№ 227
гр. Шумен, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и девети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Нели Г. Батанова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
в присъствието на прокурора С. Кр. А.
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Частно наказателно дело №
20253600200600 по описа за 2025 година
Производство по чл. 32 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане
на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Образувано е по искане на компетентния орган на Нидерландия за признаване и
изпълнение на решение постановено от съдебен орган Rechtbank Den Haag /Окръжен съд в
Хага/ от 04.12.2024 г., в сила от 25.03.2025 г., за налагане на финансова санкция, постановена
по отношение на българския гражданин Й. А. Ч., роден на *** год., с постоянен адрес в
Република България, гр. Шумен, ул. „***“ № 5А, ет.1, ап.1, обл. Шумен. Решението е за
налагане на финансова санкция от държава - членка на Европейския съюз и се отнася за
деяние, което съставлява административно нарушение по нидерландското законодателство.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира искането за признаване
на съдебното решение за основателно и пълно, като дава становище да бъде уважено.
Предлага да се приеме за изпълнение и за това обстоятелство се уведоми изпращащата
страна и Министерството на правосъдието.
От изготвената от Окръжен съд Шумен служебна справка от НБД население се
установява, че с дата на раждане *** год год. е Й. А. Ч., ЕГН - **********, с постоянен
адрес в Република България, гр. Шумен, ул. „***“ № 5А, ет.1, ап.1, обл. Шумен. Засегнатото
лице е нередовно призовано и не се явява. Предвид това обстоятелство и на основание
чл.16, ал.3 от ЗПИИРФОРНФС му е назначен служебен защитник и се представлява от него.
Защитникът изразява становище, че искането за признаване на наложената санкция е
основателно и са налице законовите предпоставки за признаване и изпълнение. Преди това
засегнатото лице Й. А. Ч. е запознато с Решението на изпращащата държава. Изпращащата
държава – Нидерландия декларира в Решението, че върху дължимата сума няма направена
частична вноска. В съдебно заседание засегнатото лице не представя доказателства за пълно
или частично изпълнение на наложената финансова санкция.
Съдът като се запозна с изпратеното Решение за постановяване на финансова
санкция - Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24
февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
1
финансови санкции и приложените по делото доказателства намира за установено следното:
Производството е образувано въз основа на Решение за постановяване на финансова
санкция, наложена от съдебен орган Rechtbank Den Haag /Окръжен съд в Хага/,
Нидерландия от 04.12.2024 г., в сила от 25.03.2025 г. Решението за постановяване на
финансовата санкция е на държава - членка на Европейския съюз – Нидерландия. От
изпратените ни документи съдът констатира, че се касае за наложена санкция на лице от
български произход /Й. А. Ч./, което: “На 09.02.2024 година в 17:03 часа по traject De
Heemstraat-Leidschendam Noord, De Heemstraat, ′s-Gravenhage /по маршрут De Heemstraat-
Leidschendam North, De Heemstraat, Хага/ използвал обществен транспорт/трамвай/ без
притежание на валиден превозен документ.“ Деянието представлява нарушение, което се
санкционира по реда на Закона за обществен превоз на пътници 2000 на Нидерландия. Тъй
като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Шуменска област
/съдебен район на Окръжен съд Шумен/, то Окръжен съд гр. Шумен е компетентен да
разгледа Решението – чл. 31 от ЗПИИАКОРНФС. Засегнатото лице е с постоянен адрес в Р.
България и е посочило постоянен и настоящ адрес на територията на област Шумен в Р.
България. Липсват данни, че лицето не пребивава трайно в страната.
В съответствие с изискването на чл. 4, ал. 1 от същия закон заверено копие от
решението е придружено от удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по
образец съгласно приложения № 1 и № 2 от същия закон.
Удостоверението е издадено и подписано на 07.10.2025 год., преведено е на
български език, а неговото съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата
държава Нидерландия. Закона не поставя изискване акта за налагане на финансова санкция
да бъде преведен. Достатъчно е, че същият е приложен към Решението и Удостоверението.
Приложен е.
Изпращащата държава Нидерландия декларира в Решението, че върху дължимата
сума няма направена частична вноска. Й. Ч. не представя доказателства за пълно или
частично изпълнение на наложената му финансова санкция, в която и да е държава членка
на Европейския съюз. Поради което съдът пристъпи към разглеждане на Решението за
постановяване на финансова санкция във връзка с основателността на искането за
признаването му и допускането му за изпълнение.
Съдът намира, че решението за налагане на финансова санкция по отношение на
засегнатото лице Й. Ч. следва да бъде признато и изпълнено на територията на Република
България, тъй като е постановено в съдебно производство в държава - членка на
Европейския съюз и се отнася до деяние, което съставлява нарушение и по българското
законодателство /Закон за автомобилните превози и наредбите към него/, независимо от
елементите на състава му по законодателството на издаващата държава и лицето, срещу
което е постановено решението за налагане на финансова санкция, има местоживеене и
обичайно пребиваване на територията на Р. България.
Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова санкция следва да
бъде признато и изпълнено на територията на Република България и поради това, че не са
налице основанията по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС за отказ за признаване и допускане на
изпълнението на решението:
1.Представеното удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагане на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е
пълно и отговаря на решение от 04.12.2024 г., в сила от 25.03.2025 год., за налагане на
финансова санкция, постановена от съдебен орган Rechtbank Den Haag /Окръжен съд в
Хага/, Нидерландия;
2.Липсват доказателства, че срещу заинтересованото лице за същото деяние в
2
Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е
постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция;
3.Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство
и решението не са отнася за деяние, подсъдно на български съд; Погасителната давност за
наложено наказание глоба по бъл. законодателство е две години. От уведомяване на лицето
и влизане в сила на решението на 25.03.2025 год. не са изминали повече от две години, и са
налице доказателства, че давността е прекъсвана с предприемане на действие по изпълнение
на наказанието. В частност с изпращане на наложената финансова санкция за признаване и
изпълнение на българската държава. А абсолютната давност по бълг. законодателство
изтича на 25.03.2028 год. В решението и в самото Удостоверение е посочен давностен срок –
03.12.2028 год. по законодателството на Нидерландия. Поради което съдът приема, че
давността не е изтекла.
4.Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които
правят изпълнението на решението недопустимо;
5.Решението не се отнася за деяния, които: а/ по българското законодателство се
считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р.Б., или б/ са били извършени
извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява
предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния;
6.Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата
равностойност на тази сума;
7.Решението се отнася за деяние, което представлява нарушение на превозните
правилата на пътници и товари, за което е налице двойна наказуемост, тъй като същото е
уредено и се санкционира и по българското законодателство - Закон за автомобилните
превози и наредбите към него.
8.Решението не е постановено срещу физическо лице, което по българското
законодателство поради възрастта си не носи наказателна отговорност и не подлежи на
наказателно преследване за деянията, които обосновават решението;
9.От представеното удостоверение е видно, че засегнатото лице Й. А. Ч. е било
уведомено лично за правото си да обжалва решението на 11.03.2025 година.
Решението е постановено от съдебен орган на 04.12.2024 г., в сила от 25.03.2025 г.
Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и
решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Видно от представеното
удостоверение засегнатото лице е било уведомено лично или чрез упълномощен, според
националния закон, представител относно правото си да обжалва решението, както и
сроковете за обжалване. Производството не е било писмено.
Т.е. от така представените доказателства се установява, че представеното
удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може
да се откаже признаване и изпълнение.
Предвид изложеното съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи
посочени в ЗПИИАКОРНФС. Ще следва представения акт да бъде признат и да бъде
изпълнен. Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро /EUR/ съгласно чл.
32, ал.1 вр. чл. 16 ал.6 от ЗПИИАКОРНФС следва да се определи равностойността и в
български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова
санкция. Решението е постановено на 04.12.2024 година. От представена справка е видно, че
на тази дата курса на БНБ бълг. левове /евро е 1.95583 лв. за 1 EUR. Следователно
равностойността на 100 EUR в български лева е 195,58 лева /сто деветдесет и пет лева и
петдесет и осем стотинки/.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване и
изпълнение на представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание
3
чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал.7, т.1 от ЗПИИАКОРНФС следва да бъде признато.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава и допуска изпълнение на Решение постановено от съдебен орган
Rechtbank Den Haag /Окръжен съд в Хага/, Нидерландия от 04.12.2024 г., в сила от
25.03.2025 год.
с което на българския гражданин Й. А. Ч., роден на ***год., ЕГН - **********, с
постоянен адрес в Република България, гр. Шумен, ул. „***“ № 5А, ет.1, ап.1, обл. Шумен.
е наложена финансова санкция в размер на 100,00 евро, равностойна на 195,58 лева
/сто деветдесет и пет лева и петдесет и осем стотинки/, по курса на БНБ за деня на
постановяване на решението – 04.12.2024 г.
На основание чл. 36, във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС решението за
налагане на финансова санкция, ведно с препис от настоящото решение да се изпрати на ТД
на НАП- гр.Варна, офис гр. Шумен за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК.
На основание чл. 38, ал.1 и 2 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да бъде уведомен
компетентния орган на издаващата държава, както и копие от решението да се изпрати и на
Министерството на правосъдието на Република България.
На основание чл. 13 от ЗПИИАКОРНФС разноските по признаването и изпълнението
на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции на
територията на Република България като изпълняваща държава се поемат от нея.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 7 дневен срок, считано от днес
пред Апелативен съд Варна, а за засегнатото лице в същия срок считано от деня на
узнаването.
Обжалването не спира изпълнението.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
4