седем работни дни след
извършването на всяко и което и да е такова плащане от гаранта. Предвидено е и обезщетение за забава.
Не се установява наличие на плащане от страна на ответника по така
сключения договор за заем, като с уведомление
от 17.12.2018 г. до ищеца заемодателят „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД на основание чл. 5 от
договора за гаранция активира същата, като претендира плащане на задълженията
на ответника към него в размер на 1180,24 лв. Извършено е плащане от ищеца по
договора за гаранция, като същото е извършено чрез банков превод на сумата 1180,24 лв. на 18.12.2018
г.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че на ответниците е отпуснат паричен заем в размер на 1500 лв.,
като сумата е предоставена и усвоена в пълен размер на 19.04.2016 г. по банков път. Преди активиране
на договора за гаранция в периода от 17.05.2016 г. до 03.01.2017
г. са постъпили общо плащания в размер
на 1422 лв., разпределени, както следва: сумата от 459,63 лв. за главница,
176,45 лв. за лихва и 785,92 лв. по Договор за гаранция. Посочва се, че дължимите суми, съгласно
отразеното в счетоводството на ищеца са както следва 1180,24 лв.- главница по
активирана гаранция и 550,36 лв.- неплатен остатък по Договор за гаранция.
По
отношение на договорите за потребителски кредит е налице прието европейско
законодателство, доколкото защитата на потребителите е една от целите на Съюза,
за изпълнението на която държавите членки са предоставили компетентност.В
изпълнение на тази компетентност ЕИО и ЕО /сега ЕС/ са издали Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО, които са
транспонирани в българското законодателство съответно в Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Чрез тази
законодателна уредба е засилена защитата на потребителите и е гарантирана
възможността на националните юрисдикции да прилагат служебно правото на Съюза
при констатиране на противоречие между договорни клаузи и законодателството на
ЕС, доколкото последното се характеризира със самостоятелен нов правопорядък с
непосредствена приложимост, имащ примат над правото на отделните държави
членки. Това принципно становище е застъпено в множество решения на Съда на
Европейския съюз, чиято тълкувателна практика е задължителна спрямо държавите
членки и техните граждани.
Анализирано
съдържанието на
процесния договор за кредит обуславя извода за нарушение на изискването на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК. ПОС намира, че посочените в договора годишен процент на разходите
от 48,05 % и общата
сума за плащане от заемополучателите – 1816,32 лв. не съответстват на действителните такива. Съображенията за
това са следните:
Според §
1, т. 1 от ДР на ЗПК,
"общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия, а в т. 2 от същата разпоредба е указано, че
"обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Предвидено е още при сключването на договора, като условие
за предоставянето на паричния заем, сключване на договор за гаранция и
заплащане на премиите по него заедно с всяка вноска по кредита, като към вноската се добавя сума от 121,48 лева. т.е., плащането на тези премии се извършва в полза
на заемодателя, а не на гаранта. Непредставянето
на така изискуемото обезпечение обаче не води до претърпяването на вреди или увеличаването на
разходите за кредитора, който би следвало да съобрази
възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем
към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на
условията по кредита. В случая е предвидено възнаграждението
по договора за гаранция да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин напрактика
води до скрито
оскъпяване на кредита. Включена по този начин към погасителните вноски, то се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна
печалба за заемодателя / предвид уговорката за заплащане на премиите в
негова полза, а не в полза на гаранта/.Видно от
съдържанието на процесния договор за кредит, в него не е отразена
действителната "обща сума, дължима от потребителя". Така в графа
"детайли на кредита" фигурира "обща сума за погасяване", но
тя отчита само общия му размер, без да включва общите разходи за потребителя, в
това число и възнаграждение за поръчителя, което е "допълнителна
услуга", пряко свързана с кредита, независимо че задължението за
кредитополучателя може и да не възникне, ако успее да представи обезпечението
по чл. 3 от договора за кредит. Това, от своя страна, се отразява и на
стойността на годишния процент на разходите, защото той изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит – чл. 19,
ал.1 от ЗПК.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не
е включил възнаграждението за поръчителя – на стойност, близка до тази на
отпуснатия кредит, в "общата сума, дължима от потребителя",
кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на
финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора,
касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни,
т. е. не съществуват по договора. И тъй като не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен
съгласно чл.22 от ЗПК.Тази разпоредба
от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от
друга – към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на
кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен
баланс между интересите на двете страни.В случая липсата на ясна, разбираема и
недвусмислена информация в договора по см.начл. 11, т. 10 от ЗПК не дава
възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за
защита.
В допълнение ще се посочи, че посочването
в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, което представлява невярна и следователно измамна
информация относно общите разходи по кредита, следва да се окачестви като
нелоялна и по –специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6,
параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО / Директива за нелоялните търговски
практики/, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по
отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да
вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя
страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да
плати потребителя, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от
Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.
Налице е неизпълнение и на
императивната разпоредба на чл. 11, т. 11 ЗПК, доколкото не е представен по
делото подписан от страните погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, като отразения такъв в текста на договора за кредит не
отразява договорените с договора за гаранция допълнителни вноски, които се
заплащат заедно с дължимите погасителни вноски по договора за заем.
В чл.23 от ЗПК е предвидено, че
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други
разходи по него.Следователно, в настоящия случай ответниците не дължат възнаградителна и
наказателна лихви, както и възнаграждение за поръчителя, тъй като последното се явява
"друг разход по кредита".
Според чл.138, ал.2 от ЗЗД, поръчителство
може да съществува само за действително задължение.Следователно, след като
договорът за кредит е недействителен, за
поръчителя не се поражда задължение да обезпечи кредитора.Или в настоящия
случай поръчителят – ищецът по делото, е изпълнил едно "чуждо
задължение".Съгласно чл.74 от ЗЗД този, който е
изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това,
встъпва в правата на кредитора.Въпросът за незнанието за нищожността на
сделката и обосноваването на правния интерес по чл. 74 от ЗЗД с факта на това
незнание е свързан, от една страна, с вида на недействителността,
а от друга – с опасността от настъпване на неблагоприятни имуществени последици
за изпълняващия чуждото задължение – в този смисъл е определение №
212/19.12.2008 г. на ВКС по т. дело № 635/ 2008 г., I т. о. Недействителността на договора за кредит
не е очевидна, тъй като към момента, когато заемодателят е получил изпълнение
от поръчителя, последният не е знаел, че договорът за кредит е недействителен, съответно, че договорът за
поръчителство не е породил действие.
Безспорно
поръчителят има правен интерес да изпълни, защото ако договорът за кредит е
действителен, респективно, е възникнало задължение за обезпечаване на кредита,
той е солидарно отговорен с длъжника – чл.141, ал.1 от ЗЗД, т. е.
имуществените му права са застрашени от бездействието на последния да изпълни
на падежа.Следователно, ищцовото дружество встъпва в правата на кредитора,
включително и в правото му да получи чистата стойност на кредита /чл. 23 от ЗПК/, или в случая –
сумата, представляваща предоставената в заем главница.
В случая съдът счита,
че от събраните по делото писмени доказателства и приетото и неоспорено от
страните по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че предоставена в заем сума
в размер на 1500 лв. е усвоена от ответниците на датата на
подписване на договора за заем чрез превеждане по банковата му сметка. По така
сключения договор ответниците са заплатили обща сума в размер от 1422 лв.,
като съдът приема, че със сумата от 785,92 лв. са
погасени вноски по договора за заем, а не както се твърди от ищеца и е отразено
в счетоводството по договора за гаранция. Не се установява ответникът изрично
да е посочил при плащането, че с платените суми погасява задължения по договора
за гаранция, а не такива по договора за кредит. Още повече, че
недействителността на договора за кредит обуславя и недействителност на
задълженията за гарантиране на вземанията. С оглед горното съдът счита
предявените искове за основателни до размера на сумата от 78 лв.-
главница (разликата между предоставената в заем сума от 1500 лв. и платената
главница в размер на 1422 лв.), като до този размер предявеният иск за
установяване на дължимост на главницата следва да се уважи. За разликата между
първоначално предявения размер на главница от 1730,60 лв., от които сумата от
1180,24 лв. по активирана гаранция и 550,36 лв.- възнаграждение към гаранта,
исковете следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Съдът
счита за основателно и искането за установяване на дължимост на законна лихва,
считано от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение върху уважената главница.
Отговорност за
разноски:
Съгласно
т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй
като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената
част от исковете.
Ищецът е
представил списък и претендира разноски
в размер на 334,61 лв. за заповедното производство и 765,39 лв. в исковото производство. Съразмерно
на уважените искове в полза на ищцовото
дружество следва да се определят разноски по съразмерност в заповедното и
исковото производство, както следва: сумата от
15,08 лв. - разноски в
заповедното производство съразмерно на уважения размер на исковете и сумата
от 34,49 лв. - разноски в исковото
производство, съразмерно на уважения размер на исковете.
Така
мотивиран по изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Ц.И.Ф., ЕГН **********,*** и К.И.М., ЕГН **********,*** солидарно
дължат на Лайт Кредит Консулт ЕООД, ЕИК *********, гр.
Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2 сумата от 78 лв. – дължима по договор за заем
№ ***/19.04.2016 г., сключен между К.И.М.
и Ц.И.Ф. и Лайт Кредит ООД с краен срок на погасяване 19.03.2017 г., ведно със
законна лихва върху уважената главница, считано от 04.01.2019 г. до
окончателното й изплащане , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 132 по описа за 2019 г. на РС-
Пловдив, І-ви бр. с-в., като ОТХВЪРЛЯ предявените от Лайт Кредит Консулт ЕООД, ЕИК *********, гр.
Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2 против Ц.И.Ф.,
ЕГН **********,*** и К.И.М., ЕГН **********,*** искове за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответниците солидарно дължат на ищеца сумата от общо 1652,60 лв.(разлика между 1730,60 лв. и 78
лв.), дължими по договор за заем № ***/19.04.2016
г., сключен между длъжниците и Лайт Кредит ООД с краен срок на погасяване
19.03.2017 г. и по
договор за гаранция с Лайт Кредит Консулт ООД от 19.04.2016 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 04.01.2019 г. до окончателното й изплащане , за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 132 по описа за 2019 г. на РС- Пловдив, І-ви бр. с-в.
ОСЪЖДА Ц.И.Ф., ЕГН **********,*** и К.И.М., ЕГН **********,***
солидарно да заплатят на Лайт Кредит Консулт ЕООД, ЕИК *********,
гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2 сумата от 34,49 лева,
представляваща разноски по съразмерност,
направени в настоящото производство по гр.д. № 5462/2019 г. по описа на ПРС, V гр.с. и сумата от 15,08 лв.- представляваща разноски по съразмерност, направени по частно гр.дело № 132 по описа за 2019 г.
на ПРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ