№ 121
гр. с., 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – с., V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна К. Димитрова
при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от Анна К. Димитрова Административно
наказателно дело № 20212230201405 по описа за 2021 година
Производството е по повод жалба от „к.“ ООД – гр. с. представлявано от
ХР. ИВ. К., против НП № 575187-F608664 от 08.10.2021 год., издадено от
Началник на Отдел „Оперативни дейности” – гр. Бургас в ЦУ на НАП, с което
на търговеца, за нарушение на чл.25, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
год. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
издадена от МФ, във връзка чл. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185,
ал. 2 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 2000,00 лева. Моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно или да бъде
изменено, като се намали размера на наложената санкция.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
процесуален представител, който поддържа жалбата, като в с.з. моли съда на
отмени издаденото НП.
В с.з. административно – наказващия орган, издал обжалваното
наказателно постановление, изпраща представител, който счита жалбата за
неоснователна и моли да се потвърди наказателното постановление като
1
правилно и законосъобразно.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна :
На 07.04.2021 г. служители на ТД на НАП извършили оперативна
проверка по спазване на данъчното и осигурителното законодателство на
търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС – траурен
център „к.“, находящ се гр. с., бул. „Братя Миладинови № 22, стопанисван от
„к.“ ООД, ЕИК по БУЛСТАТ *********.
Актосъставителят А. извършила контролна покупка преди легитимация
на един брой свещник на стойност 12 лв., заплатени в брой, като в момента на
плащането, не е издадена фискална касова бележка от регистрираното и
работещото към момента на проверката в обекта ФУ модел Daisy Compact
М02, с ИН на ФУ DY 445638 и ИН на ФП 36603674 или касова бележка от
кочан. Плащането за сметка на дружество „к.“ ООД е прието от Лилия
Иванова Стоянова с ЕГН: ********** - продавач консултант в обекта.
Проверката е документирана с протокол за извършена проверка сер. АА
№ 0053607/07.04.2021 г., в който констатациите били подробно описани. На
12.04.2021 г., за констатираното при проверката на търговеца бил съставен
АУАН, за това че при извършена на 07.04.2021 год. проверка в търговски
обект – траурен център „к.“, находящ се гр. с., бул. „Братя Миладинови № 22,
стопанисван от „к.“ ООД, ЕИК по БУЛСТАТ *********, при извършване на
контролна покупка преди легитимация на ОП на един брой свещник на
стойност 12,00 лв. не е бил издаден фискален касов бон. В съставения АУАН
е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 год. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС. Въз основа на
съставеният АУАН е издадено процесното НП, с което на основание чл.185,
ал.2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 2000,00 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея
направи следните правни изводи :
Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен
интерес от обжалването.
2
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява
по безспорен и категоричен начин, че дружеството е допуснало нарушение на
разпоредбите на Наредба № Н-18. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т.1
от Наредбата независимо от документирането с първичен счетоводен
документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД – за всяко плащане с изключение на случаите, когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или
пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. За извършената от проверяващата
покупка, платена в брой, не е бил издаден фискален касов бон или ръчна
касова бележка от кочан.
Съдът намира всички направени възражения, както за процесуална, така
и за материална незаконосъобразност на обжалваното НП за неоснователни.
Нарушението е безспорно установено, като без значение е
обстоятелството дали е правен опит да се издаде касов бон и защо е бил
неуспешен. Факт е, че такъв не е бил издаден. Обстоятелството, че на
продавача е издадена заповед, съгласно която следва редовно да издава
фискален касов бон, не води до отпадане на отговорността на търговеца. След
като се е стигнало до неиздаване на касов бон, то следва, че от търговеца не е
упражнен достатъчен контрол по спазване на тази заповед и той следва да
понесе адм.наказателна отговорност за това.
Не са налице и допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са основание за отмяна на НП. И АУАН и НП съдържат
всички необходими реквизити. Нарушението е описано точно и ясно,
посочена е дата, място на извършване, законовите разпоредби които са
нарушени и т.н. Неоснователно е възражението, че не са обсъдени
възраженията на санкционираното лице. При внимателен анализ на всички
доказателства по делото, съдът не установи да са приложени възражения. В
АУАН е посочено, че се представя заповедта до лицата работещи в
дружеството, без да се сочи в каква връзка се представя и какво се оспорва с
представянето на тази заповед, за да се породи задължение за АНО да се
произнесе по направените възражения. Приложено е и обяснение от Х.К., но
то касае установената касова наличност от 139,50 лева, а не констатациите
3
относно неиздаване на касов бон.
Съдът намира, че установеното при проверката нарушение не може да
се категоризира като маловажен случай. Същото е от категорията на
формалните нарушения или т.нар. нарушения на просто извършване.
Характерно за тях е, че в техния състав не е посочен някакъв конкретен
вредоносен резултат и че същите се осъществяват със самия факт на
извършването им. Обществената опасност на тази категория нарушения се
презюмира винаги от закона, доколкото същите винаги създават опасност от
увреждане на обществени отношения. Нарушението, макар и за сумата от
12,00 лева не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
другите такива нарушения на Наредбата и ЗДДС.
Единственото възражение, което съдът приема е налагането на
максимално предвидената санкция от 2000 лева. Това обаче не е съществено
процесуално нарушение и не може да доведе до отмяна на НП. Същото е
основание за изменение на обжалваното постановление, тъй като размерът на
наложеното наказание е в рамките на законоустановения, но е определен
максималния такъв, като не е посочено защо се налага такъв размер, а не
минималния предвиден от 500 лева, при положение, че нарушението е
допуснато за първи път и че се касае за покупка на ниска стойност. Ето защо,
съдът намира, че следва да измени атакуваното НП като намали размера на
наложеното наказание до предвидения в закона минимум от 500 лева.
По направените искания за присъждане на разноски, с оглед изхода на
делото следва на ЦУ на НАП да се присъди юрисконсултско възнаграждение,
а на жалбоподателя адв. възнаграждение. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80
до 120 лева. Производството по делото не е с фактическа или правна
сложност поради което следва да се определи възнаграждение на минимума
от 80 лева. За адв.възнаграждение следва да се определи сумата от 300 лева,
така както е посочена в пълномощното. Тези суми следва да се редуцират
съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК, към която препраща АПК,
доколкото ЗАНН пък препраща към АПК при произнасяне по искане за
4
разноски. Доколкото с жалбата срещу процесното наказателно
постановление, с което на дружеството-жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева е поискано от съда да отмени
обжалвания акт като незаконосъбразен и доколкото съдът е постановил
изменение на административното наказание от 2000 лева на 500 лева, то
съобразно цитираната разпоредба на чл. 78, ал.1 от ГПК – ответникът, в
случая въззиваемата страна следва да заплати разноските за адвокатско
възнаграждение съразмерно уважената част от иска. В настоящия случай,
доколкото по делото са приложени доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лева, то съответно въззиваемата страна
следва да заплати на жалбоподателя сумата именно от 150 лева. От своя
страна жалбоподателят следва да заплати на възз. страна сумата от 20 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 575187-F608664 от 08.10.2021 год., издадено от
Началник на Отдел „Оперативни дейности” – гр. Бургас в ЦУ на НАП, с което
на „к.“ ЕООД – гр. с. представлявано от ХР. ИВ. К. , за нарушение на чл.25,
ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, издадена от МФ, във връзка чл. чл. 118,
ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000,00
лева, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание от 2000 лева на
500 лева.
ОСЪЖДА „к.“ ЕООД – гр. с. представлявано от ХР. ИВ. К. да заплати
на Националната агенция за приходите, ЕИК ..., сумата от 20,00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, ЕИК ... да заплати на
„к.“ ЕООД – гр. с. представлявано от ХР. ИВ. К., сумата от 150,00 лева,
5
представляваща адв. възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – с.: _______________________
6