№ 2778
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Наталия П. Лаловска
Членове:Петър Ив. Минчев
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20231100512696 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Съединение Кокашвели“ ЕООД,
чрез адв. В., срещу решение № 12472/13.07.2023г., постановено по гр.дело №
51264/2022г. по описа на СРС, 124-и състав, с което на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД е признато за установено, че ответникът дължи
на ищеца „Софийска вода“ АД сумата 840.13 лева, представляваща стойност на
доставена вода за периода от 06.02.2020г. до 03.09.2021г., както и сумата 135.78 лева –
мораторна лихва върху главницата, за периода от 08.03.2020г. до 03.09.2021г., които
вземания по ч.гр.д. № 1597/2022г. по описа на СРС, 124-и състав на 14.02.2022г. е
издадена заповед по чл. 410 ГПК.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното от СРС
решение. Не се установило ищецът да предоставил услугата в претендираното
количество. СРС основал решението си на оспорените от ответника заключения,
изготвени от вещите лица без проверка на място има ли отчитащи уреди и какви са
показанията им и без изискани данни от счетоводството на ответника. Не се
установило как ищецът изчислил претендираната сума и как било измерено
количеството питейна вода. По делото не било установено, че ищецът издал фактури и
изпратил същите на ответника, не го информирал за претенциите си. Моли за отмяна
на решението и отхвърляне на предявените искове в цялост. Претендира разноски. В
1
хода на въззивното производство твърди, че погасил процесните вземания и представя
писмени доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Софийска вода“ АД не е
депозирала писмен отговор.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неговата правилност настоящият съдебен състав намира
следното:
Страните по делото не са формирали спор и от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че през процесния период същите били обвързани от
валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на
водоснабдителни и канализационни услуги по отношение на имота на ответника – бар,
на адрес гр. София, ул. „*********. За водоснабдяването на този имот ответникът
поискал откриване на партида при ищеца със заявлението си от 19.07.2018г. и приел
ОУ на търговеца. От доказателствата по делото се установява, че на ответника партида
била открита с кл.№ *********, дог.сметка *********.
Пред първата инстанция като доказателства са събрани съдебно-счетоводна и
съдебно-техническа експертиза.
От заключението на СТЕ се установява, че процесният имот бил водоснабден.
Освен представените по делото доказателства, за целите на заключението вещото лице
се запознало с извлечението от информационната система на ищеца за доставени
количества вода, начин на отчитане, издадени фактури, 20 бр. фактури – дубликат,
извлечение от системата за електронно отчитане на ВиК услугите за реални отчети.
Съгласно заключението на СТЕ в имота били монтирани два водомера – основен с №
********** и контролен с № w55571145. Съгласно техническата част от отчетите на
водомер № ********** били изваждани количествата, отчетени по контролния
водомер. В табличен вид в заключението вещото лице онагледило типа отчети,
отчетени количества и стойност по фактури, подробно описани, по партидата на
ответника с кл. № ********* за целия процесен период. За периода 06.02.2020 г. –
03.09.2021г. били отчетени 2 259 куб. м. вода на стойност 6 375.19лева.
Вещото лице, изготвило изслушаната по делото ССчЕ, извършило проверка в
счетоводството на ищеца и се запознало с извлечение от информационната система на
ищеца за доставени количества вода, начин на отчитане, издадени фактури, 20 бр.
фактури – дубликат, извлечение от системата за електронно отчитане на ВиК услугите
2
за реални отчети. В счетоводството на ищеца фигурирали данни за извършено
плащане на 16.12.2020г. – 2 500 лева, 26.05.2021г. – 1 500 лева и на 29.11.2020г. – 1 000
лева. Съгласно заключението с част от сумите бил погасен дълг, формиран преди
процесния период, а с останалата част били погасени частично задължения от
процесния период. Издадените за процесния период фактури, задължения по тях и
извършени погасявания, вещото лице онагледило таблично в заключението. Относно
задълженията-предмет на делото ищецът създал съдебна договорна сметка №
*********, по която дължимата сума била 6 855.42 лева (именно по този номер
съдебна договорна сметка и в този общ размер са вземанията за главница и лихва,
които ищецът претендирал със заявлението си по чл. 410 ГПК). След депозирането на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда на 13.01.2022г., ответникът извършил последното
плащане - на 29.11.2020г. сумата 1 000 лева, което погасяване било отразено
счетоводно от ищеца и след извършването му задълженията на ответника за
процесния период по същата съдебна договорна сметка № ********* възлизали в
размер на сумата 5 855.42 лева.
Ответникът оспорил заключенията на СТЕ и ССчЕ с общо възражение, но във
връзка с оспорването си не е ангажирал други доказателства, които да опровергават
констатациите на вещите лица, поради което при преценката им по реда на чл. 202
ГПК съдът кредитира заключенията, тъй като те кореспондират напълно и помежду си
и със събраните по делото писмени доказателства.
Поддържаните с въззивната жалба възражения срещу заключенията са напълно
неоснователни, тъй като страните не са поставяли и съдът не е допускал задача вещите
лица да извършват проверка в счетоводството на ответника. Така също страните не са
поставяли и съдът не е допускал задачи да вещите лица да извършват посещения на
имота, да установяват наличие на отчитащи уреди и техните показания. Отделно
такива задачи към текущ момент биха се явили напълно неотносими към заявения по
делото период.
Неоснователно е и възражението на ответника, че ищецън не му изпращал
фактури. Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите в отношенията между страните и
изрично приети от ответника общи условия към договора, потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране. Ето защо ответникът изпада в забава след изтичането на този
срок, като получаването на издадената от ищеца фактура е без правно значение.
В хода на въззивното производство ответникът ангажира два броя документа за
банков превод от 22.08.2022г. като писмени доказателства по делото за извършено в
хода на въззивното производство пълно погасяване на процесните задължения.
Настоящият съдебен състав, предвид основанията по чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК приел
същите като писмени доказателства по делото. Единият от документите има
3
съдържание, относимо към процесните отношения, тъй като обективира данни за
извършено в полза на ищеца по банков път плащане на сумата 6 545.29 лева по кл.№
*********, и процесната договорна съдебна сметка – *********. Ответникът носи
тежестта, изрично указана му от СРС с определението по чл. 140 ГПК, да установи в
процеса факта на плащането. Той дължи да проведе пълно и главно доказване на
същия положителен факт, каквото в случая не е проведено с представения документ
(л. 21 от преписката на делото на СГС). На първо място, предвид нормата на чл. 75,
ал. 3 ЗЗД, когато плащането става чрез задължаване
и заверяване на банкова сметка, задължението се счита погасено
със заверяване сметката на кредитора. В такъв смисъл е и разпоредбата на чл. 305 ТЗ.
Доказателства за заверяване на сметката на ищеца с твърдяното плащане на сумата
6 545.29 лева, извършено на 22.08.2024г., в случая не са налице. Нещо повече - видно
от извършеното в самия документ отбелязване, същият има единствено информативен
характер и не представлява официална банкова референция. Ето защо ответникът,
чиято е доказателствената тежест, изрично указана му от съда, не е провел дължимото
пълно и главно доказване на положителния факт на погасяването на процесния дълг.
Предвид изложеното като краен резултат първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна-ищец.
Същият не претендира и не доказва реално сторени такива, предвид на което с
настоящото решение въззивният съд не присъжда разноски.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12472/13.07.2023г., постановено по гр.дело №
51264/2022г. по описа на СРС, 124-и състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5