Решение по адм. дело №819/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5, вр. с чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

 

Образувано е по жалба на В. И. А. от [населено място] против ЗППАМ № 25-1275-00206/06.08.2025 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ (ПП) – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново, с която заповед на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя и изземване на същото, тъй като са отнети всички контролни точки на А. като водач и той не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита, че оспорваната заповед е незаконосъобразна, тъй като намира, че с нея спрямо него са приложени две различни ПАМ: първата - временно отнемане на СУМПС, която квалифицира правно по т. 1 на чл. 171 от ЗДвП, а втората - изземване на същото по чл. 171, т. 4 от с.з., което затруднява защитата му, тъй като не става ясно каква ПАМ е наложена спрямо него и за какъв срок. Освен това смята, че прилагане на ПАМ – временно отнемане на СУМПС е възможно само в хипотезите на чл. 171, т. 1, б. от а до ж, но не и за нарушение на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. В писменото бележки по делото процесуалния представител на жалбоподателя излага доводи и за нарушенията на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, както и за несъответствие с целта на закона. По тези мотиви иска заповедта да се отмени. Претендира сторените разноски за производството.

Ответник жалба – Началник Сектор ПП в РУ при ОД на МВР - Велико Търново, в писмено становище от 17.10.2025 г. оспорва жалбата като неоснователна и излага подборни мотиви за това, че с влезли в сила НП всички контролни точни на жалбоподателя са отнети, поради което спрямо него е приложена процесната ПАМ, която цели да преустанови нарушението му – да управлява МПС при условие, че няма контролни точки и да отстрани последиците от поведението му занапред. По тези мотиви иска жалбата да се остави без уважение.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото, вкл. служебно доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед за прилагане на ПАМ № 25-1275-00206/06.08.2025 г. на началник сектор ПП – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново, на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя и изземване на същото, тъй като са отнети всички контролни точки на А. като водач и той не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че е водачът е изчерпал всички налични контролни точки със следните връчени и влезли в сила НП:

1. НП № 21-0268-000075/27.01.2021 г., издадено от началник РУ – Горна Оряховица, връчено на дата 30.09.2021 г. по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, влязло в сила на 08.10.2021 г., като се отнемат 6 контролни точки;

2. НП № 22-0268-001618/05.01.2022 г., издадено от началник РУ – Горна Оряховица, връчено на 07.04.2022 г., влязло в сила на 22.04.2022 г., като се отнемат 6 контролни точки;

3. НП № 22-1275-000073/17.02.2022 г., издадено от началник сектор ПП – Велико Търново, връчено на 20.12.2022 г., влязло в сила на 04.01.2023 г., като се отнемат 5 контролни точки;

4. НП № 22-1275-000522/06.06.2022 г., издадено от началник сектор ПП – Велико Търново, връчено на 13.02.2023 г. по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, влязло в сила на 28.02.2023 г., като се отнемат 5 контролни точки;

5. НП № 22-0268-001572/04.12.2023 г., издадено от началник РУ – Горна Оряховица, връчено на 03.01.2024 г. Същото е обжалвано пред ГОРС и с Решение № 91/11.06.2024 г. НП е изменено, като е влязло в сила на 17.08.2024 г. в частта, в която се отнемат 10 контролни точки;

6. НП № 22-1275-000198/06.02.2024 г., издадено от началник сектор ПП – Велико Търново, връчено на 21.02.2024 г. Същото е обжалвано пред ВТРС и с Решение № 29/24.01.2025 г. НП е потвърдено, влязло в сила на 312.03.2025 г. като се отнемат 10 контролни точки и

7. НП № 21-0268-000628/28.05.2024 г., издадено от началник РУ – Горна Оряховица, връчено на дата 28.05.2024 г., влязло в сила на 10.07.2024., като се отнемат 10 контролни точки;

Заповедта е връчена на А. на 25.09.2025 г., видно от отбелязването върху него (л. 15 - гръб от делото), като изрично е отбелязано, че същият не е предал СУМПС и следователно то не му е иззето.

Недоволен, жалбоподателя е оспорил принудителната административна мярка по съдебен ред с жалба вх. № 4618/09.10.2025 г., подадена в деловодството на Административен съд – Велико Търново, като въз основа на тази жалба е образувано настоящето дело.

В хода на същото като писмени доказателства по делото са приети документите, приложени към жалбата и тези, представени с придружително писмо вх. № 4822/17.10.2025 г. на началника на сектор "Пътна полиция" Велико Търново, включително преписи от наказателните постановления, дали основание за налагане на процесната ПАМ, като заедно с преписката е представен и писмен отговор от ответника.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

Жалбата е допустима, но неоснователна по следните мотиви:

След служебно извършената на основание чл. 168 от АПК проверка, настоящият състав намира, че оспорената ПАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представената по делото Заповед № 366з-2605/28.06.2022 г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново, издадена в изпълнение на Заповед № 81213-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, компетентни да издават принудителни административни мерки по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП са и началниците на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Велико Търново. Следователно оспорваната заповед за налагане на ПАМ е издадена от лице, което е сред надлежно и изрично упълномощените лица, които могат да издават такива. В този смисъл обжалваната заповед е издадена от оправомощен за това административен орган, в пределите на териториална и материална компетентност.

Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно е описана фактическата обстановка, посочено е правното основание за издаване на заповедта, а именно чл. 171, т. 4, който гласи: "За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4". Съгласно последно цитираната норма "Водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи". Следователно, за да издаде заповед по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, компетентният административен орган следва да установи наличието на следните законово изискуеми предпоставки: лице – водач на МПС, което притежава валидно СУМПС, на водача да са отнети максималният брой контролни точки и същият да не е върнал валидното си свидетелство за управление в съответната служба на МВР.

Съдът намира за неоснователно основното възражение, обосновало по същество изцяло жалбата на А., че с оспорената заповед се прилагали едновременно две различни ПАМ спрямо оспорващия – едната по чл. 171, т. 4 от ЗДвП - изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4, а втората – временно отнемане на СУМПС по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП, тъй като по същество се касае за една единствена ПАМ, която се свежда до временно (за срока на чл. чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 2, ал. 7, т. 2 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.) отнемане на СУМПС на водач, което отнемане се реализира (изпълнява) чрез изземването на документа на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, която норма е и посочена като правно основание за приложението на марката в процесната заповед. Ето защо никаква неяснота по отношение на вида ПАМ не съществува, а е посочена същата и начина й на изпълнение. Абсолютно произволно и несъответстващо на съдържанието на оспорената заповед е твърдението в жалбата, че с процесната ПАМ се прилагала и втора такава – по чл. 171, т. 1 от ЗДвП, тъй като нито текстово, нито като правно основание фигурира посочената правна норма, както и втора, различна по вид ПАМ от приложената чрез изземването на СУМПС по реда на чл. 171, т. 4. Само за пълнота следва се посочи, че ПАМ и по чл. 171, т. 1 и по чл. 171, т. 4 от ЗДвП като съдържание се свежда до едно – временно лишаване на водач от СУМПС, като и двата случая този документи се изземват, но са различни основанията за прилагането на тази ПАМ и сроковете за нея. В случая е приложено изземването по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, като не е определен срок, защото той е нормативно установен, като ПАМ е посочена като временно отнемане на СУМП, защото не е спорно, а напротив изрично е отбелязано, че самото свидетелство като документ не е иззето по вина на водача. В този смисъл спрямо него е приложена ПАМ от вида на посочената в чл. 171, т. 4, но тя не е изпълнена, което обаче не означава, че не следва да се зачита юридически същата и нейното изпълнение, вкл. предварително такова.

Приложената ПАМ е обоснована материално правно с твърдението, че жалбоподателят е водач с изчерпани контролни точки и не е върнал сам СУМПС в опепеления от закона срок, а всъщност не го е върна и при връчването на самата заповед за прилагане на ПАМ. Тези обстоятелства изобщо не се оспорват от жалбоподателя – нито в жалбата, нито в съдебно заседание същият оспорва фактите, нито ангажира доказателства, с които ги опровергава. В този смисъл по фактите няма спор.

Видно от приложената по делото справка за нарушител, жалбоподателят е придобил правоспособност за водач на МПС, като успешно е издържал изпит по протокол от 14.01.2011 г. за категория "Б". Във връзка с така придобитата правоспособност, на А. е издаден СУМПС, който е подновяван, последният с валидност до 05.06.2028 г.

Отнемането на всички контролни точки е релевантният факт, с чието проявление нормата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП свързва загубване на правоспособността за управление на МПС и възникване на задължение за водача да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, действаща към датите на издаване на описаните в оспорената заповед наказателни постановления, при първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство притежателят му получава първоначален максимален размер от 39 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на Закона за движение по пътищата. Разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от същата наредба определят, че контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление, като в същото се отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки.

По принцип и с оглед цитираните нормативни текстове от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, за да се установи по несъмнен начин отнети ли са с определен влязъл в сила санкционен акт, контролни точки от водач на МПС и какъв е техният брой, е необходимо по делото да бъде представено и прието като писмено доказателство съответното влязло в сила наказателно постановление, което представлява официален документ, в което тези факти са отразени. Справката за нарушител и картоните на НП установяват единствено факта на вписването на определени факти в информационната система. Фактите посочени в същата справка/картони е напълно възможно да са осъществени, но за да бъдат приети от съда за надлежно доказани е необходимо да бъдат доказани с относими и допустими от закона доказателствени средства. Вписвания в информационната система на органа не могат да заместят наказателното постановление и изискуемите съобразно закона документи, чрез които се доказва връчването му. Казано по друг начин, за да се приеме за установено, че едно лице - водач на МПС е загубило правоспособността си, е необходимо по делото да са представени санкционните актове, по силата на които на същия да са отнети всички контролни точки от талона, както и връчването им, съответно влизането им в сила да е удостоверено по несъмнен начин. Това е сторено от ответника, който е представил всички НП с доказателства, удостоверяващи надлежното им връчване, вкл. на някои от тях по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.

От тези НП се установява, че със седем влезли в сила НП, на жалбоподателя са били отнети общо 52 контролни точки за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата. С оглед изчерпване лимита на контролните точки, А. е загубил придобитата правоспособност за водач на МПС и е бил длъжен да върне свидетелството си за правоуправление в съответната служба на МВР (Арг.: чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗДвП). Установено е, че водачът не е изпълнил това свое задължение, продължил е да осъществява правнорегламентираната дейност в пряко нарушение на закона, поради което на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, компетентният административен орган е издал заповед за прилагане на ПАМ „Изземване на СУМПС“. При тези обстоятелства, установени от събраните по делото доказателства, административният орган, издал процесната заповед е направил извод, че е наложително издаването на оспорената заповед. Съгласно чл. 157, ал. 1 ЗДвП при издаване на свидетелство за управление, притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Според чл. 157, ал. 4 ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Цитираната норма придава самостоятелно правно значение на отнемането на контролни точки, определяйки го като юридически факт, с чието проявление водачът на МПС губи правоспособност. По своята същност отнемането на контролни точки става автоматично с влизане в сила на НП и е задължителна последица при установяване на нормативно посочените нарушения, която има за цел тяхната отчетност, съгласно изричния текст in fine на чл. 157, ал. 1 ЗДвП. Ето защо оспорваната в настоящето производство заповед е материално законосъобразна.

На последно място, заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Процесната ПАМ не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Временното (защото то е такова, предвид разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 2, ал. 7, т. 2 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., според която броят на контролните точки за отчет на извършваните нарушения се възстановява служебно след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки) отнемане на СУМПС на водача и неговото физическо изземване препятства възможността водачът да управлява МПС, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение. Предвидената мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС в противоречие с установените за това правила – от непарвоспособни, което е и обществено значима цел с оглед значителния брой жертви и пострадали.

С оглед изложеното съдът счита, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта на закона и оспорването следва да бъде отхвърлено.

При този изход на делото разноски на страните не се присъждат.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – Велико Търново, Четвърти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. И. А. от [населено място] против ЗППАМ № 25-1275-00206/06.08.2025 г. на началник сектор ПП – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.